Убийство на игрището за голф

ГЛАВА XVIСЛУЧАЯТ БЕРОЛДИ

Преди около двадесет години мосю Арнолд Беролди, жител на Лион, пристигнал в Париж с хубавата си жена и с дъщеричката си, още бебе. Мосю Беролди бил младши сътрудник в една фирма за търговия с вино: набит мъж на средна възраст, който обичал да си хапва и пийва, предан на очарователната си жена, но абсолютно невзрачен във всяко отношение. Фирмата, в която мосю Беролди бил партньор, била малка и макар че търговията вървяла добре, младшият партньор не печелел кой знае колко. Семейството притежавало апартаментче и живеело много скромно.

Колкото невзрачен бил мосю Беролди, толкова романтична фигура била жена му. Млада, хубава, особено чаровна, мадам Беролди завъртяла главите на всички в квартала, особено след като започнало да се говори, че е родена при странни обстоятелства. Разправяли, че е незаконна дъщеря на един княз. Други смятали, че неин баща е австрийски велик херцог, който живял с майка й напълно законно, но в морганатичен брак. Но във всички версии една характеристика, се повтаряла: че Жана Беролди е в центъра на интригуваща тайна.

Между приятелите и познатите на семейство Беролди се намирал един млад адвокат на име Жорж Коно. Скоро станало очевидно, че чаровната Жана напълно е покорила неговото сърце. Мадам Беролди незабележимо насърчавала младежа, но винаги внимавала да даде доказателства за своята пълна преданост към възстария си съпруг. Независимо от това много злобари в квартала не се поколебали да обявят младия Коно за неин любовник и да твърдят, че той не е единственият!

Семейство Беролди живяло в Париж около три месеца, когато на сцената се появило ново действащо лице. Това бил мистър Хайръм П. Трап, гражданин на Съединените щати, човек изключително богат. Представен на чаровната и тайнствена мадам Беролди, той веднага паднал в примката на нейната хубост. Неговото възхищение пред красотата на мадам Беролди било очевидно, но изпълнено с подчертана почит.

Горе-долу по това време мадам Беролди започнала да се доверява на своите приятели, като им казвала, че много се безпокои за съпруга си. Според нейните обяснения съпругът й бил въвлечен в политически интриги и освен това му били поверени важни книжа, свързани с някаква „тайна“ от общоевропейско значение. Поверили му ги да ги пази, за да бъдат заблудени преследвачите, но мадам Беролди се чувствала неспокойна, тъй като видяла някои от високопоставените членове на Революционния комитет в Париж.

На 28 ноември ударил гръм. Жената, която идвала всеки ден да чисти и готви на семейство Беролди, с изненада видяла, че вратата на апартамента е широко отворена. Чувайки слаби стонове от спалнята, тя влязла там. Пред очите й се разкрила ужасяваща гледка. Мадам Беролди лежала на пода с вързани ръце и крака и стенела слабо, тъй като била успяла да изплюе от устата си парцала, с който някой я бил запушил. На леглото лежал мосю Беролди в локва кръв и сърцето му било проводено с нож.

Мадам Беролди разказала най-обикновена история. Събудена неочаквано през нощта, тя различила двама мъже с маски, наведени над нея. Те й запушили устата, за да не вика, с парцал след това я вързали. От мосю Беролди те настояли да узнаят знаменитата „тайна“.

Но безстрашният търговец на вино рязко отказал да изпълни искането им. Разярен от отказа му, един от мъжете веднага го пробол. С ключовете на мъртвия те отворили сейфа в ъгъла на спалнята и отнесли със себе си книжата. И двамата мъже имали огромни бради и носели маски, но мадам Беролди твърдяла с положителност, че са руснаци.

Всичко това незабавно предизвикало сензация. Времето минавало и тайнствените брадати мъже не могли да бъдат открити. И точно когато интересът на обществеността започнал да замира, станало нещо смайващо: мадам Беролди била арестувана и обвинена, че е убила съпруга си.

Следствието и процесът предизвикали широк интерес. Младостта и красотата на обвиняемата и тайнствената история били достатъчни да я направят знаменитост.

