Сянката на чинара

41

Когато Джейк защитаваше Карл Лий Хейли, встъпителната му реч бе продължила само четиринайсет минути. Руфъс Бъкли беше започнал с маратон от час и половина, който приспа съдебните заседатели, така че сбитото изложение на Джейк, което последва, беше посрещнато добре и беше високо оценено. Хората го слушаха и попиваха всяка дума. „Съдебните заседатели са пленници — твърдеше Лушън, — затова давай кратко.“

По делото за завещанието на Хенри Сет Хъбард целта на Джейк беше да се побере в десет минути. Той се качи на подиума, усмихна се на новите заинтригувани и нетърпеливи лица и започна:

— Госпожи и господа съдебни заседатели, вашата работа не е да раздадете парите на Сет Хъбард. Те са много и са спечелени от самия него до последния цент. Не от вас, не от мен, не от адвокатите в тази съдебна зала. Той рискувал, понякога вземал големи заеми, не се съобразявал със съветите на доверените си сътрудници, ипотекирал къщата и земята си, сключвал сделки, които на хартия изглеждат неизгодни, вземал още заеми, поемал наглед възмутителни рискове и накрая, когато научил, че умира от рак на белия дроб, разпродал цялото си имущество. Обърнал всичко в брой, разплатил се с банките и преброил парите си. Бил спечелил. Оказал се прав, а всички останали грешали. Човек няма как да не се възхищава на Сет Хъбард. Не го познавам, а ми се иска да го познавах.

За колко пари става дума? Ще чуете показанията на господин Куинс Лънди. Той седи ето тук и е назначен от съда да управлява наследството на Сет Хъбард. Стойността на въпросното наследство възлиза на двайсет и четири милиона долара.

Джейк крачеше бавно, а когато съобщи сумата, спря и погледна право в няколко лица. Почти всички съдебни заседатели се усмихваха.

Браво, Сет, браво, момче.

Един-двама бяха видимо шокирани. Трейси Макмилън, съдебен заседател номер две, се взираше в Джейк с ококорени очи. Но мигът бързо отмина. Никой в окръг Форд не можеше да си представи подобна сума.

— Ако смятате, че човек, спечелил двайсет и четири милиона долара за около десет години, знае какво прави с парите си, имате право. Защото Сет е знаел прекрасно какво прави. В деня, преди да се обеси, е отишъл в офиса си, заключил е вратата, седнал е на бюрото си и е написал ново завещание. Собственоръчно написано завещание, напълно законно, прегледно и четливо, лесноразбираемо и съвсем не объркващо и сложно. Знаел е, че ще се самоубие на следващия ден, неделя, втори октомври, затова въвеждал ред в делата си. Планирал всичко. Написал бележка на Калвин Богс, негов служител, в която обяснил, че ще отнеме живота си. Ще видите оригинала. Написал подробни инструкции за опелото и за погребението си. Ще видите оригиналите. Същата онази събота, вероятно в кабинета си, докато съставял завещанието, той написал и писмо до мен, съдържащо конкретни инструкции. И този оригинал ще видите. Всичко планирал. След като приключил, отишъл с колата до Клантън, до пощата, и изпратил писмото до мен и завещанието. Искал да ги получа в понеделник, защото погребението му трябвало да бъде във вторник, в четири следобед, в църквата „Ирландски път“. Подробности, хора. Сет се е погрижил за подробностите. Знаел е точно какво прави. Планирал е всичко.

Както вече казах, не е ваша работа да раздавате парите на Сет, нито да решавате кой какво и колко да получи. Ваша работа е да отсъдите дали Сет е съзнавал какво прави. Правният термин е дали е притежавал „завещателна дееспособност“. За да направи законно завещание, независимо дали е написано на хартиен плик за покупки, или напечатано от пет секретарки в голяма кантора и подписано пред нотариус, човек трябва да е способен да завещава. Този правен термин е лесноразбираем. Означава, че човек трябва да знае какво прави, госпожи и господа, а Сет Хъбард е съзнавал прекрасно какво прави. Не е бил луд. Не се е самозаблуждавал. Не е бил под въздействието на болкоуспокояващи или на други лекарства. Бил е психически здрав и нормален като всички вас, дванайсетте съдебни заседатели тук.

