Убий императора

14

23 септември

Щеше ли да издържи Михаил?

Ако Коридон наистина му бе останал верен, шансовете на императора изглеждаха реални. Но ако го бе предал...

Магистърът имаше достатъчно поводи да мрази императора. Михаил беше задържал армията му по-дълго, отколкото трябва, не му засвидетелстваше необходимото уважение и което бе най-лошото, разведе се с дъщеря му Евдокия.

Беше ли Коридон достатъчно лоялен, за да прости всичко това?

При кратката им среща той не направи на писаря впечатление на особено умен човек. Може и да беше прекрасен военачалник и стратег, но мислеше бавно и не се оправяше добре в дворцовите интриги. Освен това, като всеки военен, се боеше от засади и предпочиташе да изчака, докато се увери, че позициите му са по-изгодни, отколкото да залага всичко на един несигурен удар.

Ако Коридон искаше да започне бунт, нямаше да краде реликви, да настройва града против Михаил и да избива най-близките му приятели. Магистърът щеше да атакува директно и да заложи всичко на меча си. Ако Коридон участваше в заговор, то зад него стоеше някой друг. Някой, който майсторки насочваше ръката му.

Единственият шанс беше Варда да се договори с военачалника и да успее да го използва срещу неприятелите на императора. Трябваше да говори за това с Петрон и да разбере как точно смята да действа брат му. Кесарят не беше никак глупав и се оправяше чудесно. Бе го доказал по времето, когато беше регент на Михаил заедно с майка му Теодора. Петрон трябваше да знае...

Климент премигна и поклати глава. Имаше чувството, че се събужда от сън, че от очите му е паднала пелена, която досега е забулвала взора му. Внезапно всичко, което се бе случило още от убийството на кавхана до последното наводнение, се очерта ясно, подредено и логично в главата му. Знаеше кой избива приятелите на Михаил. Знаеше по чие нареждане са откраднати реликвите. Знаеше кой е поръчал покушенията на едноокия просяк Фидипид. И което беше най-важното – знаеше кой е Изчислителя.

Заговор наистина имаше, а Михаил само си мислеше, че е в безопасност. Ако не направеше нещо, днешният ден, 23 септември 867 година, щеше да се окаже последен в управлението му. А много вероятно и в живота му.

Писарят се огледа.

Слънцето клонеше към заник, червените му лъчи пълзяха като кървави пръсти по стените на къщите. Облаците се бяха разнесли, но над града продължаваше да тегне тежка, задушаваща жега. По улиците имаше малко хора, навсякъде беше пълно с войници, които разгонваха тези, които се събираха на групички, задържаха просяците и дълго разпитваха всеки, който им се стореше съмнителен. Мародерите и крадците бяха изчезнали, проповедниците ги нямаше по ъглите, но издигнатите барикади още стояха, а около тях в железни кошове горяха огньове, черни сенки се стрелкаха напред и назад. Положението изглеждаше овладяно, но оставаше неясно от кого – дали от императора, или от бунтовниците.

Климент безпомощно поклати глава. Към кого трябваше да се обърне?

Не можеше да се върне при Фотий. Патриархът бе казал, че отива да се моли, а всеки миг бе от изключителна важност. Тогава оставаше Василий. Той бе близък на императора, имаше влияние над него и разполагаше с войници, които да арестуват заговорниците.

Ако това все още беше възможно.

По пътя срещна Корсис и Невестулката. Помощниците му бяха излезли да го търсят, уплашени да не се случи нещо с господарят им в настаналия хаос. Без да им обяснява какво е открил, Климент ги поведе със себе си.

Намери началника на императорските конюшни в двора му, начело на отряд отлично въоръжени мечоносци. Повечето от тях изглеждаха така, сякаш се връщат от битка. Туниките им бяха размъкнати, сандалите – с кални петна, бойните им колани висяха накриво. Византиецът даваше резки заповеди с дълбокия си глас, слуги с факли притичваха напред-назад през двора.

– За какво си дошъл? – облечен с люспеста броня, шлем, меч с широка дръжка и тежки ботуши въпреки жегата, Василий изглеждаше внушително. – Сега нямам време за теб. Току-що се приготвихме. Сформирал съм отряд за защита на императора. Освен ако не искаш да се включиш!

