Убийство на игрището за голф

ГЛАВА XXVНЕОЧАКВАНА РАЗВРЪЗКА

На другата сутрин присъствахме на разпита на Джак Рено. Малко време беше минало, но аз бях поразен от промяната, станала с младия затворник. Бузите му бяха хлътнали, под очите му имаше тъмни кръгове, той изглеждаше разстроен и объркан, като човек, който няколко нощи напразно се е опитвал да заспи. Нищо не прочетохме на лицето му, когато се изправихме пред него.

— Рено — започна следователят, — отричате ли, че сте бил в Мерлинвил през нощта на престъплението?

Джак не отговори веднага, след това каза колебливо, така колебливо, че ни дожаля:

— Казах… казах ви, че бях в Шербург.

Следователят рязко се извърна.

— Въведете свидетелите от гарата.

Две-три минути по-късно вратата се отвори и влезе мъжът, в когото познах портиера на гарата в Мерлинвил.

— Бяхте ли на работа през нощта на 7-и юни?

— Да, мосю.

— И видяхте как пристига влакът в 11:40?

— Да, мосю.

— Погледнете затворника. Можете ли да потвърдите, че той е един от пътниците, слезли от този влак на гарата?

— Да, мосю.

— Няма ли възможност да сте сгрешил?

— Не, мосю. Добре познавам мосю Джак Рено.

— Да не грешите в датата?

— Не, мосю. Защото чухме за убийството на следващата сутрин, 8-и юни.

И друг железничар въведоха, и той потвърди показанията на първия. Следователят погледна Джак Рено.

— Тези хора ви идентифицираха без колебание. Какво имате да ни кажете?

Джак сви рамене.

— Нищо.

— Рено — продължи следователят. — Познавате ли това?

Той извади нещо от чекмеджето на бюрото до себе си и го показа на затворника. Потреперих, защото познах камичката от самолетна стомана.

— Моля! — викна метр Гросие, адвокатът на Джак. — Настоявам да говоря с клиента си, преди той да отговори на този въпрос.

Но Джак Рено никак не държеше сметка за чувствата на горкия Гросие. Той му махна с ръка да замълчи и отговори тихо:

— Разбира се, че я познавам. Това е подаръкът, който дадох на майка си като сувенир от войната.

— Знаете ли дали няма някъде втора такава камичка?

Отново се намеси метр Гросие и отново Джак не му даде да се доизкаже.

— Доколкото знам, не. Аз сам измислих модела.

Дори следователят зяпна от наглия отговор. Наистина изглеждаше, че Джак предизвиква съдбата. Аз, разбира се, съзнавах, че той беше задължен да крие истината, че в случая съществува втора камичка, заради Бела. Ако съществуваше само едно оръжие, никой нямаше да заподозре девойката, която притежаваше втората кама. Той храбро прикриваше жената, която някога бе обичал — но на каква цена за самия себе си! Започнах да осъзнавам колко огромна е задачата, с която с лека ръка бях натоварил Поаро. Ако истината не се разкрие, Джак Рено няма да бъде спасен!

Мосю Оте заговори отново, доста хапливо:

— Мадам Рено ни каза, че тая кама е била на собствената й тоалетна масичка през нощта на престъплението. Но мадам Рено е майка! Без съмнение, това ще ви учуди, Рено, но смятам за напълно вероятно мадам Рено да е сбъркала и — може би по невнимание — вие да сте взел камата със себе си в Париж. Сигурно ще ме опровергаете…

Видях как младежът стисна юмруци. На челото му избиха капки пот, като че ли да прекъсне с дрезгав глас мосю Оте му струваше огромно усилие:

— Няма да ви опровергая. Възможно е.

Бяхме като зашеметени. Метр Гросие скочи да протестира:

— Моят клиент изживя нервен стрес. Искам да се отбележи, че аз не го смятам отговорен за думите му.

Следователят гневно му заповяда да мълчи. За момент самият той като че се поусъмни. Джак Рено преиграваше. Следователят се наведе и изпитателно се взря в лицето му.

— Разбирате ли напълно, Рено, че вашите отговори не ми дават никаква друга възможност, освен да ви изправя пред съд?

Бледото лице на Джак почервеня. Той не отмести поглед.

— Мосю Оте, кълна се, че не съм убил баща си.

Но следователят бе престанал да се колебае.

Той се изсмя късо и неприятно.

— Без съмнение, без съмнение — те са все невинни, нашите затворници. Но собствените ви думи ви осъждат. Не можете да се защитите, нямате алиби, само едно голо уверение, което не би заблудило и дете! Вие сте убил баща си, Рено — жестоко и страхливо убийство, заради парите, които сте вярвал, че ще получите. А майка ви ви прикрива. Без съмнение, като се има предвид, че тя действа като майка, съдът ще бъде по-снизходителен към нея, но няма да бъде снизходителен към вас. И правилно! Вашето престъпление е ужасно — Бог и хората се отвращават от него!

Мосю Оте тук бе прекъснат — за голямо свое раздразнение. Някой силно блъсна вратата.

— Господин съдия, господин съдия — заекна прислужникът, — тук е една госпожа, която казва… която казва…

— Кой казва, какво? — изгърмя в справедливо възмущение следователят. — Тук ред няма ли! Забранявам… абсолютно забранявам.

Но една крехка фигурка отстрани заекващия полицай. Цяла в черно, с дълъг воал, закриващ лицето й, една жена влезе в стаята.

Сърцето ми подскочи. Значи, тя бе дошла! Напразни бяха всички мои усилия. Но не можах да не се възхитя на храбростта, с която бе направила тази крачка, без да трепне.

Тя отметна воала си — и аз замръзнах. Защото, макар да приличаше на нея като две капки вода, това не беше Пепеляшка! От друга страна, сега, когато я видях без русата перука, която бе носила на сцената, аз познах девойката от фотографията, намерена в стаята на Джак Рено.

— Вие ли сте съдия-следователят мосю Оте? — запита тя.

— Да, но забранявам…

— Името ми е Бела Дювин. Искам да се предам като виновна в убийството на мистър Рено.