Зимни огньове

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Тъй като нито Гарик, нито Ярмил й бяха казвали да върши нещо, Брена изкара един мързелив ден из къщата, през който се запозна със слугите. Гарик беше изхвърчал от стаята веднага щом се облече. Върна се само за да й подхвърли една друга рокля и без да каже дума, отново излезе. Брена знаеше, че той е бесен заради резултата от близостта им, който беше нещо съвсем изненадващо за него. Бе очаквал да бъде унизена, а в крайна сметка тя излезе господар на положението. Това въобще не му хареса. Може би сега обмисляше нови начини, за да я разстрои, но за нея нямаше нищо, с което да не може да се справи, след всичко, което преживя. Брена се замисли за Корделия. Без малко да вземе един от конете на Гарик и да отиде да я търси. Това, което Дела й беше причинила, бе непростимо, И заради нея Гарик я видя да се страхува от нещо. Противно на желанието си тя с удоволствие си спомни чувството, което я беше обзело, когато той проникна в нея. Но бързо прогони тази мисъл от главата си. Защо Корделия й беше наговорила лъжи — беше загадка за нея, но скоро щеше да разбере.

Брена седна на масата в дългата и тясна кухня и започна да наблюдава как Яни приготвя хляба за вечерята на Гарик. Мойда бъркаше на огнището гъста супа от пилешки дреболии.

Мойда беше на около четирийсет години, имаше гъста кестенява коса, беше ниска и пълна, с румено лице.

И двете жени разказаха на Брена как са попаднали на това място.

Изненадващо беше, че те не чувстваха омраза към Гарик и останалите викинги. Те били съседки в селището, в което живеели. Преди четири години Гарик и хората му нападнали земите им и ги взели в плен. През този период Гарик се биел за баща си и участвал в много набези. Двете жени нямаха нищо против живота си тук. Ако бяха останали в селото си, щяха да правят същото. Мойда, за разлика от Яни, намираше за нещо съвсем нормално да преспива с приятелите на Гарик, когато те пожелаеха това. Бяха робини и нямаха право на избор. Това беше единственото, от което Яни се оплакваше, но то поне не се случваше често.

И двете слушаха изпълнени със страх историята на Брена за нейното залавяне. Беше благодарна на баща си, който не се интересуваше от обичаи и традиции, защото в противен случай тя щеше да гледа на нещата, точно като тези жени и да приема положението си безропотно. Но тя нямаше да се подчини и Гарик щеше да разбере това, дори да не иска да го приеме.

— Разкажи ми за Гарик — помоли се Брена, докато хрускаше орехи, които Ерин бе донесъл същата сутрин. — Честен човек ли е?

— Да — беше краткият отговор на Мойда.

— С изключение на случаите, когато ни дава на приятелите си — прибави Яни.

— Мисля, че прекалено много се оплакваш — засмя се Мойда. — И ти като мен се смееше, когато те въргаляха из сламата.

— Когато е един мъж, нямам нищо против, но когато са един след друг, както се случва на събирания, това не мога да понасям — ядосано отвърна Яни. — Да не би на теб да ти е много хубаво след такива нощи?

Брена бързо трябваше да смени темата, тъй като собственият й опит с мъжете беше много малък и тя все още не можеше да говори за това.

— А робите, които е продал, въобще ли не го интересува какво става с тях след това?

— Той трябваше да ги продаде, Брена — каза Яни. — Те наистина бяха много — неговите собствени и тези, които баща му беше дал. Той продаде само тези, за които щяха да му дадат много пари, и тези, които създаваха неприятности.

При тези думи Брена пребледня, но Яни и Мойда не забелязаха. Тя скоро се съвзе.

— Колко роби има в момента тук?

— Мисля, че сме около дванайсет. Ние двете, още две възрастни жени, които видя вчера, Енид, старият Дънкан и петима млади мъже. И децата, разбира се.

— Деца?

Яни се усмихна гордо.

— Аз имам едно момченце, Шелдън, той е на две години. Мойда има три деца, двете са близнаци. През деня ги гледат двете старици, ще ги видиш по-късно. Надявам се, че обичаш децата.

— Да — усмихна се Брена. — Вземах с мен малките на лов, когато бащите им бяха на полето. Може би ще вземам и вашите, когато пораснат.