Писарят завъртя глава.

– Ще трябва да ме изслушаш. И то насаме. Но не разпускай хората си. Може да ни потрябват по-късно.

– Това е сигурно! – извика великанът. – Но не виждам с какво можеш да ме заинтригуваш точно в този момент!

– Мисля, че мога! Знам кой е Изчислителя! Знам къде да го намерим и какво е намислил.

– Наистина ли? – Василий стовари тежката си лапа върху рамото на писаря. – Сигурен ли си?

Климент кимна.

– Напълно сигурен! И ако ми дадеш малко време, ще ти го докажа. Но трябва да побързаме! Михаил наистина е в опасност.

Няколко бръчки прорязаха челото на византиеца.

– Чуйте ме всички! – провикна се той и разговорите мигновено затихнаха. – Давам ви десет минути почивка. Проверете още веднъж оръжията си и не напускайте местата си! Да живее императорът!

– Да живее императорът! – викът на мъжете изпълни двора.

Василий дръпна писаря за ръка и го поведе към къщата.

– Ела, ще говорим в преддверието. Нямаме много време. Дано наистина да знаеш какво правиш. Бъдещето на империята, а и на твоята страна може да зависи от това, което ще ми кажеш.

Макар да бе напълно сигурен в изводите си, писарят почувства как се напряга. Дали наистина съдбините на двете държави зависеха от това, колко логично мисли?

Преддверието, в което го въведе Василий, бе просторно, с мозайки по подовете, палми в ъглите и извити мраморни колони. Гъркът го избута зад една от тях, хвана го за рамената и понита:

– Кажи какво си открил?

Писарят се освободи от хватката, преглътна и започна да обяснява:

- Първото, имаме убийствата. Някой избива най-близките на императора, така наречените "стълбове на империята", и оставя парчета пергамент с цитати от "Есхил". И четирите жертви вестарият Евматий, логотетът Мануил, варягът Ингерн и севастът Лъв са убити без следи от борба, някои от тях сами са пуснали убиеца при себе си. Евматий му е отворил вратата, Мануил го е приел в дома си, Ингерн му се е доверил двамата да влязат в сляпата улица.

- Кажи ми нещо, което да не знам! Изръмжа Василий. Губиш ми времето!

– Всичко това показва, че жертвите са познавали убиеца си и са му имали доверие. Като се има предвид кои са убитите и в какъв кръг се движат, очевидно става дума за някой от най-близкото обкръжение на Михаил - Климент вдигна ръка, за да спре новите протести на слушателя си. – Знам. Обсъждали сме го преди, но искам всичко да е ясно. Това доста ограничаваше кръга от заподозрените. Някой, който нарича себе си Изчислителя, открадва три от свещените реликви, които пазят града. Константинопол е залят от проповедници, които предричат края на империята, защото владетелят се е отдал на разврат и пиянство. Нещо, което отговаря на истината. В същото време Изчислителя предизвиква катаклизми, които отговарят на легендите, свързани с откраднатите светини. Проповедниците, заедно със слуха за откраднатите реликви, предизвикват паника сред гражданите на Константинопол, които обвиняват Михаил, че ги обрича на гибел. Настроенията срещу императора се засилват, а за късмет на Изчислителя, по Божията или друга воля, градът е разтърсен от земетресение.

– Но как? – вдигна рамена Василий. – Как е предизвикал гръмотевица да порази двореца на императора и цистерната Бона да прелее?

– Ще стигнем и до там. По-важното е, че българският кавхан Дукум, който е в града, за да сключи мирен договор, разбира за това, което се готви. Научава за откраднатите реликви и защо са изчезнали. Записва това, което знае, на пергамент. За да не бъде разчетен, ако попадне в чужди ръце, го прави, ползвайки прабългарски богове и руни, с които е добре запознат. По някакъв начин Изчислителя разбира за това и за да попречи на Дукум да предотврати плановете му, плаща на едноокия просяк Фидипид да го убие. Фидипид и бандата му причакват кавхана пред църквата "Свети Апостоли", подплашват коня му, а едноокият събаря Дукум от коня му и му строшава врата с патерицата си. Планът на Изчислителя е следният – да отстрани най-близките до Михаил, за да го накара да се чувства несигурен и да загуби тяхната подкрепа. В същото време настройва гражданите на града срещу него, краде реликвите, за да създаде паника и страх и организира сбъдването на пророчествата – убийства, пожар и наводнение, които окончателно да убедят всички, че Господ е отвърнал очи от императора. Прави и нещо друго – подтиква императора да се разведе със съпругата си и да вземе любовницата си за жена, което ще настрои срещу него единствения, който може да му помогне в този момент – Коридон. Наистина е изчислил всичко перфектно!

