Тъгата на сукубата

Глава 25

Понякога се събуждаш от сън. Понякога се събуждаш в съня си. Понякога, но много рядко, се събуждаш в съня на някой друг.

Ако пожелае да ме отвлече и да ме направи своя секс робиня, ще бъда с него, докато получавам предварителни копия от книгите му.

Първите ми думи, казани на Сет, докато страстно обсъждах творбите му. Първото впечатление на Сет от мен. Високо вдигната глава; коса, стелеща се по раменете. Винаги готова с някоя хаплива забележка. Изящество в критиката. Хладно самочувствие в общуването с хората, което интроверт като Сет никога не би могъл да постигне, но за което ми завиждаше. Как го прави? Никога не пропуска възможност. След това несвързаното ми обяснение на правилото за петте страници; глупав навик, който той смята за безкрайно мил. Някой друг, който цени литературата и подхожда към нея като към хубаво вино. Умна и задълбочена. И красива. Да, красива. Видях се каквато ме бе видял Сет в онази вечер — с късата пола и ярката пурпурна блуза, блестяща като оперение на птица. Като някакво екзотично създание, ужасно не на място сред меланхоличната обстановка в книжарницата.

Всичко това бе у Сет — миналото с растящите му чувства към мен, преплетено с настоящето. Изпих всичко.

Не само красива. Сексапилна. Чувствена. Богиня от плът, всяко движение, на която говореше за страст. Презрамката на роклята, която се смъква от рамото ми. Бледите капчици пот в деколтето ми. Аз, облечена само с онази смешна тениска с „Блек Сабат“, стоя в кухнята му. Няма бельо. Чудя се какво ли би било да се събудя и тя да е до мен, разрошена и неопитомена.

Всичко това се изливаше в мен.

Наблюдаваше ме в книжарницата. Обичаше да гледа как общувам с клиентите. Харесваше му, че сякаш разбирах по малко от всичко. Можех без колебание да цитирам духовитите диалози, които измисляше за героите си. Изумителна. Никога не съм срещал човек, който да говори така в реалния живот. Моят пазарлък със собственика на антикварната книжарничка. Харизмата, която привличаше срамежливия, мълчащ Сет, която ме правеше да блестя в неговите очи и го караше да се чувства по-уверен.

Още чувства нахлуваха в мен. Никога не бях изпитвала нещо подобно. Аз, разбира се, бях усещала у моите жертви привличането и обичта, но никога не бях изпитвала такава любов, не и насочена точно към мен.

Да, Сет мислеше, че съм секси. Желаеше ме. Но в тази първична страст имаше нещо мило. Нещо сладко. Кайла, седнала в скута ми, и малката руса главица на гърдите ми, докато сплитах косата й. Кратко преобразяване на картината и за момент в скута ми се оказа неговата дъщеря. От една страна — буйна и духовита, от друга — нежна и уязвима. Пияна в неговия дом. Загриженост, докато ме води към леглото. Заспивам и той ме гледа в продължение на часове. Въпреки слабостите ми не разваля мнението си за мен, дори и след липсата ми на самоконтрол. Отчаяние от преградите, които бях издигнала пред него и които бяха знак за несъвършенство, което го караше да ме обича още повече.

Пиех още и още; заради окаяното си и немощно състояние не можех да спра.

Защо тя не ходи по срещи? — пита той Коди.

Коди? Да, там е, някъде в ума на Сет. Спомен. Коди тайно дава на Сет уроци по суинг и никой от тях не ми казва. Вместо това винаги ми поднасят мъгляви извинения, че трябва да отидат „някъде“. Сет, който се опитва да накара краката си да му се подчиняват, за да може да танцува с мен и да бъде по-близо до мен.

Страхува се — отговаря вампирът. — Тя мисли, че любовта причинява болка.

Любовта причинява болка.

