Зимни огньове

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

Брена влезе в кухнята изморена и със зачервени очи, защото беше спала много малко през нощта. Яни готвеше телешко задушено. Изглеждаше изключително привлекателна в сивата рокля, а червеникавата й коса беше красиво прибрана на тила. От нея лъхаше свежест и спокойствие, което накара Брена да се почувства още по-изморена. Като видя Брена, кучето наостри уши и напусна мястото, си край огнището. Отиде при нея и пъхна муцуната си в ръката й. Тя го погали и то се върна на мястото си.

— Добро утро — каза накрая Брена, за да привлече вниманието на Яни.

— О, Брена! — възкликна Яни, когато Брена дойде при нея на масата. — Бяхме много разтревожени за теб. Когато господарят те затвори горе, не знаехме какво да мислим. И не смеехме да го попитаме, защото през цялото време беше в ужасно настроение.

— Гарик не е съгласен да работя с Ерин. Иска да работя тук. Моя беше вината да ме държи горе, защото отказвах да правя това, което искаше.

— Но сега си се съгласила. Тази сутрин господарят ни каза, че отсега нататък ще ни помагаш и ще работиш с нас.

— Да, ще правя това, което и вие правите.

— Нямаш вид на човек, който обича да се занимава с тези неща. Но всъщност работата не е много.

— Не съм против работата, Яни, но бях подготвяна да бъда съпруга на Гарик, не негова робиня. Това ме дразни.

— Помисли си, че не е той мъжът за когото си щяла да се омъжваш.

Брена се усмихна.

— Съмнявам се, че това би било от някакво значение.

Тя си сипа овесена каша и се върна на масата.

— Казваш, че няма много работа, но защо беше толкова изморена, когато дойдох тук за първи път?

— Това беше, когато Ярмил стоеше през цялото време в къщата, а тя е тук, когато Гарик го няма. Тя не притежава свои собствени роби и затова й доставя удоволствие да ни командва. Освен това е жена, която не търпи бездействие. Би ни накарала дори да чистим стая, която е вече безупречно чиста само за да ни намира работа. Цяло щастие е, че идва само веднъж или два пъти в седмицата, когато Гарик си е вкъщи.

— Гарик знае ли, че тя се отнася така към вас? — попита Брена?

— Не, но не можем да му го кажем. Защото до известна степен Ярмил е част от семейството. Анселм е баща на сина й.

— Разбирам.

— Господарят има нужда от нея. Другите оставят съпругите си да се грижат за домакинството, когато заминат за някъде, Гарик има Ярмил.

— Значи той доста би размислил, преди да я укори за отношението й.

— Да, предполагам.

— Но това е ужасно! — избухна Брена. — Той трябва да знае какво става, когато го няма.

— Не е толкова страшно, Брена. Повечето време той си е в къщи, с изключение на миналата зима. Но това няма да се повтори. Иначе неговите изисквания към нас не са толкова големи. Едно от нещата, на които обаче особено държи, е да се отнасяме с уважение към гостите му.

— И да изпълнявате всичките им прищевки — с отвращение прибави Брена.

Яни се усмихна:

— О, да, тези викинги наистина държат на удоволствията.

— Те са само едни сластни, мръсни гадове — ядосано каза Брена. — Слугиня мога да бъда, но не и негова наложница.

— Може би няма за какво да се тревожиш. Когато дойдат гости, ти можеш да се скриеш както миналия път. Те идват в нашето помещение, но ти можеш да отидеш в работната стая и там те няма да те намерят.

— Аз няма да се върна при вас — каза Брена. Тя все още не можеше да си обясни защо. — Гарик ми заповяда да спя в стаята на Ярмил.

— Значи няма за какво да се страхуваш. Изглежда, че Гарик те иска за себе си.

— Не, ако беше така, щях да прекарам много горещи нощи в леглото му през тази седмица, но това не стана. Той няма такъв интерес към мен.

— Нима все още не те е имал? — запита Яни изненадана.

Брена поруменя.

— Да, но само два пъти. И със сигурност ще съжалява, ако пак се опита да го направи.

— Без съмнение, ще мине известно време, преди да те потърси отново. Той се опитва да живее без жени, не им вярва. И ако ти си спомняш причината за това, ще разбереш защо напоследък е в такова ужасно настроение. Морна се е върнала.

— Върнала се е?

— Да, преди няколко дена. Перин ми каза. Нейният богат съпруг е починал и тя се е върнала при семейството си. Това може да означава само беда.

— Защо?

Яни се намръщи.

