Зимни огньове

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА

— Селиг спи ли?

— Да, любов моя — отговори Брена и се мушна в леглото при Гарик. — Беше се събудил от болки в корема. Явно от бонбоните, които баща ти щедро му беше дал.

— Той наистина го глези много.

— Не мога да споря за това — усмихна се тя.

— А би ли искала въобще да спориш за нещо с мен? — иронично запита той.

Тя се излегна, привидно сърдита.

— Не смятай, че след като съм ти съпруга, мисля по същия начин като теб.

Той се разсмя и я притегли близо до себе си.

— Ти си решителна и упорита, това го знам със сигурност. В деня на нашата сватба настоя да освободя Яни, за да може Перин да се ожени за нея. Много лесно ме накара да изпълня желанието ти.

— Ти беше също толкова доволен, колкото и аз, когато видя колко са щастливи.

— Вярно е. Все още се чудя как през всичкото това време не бях забелязал връзката им. Защо Перин не ми е казвал за нея? За известно време между нас имаше неразбирателство, но след раждането на Селиг всичко се оправи.

— Той искаше да купи Яни, но не смееше да те пита от страх, че ще откажеш. Ти много рядко беше в добро настроение.

— Да, дори след като Селиг се роди и аз бях безкрайно горд и щастлив, не можех да приема, че ти не искаш да си с мен. Разбирам защо Перин не е смеел да ми говори за Яни.

— Значи обвиняваш мен?

— Ти си страшно упорита, скъпа.

Брена се усмихна и нежно го целуна.

— И винаги ще бъда такава. Но въпреки това ти ме, обичаш.

— Наистина ли?

— Гарик!

Той се засмя и я прегърна.

— Никога не се съмнявай в това, Брена. Никога! Сега ти си моя. Няма значение дали го признаваш или не.

— О, признавам това, с удоволствие.

Вратите бяха отворени и пропускаха светлината, която идваше отвън. Бяха женени от месец. Езическият ритуал беше хубав, но все пак Брена искаше божия благословия и беше решила един ден да се венчае по християнския обичай.

Вече не мислеше за връщане в родината си. Сега тук беше нейният дом, нейният съпруг и синът й. Момчето, което някога се опитваше да бъде, вече не съществуваше. Сега беше истинска жена.