– Какво? – Василий изглеждаше сякаш е пил оцет. – Искаш да кажеш, че някой е подтикнал Михаил да се разведе?

– Да! Всъщност, без да искам да обиждам императора ви, това не е било много трудно.

Византиецът се хвана за главата.

– Това е невъзможно!

Климент сви рамена.

– Независимо дали можеш да повярваш, или не, това е истината! Това е била целта на бележките намерени в ръцете на жертвите. Цитати от пиесата на Есхил "Агамемнон". Строфите са от сцената, в която жената на Агамемнон Клитемнестра го убива. "Ударите", за които пише убиецът, са тези, които тя нанася на съпруга си, след като той излиза от банята. Михаил със сигурност знае пиесата. Няколко пъти цитира пасажи от нея. Бележките са го накарали да помисли, че съпругата му Евдокия участва в готвения срещу него преврат. Като към това добавим и слабостта към любовницата, просто е било въпрос на време да остави жена си или дори да я обвини в опит да го свали от трона. Изчислителя наистина е пресметнал всичко до най-малката подробност.

– Но кой е той?! Кой е Изчислителя?!

– Всъщност той не е един човек. Двама души са – Варда и брат му Петрон!

Василий се олюля.

– Не мога да повярвам!

– Всъщност е съвсем просто. Ако знаеше нещата, които знаех и аз, лесно щеше да стигнеш до същия извод.

– Но те са верни на императора! Те са му вуйчовци!

Писарят се усмихна.

– Не ми ли каза самият ти, че са се случвали далеч по-странни неща в Константинопол? Бащи предават синовете си, майки са прогонени от децата си, братя си режат носовете и се убиват един друг. Какво странно има, ако вуйчовците на императора се обърнат срещу него? Помниш ли спартария Стилихон? Този, който ти уби до "Света София" и ми спаси живота?

Едрият византиец кимна.

– Той е бил близък на Варда. Служил е под негово командване във войните с арабите. Така поне ми разказа баба му, с която случайността ме срещна два пъти. Първо аз я спасих, след това – тя мен. Стилихон е бил свръзка между кесаря и просяка Фидипид. Тримата заедно са кроили планове как да ме премахнат, как да премахнат и теб и как да свалят императора. На тържеството, което Михаил устрои в чест на пристигането ми, Петрон се изпусна да каже, че времената, когато брат му е бил настойник на императора, му липсват и би дал всичко да се върнат. Истината е, че и двамата не се могли да се примирят с отредената им роля. С това, че не са начело на държавата, която мислят, че заслужават да управляват. Нека не се лъжем! Управлявана от Варда, Византия би се справила много по-добре, отколкото с Михаил. Може би отначало са искали просто да помогнат, да стреснат императора и да го насочат в правилния път, но след като са видели, че не се получава, са решили, че от действията им може да има и друга полза. Заговорът, който са почнали да плетат уж с цел да принудят Михаил да се промени, е станал истински. Не са могли да издържат на изкушението.

– Не вярвам! – Василий издърпа писаря в близката ниша и двамата седнаха на поставената там дървена пейка. – Не вярвам и дума на това, което ми казваш! Това са само приказки! Нямаш никакви доказателства!

– Напротив! Имам! – писарят бързо се огледа и започна да изброява. – Първо – в деня, в който е бил убит вестарият Евматий, Варда е бил в къщата му. Двамата тъкмо са били свършили със сметките на императора. Евматий е казал на кесаря, че смята да си почине в малката къщичка в горичката на имението си. Така Варда е разбрал, че той ще бъде там и ще бъде сам. Промъкнал се е по-късно, почукал е на вратата, вестарият го е видял, познал го е и е решил, че кесарят идва във връзка с разговорите им преди това. За Варда е било детска играчка да го убие. Намушкал го е, след което е поставил пророчеството в ръката му. Да стресне и уплаши още повече и без това не особено смелия си и страхлив племенник.

