Зимни огньове

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Булгар, разположен на един от завоите на река Волга, беше голямо пристанище, намиращо се на място, където Изтокът се срещаше със Запада. Тук викингите, пристигнали със своите кораби, търгуваха с кервани, идващи от степите на Централна Азия, и арабски кораби от източните провинции. На изток от Булгар се разстилаше легендарният път на коприната.

В Булгар можеха да се открият най-различни представители на човешкия род — от крадци и убийци до свръхбогати търговци и крале. В началото на лятото Гарик Хаардрад закотви своите блестящи кораби и се впусна да увеличава богатствата си, които вече беше натрупал по време на своите пътувания. Търговията беше едно наистина чудесно занимание.

Най-неочаквано прекарал зимата с едно славянско племе, Гарик нямаше намерение да остава дълго в Булгар, защото искаше вече да се прибере у дома. Освен това трябваше да спре в Хедби, за да продаде двайсет роби, които Александър Стасов му беше дал, така че би трябвало да побърза, за да си отиде по-скоро. Това негово първо пътуване беше пълно с изненади, но също така беше и успешно.

След като напусна родните брегове преди една година с товар от кожи и роби, Гарик и екипажът му, състоящ се от девет души, отплаваха към Хедби — големия търговски център, разположен на брега на река Шлей. Продаде половината от робите си срещу разнообразни стоки, изработени от тамошните занаятчии. Купи гребени, фиби, зарове, направени от кост, а също и огърлици и медальони от кехлибар, донесен от земите край Балтийско море.

От Хедби те отплаваха за Бирка — търговски град, разположен на остров, намиращ се в езерото Малар, точно в сърцето на Швеция, срещу славянския град Юмни. В пристанището на Бирка имаше датски, славянски, викингски и скитски кораби. Тук Гарик размени рейнско стъкло и фригийски плат, който беше много ценен заради фината си изработка, срещу обсипани със скъпоценни камъни стремена и рейнско вино, по-голямата част от което остави за себе си.

След това Гарик и хората му отплаваха на север към финландския залив, пресякоха границата по Нева и продължиха до езерото Ладого. Олд Ладого беше разположен при устието на Волкор.

Тук те спряха, за да се снабдят с провизии. Беше средата на лятото, а им предстоеше много дълъг път.

Продължиха на изток към земите на западните славяни. Пресякоха езерото Онега и няколко не много големи реки и езера до езерото Белоя, докато най-накрая стигнаха река Волга.

На път за Булгар те попаднаха на кораб, нападнат от група славяни, живеещи край реката. Викове на мъже и жени раздираха тишината. Гарик и хората му достигнаха кораба, преди кървавата баня да е приключила. Превзеха кораба на нападателите на абордаж и ги победиха. Успяха да спасят само една млада жена и бебето й, скрили се в един голям празен варел.

Хаакорн от екипажа на Гарик говореше езика на жената — славянски. Успяха да разберат, че тя е дъщеря на могъщ вожд. Бяха убили съпруга й и тя ридаеше над обезобразеното му тяло. Нападателите били вражеско племе, чиято цел била да убият нея и детето, за да отмъстят на баща й. Това не било първото им нападение.

Гарик веднага събра хората си, за да обсъдят какво да правят с жената и детето. Приеха предложението, което даде Перин, най-добрият приятел на Гарик. Тъй като вече си бяха спечелили врагове в лицето на племето, чиито хора нападнаха, нямаше нужда да печелят нови в случай, че поискаха откуп, за да върнат момичето. В бъдеще щяха да продължат да се движат по този маршрут и само от полза щеше да им бъде да имат повече приятели.

И така те върнаха жената и бебето, без да искат никакво заплащане. В тяхна чест бяха организирани пищни тържества, които продължиха дни, седмици. Заваляха дъждове, които им дадоха още едно извинение за тяхното забавяне. Александър Стасов беше прекрасен домакин и те не чувстваха нужда от нищо. Накрая стана прекалено късно и те нямаше да успеят да стигнат Булгар и да се върнат по домовете си, преди да е застудило, така че продължиха гостуването си и през зимата.

