Убийство на игрището за голф

ГЛАВА XXСМАЙВАЩО СЪОБЩЕНИЕ

В следващия момент Поаро топло ме потупа по бузата.

— Най-сетне! Отгатнахте! И съвсем самостоятелно. Великолепно. Продължавайте да разсъждавате. Прав сте. Ние решително сгрешихме, задето забравихме Жорж Коно.

Толкова ме поласка одобрението на малкия човек, че едва можах да продължа. Но най-сетне събрах мислите си.

— Жорж Коно е изчезнал преди 20 години, но какво ни кара да смятаме, че е умрял?

— Нищо — съгласи се Поаро. — Продължавайте.

— Ето защо приемаме, че е жив.

— Точно така.

— Или че е бил жив до неотдавна.

— От хубаво по-хубаво разсъждавате!

— Ще предположим — продължавах аз все по-вдъхновено, — че го е преследвал лош късмет. Той е станал престъпник, апаш, скитник — каквото искате. Случаят го довежда в Мерлинвил. Тук той открива жената, която никога не е преставал да обича.

— Е, е, пак тая сантименталност — предупреди ме Поаро.

— Любовта ражда и омраза — цитирах аз, правилно или погрешно, някакъв стих. — Както и да е той намира любимата си тук под фалшиво име и с нов любим — англичанина Рено. Жорж Коно, под влияние на спомена за всички стари несправедливости, се скарва с този Рено. Той го издебва веднъж, когато Рено посещава любовницата си, и го пронизва в гърба. След това, уплашен от извършеното, започва да копае гроб. Представям си, че е възможно мадам Добрьой да е започнала да търси любовника си. Тя и Коно се скарват ужасно. Той я завлича в бараката и неочаквано получава епилептичен припадък. Представете си, че в този момент се появява Джак Рено. Мадам Добрьой му разказва всичко и му посочва какви ужасни последици за дъщеря й ще има, ако случайно се разкрие забравеният скандал. Джак Рено се съгласява, връща се в къщи и води разговор с майка си, като я спечелва на своя страна. Увлечена от историята, която мадам Добрьой му е подсказала, мадам Рено позволява да я завържат и да й запушат устата. Е, Поаро, какво мислите за всичко това? — облегнах се назад, зачервен от гордост, че така успешно съм успял да възстановя случилото се. Поаро ме погледна замислено.

— Мисля, че трябва да започнете да пишете сценарии за киното, приятелю — отвърна той накрая.

— Искате да кажете…

— Ще стане добър филм от тая история, дето ми я разказахте, но тя няма нищо общо с реалния живот.

— Признавам, че не съм проучил всичко в подробности, но…

— Направил сте нещо повече — по великолепен начин сте пренебрегнали всички подробности. Ами какво ще кажете за облеклото на двамата? Да не би да мислите, че след като е пробол жертвата си, Коно е съблякъл дрехите му, облякъл ги е и отново е поставил камата в раната?

— Не виждам какво значение има това — възразих аз нацупено. — Той може да е взел дрехи и пари от мадам Добрьой чрез заплаха още преди това.

— Чрез заплаха, а? Сериозно ли говорите?

— Сериозно, разбира се. Може да я е заплашил, че ще разкрие тайната й на Рено, а това по всяка вероятност би сложило край на нейните надежди дъщеря й да се омъжи.

— Грешите, Хейстингс. Той не би могъл да я изнуди, защото тя е владеела положението. Недейте забравя, че Жорж Коно е търсен за убийство. Една дума от нейна страна, и той се намира в опасност да бъде гилотиниран.

Много неохотно признах, че в това има известна истина.

— Вашата теория — отбелязах аз кисело — без съмнение е вярна във всичките й подробности?

— Моята теория е истината — заяви тихо Поаро. — А истината по необходимост е вярна. В своята теория направихте основна грешка. Разрешихте на въображението си да ви залута сред среднощни убийства и страстни любовни сцени. Но когато разследваме престъпление, не трябва да сме банални. Да ви демонстрирам ли методите си?

— Разбира се, нека да видя тази демонстрация!