Василий се почеса по главата.

– Все пак не вярвам. Това, че е бил по-рано в къщата му и е знаел какво ще прави, не значи нищо! Той не е способен на подобно нещо.

– Способен е и още как. Той е жесток човек, Василий. Накара да хвърлят роба му на арената само защото бе полял дрехата му с вино!

Замислен, византиецът прокара ръка през косата си, облегна се на стената и затвори очи.

– Има и още, нали?

– Прав си, има и още. На вечерята в моя чест, дадена от Михаил, стана въпрос за произведения на изкуството и Варда похвали добрия вкус на убития Евматий. Каза каква колекция от картини има и спомена за два сребърни свещника, които били особено красиви. За тях ми каза и жената на вестария. Мъжът ѝ ги купил предишния ден, не ги показвал на никого и ги занесъл в лятната си къща, където тя ги намерила след убийството. За да не изчезнат, съпругата му ги прибрала веднага след убийството. Кога тогава ги е видял Варда? Това може да е станало само ако е бил при Евматий в къщата му, а кесарят твърди, че не е ходил там. И не е само това. На състезанията в Хиподрума само Варда беше с ботуши. Няма как да не си го забелязал. Чудеше се как може да ходи с тях в жегата, но след това той ми каза, че с тях се чувства по-сигурен. Внимателно огледах земята около мястото, където беше убит варягът Ингерн. На едно от местата ясно личеше ток от ботуш. Като се има предвид, че само Варда носеше такива, очевидно той е убил телохранителя.

– Ингерн му вярваше безрезервно – промълви Василий. – Би изпълнил всяка негова заповед, без да се поколебае.

– Именно – плесна с ръце Климент. – Ингерн беше пречка, която трябваше да бъде отстранена, преди да стане прекалено силен. След като Михаил се оженеше за дъщеря му, варягът щеше да стане всемогъщ! От това, което видях на Хиподрума, той е смел мъж. Едва ли щеше да остави Варда да направи това, което иска. След края на състезанията кесарят го е проследил, настигнал го е в безлюдната уличка и го е извикал. Ингер го е познал, оставил се е Варда да го поведе встрани, без да подозира, че тръгва към смъртта си. Вместо да получи почестите, титлите и богатството, които се е надявал, е получил кама в гърлото.

– Ами Петрон?

– Има нещо, което не знаеш. Петрон беше предател. Шпионираше, а ние му плащахме.

Византиецът завъртя очи.

– Тази мръсна отрепка! Макар да подозирах нещо подобно! Разполагаше с прекалено много пари. Залагаше на надбягванията, на боевете с мечки, на карти, на всичко, за което можеш да се сетиш. Ходеше по жени, беше пълна противоположност на сухия и педантичен Варда. Нямаше откъде да има толкова пари. Подозирах, че се е продал на вас или на арабите. Всъщност предполагах, че е на вас, защото няколко пъти го видях с кавхана ви.

Климент разтърка слепоочията си. Искаше му се всичко вече да е свършило, а той да е далеч от тук. Михаил да постигне съдбата си и с всичките интриги, заговори и убийства да се приключи веднъж завинаги. Макар след тях, бе сигурен в това, щеше да дойде ред на нови.

– Това обяснява как Изчислителя е разбрал, че Дукум знае за плановете му. Вероятно при някоя от срещите си кавханът е изпуснал нещо, което е усъмнило Петрон, и са пратили едноокия да го убие. Но има и друго. Както сам каза, той е харчел с лека ръка парите, които е получавал. А е имал нужда от още и още. Затова е взел заем от Мануил. Довереният му помощник ми каза. Но когато преглеждах книгите на логотета, разписките със заемите, взети от Петрон, не бяха в тефтерите му. Имаше много други, включително такива за Михаил, дори за теб, но не и за него! За брата на Варда е било лесно да си уреди среща с Мануил. Знаел е, че логотетът ще го приеме, знаел е за навика му да посреща гостите си, без да дава да се разбере кои са. Това е била важна част от действията му на лихвар, отпускащ заеми на високопоставени личности. Мануил си е помислил, че Петрон идва да погаси стария си или да иска нов заем. Двамата са се уединили в стаята на логотета, който не подозирал нищо, и Петрон го е убил. След което е взел разписките за заемите си. Така с един удар е постигнал две неща – убил е още един от "стълбовете на империята" и не се е налагало да връща парите, които е бил взел.

