Зимни огньове

ГЛАВА ТРЕТА

Голямата зала беше най-светлата стая в къщата по време на вечеря. В красивия свещник на средата на масата блестяха девет пламъка, а по стените висяха потъмнели от пушека гоблени, между тях беше и недовършеният пейзаж, работен от майката на Брена. Лини също имаше свой, който изобразяваше замък на брега на морето, до него беше гобленът на Корделия: военна сцена. Последният гоблен беше невероятно красив: бе донесен от далечния изток като подарък от владетеля на съседното кралство.

За никого не беше изненада, че на стената нямаше гоблен, изработен от Брена, защото тя нямаше необходимото търпение за това изкуство. Всъщност тя не правеше нищо, което бе типично само за жените.

Когато беше малка, всичко, което я впечатляваше, оставяше дълбок отпечатък в съзнанието й. Баща й се отнасяше към нея като към сина, за който толкова много беше мечтал и не успя да има. Тя беше този син до момента, в който тялото й започна да издава лъжата. Годината, в която фигурата й се промени, беше кошмарна за Брена, тъй като оформящата се женственост постоянно воюваше с мъжкото й съзнание. Накрая съзнанието излезе победител. Брена пренебрегваше новия си вид до момента, в който тялото не й напомни само за себе си.

Заварената й сестра изпитваше огромно удоволствие да я дразни, като постоянно напомняше за пола й. Самата тя с огненочервената си коса, зелените очи и женствената си фигура, която се стараеше да подчертае, като обличаше къси рокли, беше пълна противоположност на Брена. Когато не говореше, беше едно съвсем спокойно момиче. Брена разбираше причината за нейната неприветливост и се стараеше да не губи търпение, когато беше с нея.

Знаеше, че Корделия е нещастна. Корделия беше на двадесет години и преди доста време се беше омъжила за Дънстан. Двамата се бяха оженили с любов. В началото тя наистина го обичаше, но сега нещо се беше променило. Поради причина, която може би само Дънстан знаеше, сега жена му го мразеше, и се превръщаше в едно злобно и непоносимо същество.

Корделия влезе в стаята и се присъедини към Брена на голямата маса. Секунди по-късно слугите донесоха блюдата със задушено заешко. Корделия, облечена в жълто кадифе, върху което косата й изглеждаше още по-ярка, изчака, докато останат съвсем сами.

— Къде е леля ти тази вечер?

— Лини реши да нахрани татко — отвърна Брена, докато загребваше с черпака от голямата купа.

— Не леля ти, ти би трябвало да правиш това — каза Корделия.

Брена сви рамене.

— Лини реши така.

— Как е баща ни?

— Ако беше отишла да го видиш, щеше да знаеш, че още не е добре.

— Ще се оправи — сухо каза Корделия. — Този старец ще ни надживее. Тази вечер не те очаквах да се появиш. Разбрах, че са убили глиган и в селото има празник. Бях сигурна, че заедно с Фергюс и Уиндъм ще бъдеш там с твоите приятели селяните.

— На Дънстан селото също му харесва — студено заяви Брена и спомняйки си как се изтърси от коня, ядосано каза: — Не искам дори да погледна това отвратително животно.

— Виж ти, много си раздразнителна тази вечер — заядливо произнесе Корделия. Тя нарочно пропусна забележката, отнасяща се до Дънстан. — Случайно ли днес Уилоу се върна много след теб? Или това се е случило, защото времето, когато твоят годеник ще се появи, много наближи?

— Внимавай, Корделия — каза Брена и погледът й потъмня. — Тази вечер не съм в настроение да търпя бръщолевенията ти.

Корделия я погледна с широко отворени очи и нищо не каза. Тя ужасно ревнуваше по-малката си сестра. В началото не беше така. Когато Корделия и майка й дойдоха за първи път да живеят в тази прекрасна къща преди осем години, Брена беше едно слабо дете на девет години. На Корделия беше нужен един месец, за да разбере че има сестра, а не брат, както си беше помислила.

