Убийство на игрището за голф

ГЛАВА XXIIIПРЕДСТОЯТ ТРУДНОСТИ

След момент на такова напрежение не може да не настъпи реакция. Оттеглих се да спя тържествуващ, но се събудих с ужасното съзнание, че не се бях спасил от блатото. Вярно е, че не виждах пропуск в алибито, което бях измислил за Бела. Оставаше ми само да се придържам към него и нямаше начин да я осъдят.

Но знаех, че трябва да действам предпазливо. Поаро няма да се задоволи да приеме поражението. По един или по друг начин той ще се опита да ме притисне, и то във време, когато най-малко го очаквам.

На сутринта се срещнахме на закуска, като че ли нищо не се е случило. Доброто настроение на Поаро си оставаше неизменно, но в отношението му към мен сега долових известна сдържаност — нещо ново. След закуска му съобщих намерението си да се поразходя. Злорада светлинка припламна в очите му.

— Ако ви трябват сведения, не се мъчете да ги търсите. Мога да ви кажа всичко, което желаете да узнаете. „Дуо Дулсибела“ е анулирало договора си и е отпътувало от Ковънтри в неизвестна посока.

— Истина ли говорите, Поаро?

— Можете да ми вярвате, Хейстингс. Още рано-рано запитах. В края на краищата, какво друго очаквахте?

Вярно е, при тези обстоятелства — какво можеше да се очаква? Пепеляшка се бе възползвала от малката възможност, която й дадох, и не беше губила време, беше се махнала надалеч от преследвача. Точно както бях мислил и смятал. И въпреки това осъзнах, че се заплитам в нови трудности.

Нямах абсолютно никаква възможност да се свържа с нея, а беше от жизнена необходимост тя да знае каква версия за защита ми беше дошла на ума и какво възнамерявах да говоря. Разбира се, имаше една възможност тя да се опита да се свърже с мен по един или друг начин, но не ми се струваше много вероятно. Тя знаеше, че рискува писмото да попадне в ръцете на Поаро и по този начин да го насочи по собствените й следи. Явно бе, че единственото, което можеше да направи, беше да изчезне още веднъж.

Но междувременно — какво правеше Поаро? Внимателно го изучавах. Изглеждаше невинен като агнец и замислено гледаше в далечината. Общо взето, беше твърде спокоен и величествен, за да се чувствам уверен. Вече бях научил, че колкото по-безопасен изглежда Поаро, толкова е по-опасен. Примирението му ме изплаши. Като забеляза тревожния ми поглед, той се усмихна добродушно.

— Учуден сте, Хейстингс? Питате се защо не хуквам да я гоня?

— Ами… нещо подобно.

— Ако бяхте на мое място, сигурно това щяхте да направите. Разбирам. Но аз не съм от тези, които обичат да кръстосват страната, търсейки игла в копа сено, както казвате вие, англичаните. Нека мадмоазел Бела Дювин бяга. Не се съмнявам, че като му дойде времето, ще я намеря. Дотогава ще чакам.

Гледах го със съмнение. Дали не се опитваше да ме заблуди? Дразнеше ме мисълта, че дори сега той беше господар на положението. Моето чувство за превъзходство постепенно изчезваше. Бях помогнал на девойката да избяга, бях измислил великолепен план, за да я спася от последиците на необмислената й постъпка, но въпреки това не бях доволен. Великолепното спокойствие на Поаро будеше у мен хиляди страхове.

— Предполагам, Поаро — казах аз малко нагло, — че не бива да ви питам какви са плановете ви? Изгубих това право.

— Нищо подобно. В плановете ми няма никаква тайна. Връщаме се във Франция без отлагане.

— Връщаме се?

— Точно така — връщаме се, вие и аз. Знаете много добре, че не можете да си позволите да изпущате татко Поаро от очи. А? Не е ли така, приятелю? Но ако искате, останете в Англия, разбира се…

Поклатих глава. Той беше улучил. Не можех да си позволя да го изпускам от очи. Въпреки че не трябваше след всичко случило се да очаквам, че ще ми се доверява, все пак бих спрял някое негово действие. Той беше единствената истинска опасност за Бела. Жиро и френската полиция се отнасяха с безразличие към съществуването й. На всяка цена трябва да се държа близо до Поаро.