Било доказано неопровержимо, че родителите на Жана Беролди са много почтена и прозаична двойка, търговци на плодове, които живеели в околностите на Лион. Руският велик херцог, дворцовите интриги и политическите схеми, били измислени от самата мадам Беролди. Историята на живота й била направена публично достояние по най-безмилостен начин. Съдът намерил, че мотивът за убийството е мистър Хайръм П. Трап. Мистър Трап се опитал да отрече това, но подложен на безмилостен и сръчен кръстосан разпит, бил принуден да признае, че обича дамата, и че ако тя не била омъжена, той щял да й поиска ръката. Фактът, че отношенията помежду им останали платонични засилило вината на обвиняемата. Възпрепятствана от възможността да стане любовница на американеца поради характера на мистър Трап — простодушен и честен човек — Жана Беролди замислила чудовищния план да се освободи от своя стареещ и с нищо незабележим съпруг и да стане жена на богатия американец.

През цялото това време мадам Беролди се изправяла срещу обвинителите си напълно спокойна и хладнокръвна. Историята, която тя разказвала, никога не била променена дори в една подробност. Тя неуморно и енергично твърдяла, че е от царски произход и била открадната и дадена на семейството на търговците на плодове още като бебе. Колкото и да били абсурдни и напълно непотвърдени нейните думи, мнозина й повярвали.

Правосъдието обаче било неподкупно. То разобличило мита за маскираните руснаци и потвърдило, че престъплението е било извършено от мадам Беролди и влюбения в нея Жорж Коно. Било издадено разрешително за арестуването на Коно, но той — много умно — бил вече изчезнал. Било доказано също, че въжето, с което била вързана мадам Беролди, било толкова хлабаво, че тя лесно можела сама да се освободи.

Точно преди приключване на следствието прокурорът получил писмо, изпратено от Париж. То било от Жорж Коно, който, без да съобщава къде се намира, изповядвал своята вина. Той твърдял, че мадам Беролди била подстрекателката, но той е извършил убийството. Те двамата обмислили престъплението. Жорж Коно повярвал на мадам Беролди, че съпругът й се отнася зле към нея, и влуден от страстта си към дамата — страст, която смятал, че мадам Беролди споделя — обмислил престъплението и нанесъл смъртоносния удар, надявайки се, че по този начин освобождава своята възлюбена от омразно робство. Едва сега за първи път той научавал за мистър Хайръм Трап и разбрал, че жената, която обичал, го е предала! Едва сега разбрал, че тя искала да бъде свободна не за него, а за да се ожени за богат американец. Мадам Беролди го използвала като пионка и в ревнивата си ярост той я разобличил, твърдейки, че през цялото време е действал по нейно настояване.

При това положение мадам Беролди доказала каква забележителна жена е. Без да се колебае, тя се отказала от предишната си версия и признала, че „руснаците“ са чиста измислица от нейна страна. Истинският убиец бил Жорж Коно. Влуден от страст, той убил съпруга й, заклевайки се, че ако тя не мълчи, неговото отмъщение ще бъде страшно. Ужасена от заплахите му, тя се съгласила, още повече че се бояла да не би, ако каже истината, да я обвинят в съучастничество. Но мадам Беролди упорито отказвала, че има нещо общо с убиеца на съпруга си, и твърдяла, че не от любов, а като отмъщение за нейното отношение към него Жорж Коно е написал обвинителното писмо. Мадам Беролди тържествено се заклела, че не е знаела за замисленото престъпление и че в онази паметна нощ, когато се събудила, над нея се бил надвесил Жорж Коно с кървав нож в ръка.

Цялата работа била много деликатна. Почти никой не повярвал на новите твърдения на мадам Беролди. Но нейната реч пред съда била шедьовър. Сълзи струяли от очите й, когато заговорила за своето дете и за женската си чест, и за желанието си да запази — в името на детето — неопетнена своята репутация. Тя признала, че щом Жорж Коно е бил неин любовник, тя може би е морално отговорна за престъплението, но се заклела прел Бога, че не е виновна за нищо друго. Съзнавала, че е допуснала голяма грешка, като не е предала Коно на закона, но заявила сломена, че такова нещо никоя жена не би извършила. Та нали тя го обичала! Можела ли със собствената си ръка да го изпрати на гилотината? За много неща била виновна, но не и за ужасното престъпление, което й се приписвало.

Както и да е разсъждавал съдът, нейното красноречие и чар надделели. Мадам Беролди била оправдана, предизвиквайки невероятно вълнение сред обществеността.

Въпреки усилията на полицията, нито следа не била открита от Жорж Коно. Що се отнася до мадам Беролди, вече никой нищо не чул за нея. Вземайки детето си, тя напуснала Париж, за да започне нов живот.