— Перин мисли, че тя е решила отново да привлече вниманието на Гарик.

— И той би я приел?

— Тя беше първата му любов и той все още не я е забравил, въпреки че му причини много болка. Мисля, че ще е глупак да я приеме отново след това, което тя направи. Но кой може да каже какво се таи в сърцето на един мъж?

В този момент Брена би дала какво ли не, за да разбере мислите на Гарик.

Яни и Брена прекараха останалата част от утрото в пране. Тъй като денят беше кратък, дрехите не можеха да изсъхнат и привечер трябваше да ги приберат вътре. Тогава за първи път Брена видя северното сияние. В началото тя се изплаши от странната светлина, обляла небето, и Яни й обясни, че това е нещо обичайно за тези места. Тя също й каза, че тази светлина може да има различни нюанси, а понякога може да бъде и бяла. Но е по-красиво, когато е синя, червена или дори виолетова. Брена беше като омагьосана и не откъсваше очи от необикновената гледка. Тази земя, пълна с мистерии, беше толкова различна от нейната родина.

Беше вече късно, когато Гарик слезе да се храни. Вниманието на Брена веднага беше привлечено от изцапаните му с кръв панталони и тя въпросително го загледа.

— Не знаех, че имаш врагове на собствената си земя.

— Трябва да те разочаровам, като ти кажа, че кръвта не е моя, а на сърната, която Айвъри сега одира.

— Айвъри?

— Да, един от моите роби.

Начинът, по който Гарик й напомни нейното собствено положение, не отмина незабелязано от Брена.

— Виждам, че доста непохватно си се справил със сърната — насмешливо каза тя: — Не знаеш ли, че трябва да я улучиш в главата, за да не кърви?

Той се засмя.

— Първо се обзалагаш, че познаваш конете по-добре от мен, а сега ме съветваш как да ловувам. Кога ще престанеш да ме учудваш, Брена?

Не й харесваше да я нарича по име.

— Вечерята те чака — студено каза тя, а вътрешно й се искаше по-скоро да напусне стаята.

— Нима това означава, че ти ще ми сервираш? — Очите му зашариха по тялото — Къде са другите?

— Може би не си забелязал, че вече е късно — раздразнено отвърна тя. — Останалите си легнаха.

— А ти си ме чакала?

В този момент беше зад нея и сваляше тежката си кожена пелерина.

— Наистина има забележителна промяна в поведението ти, Брена. Намирам за странно, че не си си легнала и не си предоставила на други да ме обслужат. Да не би да си ме очаквала с нетърпение?

— Ти, непоносим изрод! По-скоро бих прекарала времето си с ревящо магаре, отколкото с теб!

Тя се запъти към вратата, но заповедническият му тон я спря.

— Не съм те освободил.

Обърна към него ядно очи, но прехапа устни и го зачака да продължи. Настръхваше цялата от подигравателната му усмивка. На него това му харесваше.

— Ти ще ми сервираш — каза той с равен глас. — Но първо ще приготвиш вода за банята ми.

— Баня? Сега? — попита тя невярващо.

Той поклати глава и тя изстена. Ръцете я боляха от прането, тъй като не бяха привикнали към такава работа. А сега трябваше да мъкне вода чак до неговата стая.

— Защо се бавиш? — попита Гарик, разбрал чувствата, които се изписаха по лицето й. — Да се приготви вана, не е сложна работа.

— Тогава ти си я направи. Аз няма да нося вода до стаята ти.

— Да съм ти казвал такова нещо? Ваната ще бъде тук. Така по-добре ли е?

Наистина така беше по-добре.

— Както кажеш.

След това тя взе две големи кофи и отиде навън, за да ги напълни от големия казан, който беше пълен с прясна дъждовна вода — Студеният вятър повдигна полите на роклята й и по гърба й полазиха мразовити тръпки. Тя напълни кофите, но едва не ги изпусна, когато ги изваждаше, а дръжките се забиха в изранените й пръсти.

Гарик беше преместил съда, който се използваше за вана, близо до огъня. Мълчаливо я наблюдаваше, докато наливаше студената вода. Когато изпразни кофите, тя с неохота се отправи навън, за да ги напълни пак.

Когато този път се върна, Гарик нетърпеливо я посрещна на вратата.

— Приготви ми яденето — каза той и взе кофите от ръцете й. — Ако трябва да те чакам, ще ми се наложи да се къпя чак утре сутринта.

Брена забърза към огнището, благодарна на нетърпението му. Още много кофи трябваше да се донесат, за да се напълни ваната.

