Сянката на чинара

31

Усилията за легализиране на собственоръчно написаното от Сет Хъбард завещание продължиха и в неделя сутринта, макар че Джейк и екипът му нямаше откъде да знаят. Рандъл Клап бе пристигнал в град Дилуин, далече на юг в Джорджия, на десетина мили от границата с Флорида, и най-сетне бе открил чернокожата жена, която издирваше цяла седмица. Тя се казваше Джулина Кид, беше на трийсет и девет години, разведена и майка на две деца.

Пет години по-рано Джулина работела в голяма мебелна фабрика, близо до Томасвил, Джорджия. Била на трудов договор, печелела по петнайсет хиляди долара годишно и един ден с учудване узнала, че компанията е купена от безлична корпорация със седалище в Алабама. Скоро след това се появил и истинският собственик, някой си господин Хъбард, за да се запознаят.

Месец по-късно Джулина била уволнена. Една седмица след това тя подала оплакване за сексуален тормоз пред Комисията за равни възможности за труд. Оплакването било отхвърлено три седмици след подаването му. Адвокатът й във Валдоста не беше обсъдил делото с Клап. Твърдеше, че е изгубил връзка с Джулина и няма представа къде се намира тя.

Когато Клап я откри, жената живееше в общинско жилище с двете си деца тийнейджъри и по-малката си сестра и работеше на граждански договор за един петролен посредник. Отначало не прояви интерес да разговаря с непознатия бял мъж. На Клап обаче това му беше работата и той умееше да извлича информация. Предложи й двеста долара в брой и обяд в замяна на един час от времето й и откровени отговори на въпросите му.

Срещнаха се в едно крайпътно заведение и си поръчаха специалитета — печено пиле. Клап, отявлен расист, който никога не би се изкушил да преследва чернокожа жена, с мъка се владееше. Тази тук беше направо трепач — красива кожа с цвят на кафе с мъничко сметана, лешникови очи, които те пронизваха до сърцето, високи африкански скули, безукорни зъби, непринудена и изкусителна усмивка. Жената беше сдържана и веждите й бяха постоянно вдигнати, сякаш възприемаше подозрително всяка негова дума.

Той не й каза много, поне не отначало. Обясни, че е свързан с важно съдебно дело, една от страните по които е Сет Хъбард, и че му е известно за тяхното познанство. Да, ровел за мръсотия.

И тя му я предостави. Сет й се нахвърлил като осемнайсетгодишен моряк в отпуск на сушата. По онова време тя била на трийсет и четири години и приключвала мъчителен развод. Била ранима и се страхувала за бъдещето си. Не изпитвала интерес към шейсет и шест годишния бял богаташ, който вонял на пепелник, нищо че притежавал многобройни компании. Той обаче бил упорит и прекарвал много време във фабриката в Томасвил. Увеличил заплатата й чувствително и я преместил на бюро, по-близо до собствения си кабинет. Уволнил предишната си секретарка и назначил Джулина за свой „изпълнителен асистент“. Тя дори не умеела да пише на машина.

Сет притежавал две мебелни фабрики в Мексико и трябвало да ги посещава. Уредил паспорт за Джулина и я поканил да го придружи. Тя приела думите му по-скоро като изискване, отколкото като покана. Никога не била напускала страната и била леко заинтригувана от шанса да види свят, макар да съзнавала, че става дума за компромис.

— Надали Сет е бил първият бял мъж, който ви е преследвал — каза Клап.

Тя се подсмихна, поклати глава и отговори:

— Не е. Случва се.

Клап отново се постара да се овладее. Защо все още беше сама? И живееше в общински апартамент? Всяка жена с нейната външност и фигура, бяла или чернокожа, би могла да се възползва от природните си дадености и да ги превърне в много по-добър живот.

Първото й пътуване със самолет било до Мексико Сити. Настанили се в луксозен хотел, в две съседни стаи. Почукването на вратата, от което се опасявала, дошло още същата нощ, и тя отворила.

По-късно, докато лежала до него в леглото, се отвратила от стореното. Секс за пари. В онзи момент била най-обикновена проститутка. Прехапала език и веднага щом той изчезнал на следващия ден, взела такси до летището. Когато той се върнал след седмица, незабавно я уволнил и охраната я придружила на излизане от офиса. Наела адвокат, който обвинил Сет в сексуален тормоз, а собственият му адвокат бил ужасен от фактите. Бързо капитулирали и потърсили споразумение. Попазарили се и накрая Сет се съгласил да плати в брой сто двайсет и пет хиляди долара. Адвокатът й задържал двайсет и пет хиляди, а оттогава самата тя живеела с останалите пари. Не трябвало да разкрива уговорката пред никого, но какво толкова. Оттогава минали пет години.