Поаро се изправи и започна да подчертава най-важните неща, клатейки пръст срещу мен.

— Ще започна, както започнахте и вие, от основния факт: Жорж Коно. Историята, разказана пред съда от мадам Беролди за „руснаци“, е била измислица. Ако тя не е участвала в замислянето на престъплението, то поне му е повлияла и сама си го е признала. Ако, от друга страна, тя не е била невинна, престъплението е било измислено или от нея, или от Жорж Коно.

Забелязвате ли, че в случая, който разследваме сега, се натъкваме на същата схема? Както вече ви посочих, фактите говорят, че е много невероятно мадам Добрьой да е вдъхновителката. Така че се насочваме към друга хипотеза: схемата се е родила в главата на Жорж Коно. Много добре. Значи Жорж Коно е замислил престъплението, а мадам Рено е негова съучастничка. Тя е в центъра на вниманието, а зад нея се мярка някаква сянка, чието съществуване и самоличност в момента са ни неизвестни.

Но нека да започнем да разглеждаме случая „Рено“ от самото начало, подреждайки всеки важен факт в хронологичен ред. Имате ли бележник и молив? Добре. Кой факт бихте отбелязали като първи?

— Може би писмото до вас?

— Това беше първият факт, който ни стана известен, но не с него започва историята. Бих казал, че първият факт, който има изобщо някаква значение, е промяната: мосю Рено се е променил малко, след като е пристигнал в Мерлинвил — за това свидетелстват няколко от показанията. Освен това не бива да забравяме приятелството му с мадам Добрьой и големите суми, които й е плащал. Оттам стигаме направо до 23-ти май.

Поаро поспря, прочисти гърлото си и ми даде знак да започна да пиша.

Поаро замълча.

— Ето, Хейстингс, вземете тези факти един по един, обмислете ги поотделно и ги свържете и вижте дали няма да се доберете до обяснение.

Извърших съвестно каквото ми беше казал. След минутка-две изрекох колебливо:

— Що се отнася до първите няколко точки, въпросът е дали приемаме, че се касае за изнудване, или до увлечение по тази жена.

— Изнудване, и нищо друго. Чухте какво каза Стонър за неговите навици и за характера му.

— Но мадам Рено не потвърди думите на Стонър — спорех аз.

— Убедихме се вече, че на свидетелските показания на мадам Рено не може да се разчита по никой начин. В това отношение трябва да се доверим на Стонър.

— Все пак, ако Рено се е бил заплел в някаква история с тази жена — Бела, не е възможно да е имал и друга, с мадам Добрьой.

— Не е възможно, признавам. Но дали е било така?

— Писмото, Поаро. Забравяте писмото.

— Не, не го забравям. Но какво ви кара да смятате, че писмото е било написано до мосю Рено?

— Ами, че нали то беше в джоба му и… и…

— И това е всичко! — отряза ме Поаро. — В писмото не се споменава никакво име, което да ни покаже до кого е било адресирано. Приехме, че е било до мъртвия, защото го намерихме в джоба на палтото му. Но, приятелю, в палтото имаше нещо необикновено. Аз го премерих и казах, че мосю Рено e носил много дълго палто. Тази забележка би трябвало да ви накара да се замислите.

— Смятах, че го казвате само за да кажете нещо — признах му аз.

— Що за идея! По-късно, ако сте забелязал, измерих палтото на мосю Джак Рено. Тъй! Неговото палто пък беше твърде късо! Съпоставете тези два факта с трети, именно че мосю Джак Рено е изскочил от дома си набързо — за да не изпусне влака си за Париж — и ми кажете до какво заключение стигате!

— Разбирам — казах аз бавно, докато осъзнавах думите на Поаро. — Писмото е било написано до Джак Рено, а не до баща му. В бързината Джак Рено е свалил от закачалката палтото на баща си и е заминал с него.

Поаро кимна.

— Точно така! Нека се върнем на този въпрос по-късно. За момента нека се задоволим с предположението, че писмото няма нищо общо с мосю Рено-баща и да преминем на следващото хронологично събитие.