Климент замълча за момент. Усети гърлото си пресъхнало. Искаше му се да има нещо, което да пийне, но сега не беше време за това.

– Така стигаме до последното убийство на Лъв. Всъщност то ми подсказа накъде да търся. Беше съвсем просто. Убиецът беше някой от приближените на Михаил. А единствените, които ги нямаше по време на пожара, бяха Варда и брат му.

– Така е! – възбудено каза Василий. – Спомням си, че като стояхме с теб на хълма, дойде Михаил с останалите. Учудих се, че Варда не е с тях, но след това не съм се замислял повече по този въпрос.

- Варда е бил по същото време в една от стаите на двореца. Сам ми го каза. Уплашил се да не загине в пожара и избягал навън. По-вероятно е видял идващия Лъв и се е възползвал от предоставената му възможност. В цялата бъркотия, която цареше по време на пожара, едва ли някой би забелязал какво прави.

– А реликвите?

– С тях е било лесно. Фидипид е откраднал кълбото, това е сигурно. Престорил се е на инспектиращ офицер и се е качил на портата да провери дали всичко е наред. Каза ми го офицерът, който охранява вратата. Пак Фидипид е отмъкнал парчетата хляб, които намерих, като лично Варда му е дал ключа за решетката, зад която се пазят светините. Фотий ми каза, че за ковчежето има три ключа. Един в него, един в императора и един в кесаря. Варда лично е взел кърпата с образа на Христос. По думите на Лъв на времето Варда е отговарял за охраната на светините в Константинопол. Той е държал ключовете и вероятно си е изготвил дубликати. Затова кесарят не се е поколебал да убие стратора. Искал е да бъде сигурен, че Лъв няма да си припомни това, след като се разбере, че реликвите са изчезнали. Има и друго. След като Фидипид се опита да ме убие, се замислих: откъде просякът е знаел къде да ме чака и въобще как е разбрал, че идвам в Константинопол? Това беше известно на много малко хора. И един от тях със сигурност беше кесарят. Всъщност за идването ми знаеше само Михаил. Поне така мислех от начало.

– Тогава?

– Всъщност имаше още един човек, който знаеше, че пристигам – нашият шпиони Петрон.

Василий свъси дебелите си вежди.

– Това обяснява всичко. Как просякът е знаел, че идвам в Константинопол? Как ме е разпознал? Как е знаел къде точно да ме чака? Много просто. Петрон му е казал!

– И след това е наел проповедниците?

– Всъщност станало е преди това. Искали са да "подготвят" предварително почвата, като всеят паника и страх сред хората, които да излязат от контрол, след като градът бъде сполетян от "нещастия", които самите те предизвикват. Уплашени, притеснени и настроени срещу императора, гражданите, няма да имат нищо против някой да го замести. Още повече ако това е собственият му вуйчо, който вече се е доказал като управник.

– Ами Коридон?

– След като Михаил се разведе с дъщеря му, е било детска игра да го привлече на своя страна. Магистърът е бил объркан, защото Михаил не му е отдал необходимите почести, приемайки триумфа му и възможността да мине като победител през града. Нещо, което, сигурен съм, отново го е посъветвал Варда. Разводът на императора с дъщеря му е бил просто капката, която е преляла чашата. Коридон се е чувствал пренебрегнат, измамен и унижен. За кесаря е било съвсем лесно да го примами на своя страна заедно с войските му. Аз ви видях! Видях ви, когато отидохте в лагера на Магистъра. Варда не се откъсна и за момент от него. Чудех се какво въобще прави там?!

– И аз се питах същото – лицето на Василий беше пребледняло. – Коридон ме извика като началник на конюшните. Искаше да обсъдим състоянието на конете на място и да говоря с офицерите му дали имат нужда от нещо. Но Варда? Каза ми, че бил пратен да види войската в полето. Каза ми, че Михаил го е упълномощил. Тогава не се замислих, видя ми се нормално кесарят да изпълнява волята на императора...