Напролет признателният им домакин ги изпрати с двайсет роби, а за всеки член на екипажа имаше по една торба сребро. Времето, прекарано с това племе, не беше загубено. В Булгар продадоха и последния си товар. Кожите донесоха огромни печалби, най-вече кожите от бяла мечка, които се срещаха извънредно рядко и затова бяха много ценни. Всеки от екипажа продаде стоките, които носеше. Тъй като всички участници в това пътуване на изток бяха млади (с изключение на Хаакорн, който вече беше пътувал по тези земи), не бързаха и се наслаждаваха на новото и неизвестното. Гарик купи много подаръци за своето семейство. Някои щеше да подари веднага щом се прибереше, а други щеше да запази за специални случаи. За майка му имаше огърлици и гривни, изработени от скъпоценни камъни, които беше купил евтино от арабите. За баща си откри чудесен меч, който приличаше на неговия собствен. Това беше едно истинско произведение на изкуството: прочутото рейнско острие и дръжка, богато украсена със сребро и злато. За брат му Хю имаше златен щит, символ на първенство и сила. За всичките му приятели имаше разнообразни дарове. За себе си той купи византийска коприна и брокат, от които можеше да се направят разкошни пелерини и гоблени. За робите му имаше цял варел железни оръдия на труда, които щяха значително да улеснят работата им. Всеки ден от престоя си в Булгар Гарик откриваше по нещо ново, което да прибави към разнообразната си колекция. Накрая неговите приятели започнаха да се обзалагат колко сребро ще похарчи до деня, в който ще отпътуват за дома.

Един слънчев ден към средата на лятото Гарик влезе с приятеля си Перин в къщата на гравьора Болски. Дребният мъж погледна с кривите си очи двамата млади викинги, облечени в къси туники без ръкави, обути в красиво изработени, високи гамаши. И двамата бяха много високи, с широки рамене, а мускулите им се очертаваха върху голите им ръце. Имаха силни, стегнати тела, без грам излишно тегло. Единият беше с кестенява коса и брада, другият беше рус, гладко избръснат. Русият имаше студен, скептичен поглед, което беше нетипично за толкова млад човек. Очите на другия бяха весели и засмени. Болски очакваше русия, защото той си беше поръчал сребърен медальон, от едната страна на който трябваше да бъде изобразен ликът на красиво момиче. Беше дал на Болски рисунка на момичето и гравьорът беше доволен от свършената работа. От другата страна на медальона имаше величествен викингски кораб с девет весла, а над кораба — щит и сабя.

— Готов ли е? — попита Гарик.

Болски се усмихна и извади от една кожена чантичка медальона, окачен върху сребърна верижка.

— Ето го.

Гарик му даде кесия, пълна със сребро, и окачи медальона на гърдите си, без дори да го погледне. Но у Перин надделя любопитството и той го заразглежда с внимание. Възхити се пред символите на власт, могъщество и сила, но когато обърна медальона от другата страна, по челото му се появиха бръчки и веждите му се сключиха.

— Защо е нужно това?

Гарик вдигна рамене и се запъти към вратата, но Перин бързо го последва и отново запита:

— Защо се измъчваш по този начин? Тя не го заслужава.

Гарик на свой ред учудено произнесе:

— Ти ли ми задаваш този въпрос?

— Да, тя ми е сестра, но аз не я извинявам за това, което ти причини.

— Не се вълнувай, приятелю. Чувството ми към Морна е отдавна мъртво.

— Тогава защо си направил това? — попита Перин, сочейки медальона.

— Да ми напомня, че не трябва да вярвам на жените — отвърна Гарик.

— Страхувам се, че сестра ми е оставила лош отпечатък върху сърцето ти, Гарик. Ти много се промени, откакто тя се ожени за този дебел търговец.

Сянка премина по лицето на младия мъж, но устните му се изкривиха в цинична усмивка.

— Научих достатъчно за жените. Никога вече няма да стана жертва на чара на която и да е. Един път отворих сърцето си и няма да направя тази грешка отново.

— Не всички жени са такива, Гарик. Майка ти е различна. Тя е много добра и учтива жена.

Лицето на Гарик се смекчи.

— Майка ми е единственото изключение. Но хайде, време е да приключим с това. Днес е последната ни нощ тук и аз възнамерявам да изпия една бъчва бира и ти, приятелю мой, ще трябва след това да ме занесеш до кораба, тъй като аз няма да мога да стигна сам.