Да, Сет ме обичаше. Не бе увлечението, което си бях представяла. Не беше повърхностно привличане, от което си мислех, че съм го отказала. Беше много, много повече. Аз въплъщавах всичко, което той някога би могъл да си представи у една жена: чувство за хумор, красота, интелигентност, доброта, сила, чар, сексуалност, съчувствие… Душата му сякаш бе разпознала моята и бе неконтролируемо привлечена от нея. Той ме обичаше с такава дълбочина на чувствата, до която никога не бях успяла дори да се докосна, макар че, повярвайте ми, се бях опитвала. Исках това чувство. Исках да го изпитам цялото, да изсмуча неговата жар. Да го погълна. Да се потопя в огъня му.

Джорджина!

Някъде отдалече някой ме викаше, но аз бях твърде навътре в Сет, твърде заета с изсмукването на силата му; онази сила, която се бе сляла с чувствата му към мен. Чувства, дошли с целувката и предизвикани от нея. Меки и нетърпеливи устни. Гладни. Искащи.

Джорджина!

Исках да се слея със Сет, имах нужда от това. Имах нужда той да ме изпълни… физически, умствено, духовно. У него имаше нещо… нещо скрито, което се спотайваше някъде там и до което още не бях успяла да се докосна. Съблазнително парченце знание, което отдавна трябваше да разпозная. Ти си моят живот. Имах нужда да навляза в него по-надълбоко, да се пресегна за още. Да открия какво бе останало скрито от мен. Тази целувка бе жизненоважна, беше връзката ми с нещо много по-голямо от мен самата, с нещо, за което бях копняла през целия си живот, но което никога не бях опознала. Не можех да спра. Не можех да спра да целувам Сет. Не можех да спра. Не можех…

— Джорджина! Пусни го!

Груби ръце ме откъснаха от Сет, сякаш късайки плът от собственото ми тяло. Закрещях в агония от прекъсването на връзката, борех се с ръцете, които ме дърпаха и ме държаха. Драсках насилника, имах нужда да открия тайната, таяща се зад тази целувка, копнеех за цялостно единение със Сет…

Сет.

Ръцете ми се отпуснаха и примигнах, от което светът отново дойде на фокус. Действителността. Вече не бях в главата на Сет, а в апартамента си. У мен се бе настанило чувство на сигурност и нямаше нужда да се оглеждам, за да зная, че тялото ми бе спряло да се преобразява и че пак бях влязла във формата на дребничка, стройна жена с медно кафяви коси. Момичето, което някога бях, още веднъж бе погребано дълбоко и доколкото зависеше от мен, никога повече нямаше да му позволя да се покаже отново. Жизнената сила на Сет ме изпълваше, преливах от нея.

— Джорджина — промърмори зад мен Хю и ръцете му пуснаха моите, — за Бога, изплаши ме!

Огледах стаята и видях, че Картър, занемарен както винаги, се е надвесил над тялото на Сет.

— О, Боже! — Скочих, отидох при тях и коленичих до ангела. Сет лежеше на пода, кожата му беше бледа и студена. — О, Боже! О, Боже! О, Боже! Да не е…

— Жив е — отвърна Картър. — Едва диша.

Щом погалих бузата на Сет и усетих златисточервеникавите косъмчета на едва наболата му брада, очите ми се напълниха със сълзи. Дишането му беше повърхностно и накъсано.

— Не исках. Не исках да взема толкова много…

— Направила си каквото е трябвало. Била си в лошо състояние, можело е да умреш.

— А сега Сет може да…

Картър поклати глава:

— Не, няма. Ще му е нужно време да се възстанови, но ще прескочи трапа.

Уплашена, че докосването ми би могло още повече да нарани Сет, отдръпнах ръката си. Огледах се наоколо и видях погрома в апартамента си. Изглеждаше по-зле от този на Джером. Счупен бюфет и строшени стъкла. Изпочупени маси.