Климент кимна.

– Отишъл е да направи последна проверка, че всичко е наред. Така Михаил се оказва в капан. Най-близките му, тези, които биха могли да го защитят, са избити. Из Константинопол се разпространяват слухове, че Господ е отвърнал очи от него, градът е разтърсен от убийства, земетресение, пожар и наводнение. Реликвите, които пазят столицата и за които отговаря императорът, изчезват. Той е подведен да се разведе с дъщерята на Коридон и да не даде триумф, с което го настройва срещу себе си. Михаил няма на кого да разчита! Всички, дори собствения му вуйчо, са срещу него.

– Има! – Василий се изправи решително. – Не ми казвай, че всичко е загубено, българино! Видя хората му на двора. Достатъчно са, за да пазят Михаил в двореца му!

Климент поклати глава.

– И да се справят с ветераните на Коридон? Не ми се вярва – той приглади лицето си с ръка. – Но шанс наистина има. И той е в магистъра.

– Нали не вярваш на смешната клетва, която той е положил? Че ще пази императора. Как ли пък не! Направил го е само за да се измъкне.

– Съгласен съм! Но Коридон е честолюбив. Видях войските му, докато идвах насам. Завзели са ключовите места в града, но все още не нападат двореца. Той се колебае, Василий! Колебае се как да постъпи!

– Мислиш, че може да остане верен на Михаил? След всичко, което ми каза?

– He! – писарят също стана и сложи ръката си на рамото на събеседника си. – Мисля, че след като е изменил на императора, сега се чуди дали да не измени и на кесаря! Рано или късно Коридон ще осъзнае, че няма нужда от Варда. Че сам може да седне в трона на Михаил и да получи империята в ръцете си.

– И какво трябва да направим ние? – неуверено попита Василий. Гласът му се губеше в сенките. – Какво можем да направим? Да предупредим Варда?

– Не! Трябва веднага, докато нещата не са излезли окончателно от контрол, да арестуваш и двамата. Фотий каза, че са у Варда. След това да претърсиш дворците им! Разполагаш с достатъчно хора за това!

Гигантът кимна отсечено и се втурна навън. Гласът му отекна между стените на двора. Василий заповяда на хората си да се строят, запалени бяха още катранени факли, издадени необходимите заповеди, вратите отворени.

– Има заговор! – не спираше да вика Василий, а гласът му се издигаше в горещия въздух между пукащите пламъци на факлите. – Трябва да спасим императора! Варда и Коридон са го предали! Убийте всеки, който се опита да попречи на това!

Накрая византиецът нахлупи блестящия си шлем, махна с ръка на писаря да го последва и поведе хората си.

Никой не се опита да ги спре.

Улиците бяха пусти, по плочите се търкаляха нечистотии, супени стъкла, керемиди и тухли, капаците и вратите на къщите бяха залостени, носеше се миризма на пот, кръв, мърша и желязо. От барикадите се виеха стълбове пушек, които забулваха звездите и изгряващата луна, цикадите пищяха, все едно идва краят на света.

Няколко пъти срещнаха от войниците на Коридон, които ги оставяха спокойно да продължат пътя си, щом видеха многобройния отряд на Василий, мрачните физиономии на хората му и извадените им мечове. Няколко бездомни кучета следваха отряда, но тихо, без да издават звук, сякаш не искаха да попречат на мъжете пред себе си.

Стиснал пулсиращата си глава с ръце, Климент се опитваше да не изостава. Попита Василий как точно смята да действа, но той не му отговори, а само продължи да върви с огромни крачки напред, свил ръцете си с юмруци, тресящ се от гняв, докато дългият му меч се удряше с тихо звънтене в железните предпазители на краката му. Устните му бяха здраво стиснати, в очите му се разгаряше опасен огън. За началника на имперските конюшни времето за мислене бе минало. Бе дошъл моментът за действие, нещо, което той владееше до съвършенство.

Накрая стигнаха до резиденцията на Варда. Около двореца на кесаря се издигаше плътна ограда, пред открехнатата порта стояха на пост войници, въоръжени с копия и метални цилиндрични шлемове, други бяха насядали по земята, търсейки прохлада в душната вечер.