Някой би казал, че човек, който планира самоубийството си, не е здравомислещ. Човек трябва да е луд, за да самоубие, нали? Невинаги. Не непременно. В качеството на съдебни заседатели, от вас се иска да се облегнете на собствения си житейски опит. Може би познавате някой, близък приятел или дори член на семейството, който е стигнал до края на пътя и е решил сам да избере как да го напусне. Той луд ли е бил? Може би, но по-вероятно не. Сет със сигурност не е бил. Прекрасно е съзнавал какво прави. Цяла година се е борил с рака на белия дроб, минал е през няколко серии химиотерапия и лъчетерапия, винаги без успех, и туморите в крайна сметка са метастазирали в ребрата и гръбнака му. Имал е ужасни болки. При последното посещение при лекаря му е оставал по-малко от месец живот. Когато прочетете какво е написал в деня преди смъртта си, ще се уверите, че Сет Хъбард напълно е контролирал живота си.

Джейк държеше в ръка бележките си, за да си помага, но всъщност не поглеждаше към тях. Крачеше напред-назад пред съдебните заседатели, поглеждаше всеки в очите, говореше бавно и ясно, като че ли седяха в дневната му и си бъбреха за любимите си филми. Но всяка дума беше написана някъде. Всяко изречение беше репетирано. Всяка пауза беше премерена. Изборът на подходящия момент, интонацията, ритъмът — всичко беше запаметено почти до съвършенство.

Дори най-заетият адвокат прекарва само малка част от времето си пред съдебните заседатели. Тези мигове са редки и Джейк им се наслаждаваше. Беше актьор, който произнасяше монолог на сцената, говореше мъдри слова пред избрана публика. Пулсът му се ускори, коремът му се сви, коленете му омекнаха. Притеснението обаче беше овладяно и Джейк говореше спокойно пред новите си приятели.

Вече пет минути, без да пропусне нито дума. Оставаха му още пет минути и най-трудното тепърва предстоеше.

— Госпожи и господа, тази история има неприятна част и тъкмо заради нея всички сме тук. Сет Хъбард има живи дъщеря и син и четирима внуци. В завещанието си той не им оставя нищо. Казано с прости и ясни, но също и болезнени думи, Сет категорично лишава семейството си от правото да го наследи по силата на това завещание. Очевидният въпрос е защо. Ние по природа сме склонни да се запитаме: защо човек би постъпил така? Не е ваша отговорността обаче да изясните този въпрос. Сет е постъпил по този начин по причини, известни единствено на него. Можел е да завещае всеки долар на Червения кръст или на някой лукав евангелист, или на комунистическата партия. Това си е негова работа, не е ваша, не е моя, нито пък е работа на този съд.

Вместо да завещае парите на семейството си, Сет оставя пет процента на църквата си, пет процента на отдавна изгубения си брат и останалите деветдесет процента дава на жена на име Лети Ланг. Госпожа Ланг седи ето тук, между мен и господин Лънди. В продължение на три години тя е работила за Сет Хъбард като домашна помощница, готвачка и понякога като негова медицинска сестра. Въпросът отново се налага от само себе си — защо? Защо Сет е обезнаследил семейството си и е оставил почти всичко на жена, която познава толкова отскоро? Повярвайте, госпожи и господа, това е най-сериозният въпрос, пред който съм се изправял като адвокат. Задавам си го аз, задават го и другите адвокати, семейство Хъбард, самата Лети Ланг, приятели и съседи, буквално всички в този окръг, които са чували историята. Защо?

Истината е, че никога няма да узнаем. Знаел е само Сет, а той вече не е сред нас. Истината е, че не е наша работа. Ние — адвокатите, съдията и съдебните заседатели — не следва да се питаме защо Сет е направил каквото е направил. Както вече обясних, вашата работа е да решите само един важен въпрос и той е следният: докато Сет е пишел завещанието си, ясна ли е била мисълта му и съзнавал ли е какво прави?

Да, ясна е била, да, съзнавал е. Доказателствата ще бъдат категорични и убедителни.

Джейк спря и взе чаша с вода. Отпи бързо и междувременно огледа претъпканата съдебна зала. Хари Рекс го наблюдаваше от втория ред. Кимна му леко. Засега се справяш добре. Привлече вниманието им. Приключвай.