Брена с ужас осъзна, че говори за бъдеще тук, без да има намерение да се задържа дълго на това място. Тя трябваше да внимава да не се сближи с тези хора, защото, когато си тръгнеше, щеше да тъжи за тях.

Продължи да разпитва за Гарик.

— Те деца на Гарик ли са?

— Господарят никога не ме е докосвал — намръщи се Мойда, — въпреки че неведнъж се опитвах да привлека вниманието му.

— Той ме вземаше в леглото си няколко пъти, когато в началото ни доведе тук — добави Яни, — но след това загуби интерес към мен и ходеше до дома на баща си, при неговите робини. А баща на Шелдън е Перин, сигурна съм в това.

— Перин?

— Той е най-добрият приятел на Гарик. За да скрепят тази дружба, те станаха кръвни братя. Това стана преди шест години. Тогава Гарик беше на деветнайсет, а Перин на четирийсет и три.

— Перин ли ти каза това?

— Да, той често идва да ме види и ми разказва много неща.

— Той знае ли, че Шелдън е негово дете?

— Разбира се.

— Тогава защо не се ожени за теб?

И двете жени изгледаха Брена, като че ли неочаквано тя си беше загубила разсъдъка.

— Викинг не може да се ожени за робиня. Това е забранено — отговори Мойда.

— А не може ли да ги освободят?

— Това е невъзможно да се случи тук, Брена. Има само един начин, по който роб може да получи свободата си, и той е ако убие враг на клана. Но дори и тогава не е сигурно, че ще го освободят. Само много добър и великодушен господар може да го направи. Перин мисли да ме откупи. Той изчаква удобно време, когато мъката, обхванала Гарик, го напусне. Господарят беше весел младеж, внимателен с всички. Но преди три години сестрата на Перин промени всичко. Сега той презира жените и би се подигравал на приятеля си за това, че ме обича. Сестрата на Перин причини болка на всички ни и най-вече на Гарик.

Любопитството на Брена се изостри.

— За Морна ли става въпрос?

Яни погледна към вратата, за да се увери, че бяха сами, и й разказа историята.

— Да, точно за Морна става въпрос. Истинска змия, ако питаш мен, въобще не прилича на Перин. Гарик се влюби в Морна и мислеше, че тя отвръща на любовта му. Щяха да се женят. Но тогава се появи един богат търговец и Морна избяга с него. Предпочете парите пред любовта. Оттогава Гарик се промени. Не понася жените и се дразни от най-малката неразбория. Затвори се в себе си, стана жесток, постоянно участва в битки и загуби много приятели. Две години плава далеч на север, където ловуваше до пълно изтощение. Миналата пролет, когато отплава на изток, той взе тези кожи и робите, за да ги продаде там. Желанието му да забогатее беше много силно и той успя. Перин казва, че сега Гарик е много богат човек. И вече не е толкова безсърдечен към нас, както беше, преди да замине, но все още е студен и изпълнен с неверие към жените.

— Мислиш ли, че той възнамерява да спечели Морна отново? — попита Брена.

— Възможно е — отвърна Яни, — но аз самата не го разбирам. Знам само това, което Перин ми казва, и то е, че Гарик никога вече няма да отдаде сърцето си на друга жена. Единствената жена, която той обича и уважава, е майка му.

— Да, това наистина ми направи впечатление в залата — каза Брена. — Кажи ми защо тя го е научила на нашия език, а другият син не го знае?

— Хю е първородният и трябва да бъде истински викинг. Тя не може да показва обичта си към него пред други хора, защото това би се посрещнало с неодобрение, от клана. Гарик е вторият син и тя го обсипва с цялата си майчина любов. Говори нашия език и знае боговете ни така добре, както и своите. Беше много добър и това идваше от обичта, с която майка му го обсипваше, но Морна унищожи всичко.

— Трудно ми е да повярвам, че едно наранено сърце може да причини толкова нещастия — замислено каза Брена.

— Не е трудно да се отгатне, че ти никога не си се влюбвала, защото иначе щеше да познаваш жаждата за мъст, която обхваща отхвърления. Затова Гарик е зъл сега и прякорът му е, Гарик — Каменното сърце.