От самото начало те не си допаднаха, защото нямаше нищо помежду им, което би могло да ги свърже по някакъв начин. Женствената Корделия, която дори на дванайсет изглеждаше закръглена, се отнасяше с подозрение към момчешкото държане на Брена. Корделия си мислеше, че Брена е глупачка, щом предпочита меча пред иглата и грижата към конете пред грижата за домакинството. И така, годините минаваха, без отношенията им да се променят.

И тогава Корделия срещна Дънстан — едър, мускулест мъж, който завладя сърцето й. Ожениха се и тя беше наистина щастлива. Но радостта им трая само една година. Всичко приключи в деня, когато Лини настоя Брена да облече женски дрехи заради някакъв специален случай и тогава Дънстан видя, че тя е истинска красавица. Проклетата Брена дори не се досещаше, че Дънстан я желае. Дори самият той не предполагаше, че жена му знае за това. Но от тази година любовта й към него угасна.

Ревността на Корделия беше примесена с омраза към Брена и Дънстан. Тя не би могла да се нахвърли открито на Брена, въпреки че неведнъж беше изпитвала желание да й издере очите.

Благодарение на баща си, Брена беше отличен боец и когато беше раздразнена, Корделия се плашеше до смърт. Тя беше убивала мъже, без да й мигне окото. Неведнъж беше доказвала, че е достойна дъщеря на баща си.

Но Корделия разбра, че всява страх в душата на Брена с единственото нещо, което сестра й все още не познаваше — тайната да бъдеш с мъж, затова изпитваше удоволствие да разкрива неприятните неща, а за удоволствията въобще не споменаваше. Тя дразнеше Брена при всеки възможен случай и се чувстваше добре само когато видеше ужасът да се промъква в сивите очи на заварената й сестра. Това беше единственото нещо, което удовлетворяваше Корделия. Ако можеше по някакъв начин да върне и на Дънстан…

Брена скоро щеше да замине и Корделия знаеше колко много този факт разстройва заварената й сестра. Тогава в цялата околност нямаше да има жена, която да се сравнява с красотата й и когато това се случеше, Дънстан щеше да бъде поставен под нейна власт.

Корделия премести чинията си и замислено погледна Брена.

— Знаеш ли, Брена, че корабът от север може да пристигне в близките дни? Лятото почти дойде. Ти готова ли си да посрещнеш бъдещия си съпруг?

— Никога няма да бъда готова за това — тъжно отвърна Брена и премести чинията си.

— Да, принцесата е хвърлена на лъвовете. Ужасно е, че нямаше право на мнение. Никога не съм си представяла, че лорд Ангъс може да постъпи така с теб. Аз поне имах право на избор.

— Знаеш защо той постъпи така — рязко каза Брена.

— Разбира се, че знам. За да спасиш всички нас — отвърна Корделия с глас, пълен със сарказъм. — Ти поне знаеш какво те чака. Ако аз бях знаела какво ме очаква, също като теб никога нямаше да поискам да се омъжа. Господи, какъв ужас изпитвам, като знам болката, която трябва да понасям всяка нощ!

Брена я изгледа с леденостуден поглед.

— Дела, днес в селото видях мъж и жена, които го правеха.

— Наистина, и как беше?

— Няма значение. Важното е, че това, което видях, не изглеждаше толкова отвратително, колкото ти си ми разправяла.

— Няма да знаеш какво е, докато сама не го изпиташ върху себе си — рязко каза Корделия. — Ще научиш, че трябва да задържаш болката в себе си, в противен случай съпругът ти ще те бие. Чудно ми е как повечето жени не си прерязват гърлата, знаейки агонията, която ги очаква всяка нощ.

— Достатъчно, Дела! Не искам да слушам повече.

— Трябва да си ми благодарна за това, че за теб първата брачна нощ не е тайна.

Корделия приключи с яденето и стана от масата, а устните й се изкривиха в злобна усмивка щом се скри от погледа на Брена.