Джейк погледна бележките си и продължи:

— И така, става дума за много пари, затова може да се очаква през следващите няколко дни да стане напрегнато. Семейството на Сет Хъбард оспорва собственоръчното завещание, за което не бива да ги виним. Те са искрено убедени, че трябва да получат парите му, затова са наели добри адвокати, които да оспорят последното завещание. Твърдят, че Сет не е притежавал завещателна дееспособност. Че преценката му е била замъглена. Твърдят, че е имало злоупотреба с влияние от страна на Лети Ланг. Терминът „злоупотреба с влияние“ е от основно значение в това дело. Те ще се опитат да ви убедят, че Лети Ланг е използвала факта, че се грижи за него, за да стане интимна със Сет Хъбард. Интимността може да означава много неща. Тя се е грижила за Сет, понякога го е къпала, преобличала го е, миела го е, вършила е всичко, което човек, грижещ се за болен, следва да върши в това деликатно и мъчително положение. Сет е бил възрастен човек, страдащ от мъчителен и смъртоносен рак, който е изпивал силите му. — Джейк се обърна и погледна към Уейд Лание и групата адвокати на другата маса. — Те ще намекват много неща, госпожи и господа, но не могат да докажат нищо. Не е имало физическа връзка между Сет Хъбард и Лети Ланг. Само намеци, предположения и слухове, но никакви доказателства, защото никога нищо не се е случвало.

Джейк хвърли листовете на масата си и премина към заключението.

— Процесът ще бъде кратък и ще има много свидетели. Както винаги, на моменти проблемите ще ви се струват объркващи. Адвокатите често умишлено постъпват така, но не се подвеждайте. Помнете, госпожи и господа, вашата работа не е да разпределяте парите на Сет Хъбард. Вашата работа е да определите дали той е съзнавал какво върши, когато е написал завещанието си. Ни повече, ни по-малко. Благодаря ви.

Съгласно деспотичните инструкции на съдия Атли оспорващата страна се беше съгласила да оптимизира встъпителните и заключителните речи, като ги бе поверила на Уейд Лание. Той се отправи към подиума с измачкан блейзер, твърде къса вратовръзка и несръчно натъпкана в панталона риза. Няколко кичура коса край ушите му стърчаха във всички посоки. Създаваше впечатление на отнесен заплес, който утре може да забрави да се яви в съда. Всичко беше представление, целящо да обезоръжи съдебните заседатели. Джейк не се заблуждаваше.

— Благодаря ви, господин Бриганс — гласяха първите думи на Лание. — От трийсет години участвам в съдебни процеси, но не бях срещал друг толкова талантлив млад адвокат като господин Джейк Бриганс. Вие в окръг Форд имате късмет с този чудесен млад адвокат. За мен е чест да съм тук и да водя битка с него, както и да бъда в тази величествена стара съдебна зала.

Той направи пауза, за да погледне бележките си, докато Джейк вреше и кипеше заради фалшивите похвали. Когато не беше пред съдебните заседатели, Лание говореше гладко и изразително. Обаче сега, на сцената, се държеше простонародно, практично и изключително приятно.

— Така, това е само едно встъпление и нищо от казаното от мен или от господин Бриганс не е доказателство. Доказателствата идват от едно–единствено място — свидетелския стол ето там. Понякога адвокатите се увличат и твърдят неща, които не могат да докажат впоследствие на процеса, освен това са склонни да пропускат важни факти, които съдебните заседатели трябва да знаят. Например господин Бриганс не спомена факта, че когато Сет Хъбард е пишел последното си завещание, единственият човек в сградата с него е била Лети Ланг. Било е събота сутринта, а тя не работи в събота сутринта. Тя отишла в къщата му и от там го закарала в офиса с хубавия му нов кадилак. Той отключил. Двамата влезли вътре. Тя твърди, че е била там, за да почисти, но никога досега не го е правила. Били сами. Около два часа били сами в сградата на компанията за дървен материал „Беринг“, седалището на Сет Хъбард. Когато пристигнали там в събота сутринта, Сет Хъбард имал завещание, изготвено година по-рано от добра юридическа фирма в Тюпълоу, от адвокати, на които от години доверявал делата си, и в това завещание той оставял почти всичко на двете си пораснали деца и на внуците си. Типично завещание. Стандартно завещание. Разумно завещание. Завещание, каквото буквално всеки американец прави в един или друг момент. Деветдесет процента от имуществото, предавано чрез завещания, преминава в семействата на починалите. И така трябва да бъде.