Столовете и дивана бяха преобърнати. Паянтовата етажерка най-после бе на парчета. В кухнята Обри седеше на задните си лапи под кухненската маса и се чудеше какво става. Аз също се чудех. Нефилимите не се виждаха никъде. Какво се беше случило? Наистина ли бях пропуснала всичко? Епичната небесна битка на века, а аз я бях пропуснала заради една целувка? Да си призная, целувката наистина беше хубава, но все пак…

— Къде… са останалите?

— Джером отиде да премахне щетите сред съседите.

— Не звучи добре.

— Стандартна процедура. Знаеш, че свръхестествените битки не са съвсем тихи. Ще направи малко изтриване на мозъци, за да сме сигурни, че властите няма да научат.

Преглътнах, изплашена от следващия си въпрос:

— Какво… Какво стана с нефилимите?

Картър ме погледна, сивите му очи се задържаха върху мен дълго и решително.

— Знам — казах накрая, свеждайки поглед, неспособна да отвърна на неговия — не е десет години условно, нали? Унищожили сте ги.

— Унищожихме… единия от тях.

Рязко вдигнах поглед.

— Какво? Какво стана с другия?

— Той избяга.

Той. Сега вече сълзите ми се изляха, без да мога да ги контролирам. Ще замина, заради теб.

— Как?

Картър сложи ръка върху челото на Сет, сякаш за да провери жизнените му показатели, и после отново се обърна към мен:

— Наистина стана бързо. Той се маскира и в суматохата се измъкна невидим, докато ние се занимавахме с другия. Честно казано… — Ангелът погледна към затворената входна врата, а после към Хю и мен.

— Какво? Прошепнах.

— Не съм съвсем… убеден… дали пък Джером не му позволи да избяга. Не очакваше да са двама. Аз също, макар че като си помисля, би трябвало. След като убихме първия… — Картър вдигна рамене. — Не знам. Трудно е да се каже какво стана.

— Той ще се върне! — осъзнах аз и при мисълта за бягството на Роман страхът и облекчението странно се смесиха. — Един ден ще се върне и ще бъде озлобен срещу мен.

— Не мисля, че ще има такъв проблем — отбеляза ангелът.

Той внимателно вдигна Сет и отиде до преобърнатия диван. Миг по-късно, без никой да го докосва, застана на мястото си. Картър положи Сет върху него и продължи:

— Той, другият нефилим, понесе истинско поражение. Наистина болезнен разгром. Не мога да повярвам, че му стигнаха силите да се скрие от нас. Все още очаквам да го усетя във всеки един момент. Ако е умен, точно сега ще бяга бързо и надалече от нас, излизайки извън обсега ни; извън обсега, на който и да е безсмъртен, за да може да отпусне защитното си поле и да си почине.

— После какво? — попита Хю.

— Той е зле. Ще му е нужно много време, за да се възстанови. А когато това стане, ще знае, че не разполага с подкрепа за ново завръщане тук.

— Но той все пак би могъл да ме ликвидира — казах аз и потръпнах при спомена за насочената срещу мен ярост на Роман. Трудно бе да се повярва, че преди по-малко от двайсет и четири часа лежахме плътно прегърнати и се носехме във вихъра на страстта.

— Би могъл — съгласи се Картър. — Но не би могъл да убие мен или Джером. Със сигурност не би могъл да се справи и с двама ни. В крайна сметка, това бе решаващото. Не го бяха очаквали. Ние двамата — заедно в един отбор. Това ще го накара да се замисли дали пак да се развихри тук, макар че ти самата не представляваш заплаха за него.

Това изказване ни най-малко не ми се стори успокоително. Помислих си за Роман — страстен и непокорен, винаги готов да отбележи точка срещу системата, търсещ отмъщение. Аз го бях излъгала; засвидетелствах му любовта си, а после го предадох, в резултат на което плановете му и сестра му бяха унищожени. Благодаря на Бога, че имам сестра. Тя е единственото, което имам; единственото постоянно нещо в живота ми.

Може би нямаше да дойде скоро, както бе предположил Картър, но нямаше да чака дълго. Сигурна бях.

— Той ще се върне — прошепнах, повече на себе си. — Някой ден ще се върне.