— „23-ти май“ — прочетох аз. — „Мосю Рено се скарва със сина си, защото последният изказва желание да се ожени за Марта Добрьой. Синът заминава за Париж.“ Не знам какво точно бих могъл да кажа по този въпрос и ми се струва, че промененото завещание на другия ден също лесно може да се обясни. То е пряка последица от кавгата.

— Съгласен съм, приятелю, що се отнася до причината. Но какъв точно мотив играе роля за решението на мосю Рено?

Изгледах го смаяно.

— Гневът против сина му, разбира се.

— Но нали му е писал любящи писма в Париж?

— Така твърди Джак Рено, но той няма тези писма, за да го докаже.

— Добре, нека да продължаваме нататък.

— Стигнахме до деня на трагедията. Вие вече подредихте събитията. Защо ги подредихте така?

— Със сигурност установихте, че писмото до мене е било изпратено по същото време, по което е била изпратена и телеграмата. Почти веднага след това на Мастърс е било казано, че може да си вземе отпуска. Според мен кавгата със скитника е станала преди всички тези събития.

— Не знам дали можете да бъдете толкова уверен в това — освен ако не разпитате отново мадмоазел Добрьой.

— Не е необходимо. Убеден съм. И ако не разбирате защо, тогава нищо не разбирате, Хейстингс!

Гледах го известно време.

— Естествено! Какъв съм идиот! Ако скитникът е бил Жорж Коно, мосю Рено е усетил какво го застрашава едва след бурния си разговор с него. Отстранил е шофьора, защото е смятал, че той е на служба при Коно, телеграфирал е на сина си и е изпратил писмото до вас.

Поаро се поусмихна.

— И не ви се струва странно, че в писмото си той ще използва точно същия израз, който чухме от мадам Рено по-късно, когато тя ни разказваше своята версия! Ако споменаването на Сантяго е било уловка, защо и Рено ще говори за този град и защо — нещо повече — ще праща и сина си там?

— Признавам, че това ме обърква, но може би ще си го обясним по-късно. Сега стигаме до вечерта и до посещението на тайнствената дама. Признавам си, че на това не мога да намеря никакво обяснение, освен ако — както Франсоаз не престава да твърди — не е била наистина мадам Добрьой.

Поаро поклати глава.

— Приятелю, приятелю, къде ви е главата? Спомнете си парченцето хартия от чек и факта, че Стонър бе чувал името Бела Дювин. Мисля, че можем да приемем: Бела Дювин е жената, писала до Джак Рено, мисля, че тя е дошла в онази вечер във вила „Женевиев“. Дали е имала намерение да се види с Джак, или през цялото време е смятала да моли баща му, не знаем, но можем да приемем, че именно тя е била тайнствената дама. Тя е казала какво иска от Джак, по всяка вероятност е показала писмата му до нея и старият е поискал да я подкупи с един чек. Бела възмутено е разкъсала чека. Писмото е написано, както пише дълбоко влюбена жена и по всяка вероятност тя е била истински оскърбена, че са й предложили пари. Накрая Рено се е отървал от нея — и тук думите, които е употребил, придобиват голямо значение.

— „Да, да, но, за Бога, сега си вървете“ — повторих аз. — На мен те ми се струват само израз на голяма нервност, но нищо друго.

— Това е достатъчно. Рено е бил готов на всичко, само и само момичето да си отиде. Защо? Разговорът им е бил неприятен, но не там е работата. Той му е отнемал време, а времето по някаква причина му е било ценно.

— Но защо? — запитах аз объркан.

— Да, защо? По-късно установяваме какво се е случило с ръчния му часовник — който отново ни показва, че времето е играло съществена роля в престъплението. Сега вече бързо се приближаваме към същинската драма. Бела Дювин си отива в десет и половина и поради това, че разполагаме с ръчния часовник, ние знаем кога е било извършено престъплението или поне кога е било режисирано, т.е. преди дванадесет. Изброихме всички събития, предшествали убийството, и не сме се спрели само на едно. Според показанията на лекаря, скитникът е бил мъртъв от най-малко четиридесет и осем часа, когато са го намерили — а е много възможно да е бил мъртъв още двайсет и четири часа по-рано. И тъй, щом няма други факти, които да ми помогнат освен обсъжданите от нас, смятам, че смъртта е настъпила сутринта на 7-и юни. Гледах го втрещен.