Лание вече също крачеше, полюшвайки се напред-назад, леко приведен в кръста.

— Но след като прекарал два часа в офиса си онази сутрин само в компанията на Лети Ланг, той оставил друго завещание, написано собственоръчно, лишаващо собствените му деца, лишаващо собствените му внуци и отстъпващо деветдесет процента от наследството му на неговата прислужница. Звучи ли ви разумно? Да поставим нещата в контекст. Сет Хъбард се борел с рака около година — ужасна битка, която той губел и го знаел. Най-близкият човек на Сет Хъбард през последните му дни на тази земя била Лети Ланг. Когато той бил добре, тя готвела, чистела и се грижела за къщата, а когато му било зле, го хранела, къпела го, обличала го и почиствала след него. Освен това знаела, че е богат, знаела също, че взаимоотношенията с порасналите му деца са донякъде напрегнати.

Лание спря близо до свидетелското място, разпери ръце в шеговито недоумение и повиши глас:

— Трябва ли да повярваме, че тя не е мислела за парите? Хайде, да бъдем реалисти! Госпожа Ланг лично ще ви каже, че цял живот работи като прислужница, че съпругът й Симиън Ланг, който в момента е в ареста, работи от дъжд на вятър и на него не може да се разчита да издържа семейството, затова тя е отгледала петте си деца с огромни мъки. Животът й е бил труден! Парите никога не са достигали. Подобно на мнозина други Лети Ланг е била без цент. Открай време. И докато пред очите й нейният работодател се е доближавал до смъртта крачка по крачка, нали разбирате, че тя е мислела за пари!

Такава е човешката природа. Вината не е нейна. Не намеквам, че е била алчна или зла. Кой от нас не би мислил за пари?

В събота сутринта миналия октомври Лети откарала шефа си до кабинета му, където двамата останали сами два часа. И докато били сами, едно от най-огромните богатства в историята на този щат сменило собственика си. Двайсет и четири милиона долара били прехвърлени от семейство Хъбард на домашна помощница, която Сет Хъбард познавал едва от три години.

Лание блестящо реши да замълчи, докато последното му изречение кънтеше в съдебната зала. Добър е, да му се не види, помисли си Джейк и погледна към съдебните заседатели, като че ли всичко си беше наред. Франк Доули беше вперил в него гневен поглед, който сякаш казваше: „Презирам те!“.

Лание сниши глас и продължи:

— Ще се опитаме да докажем, че Сет Хъбард е жертва на злоупотреба с влияние от страна на Лети Ланг. Ключът за решаването на този случай е именно това влияние и има няколко начина да го докажем. Единият признак за злоупотреба с влияние е да направиш подарък, който е необичаен или неразумен. Подаръкът, който господин Сет Хъбард е направил на госпожа Ланг, е чудовищно, невероятно необикновен и неразумен. Извинете ме. Не ми хрумват подходящите прилагателни да го опиша. Деветдесет процента от двайсет и четири милиона? И нищичко за семейството му? Това е доста необичайно, приятели. А по мое мнение е и доста неразумно. Направо крещи за злоупотреба с влияние. Ако е искал да направи нещо хубаво за прислужницата си, можел е да й даде един милион долара. Това е доста щедър подарък. Два милиона? Дори пет? Всъщност по скромното ми мнение всяка сума над един милион долара е необичайна и неразумна предвид кратките им взаимоотношения.

Лание пристъпи обратно към подиума и погледна бележките си, после хвърли поглед и към часовника си. Осем минути, а той не бързаше.

— Ще се опитаме да докажем злоупотреба с влияние, като обсъдим предишното завещание, направено от господин Сет Хъбард. Това завещание е подготвено от водеща фирма в Тюпълоу година преди смъртта на Сет и оставя деветдесет и пет процента от наследството му на неговото семейство. Завещанието е сложно и съдържа изобилни правни термини, понятни само за данъчните адвокати. Ще се опитам да не ви отегчавам с тях. Споменавам това предишно завещание, за да докажа, че Сет не е разсъждавал трезво. Тъй като е изготвено от адвокати, които познават материята, а не от човек, който се готви да се обеси, старото завещание се позовава в пълнота на данъчните закони и затова спестява над три милиона долара за данъци.