Картър ми хвърли решителен поглед:

— Тогава ще се справим с него.

Входната ми врата се отвори и влезе Джером. Изглеждаше чист и спретнат, и въобще не личеше, че току-що е участвал в апокалиптична битка със собствените си потомци.

— Свърши ли си работата? — попита Картър.

— Да — демона бързо огледа Сет. — Жив ли е?

— Да.

Очите на ангела и демона се срещнаха и между тях настъпи напрегнат миг на осезаема тишина.

— Колко неочаквано — промърмори Джером. — Бих се заклел, че е мъртъв. Е, всеки ден стават чудеса. Смятам, че ще се наложи да го заличим.

Изправих се.

— За какво говориш?

— Хубаво е, че отново си сред нас, Джорджи. Между другото, изглеждаш очарователна.

Изгледах го кръвнишки, разгневена от шегата му, тъй като съзнавах, че точно сега чарът ми идваше от енергията на Сет.

— Какво означава, че трябва „да го заличиш“?

— А ти какво си мислиш? Не можем да го пуснем след всичко, което е видял. Ще понамаля малко привързаността му към теб, докато съм в ума му. Сет е пречка за теб.

— Какво? Не! Не можеш да го направиш.

Джером въздъхна и доби вид на човек, който е страдал дълго и мъчително.

— Джорджина, имаш ли представа какво е преживял? Трябва да го заличим. Не можем да му позволим да знае за нас.

— Колко от мен ще му вземеш?

В главата ми като скъпоценности заблещукаха частици от спомените на Сет, а сега вече и мои спомени.

— Достатъчно, за да си мисли, че те е познавал само бегло. А ти през последните няколко седмици беше много по-небрежна към работата си от обичайното.

Помислих си, че това едва ли бе по вина на Сет. А и Роман бе допринесъл.

— И двамата ще се справяте много по-добре, ако той насочи чувствата си към някоя смъртна жена.

Не искаш ли да се откроиш? Подигравателният въпрос на Картър, зададен сякаш преди цяла вечност, тихичко прозвуча в главата ми.

— Не е необходимо да го правиш. Не е необходимо да ме заличаваш заедно с останалото.

— Щом като веднъж вече съм в спомените му, по-добре да залича и теб. Няма начин той просто да продължи живота си както обикновено, след като е видял жителите на небесните селения. Дори и ти трябва да се съгласиш с това.

Някои смъртни, като Ерик, знаят за нас — заспорих аз. — Ерик знае, но го пази за себе си.

Внезапно осъзнах, че Ерик бе запазил за себе си и тайната на Хелена. След години работа с нея бе разбрал, но така и не ми разкри истината, а само ми подхвърляше незначителни улики.

— Ерик е специален случай. Той има дарба. Обикновен смъртен като този тук не би понесъл подобно нещо. — Джером се приближи до дивана, безстрастно гледайки Сет. — Така е по-добре.

— Не, моля те! — извиках аз, изтичах до Джером и го задърпах за ръкава. — Моля те, недей!

Архидемонът се обърна към мен. Тъмните му очи бяха студени и шокирани, че се бях осмелила да го сграбча така. Тогава, свита под погледа му, разбрах, че нещо в нашата мила, снизходителна връзка се бе променило завинаги — нещо малко, но въпреки това важно. Не зная какво предизвика промяната. Може би Сет. Може би Роман. А може би — нещо съвсем различно. Всичко, което знаех, бе, че се случи.

— Моля те — умолявах го аз, без да обръщам внимание колко отчаяно звучах. — Моля те, недей! Не ме отнемай от него… Не ме заличавай в главата му. Ще направя всичко, което пожелаеш! Каквото и да е то.

Избърсах с длан очите си, опитвайки се да изглеждам спокойна и овладяна, но знаех, че се провалям.

Джером съвсем леко повдигна вежда — единственият намек, че бях събудила интереса му. Изразът „сключвам сделка с дявола“ не се е появил току-така; малко демони биха успели да устоят на сделка.