– Кой сте вие?! Какво искате?! Млад офицер с белег през едната буза излезе от стражевата кула и понесъл горяща факла, се опита да препречи пътя на неочаквано появилия се отряд. – Не може да влезете!

– Избийте ги! – тихо нареди Василий, изтегли меча си и преди опонентът му да разбере какво става, го стовари върху главата му.

Последва кратка, но жестока схватка. Войниците на Варда се опитаха да се приберат зад стената ѝ да затворят вратата, но не бяха достатъчно бързи. След миг плочите бяха осеяни с трупове, гъста червена кръв обагри топлите камъни.

– Напред! – изкомандва Василий и посочи с потъмнелия си меч към двореца. – Убийте всеки, който се опита да ни спре! Само Варда и Коридон ни трябват живи!

Това, което последва, щеше дълго да преследва писаря в кошмарите му. С извадени оръжия, без да издават и звук, войниците се разгърнаха в двора. Част от тях остана около стената, от сенките се понесоха стонове, писъци и дрънчене на желязо. Останалите, предвождани от Василий, се втурнаха по стълбите и влязоха в двореца, избивайки по пътя си стражите и случайно изпречилите им се слуги, без да щадят никого. Скоро по коридорите се понесоха викове и крясъци, някъде засвири боен рог. Вместо да се стресне, Василий подкара отряда си още по-бързо.

Все така мълчаливо всички побягнаха напред по мраморния коридор, докато накрая стигнаха до широка, осветена от факли и дебели свещи зала. В центъра ѝ, обкръжени от малък отряд войници, извадили мечовете си, стояха Коридон, Варда и брат му Петрон.

– Какво става тук, Василий!? – попита Варда, излезе напред и вдигна меча си. – Защо си дошъл!? Защо водиш хората си!?

– Дошъл съм, за да сложа край на малкия ви заговор! – бившият борец пристъпи към кесаря и силно го удари с юмрук по лицето и изкрещя. – За толкова глупав ли ме мислиш!? Знам всичко! И няма да ти позволя да свалиш Михаил от трона!

Варда залитна назад, спъна се в един от високите бронзови свещници, изпусна меча си и се хвана за лицето. Объркани, стражите му се опитаха да го подкрепят, но бяха заобиколени от войниците на Василий, които ги заблъскаха с мечовете си. Коридон се хвърли към нападателите, но беше обезоръжен от Корсис, който след кратка схватка изби меча му. Възползвайки се от суматохата, Петрон се опита да се измъкне незабелязано, но пътят му бе отрязан от Климент, който застана на вратата с оръжие в ръка. Около минута из залата се носеше звън на оръжие, стонове, викове и заплахи, след това всичко притихна. Стражите на кесаря лежаха на земята в локви кръв, няколко от войниците на Василий също бяха убити.

Ръцете на Варда, Петрон и Коридон бяха завързани зад гърбовете им. Окото на кесаря, където го беше ударил Василий, се беше подуло и посиняло, от устата на протостратора течеше кръв, Петрон въртеше очи като обезумял.

Въпреки тежкото си положение Варда се дръпна от ръцете на войниците, които го държаха, разтърси глава и погледна противника си в очите.

– Скъпо ще си платиш за това, Василий! Много скъпо! Не знам за какъв заговор говориш, не знам в какво ни обвиняваш, но ако не бяхме аз и Коридон, Михаил вече нямаше да е на трона си. Огледай се! Градът е пълен с наши войски и ако искахме да свалим императора, вече да сме го направили! Не знам какво си намислил, но ще ти струва главата!

– Не ме заплашвай, кесарю! – изсмя се Василий, избърса меча си и го прибра в ножницата. Вече никого не можеш да уплашиш! С теб и интригите ти е свършено! Вече няма да кроиш мерзките си заговори, да убиваш хора и продаваш тайните ни на врага. Не знаеше ли за това? – гигантът се вгледа в бледото лице на Варда. – Може би трябва да попиташ многообичния си брат, който се е продал на българите.

– Това е лъжа! – Петрон се хвърли напред, но беше задържан от войниците, по лицето му избиха червени петна, главата му се люшна страшно. – Няма да стоя тук и да слушам как ме обиждаш, конярю!

