Убийство на игрището за голф

„Приятелю… ще разбереш всичко, когато получиш писмото ми. Не можах да разубедя Бела. Тя отиде да се предаде. Уморих се да се боря.

Сега вече знаеш, че аз те излъгах, че на доверието ти отговорих с лъжа. Може би няма да ме оправдаеш, но бих искала, преди да изчезна от живота ти завинаги, да ти разкажа точно как стана всичко това. Ако съм сигурна, че си ми простил, животът ми ще бъде по-лесен. Не го направих за себе си — това е единственото, което мога да кажа в своя защита.

Ще започна от деня, в който те срещнах на ферибота от Париж. Безпокоях се за Бела. Тя беше лудо влюбена в Джак Рено, беше готова да легне и той да я прегази, а той беше започнал да се променя, не пишеше вече толкова често и тя започна да се тревожи. Внуши си, че е лапнал по друга — и, разбира се, както се оказа по-късно, точно така е било. Реши да отиде в тяхната вила в Мерлинвил и да се опита да се види с Джак. Знаеше, че аз съм против това и се опита да ме подхлъзне. Разбрах, че не се е качила на влака в Кале и реших, че няма да се върна в Англия без нея. Нещо ми подсказваше, че ако не се намеся, Бела ще направи някоя отчаяна стъпка.

Изчаках следващия влак от Париж. Тя пътуваше с него и беше решила твърдо веднага да се отправи за Мерлинвил. Как ли не спорих с нея, как ли не я убеждавах — никаква полза. Е, казах си, аз си измивам ръцете. Направих каквото можах. Притъмняваше. Отидох в хотел, а Бела тръгна за Мерлинвил. Все пак не можех да се отърся от чувството, което в книгите описват като «надвиснала беда»

На следващия ден — никаква Бела. Бяхме се уговорили да се срещнем в хотела, но тя не дойде. Цял ден — нищо. Все повече се тревожех. Вечерта дойде вестникът с новините.

Беше ужасно! Разбира се, не бях сигурна — но до немай къде уплашена. Реших, че Бела се е срещнала с татко Рено, казала му е за себе си и за Джак и той нещо я е оскърбил — така си го представях. Ние и двете сме много избухливи.

След това прочетох оная история за мъжете с маските и си поотдъхнах. Но Бела я нямаше и това още ме тревожеше.

На следващата сутрин вече не можех да търпя, знаех, че трябва да отида на самото място и да видя какво става. И на кого да се натъкна първо — на тебе. Останалото знаеш… Когато видях трупа, приличащ на Джак, с палтото на Джак — вече знаех! И камичката там — тая проклета вещ! Джак я беше подарил на Бела. Сто на сто върху нея имаше отпечатъци от пръсти! Не разчитам, че ще мога да ти обясня какъв безпомощен ужас ме обзе тогава! Едно нещо знаех ясно — трябва да докопам тая камичка, да я скрия някъде, преди да разберат, че е изчезнала. Престорих се, че припадам, и докато ти ми търсеше вода, взех камичката и я скрих в роклята си.

Казах ти, че съм отседнала в «Отел дьо Фар», но в същност — естествено — веднага потеглих обратно към Кале и за Англия с първия кораб. Като пресичахме Ламанша, пуснах дяволската вещ в морето. Така отново можех да дишам.

Бела бе в нашата хралупа в Лондон. Все едно че нищо не беше станало — така изглеждаше. Казах й какво съм направила и че засега е в безопасност. Тя ме изгледа втрещено и след това започна да се смее… смя се… смя се… ужасен звук! Разбрах, че най-добре ще е да й създам някаква работа. Щеше да полудее, ако трябваше да мисли върху стореното. За щастие веднага получихме ангажимент.

После ви видях, тебе и приятеля ти, да ни наблюдавате сред публиката… щях да си изгубя ума. Сигурно подозирахте нещо, иначе защо ще ни следите. Трябваше да знам най-лошото — затова тръгнах след тебе. Не бях на себе си. Но преди да мога да ти кажа каквото и да било, разбрах, че ти мене подозираш, а не Бела! Или по-скоро, че смяташ мене за Бела, тъй като аз бях откраднала камата.

Да можеше, мили, да прочетеш мислите ми в момента… може би би ми простил… бях така изплашена, объркана, отчаяна… единственото, което ясно разбрах, бе, че ще се опиташ да ме спасиш — а не бях сигурна, че ще искаш да спасиш нея… сигурно нямаше да искаш — нали не е едно и също! А не можех да рискувам! С Бела сме близначки — за нея трябваше да направя, каквото можех! И — лъгах. Подла се чувствах — още се чувствам подла! Това е всичко, което искам да кажа, ти сигурно си мислиш: достатъчно! Трябваше да ти се доверя… ако знаех…

Щом вестниците писаха, че Джак Рено е арестуван, всичко излезе налице. Бела дори не дочака да види как ще се развият събитията…

Много съм уморена. Не мога да пиша повече.“