— И какво, вероятно би могла да ми предложиш? Сексът подейства само при сина ми, така че дори не си и помисляй да опитваш.

— Да — съгласих се и гласът ми стана по-силен, щом се сетих. — При него подейства. Действа на всички мъже. Аз съм добра, Джером. По-добра отколкото си мислиш. Защо според теб съм единствената сукуба в този град? Защото съм една от най-добрите. Преди да бъда обзета от паника… или, не знам… каквото и да е това настроение, в което съм изпаднала сега, можех да имам всеки мъж, когото си пожелая. И не става въпрос само за тяхната сила и жизнена енергия. Можех да ги манипулирам. Да ги накарам да направят всичко, което пожелая, да ги уговарям за грехове, за каквито, преди да ме срещнат, никога не са и сънували. А после да ги направят. Да ги направят и да им хареса.

— Продължавай.

Поех си дълбоко дъх:

— До гуша ти е дошло от „тази измет“ и то през цялото време, нали така? Била съм небрежна? Е, мога да променя това. Мога да вдигна реномето ти много по-високо, отколкото някога си мечтал. Правила съм го и преди. Всичко, което трябва да направиш, е да пуснеш Сет. Позволи му да запази спомените си непокътнати. Всичките.

Джером ме изгледа за момент, умът му работеше.

— Цялото реноме на света няма да ми помогне, ако той обикаля наоколо и бръщолеви глупости какво е видял.

— Първо ще проверим дали може да го понесе. Щом се възстанови и се събуди, ще поговоря с него. Ако стане ясно, че няма да успее да се справи с всичко това… Добре, тогава ще можеш да изтриеш спомените му.

— Кой ще прецени дали може да се справи или не?

Поколебах се, не ми се искаше да оставя това решение в ръцете на демона.

— Картър. Картър може да прецени дали някой казва истината — погледнах ангела. — Ще разбереш дали всичко е наред, нали? Дали за него е добре… да знае за нас?

Картър ми хвърли странен поглед, който не успях да разбера.

— Да — съгласи се накрая.

— А ти? — попита Джером — Ще спазиш ли обещанието си, ако Картър реши, че Сет е опасен?

Това беше жестоко. Имах чувството, че Джером няма да се пазари за това, но бях готова да рискувам, толкова сигурна бях в способността на Сет да се справи със знанието за безсмъртните. Понечих да се съглася, когато с периферното си зрение мярнах как Хю клати глава. Той намръщено почукваше часовника си и устните му безмълвно изричаха нещо, което отначало не разбрах.

После ми просветна. Времето. Достатъчно бях слушала импа да говори за работата си, за да знам правилата на преговорите — никога не сключвай не докрай уговорена сделка с някой демон.

— Ако Сет запази спомените си, в продължение на един век честно и почтено ще върша работата си на сукуба. Ако все пак те трябва да бъдат изтрити, тогава ще го правя за… една трета от този срок.

— Половината — отвърна на удара Джером. — Ние не сме смъртни. Дори един век е нищо пред лицето на вечността.

— Половината — унило се съгласих аз, — но не повече, отколкото оцеляването ми изисква. Няма да го правя всеки ден, ако точно това си мислиш. Ще правя удари само когато имам нужда от тях, но ще бъдат силни. Много силни — натежали от грях, със солидни мъже и ще бъдат… на всеки четири до шест седмици.

— Искам повече от това. На всеки две седмици, независимо дали имаш нужда или не.

Затворих очи, неспособна повече да се боря.

— На всеки две седмици.

— Много добре — каза Джером с предупредителна нотка в гласа, — но ще трябва да спазваш споразумението, докато аз реша да го прекратя. Не ти. Ти не можеш да се измъкнеш.

— Зная. Зная и приемам.

— Да си стиснем ръцете.

Той ми подаде ръка. Без колебание я поех и силата за кратко премина около нас. Демонът леко се усмихна:

— Сключихме сделка.