Следа

19.

Пуска ключовете на обичайното им място — на масичката под закачалката. През прозорчето над входната врата проникват лъчите на слънцето. Антрето е облицовано с тъмно дърво — отличен фон за миниатюрните прашинки, които се въртят в светлия правоъгълник. Съблича палтото си и го закача на обичайното място.

— Извиках: „Джили, скъпа, прибрах се“ — обяснява на жената доктор тя. — „Суити при теб ли е? Къде е Суити? Ако пак си я взела в леглото, тя ще свикне и ще очаква всеки ден да го правиш. Басетът има къси крачета и не може да се качи сам, затова ще очаква помощта ти…“

После влиза в кухнята и оставя торбичките върху масата. Използвайки повода да излезе за сироп, тя се отбива и в магазина за хранителни стоки, който също се намира в търговския център на Кери Стрийт. Двете кутии пилешки бульон заемат място близо до печката. Вади от фризера пакет пилешки бутчета и го пуска да се размразява в умивалника. Къщата е тиха. В кухнята се чува единствено тиктакането на стенния часовник — един приспивно монотонен звук, който тя не забелязва, тъй като вниманието й е насочено към други неща.

Изважда една лъжица от чекмеджето. В шкафа над главата й има чаши. Пълни една от тях със студена вода, взема лъжицата и новото шишенце сироп и ги понася по коридора към стаята на Джили.

— Когато стигнах до стаята, аз извиках: „Джили?“ — Гласът, с който разказва на жената доктор, долита някъде отстрани. — „Какво става, за Бога?“ Това, което видях, просто нямаше смисъл. „Джили? Къде ти е пижамата? Толкова ли ти е топло? О, Господи, къде е този термометър! Само не ми казвай, че пак имаш температура!“

Джили лежи върху завивките по очи, съвсем гола. Вижда се слабото й гръбче, малкото дупенце, тънките крака… Златистата й коса е разпиляна върху възглавницата, ръцете й са вдигнати право нагоре, към таблата на леглото. Краката й са свити в жабешка поза…

О, Боже, о, Боже! Ръцете й изведнъж започват да треперят.

Шарената кувертюра, чаршафите и одеялото са смачкани в края на леглото, част от тях е на пода. Суити не е в леглото и това привлича вниманието й. Суити не е под завивките, защото завивките ги няма, защото са на пода. Миг по-късно там с трясък се озовават шишенцето със сироп, чашата с вода и лъжицата. Тя няма спомен кога ги е изпуснала, но ясно вижда как се удрят в дюшемето и отскачат нагоре, а водата се разлива по дъските. Започва да крещи. Не усеща ръцете си, с които сграбчва раменете на Джили, топлите й рамене… Обръща я по гръб, очите й се изцъклят, от устата й излита писък на ужас…