— Не се тревожете, Сет е мъртъв — осведоми я Клап, после й разказа и остатъка от историята.

Тя го слушаше, дъвчейки жилавото пиле, което преглъщаше с подсладен студен чай. Нямаше чувства към Сет и не се преструваше, че има. На практика беше забравила стареца.

— Той споменавал ли е, че предпочита чернокожи жени?

— Казваше, че не подбира — отговори тя вече по-бавно. — Спомена, че не съм първата чернокожа.

— Кога ви сподели тези неща?

— В леглото, нали разбирате. Не желая да се забърквам в съдебно дело.

— Не искам нищо такова — помъчи се да я успокои Клап, но тя стана още по-предпазлива. Клап усещаше, че отново се е натъкнал на нещо голямо, но се постара да запази хладнокръвие. — Сигурен съм, че адвокатите, за които работя, ще бъдат склонни да ви платят за показанията.

— Това законно ли е?

— Разбира се, че е законно. Адвокатите непрекъснато плащат за показания. Всеки експерт струва цяло състояние. Освен това ще поемат самолетния билет и разноските.

— Колко?

— Не знам, но можем по-късно да го обсъдим. Може ли да ви попитам нещо доста деликатно?

— О, защо не? Какво не сме обсъдили?

— Когато бяхте със Сет, той как беше? Нали ме разбирате? Тогава е бил на шейсет и шест, а е наел тази чернокожа прислужница няколко години по-късно. Много преди да се разболее. Старецът е бил на години, но, изглежда, и доста палав.

— Беше си наред. За мъж на неговата възраст беше доста добър. — Каза го, все едно е била с много мъже на всякаква възраст. — Останах с впечатлението, че иска да се заключим в стаята и да прави секс цяла седмица. Доста впечатляващо за възрастен човек независимо от цвета на кожата.

Клап намери Уейд Лание да пие бира в мъжкия грил на кънтри клуба. Уейд играеше голф всяка неделя сутрин точно в осем без петнайсет с едни и същи трима приятели. Изиграваха осемнайсет дупки, обикновено той печелеше повече пари, отколкото губеше, после пиеше бира няколко часа и играеше на покер. Сега бързо забрави за картите и за бирата и накара Клап да повтори всяка дума от разговора си с Джулина Кид.

Повечето от нещата, които бе казала тя, не бяха допустими в съда, но фактът, че можеше да застане на свидетелската скамейка, да изложи етническата си принадлежност пред погледите на съдебните заседатели и да разкаже за сексуалния тормоз, на който я беше подложил Сет Хъбард, щеше да накара всеки бял съдебен заседател да повярва, че старецът и Лети най-вероятно са имали отношения. Щяха да повярват, че Лети се е сближила силно с него и му е повлияла. Че е използвала тялото си, за да бъде включена в завещанието му. Лание не можеше да го докаже с неоспорими улики, но със сигурност можеше да направи въздействащ намек.

Той излезе от кънтри клуба и подкара към кантората си.

Рано в понеделник сутринта Иън и Рамона Дафо поеха към Мемфис за късна закуска с Хършъл. Взаимоотношенията им се бяха влошили и беше време да ги оправят, или поне така твърдеше Рамона. Бяха от един лагер, глупаво бе да се препират и да си нямат доверие. Срещнаха се в една сладкарница и след обичайните опити да се помирят Иън се впусна да убеждава с агресивна настойчивост Хършъл да се откаже от Стилман Ръш и фирмата му. Неговият адвокат Уейд Лание бил много по-опитен, пък и, честно казано, Иън се опасявал, че Ръш ще се окаже препятствие на процеса. Бил красавец, прекалено наперен и надут и сигурно щял да отблъсне съдебните заседатели. Лание го наблюдавал внимателно повече от четири месеца и никак не му харесвало какво вижда — огромно его и немного талант. Възможно било да спечелиш или да изгубиш съдебен процес заради арогантността на някой адвокат, затова Уейд Лание се поболял от тревога. Дори заплашвал да се откаже.