Съгласно собственоръчно написаното завещание на господин Хъбард данъчните прибират петдесет процента, повече от дванайсет милиона долара. А съгласно по-ранното завещание данъчните получават девет милиона. И така, господин Бриганс обича да повтаря, че Сет Хъбард прекрасно е знаел какво прави. Замислете се, госпожи и господа. Човек, който е достатъчно проницателен и умен да натрупа такова богатство за десет години, не съставя ръкописен документ, който ще струва на наследството му три милиона. Това е абсурдно! Това е необичайно и неразумно!

Лание облегна лакти на подиума и забарабани с пръсти. Погледна съдебните заседатели в очите, докато го чакаха. И най-накрая продължи:

— В заключение ще кажа, че имате голям късмет, тъй като нито Джейк Бриганс, нито аз сме привърженици на дългите изявления. Всъщност и съдия Атли не е. — Няколко човека се усмихнаха. Беше почти смешно. — Бих желал да приключа с мисълта, с която започнах. С първото си нагледно доказателство в този процес. Помислете за Сет Хъбард на първи октомври миналата година, изправен пред сигурна смърт и вече решил да ускори края си, изтерзан от болката и силно упоен от лекарствата, тъжен, самотен, сам, отчужден от децата и внуците си, умиращ, огорчен старец, който вече се е отказал от живота, а единственият човек, който е бил достатъчно близо, за да го изслуша и утеши, е била Лети Ланг. Никога няма да разберем колко близки са били всъщност. Никога няма да разберем какво се е случило помежду им. Но резултатът ни е известен. Госпожи и господа, ясно е, че става дума за човек, допуснал ужасна грешка под въздействието на друг човек, опитващ се да заграби парите му.

Когато Лание седна, съдия Атли каза:

— Призовете първия си свидетел, господин Бриганс.

— Защитниците на завещанието призовават шериф Ози Уолс.

От втория ред Ози пое с бърза крачка към мястото на свидетелите и положи клетва. Куинс Лънди седеше на масата отдясно на Джейк и макар да практикуваше право почти четирийсет години, упорито избягваше съдебните зали. Джейк го беше инструктирал от време на време да поглежда към съдебните заседатели и да ги наблюдава. Докато Ози се настаняваше, Лънди плъзна към Джейк бележка, която гласеше: „Беше много добър. Лание също. Съдебните заседатели са разделени поравно. Прецакани сме“.

Благодаря, помисли си Джейк. Порша избута напред листовете си. Нейното послание гласеше: „Франк Доули ще ни закопае“.

Голям екип сме, няма що. Липсваше му само Лушън да шепти неподходящи съвети и да дразни всички останали в залата.

В отговор на въпросите на Джейк Ози описа сцената на самоубийството. Използва четирите големи цветни снимки, на които се виждаше как Сет Хъбард виси на въжето. Снимките обиколиха ложата на съдебните заседатели и предизвикаха истински шок. Джейк бе възразил срещу зловещата картина. Лание бе изразил опасение, че снимките биха породили съчувствие към Сет. Накрая съдия Атли отсъди, че съдебните заседатели трябва да ги видят. След като бяха събрани и допуснати като веществено доказателство, Ози извади бележката, която Сет беше оставил преди самоубийството си върху кухненската маса. Увеличиха бележката на голям екран, поставен срещу съдебните заседатели, а всеки от тях получи копие. Текстът гласеше: „До Калвин. Моля те, осведоми властите, че сам сложих край на живота си, никой не ми е помогнал. На другия лист съм оставил инструкции за погребението и службата. Никаква аутопсия! С. Х.“ Датата беше 2 октомври 1988 г.

Джейк представи оригиналите на указанията за опелото и погребението, които бяха допуснати като доказателства без възражения, и ги показа на големия екран. Всеки съдебен заседател получи копие. Документите гласяха:

Джейк се обърна към свидетеля:

— Шериф Уолс, тази обясняваща самоубийството бележка и указанията са били намерени от вас и от помощниците ви в дома на Сет Хъбард малко след като сте открили тялото, нали така?

— Точно така.

— Какво направихте с тях?

— Взехме ги, направихме копия, а на следващия ден ги предадохме на близките на господин Хъбард в дома му.

— Нямам повече въпроси, господин съдия.