- Ами ти, Коридон! – не му обърна внимание Василий. – да се превърнеш от велик военачалник в обикновен предател и заговорник! И то само защото императорът се разведе с дъщеря ти и отложи триумфа ти. Мислех, че поне ти струваш повече.

– Михаил наистина ме обиди отговори Коридон с достойнство. – Но нищо от това, което казваш, не е вярно. Бях сърдит на императора, да, но нито съм го предавал, нито съм заговорничел против него. Няма и час му се заклех във вечна вярност. Ако не ми вярваш, питай Фотий, той скрепи клетвата ми със свещен ритуал.

– Мълчи, предателю! – изкрещя Василий и понечи пак да измъкне меча си. – Оправданията ти няма да те спасят! Много добре знам колко струваш, покровителю на сините!

– Нима е престъпление да подкрепяш някого на Хиподрума?

– Престъпление е да измениш на господаря си и да вкараш войските си в столицата му, без да ти е дал разрешение за това! Престъпление е да искаш трона му и да кроиш планове как да го свалиш от мястото, на което го е въздигнал сам Бог. Престъпление е...

– Имаш ли доказателства за това? Имаш ли и най-малката подкрепа на думите и обвиненията си? – Варда беше свил глава в раменете си като борец и гледаше Василий с омраза. Макар ръцете му да бяха вързани зад гърба, той продължаваше да излъчва сила и власт. – Говориш за предателство, но какво правят те тук? – кесарят посочи Климент и помощника му. – Говориш, че брат ми се е предал на българите, докато истината е, че откак е дошъл, ти си този, който заговорничи с пратеника на Борис! Или идваш тук с голите си обвинения, защото не знаеш как да скриеш собствените си престъпления! Ти си жалък, Василий! Виж се само – бивш пленник и бивш борец, човек, дошъл от арената, който се опитва да се мери с истински благородните!

– Мълчи! – изрева Василий и отново изтегли меча си. Писарят бързо пристъпи напред и хвана ръката му. Не биваше да допусне кесарят и другите заговорници да бъдат убити, преди вината им да бъде безусловно доказана. Василий може да беше заложил на карта собствения си живот, решавайки да му се довери, но Климент беше заложил и добруването на страната си.

– Какво, ще ме убиеш ли? – присмя му се кесарят. – Дори собственият ти съмнителен приятел те възпира! Или искаш да избиеш всички ни, както изби слугите ни? Така е най-лесно, нали? – кесарят замълча за миг, а когато проговори, гласът му гореше от презрение. – Пак те питам, конярю, имаш ли доказателства за вината ни? Или ще решиш въпроса, както си го решавал на арената.

Кръвта нахлу в главата на Василий, но вместо да се хвърли върху опонента си, той бавно прибра меча в ножницата.

– Ти си прав, кесарю – тихо отговори той. – Това не е начин да решим виновен ли си, или не. Не се самозалъгвай! Доказателства има предостатъчно. Но ще ги кажа единствено пред императора. И ако се надяваш войниците на Коридон да ви спасят по пътя до двореца, жестоко се лъжеш.

Варда пребледня и отстъпи крачка назад, войниците го стиснаха здраво, запушиха му устата, тази на брат му и на магистъра, сложиха на главите им конопени торби, за да не бъдат разпознати по пътя, и ги поведоха навън по стълбите.

– Дано си прав в изводите си, българино! – по лицето на Василий играеха сенки, веждите му бяха сключени. – И дано императорът да повярва на доказателствата ти. Иначе и с двама ни е свършено.

– Сигурен съм! – по-уверен, отколкото се чувстваше в действителност отговори Климент. – Но остави хора да претърсят двореца на Варда. Нека почнат от покоите му. Прати други в палата на Коридон. Невестулката ще им помага. Нека търсят откраднатите сфера и кърпата с образа на Иисус.

– Чухте българина! Изгърмя гласът на гиганта. – Претърсете къщите на двамата предатели! Търсете кърпа, на която има отпечатан ликът на Христос. И златна сфера, в чийто долен ъгъл пише: "Ще пазя този град вечно!".

Василий не изчака да види как се изпълнява заповедта му, а с тежка крачка напусна залата.