Имаше и още. Като доказателство за неравнопоставеността между адвокатите им Иън се впусна в историята за другото завещание и за направения в него опит на Лети да бъде завещана сумата от петдесет хиляди долара. Не спомена имена, защото не искаше Стилман Ръш да оплете конците. Хършъл се изуми, но усети и приятна тръпка. Чакайте малко, става още по-хубаво. Сега пък Уейд Лание беше открил чернокожа жена, която бе съдила Сет за сексуален тормоз.

Така че, виж какво прави моят адвокат и го сравни със своя. Твоето момче не владее играта, Хършъл. Лание познава партизанската война, а твоят адвокат е бойскаут. Хайде да обединим сили. Лание може дори да предложи сделка: ако обединим сили и се отървем от Ръш, така че Лание да представлява и двама ни, той ще намали хонорара си на двайсет и пет процента от уговорената със споразумение сума. Има стратегия да наложи споразумение, особено с оглед на нещата, които е изровил главният му следовател. Ще избере подходящия момент и ще изсипе всичко на главата на Джейк Бриганс, който ще се огъне под напрежението. Можем да получим парите след няколко месеца!

Хършъл се поинати малко, но накрая се съгласи да отиде до Джаксън и да се срещне тайно с Лание.

В понеделник Симиън Ланг дояждаше вечерята си — фасул със свинско от консерва и четири филийки стар бял хляб, — когато се появи надзирателят и му пъхна един пакет през решетките.

— Приятно четене — пожела му той и се отдалечи. Пратката беше от правната кантора на Хари Рекс Вонър.

Вътре имаше писмо от адвоката, адресирано до Симиън с посредничеството на окръжния арест на Форд, което лаконично го осведомяваше, че придружаващият документ е молба за развод. Разполагаше с трийсет дни да отговори.

Прочете я бавно. Закъде да бърза? Редовни прояви на жестоко и нечовешко отношение, изневяра, изоставяне, физическо насилие. Страница след страница с обвинения, някои от които налудничави, други — верни. Какво значение имаше? Беше убил две момчета и щеше да отиде в „Парчман“ за дълго. С живота му беше свършено. Лети трябваше да си намери друг. Не беше идвала на свиждане, откакто го бяха тикнали в ареста, и надали щеше да дойде. Нито тук, нито в „Парчман“. Порша се беше отбила, но не се бе задържала дълго.

— Какво четеш? — попита Дени от горното легло.

Дени беше новият му съкилийник, заловен да шофира откраднат автомобил. На Симиън вече му беше дошло до гуша от него. Предпочиташе да бъде сам, макар на моменти да му беше приятно да има с кого да си поговори.

— Жена ми е подала молба за развод — отговори той.

— Блазе ти. Аз съм имал вече две. Откачат, докато си в пандиза.

— Щом казваш. Някога да са ти издавали ограничителна заповед?

— Не, но на брат ми са му издавали. Кучката убедила съдията, че той е опасен, и то си беше така, и съдията го предупредил да не припарва до къщата и да стои на разстояние от нея на публично място. Хич не му пукаше. Уби я въпреки това.

— Брат ти е убил жена си?

— Аха, ама така й се пада. Беше оправдано убийство, ама съдебните заседатели решиха друго. Обявиха го за виновен за непредумишлено.

— Той къде е?

— В „Ангола“, в щата Луизиана, за двайсет години. Според моя адвокат и ти ще получиш горе-долу толкова.

— Твоя адвокат ли?

— Да, попитах го днес следобед, като го видях. Той знае за случая ти, каза, че целият град говори и че хората наистина са разтревожени. Жена ти щяла да забогатее от това голямо завещание, обаче твоят задник ще остане зад решетките поне за двайсет години. Докато излезеш, тя и новите й приятели ще са похарчили парите. Вярно ли е?

— Питай адвоката си.

— Как изобщо жена ти се е намърдала в завещанието на оня старец? Бил й оставил двайсет милиона, вярно ли е?

— Питай адвоката си.

— Ще го направя. Не исках да те ядосвам.

— Не съм ядосан. Просто не ми се говори за това, ясно?

— Ясно, човече.

Дени взе книгата си с меки корици и отново се зачете.

Симиън се излегна на долното легло и се върна на първа страница. След двайсет години щеше да стане на шейсет и шест. Лети щеше да има нов съпруг и да живее много по-добре. Щеше да си има децата и внуците, а сигурно и правнуци, а той щеше да е без нищичко.

Няма да оспорва развода. Нека тя получи всичко.

Може би той ще види Марвис в затвора.