Сърцата на тримата

ГЛАВА XXIX

Мораториумът помогна извънредно много и падащите акция престанаха да падат, а някои дори започнаха да се качват. Това бе така почти за всички предприятия с изключение на предприятията, в които участвуваше Франсис и които преследваше Ригън. Той продължаваше да понижава курса, предизвикваше непрекъснато падане на цените и с радост наблюдаваше как на борсата се появяват огромен брой акции на „Тампико Петролиъм“, разпродавани очевидно не от друг, а от Франсис.

— Сега му е времето — съобщи Ригън на своите съзаклятници. — Купувайте и продавайте. И в двата случая ще печелите. Помнете списъка, който ви дадох. Продавайте тези акции, продавайте ги в брой. Те непрекъснато ще падат. Колкото за другите, купувайте, купувайте ги, без да губите време, и връчвайте веднага всичко, което сте продали. Разберете, че не можете да загубите, а като продължавате да подбивате цената на акциите от списъка, ще убиете с един куршум два заека.

— А какво ще правите вие? — попита го един от съучастниците.

— Аз нямам какво да купувам — отговори той. — Това ще ви докаже, че съм ви дал този съвет съвсем честно и че съм сигурен в цялата работа. Не съм продал нито една акция освен посочените в списъка, тъй че нямам никакви задължения спрямо купувачите. Ще продължавам да продавам в брой и да понижавам курса на акциите от списъка, и само от списъка. Точно в това се състои моята игра и вие можете да участвувате в нея, като продължавате да продавате в брой.

— Ето на! — с отчаяние извика Баском на Франсис в десет и половина в частния си кабинет. — Всички акции се качват освен акциите на вашите предприятия. Ригън е жаден за кръв. Никога и наум не ми е идвало, че може да прояви такава сила. Не можем да издържим! С нас е свършено! Ние сме вече съсипани… вие, аз, всички… всичко!

Никога още Франсис не се бе чувствувал по-спокоен. „Щом всичко е загубено, защо да се тревожа?“ — разсъждаваше той. Лаик в борсовата игра, в ума му се мярнаха възможности, които твърде опитният, твърде добре запознатият с борсовите операции Баском не можа да прецени.

— Стига сте се тревожили — посъветва го Франсис; новата му идея приемаше все по-завършена й по-веществена форма с всяка изминала секунда. — Хайде да изпушим по една цигара и малко да си поприказваме.

Баском отговори с жест, изразяващ безкрайно нетърпение.

— Почакайте — замоли му се Франсис. — Спрете! Погледнете! Чуйте! Вие казвате, че с мен е свършено?

Борсовият му посредник кимна.

— И с вас е свършено?

Той пак кимна:

— Което значи, че сме разорени, разорени докрай — продължи да излага новото си хрумване Франсис. — В такъв случай и за вас, и за мен е съвършено ясно, че не може да има нищо по-лошо от пълно, съвършено, стопроцентово, цялостно, окончателно разорение.

— Губим скъпо време — възрази Баском, но кимна с глава в знак на съгласие.

— Нищо не губим, щом сме така окончателно разорени, както току-що го казахме — усмихна се Франсис. — Понеже сме разорени докрай, времето, продажбите, покупките — нищо не може да има за нас някаква стойност. Стойностите не съществуват, не го ли разбирате?

— Продължавайте, да видим какво ще кажете — рече Баском, у когото за миг търпението надделя над безнадеждното отчаяние. — Аз вече изгубих всичко и нямам какво повече да губя.

— Сега започвате да ме разбирате — зарадва се Франсис. — Вие сте член на борсата. Карайте тогава, купувайте, продавайте, правете всичко, каквото може да ни хрумне, на вас и на мен. Ние не можем да загубим. Каквото и да вадите от нула, остатъкът е винаги нула. Проиграхме всичко, каквото имахме пък дори и нещо отгоре. Сега ще проиграем и това, което нямаме.

Баском все още правеше, слаби опити да възрази, но Франсис сломи съпротивата му, като повтори с неумолима решителност:

— Помнете: каквото и да вадите от нула, остатъкът е винаги нула!

В течение на следващия час, като в някакъв кошмар, Баском се отказа от лична инициатива, последва съвета на Франсис и се впусна в най-безумната борсова авантюра в своя живот.

— Е, бихме могли вече да спрем играта — изсмя се Франсис в единадесет и половина. — Но помнете, че сега не сме по-зле, отколкото бяхме преди един час. Тогава представлявахме нула. Сега сме също нула. Можете, когато пожелаете, да закачите обявление за несъстоятелност и разпродажба.

Уморено, с натежала ръка Баском взе телефонната слушалка и тъкмо се канеше да даде нареждане за спиране на борбата и да обявя безусловна капитулация, когато вратата се отвори и през нея долетя познатият припев на пиратската песен, който накара Франсис със заповедническо движение да хване ръката на борсовия посредник.

— Чакайте! — извика Франсис. — Слушайте!

И те заслушаха песента, стигнала при тях преди самия певец:

Когато Хенри нахълта в стаята с огромен (не този от сутринта) куфар в ръце, Франсис подхвана припева.

— Какво става? — обърна се Баском към Чарли Типъри, който беше все още с фрак, но изглеждаше съвсем капнал и измъчен от преживяното напрежение.

Чарли извади от вътрешния си джоб и подаде на Баском три джиросани чека на обща сума един милион и осемстотин хиляди долара. Баском тъжно поклати глава.

— Много късно — каза той. — Това е капка в морето. Сложете го обратно в джоба си. Само ще ги хвърлим на вятъра!