— Господин Лание, искате ли кръстосан разпит?

— Не.

— Шериф Уолс, свободен сте. Благодаря ви. Господин Бриганс?

— Да, господин съдия, на този етап бих искал съдебните заседатели да бъдат осведомени, че съгласно единодушното мнение на всички страни документите, допуснати като веществени доказателства, са написани от господин Сет Хъбард.

— Господин Лание?

— Потвърждавам, господин съдия.

— Много добре, няма спор относно авторството на тези документи. Продължете, господин Бриганс.

— Защитниците на завещанието призовават господин Калвин Богс — съобщи Джейк.

Изчакаха да повикат Калвин от стаята на свидетелите. Едрият непохватен мъж нямаше вратовръзка в гардероба си и явно не бе сметнал за нужно да си купи за случая. Беше облечен с износена карирана риза с кръпки на лактите, мръсен кафеникав панталон и прашни ботуши и като че ли идваше в съдебната зала направо от сечището.

Обстановката видимо го смущаваше и плашеше дълбоко и след секунди той започна да се дави, докато описваше ужаса си, когато бе намерил шефа си, увиснал на чинара.

— По кое време в неделя сутринта ви се обади той? — попита Джейк.

— Към девет и поръча да го чакам на моста в два.

— И вие пристигнахте точно в два, така ли?

— Да, точно така.

Джейк възнамеряваше с помощта на Богс да покаже какво огромно внимание е отделял Сет на подробностите. По-късно щеше да заяви пред съдебните заседатели, че Сет е оставил бележката на масата, взел е въжето и стълбата, отишъл е с колата си до мястото и е направил така, че да бъде мъртъв, когато Калвин пристигне в два следобед. Искал е да го намерят немного, след като издъхне. Иначе имало вероятност да минат дни.

Лание нямаше въпроси. Свидетелят беше освободен.

— Призовете следващия си свидетел, господин Бриганс — нареди съдия Атли.

— Призоваваме Фин Плънкет.

Фин Плънкет беше пощальон, когато преди тринайсет години беше избран за служебно лице, установяващо настъпването на смъртта. Той нямаше никакви медицински познания, защото такива не се изискваха в Мисисипи. Никога не беше посещавал местопрестъпление. Фактът, че щатът продължаваше да избира подобни служебни лица, беше доста странен — вече почти никъде другаде това не се правеше. Всъщност Мисисипи беше един от малкото щати, където изобщо беше възникнала такава практика. През последните тринайсет години викаха Фин по всяко време на денонощието в старчески домове, болници, места на катастрофи, долнопробни кръчми, реки и езера и домове, където бяха вилнели насилници. Обикновено той се надвесваше над трупа и тържествено произнасяше: „Да, мъртъв е“. След това определяше причината за смъртта и подписваше смъртен акт.

Присъства и когато смъкнаха тялото на Сет на земята. И каза: „Да, мъртъв е“. Смърт вследствие на обесване, самоубийство. Задушаване и счупен врат. Подпомаган от въпросите на Джейк, той бързо обясни на съдебните заседатели онова, което вече беше болезнено очевидно. Уейд Лание не го подложи на кръстосан разпит.

Джейк призова на свидетелското място бившата си секретарка Рокси Бриско, която първоначално отказа да свидетелства, след като бе напуснала кантората, изпълнена с неприязън. Затова Джейк й изпрати призовка и й обясни, че може да отиде в затвора, ако не се яви. Тя бързо се съгласи и застана на свидетелското място, специално издокарана.

Двамата заедно описаха събитията от сутринта на трети октомври, когато тя беше пристигнала в кантората с пощата. Рокси разпозна плика, писмото и двете страници на завещанието на Сет Хъбард, а съдия Атли прие документите като веществени доказателства на защитата. Отсрещната страна нямаше възражения. Следвайки сценария, предложен от съдията, Джейк проектира на екрана увеличено писмото на Сет до него. Раздаде и копия на всеки съдебен заседател.

— А сега, госпожи и господа, ще направим кратка пауза, докато всеки от вас внимателно прочете това писмо — каза съдия Атли.