— Но как така? Защо? А и как бихте могъл да знаете?

— Защото това е единственият начин да се обяснят логично събитията. Приятелю, водих ви по целия път стъпка по стъпка. Нима не виждате фактите, които ще ви избодат очите?

— Драги ми, Поаро, нищо бодливо не виждам. Наистина смятах, че нещата ми се изясняват, но сега съм се оплел безнадеждно. За Бога, продължете и ми кажете кой е убил мосю Рено.

— Именно в това още не съм сигурен.

— Но вие ми казахте, че истината ще ми избоде очите!

— Криво сте ме разбрал, приятелю! Спомнете си, че разследваме две престъпления — за което, както вече ви посочих, имаме на разположение двата необходими трупа. Хайде, хайде, не се нервирайте! Всичко ще ви обясня. Да започнем с малко психология. Има три факта, които показват как мосю Рено си е променил начина на действие — три психологически опорни точки. Първата намираме веднага след пристигането му в Мерлинвил, втората — след като се е скарал със сина си по някакъв въпрос, а третата — сутринта на 7-и юни. Сега! Номер първи приписваме на срещата на Рено с мадам Добрьой. Номер две е свързана с нея непряко, тъй като засяга евентуалната женитба между сина на мосю Рено и нейната дъщеря. Но що се отнася до причина номер три — нея ние не знаем. Нея ние трябва да отгатнем. Сега, приятелю, нека да ви за дам следния въпрос: кой според вас е замислил това престъпление?

— Жорж Коно — отвърнах аз колебливо, зорко дебнейки реакцията на Поаро.

— Точно така. Жиро прие като аксиома, че една жена може да излъже, за да спаси себе си, мъжа, когото обича, и детето си. След като стигнахме до заключението, че Жорж Коно я е убедил да лъже, и щом Жорж Коно не е Джак Рено, третият мотив отпада. Но тогава отпада и първият, тъй като ние приемаме, че Жорж Коно е извършил престъплението. Следователно ни остава вторият мотив — че мадам Рено лъже, за да спаси човека, когото обича, с други думи, за да спаси Жорж Коно. Съгласен ли сте с това?

— Да — признах аз. — Звучи съвсем логично.

— Добре! Мадам Рено обича Жорж Коно. Следователно кой е Жорж Коно?

— Скитникът.

— Има ли някакво доказателство, че мадам Рено е обичала скитника?

— Не, но…

— Чудесно! Недейте се придържа към теории, чиито факти не търпят критика. Вместо това се запитайте кого наистина е обичала мадам Рено.

Поклатих глава объркан.

— Но вие чудесно знаете кого. Кого е обичала мадам Рено така дълбоко, че когато го видя мъртъв, припадна?

Гледах го безмълвен.

— Съпруга си? — поех си дъх. Поаро кимна.

— Съпруга или Жорж Коно, както обичате, така го наречете.

Опомних се.

— Но това e невъзможно.

— Как така „невъзможно“! Не стигнахме ли току-що до споразумение, че мадам Добрьой е била в състояние да изнуди Жорж Коно?

— Да, но…

— И не е ли изнудвала много успешно мосю Рено?

— Може и така да е, но…

— И не е ли факт, че ние нищо не знаем за младостта и образованието на мосю Рено? Не е ли истина, че той се появява неочаквано във френска Канада точно преди двайсет и две години?

— Така е — казах аз твърдо, — но ми се струва, че забравяте нещо много съществено.

— И то е, приятелю?

— Ние дойдохме до заключението, че Жорж е замислил престъплението. Сега излиза, че — нещо абсурдно — че Жорж е замислил собственото си убийство!

— Ами че да, приятелю — каза Поаро спокойно. — Именно това е направил.