— Чакайте, чакайте! — възкликна Чарли Типъри, дръпна куфара от ръката на пеещия Хенри и го отвори. — Може би това ще помогне?

„Това“ се състоеше от безбройно множество грижливо подредени пачки държавни облигации и ценни книжа със златни краища.

— Колко има тука? — едва можа да изрече Баском, целият пламнал от прилив на смелост.

А Франсис, смаян от неизмеримото изобилие на ново оръжие, опря да пее, за да си поеме дъх. Но и той, и Баском отново хлъцнаха, когато Хенри измъкна от страничния си джоб още десетина джиросани чека. Те можеха само да се блещят от невероятната сума, защото всеки чек беше за един милион долара.

— А там, откъдето сме взели това, има още колкото искаш — небрежно ги осведоми Хенри. — Трябва да кажеш само една дума, Франсис, и ние ще изравним със земята тази шайка борсови мошеници. Хайде, залавяй се за работа! Навсякъде се говоря, че си съсипан, унищожен. Хайде, дай им да разберат, и толкова. Разори всички до един, да не оцелее никой от тия, които искаха да те съсипят. Вземи им всичко: и златните часовници, н коронките от зъбите.

— Най-после си намерил съкровището на стария сър Хенри! — поздрави го Франсис.

— Не — поклати глава Хенри. — Това е част от съкровището на древните маи… около една трета от него. Втората трета е при Енрико Солано, а третата е на съхранение в „Национална бижутерска и търговска банка“ тука… Знаеш ли, аз имам за тебе новини, стига да си готов да ги изслушаш.

А Франсис беше готов много скоро. Баском знаеше много по-добре от него какво трябва да се прави и вече даваше по телефона нареждания на служещите си — да купуват в такъв неимоверен мащаб, че цялото състояние на Ригън нямаше да стигне, за да връчи на купувачите продадените в брой акции.

— Торес умря — каза Хенри на Франсис.

— Ура! — беше радостният отговор на Франсис.

— Умря като плъх в капан. Видях главата му да стърчи навън. Не беше красива картина. Шефът също умря. И… и още някой умря…

— Да не е Леонсия! — възкликна Франсис.

Хенри поклати глава.

— Някой от Солановците… старият Енрико?

— Не, твоята съпруга, госпожа Морган. Торес я застреля, умишлено я уби. Аз бях до нея, когато тя падна. А сега дръж се, имам още новини. Леонсия е тука с нас, в съседната стая, и чака да отидеш при нея. Не можеш ли да почакаш, докато свърша? Имам и други новини, които ще ти обяснят някои неща преди да отидеш при нея. Дявол да го вземе, да бях като един мой познат китаец, щях да те накарам да ми платиш един милион за сведенията, които ти давам безплатно.

— Казвай… какво е то? — нетърпеливо попита Франсис.

— Добри новини, разбира се, най-достоверни добри новини. Най-добрите новини, каквито някога си чувал. Аз… да не вземеш да ми се смееш или да ми счупиш главата… защото добрите новини са, че аз си имам сестра.

— Какво от това? — грубо отговори Франсис. — Аз зная открай време, че имаш сестра в Англия.

— Но ти не ме разбираш — продължаваше да го мъчи Хенри. — Това е съвсем нова сестра, пораснала вече, най-хубавата жена, която някога са виждали твоите очи.

— И какво от това? — изръмжа Франсис. — Може да е добра новина за тебе, но не виждам какво общо има с мене!

— Аха, сега стигнахме до най-важното — захили се Хенри. — Ти ще се ожениш за нея. Давам ти пълното си съгласие…

— Няма да я взема, дори да ти е десет пъти сестра и десет пъти по-хубава! — прекъсна го Франсис. — Няма жена на тоя свят, за която ще се оженя!

— И въпреки това, Франсис, момчето ми, ти ще се ожениш за тази. Зная това. Чувствувам го с цялото си същество. Готов съм да се обзаложа.

— Обзалагам се на хиляда долара, че няма да се оженя.

— А! Щом ще залагаш, залагай повечко, та да има за какво — проточи Хенри.

— Залагам колкото искаш.

— Дадено! Тогава хиляда и петдесет долара… А сега върви в съседната стая да я видиш.

— Заедно с Леонсия ли е?

— Не, съвсем самичка.

— Нали ми каза, че там е Леонсия?

— Точно така, точно така. Леонсия е наистина там. И при нея няма жива душа, и тя те чака, за да си поприказвате.

Франсис започваше вече да се дразни.

— Защо ме разиграваш така? — попита той с яд. — Нищо не мога да разбера от твоите усуквания. Ту ми разправяш, че там била някаква твоя съвсем нова сестра, ту пък е жена ти.

— Кой ти каза, че изобщо имам жена? — отговори Хенри.

— Предавам се! — не се сдържа Франсис. — Ще отида да се видя с Леонсия. А с тебе ще си поговорим после, когато дойдеш пак на себе си.

Той се запъти към вратата, но Хенри го спря.

— Само една секунда още, Франсис, и свършвам — каза той. — Искам да ти обясня поне едно нещо. Аз не съм женен. Там те чака само една жена. Тази жена е моя сестра. И тя е Леонсия.

Трябваше да мине половин минута, докато зашеметеният Франсис проумее положението. Той пак се обърна към вратата и се втурна нататък, но Хенри го спря.

— Печеля ли облога? — попита той.

Но Франсис го блъсна настрана, стрелна се през вратата и я тръшна подире си.