Поаро ме наблюдаваше внимателно, докато размишлявах, и накрая кимна доволно.

— Прав съм, нали? А пък вие сте напълно способен да се опитате да ме следите, преоблечен или маскиран с нещо невероятно, като фалшива брада например — предпочитам хиляди пъти да пътуваме заедно. Много би ме дразнило, ако започнат да се подиграват с вас.

— Добре тогава. Но бих искал да бъда честен и да ви предупредя…

— Знам — всичко знам. Вие сте мой враг! Тогава останете си мой враг. Това изобщо не ме безпокои.

— Ако действате честно, и аз не се безпокоя.

— Явно е, че и вие сте пристрастен към английското правило за честна игра. Сега, когато вече сте получил уверенията ми, нека тръгваме, без да се бавим. Нямаме време за губене. Престоят ни в Англия беше кратък, но плодотворен. Знам… каквото исках да узная.

Той говореше нехайно, но зад думите му се криеше заплаха.

— Все пак… — започнах аз и спрях.

— Все пак — както казвате. Без съмнение, доволен сте от ролята си. Що се отнася до мене — аз ще се заема с Джак Рено.

Джак Рено! Името ме стресна. Напълно бях забравил тази страна на случая. Джак Рено, в затвора, със сянката на гилотината, тегнеща над главата му. Видях сега, че ролята, която играя, приема доста зловеща отсянка. Можех да спася Бела, да, но спасявайки я, рискувах да погубя един невинен човек!

Отблъснах тая мисъл с ужас. Не може да бъде. Ще го оправдаят. Сигурно ще го оправдаят. Но студеният страх ме обхвана отново. Ами ако не го оправдаят? Тогава какво? Смъртта му ще тежи на съвестта ми — ужасяваща мисъл! До това ли ще се стигне в крайна сметка? Решение. Бела — или Джак Рено? Сърцето ми подсказваше да спася момичето, което обичах, каквото и да ми струва това. Но когато спасението на Бела щеше да коства живота на друг човек… проблемът се променяше.

Какво ли ще каже самата Бела? Спомних си, че изобщо не й бях споменал за арестуването на Джак Рено. Засега тя не подозираше, че бившият й любим се намира в затвора, обвинен в чудовищно престъпление, което не беше извършил. Когато го узнаеше, как щеше да постъпи? Щеше ли да допусне нейният живот да бъде спасен за сметка на неговия? Без съмнение, тя не трябва да прави нищо прибързано. Джак Рено може би — сигурно! — ще бъде оправдан, без да се намесва и тя. Ако стане така, добре. Но ако не стане така! Страхотен, неразрешим проблем. Надявах се, че не я застрашава смъртно наказание. В нейния случай обстоятелствата около престъплението много променяха аспекта. Тя щеше да посочи като мотив ревността си и нейната красота и младост щяха да извършат своето. Фактът, че по трагична грешка убитият е мистър Рено, а не синът му, който е трябвало да понесе наказанието, няма да промени мотивите за престъплението. Но във всеки случай, колкото и благосклонен да е съдът в присъдата си, Бела ще бъде осъдена на дългогодишен затвор.

Не, Бела трябва да бъде защитена. В същото време трябва да бъде спасен и Джак Рено. Как ще стане това, никак не ми беше ясно. Но аз вярвах в Поаро. Той знаеше. Каквото и да стане, той ще успее да спаси един невинен човек. Не може да не намери друг претекст, който да измести истинския. Сигурно ще му бъде трудно, но той ще успее някак си. И щом подозрението няма да падне върху Бела, а Джак Рено бъде оправдан, всичко ще свърши добре.

Това си повтарях аз, но в сърцето ми продължаваше да живее студен страх.