Съдебната зала тутакси притихна, докато съдебните заседатели четяха от копията си, а зрителите в залата — от екрана:

След като приключеше с четенето, всеки заседател бавно вдигаше глава и неволно отправяше поглед към Хършъл Хъбард и Рамона Дафо. Искаше й се да се разплаче, но в този момент тя правилно прецени, че всеки, който я гледа, ще си помисли, че се преструва. Затова забоде поглед в пода заедно с брат си и съпруга си и изчака ужасният неловък момент да премине.

Накрая, след цяла вечност, съдия Атли каза:

— Да направим петнайсет минути почивка.

Въпреки предупреждението на Сет за опасността от тютюнопушенето поне половината съдебни заседатели усетиха нужда да запалят цигара. Непушачите останаха в стаята на съдебните заседатели да пият кафе, а останалите последваха съдебния пристав в малък вътрешен двор към северната страна на моравата. Бързо запалиха и запафкаха. Невин Дарк се мъчеше да ги откаже и беше успял да ги намали до половин пакет дневно, но в момента копнееше за никотин. Джим Уайтхърст се приближи до него, дръпна си от цигарата и попита:

— Какво смятате, господин председател?

Предупреждението на съдия Атли беше съвсем категорично: не обсъждайте случая. Съдебните заседатели във всеки процес обаче нямаха търпение да обсъждат какво са чули и видели току-що. Невин прошепна едва чуто:

— Май старецът прекрасно е съзнавал какво прави. Ти какво мислиш?

— Не се съмнявам — прошепна Джим.

Точно над тях в правната библиотека Джейк събра Порша, Лети, Куинс Лънди и Хари Рекс. Отвсякъде валяха мнения и наблюдения. Порша беше разстроена, защото Франк Доули, заседател номер дванайсет, непрекъснато я гледаше намръщено и устните му мърдаха, сякаш проклинаше. Според Лети Деби Лакър, заседател номер десет, била заспала, а Хари Рекс беше сигурен, че заседател номер две, Трейси Макмилън, вече е влюбена в Джейк.

Куинс Лънди поддържаше мнението, че съдебните заседатели са разделени на две, но според Хари Рекс щяха да имат късмет, ако получат и четири гласа. Джейк учтиво го помоли да млъкне и му напомни какви страховити предсказания е правил по време на процеса срещу Карл Лий Хейли.

След безсмислено бръщолевене, продължило десет минути, Джейк си обеща да обядва сам.

Когато се върнаха в съдебната зала, той призова Куинс Лънди на свидетелското място и му зададе поредица от скучни, но необходими въпроси относно ангажимента му към имуществото и назначаването му като управител и как е заменил Ръсел Амбърг, който е пожелал да бъде освободен. Лънди сухо обясни задълженията на управителя и представи нещата точно толкова монотонни, колкото бяха в действителност. Джейк му подаде оригиналното собственоръчно написано завещание и го помоли да идентифицира документа.

— Това е собственоръчно написаното завещание, представено за легализация на четвърти октомври миналата година. Подписано е от господин Сет Хъбард на първи октомври.

— Да го разгледаме — предложи Джейк и отново прожектира документа на екрана, раздавайки копия на заседателите.

— Госпожи и господа — каза съдия Атли, — не бързайте и внимателно прочетете завещанието. Ще ви бъде позволено да отнесете всички документи за подробен оглед в залата, където ще проведете обсъжданията си.

Джейк застана до подиума с копие от завещанието в ръка и се престори, че го чете, а всъщност зорко наблюдаваше съдебните заседатели. Повечето се понамръщиха на едно или друго място и той реши, че фразата „дано да издъхнат в страдание“ ги стъписва. Беше прочел завещанието поне сто пъти и неизменно реагираше по два начина. Първо, завещанието беше злонамерено, рязко, жестоко и неразумно. Второ, караше го да си задава въпроса какво е направила Лети Ланг, та старецът толкова да я харесва. Както винаги обаче, при втори прочит се убеждаваше, че Сет прекрасно е съзнавал какво прави. Ако човек е способен да завещава, той може да разпредели наследството, което оставя, колкото си иска налудничаво и неразумно.

Когато и последният съдебен заседател приключи и остави копието си, Джейк изключи прожекционния апарат. Двамата с Куинс Лънди в продължение на половин час обясняваха основните моменти в удивителното десетгодишно пътуване на Сет Хъбард от разрухата след втория му развод до богатство, каквото никой в окръг Форд не беше виждал.

В дванайсет и половина съдия Атли даде почивка до два следобед.