Тя му беше обърнала гръб и слагаше в една чиния задушено, което Яни беше приготвила. Върху поднос имаше хляб и чаша с бира.

Гарик дойде и седна на дългата пейка. Брена остана зад него загледана в мощния му гръб, светлорусата му коса, големите силни ръце, върху които личаха ясно очертани мускули. Тя тръсна глава, за да отклони погледа си, усещаше, че в този мъж имаше нещо, което й действаше, и това я плашеше.

— Ти яла ли си? — попита Гарик, без да се обръща.

— Да, отдавна — промърмори тя.

Брена хапеше устни, докато той се хранеше. Не й се искаше да напусне тази топла стая. Чувстваше присъствието на Гарик по особен начин тази вечер.

Заобиколи масата, за да може да го гледа в лицето.

— Сега свободна ли съм, Гарик? Ще запаля огъня в стаята ти и тогава ще си легна.

Гарик дълго я гледа, преди да отговори. Погледът му постепенно се местеше от лицето към нежните извивки на гърдите й, след това към леко заоблените бедра, които се очертаваха под грубата тъкан на роклята й.

— Какво ще кажеш? — запита притеснена от погледа му.

Той я погледна в очите и се усмихна.

— Можеш да запалиш огъня в стаята ми, но след това ще се върнеш тук.

— Защо?

Усмихна се по-широко, виждайки объркването, което се изписа по лицето й.

— Не трябва да задаваш въпроси, а веднага да изпълняваш това, което искам от теб, Брена.

Тя потисна гневния отговор, който й беше на устата, и излезе от стаята. Запали огън в стаята на Гарик, после и в своята и след това се върна при Гарик. Когато влезе, той вече се беше нахранил и беше излял горещата вода в съда. Беше застанал с гръб към огъня и събличаше туниката си.

Тя му подаде халата, който да облече след банята.

Гарик й посочи туниката си и й каза да я накисне.

— След това ще почиваш — бяха следващите му думи и започна да сваля панталоните.

Тя му отправи унищожителен поглед и пусна туниката в една от кофите. Нима нямаше да се окъпе сам? Как смееше да се съблича пред нея, когато тя беше напълно облечена? Нямаше ли срам този мъж?

Тъй като не се обръщаше към него, той я запита:

— Тревожи ли те нещо?

Продължаваше да стои с гръб към него. Той се разсмя и хвърли панталоните си в краката й. Брена го чу, като влезе във водата, и чак тогава взе панталоните и също ги накисна. Когато се обърна и го погледна, беше привлечена от мъжественото му тяло. Този мъж имаше силата да се справи с всякакви препятствия.

— Ще дойдеш ли при мен, Брена?

Лицето й три пъти смени цвета си и задъхана от смущение, тя отговори:

— Не, аз се къпах тази сутрин.

— Тогава ще ми изтъркаш гърба.

Смехът в очите му я ядоса.

— Не, няма да го направя.

— А ако ти заповядам?

— Вместо гъбата ще почувстваш ноктите ми върху гърба си! — предупреди го тя. — Не ме принуждавай да правя неща, които знаеш, че не бих се съгласила да върша, защото ще престана да изпълнявам каквото и да било.

— Сега тя ме заплашва отново — насмешливо произнесе Гарик. — Не си се променила много, както се опитваш да ме убедиш.

— Аз се съгласих да работя в къщата, но не и да изпълнявам такива заповеди — спокойно отвърна тя, въпреки че в очите й се четеше гняв. — А сега свободна ли съм?

Той въздъхна.

— Да, върви.

Брена бързо излезе от стаята и се изкачи по стълбите. Влезе в малката си стаичка и затръшна вратата след себе си. Съжали за това, защото със сигурност Гарик щеше да чуе трясъка, който се разнесе из къщата, и щеше да й се присмее. Защо се държеше по този начин? Дали щеше да продължава така, докато един ден тя отстъпеше? Не, този ден никога нямаше да дойде.

Съблече роклята си и внимателно я постави върху единствения стол в стаята. До леглото имаше малък сандък, който беше празен, но тя нямаше нищо свое, което да сложи в него. Единственото, което притежаваше, бяха нощницата, роклята, с която се обличаше през деня, и чифт кожени обувки, които й бяха големи.

Облече роклята, която беше сложена на леглото й, и веднага съжали, че я беше прала, защото сега тя беше дори по-корава, отколкото преди. След това разпусна косата си и започна да я реши, докато светлините от огъня започнаха да се отразяват в гъстите й кичури. Накрая си легна и се опита да заспи. Но сънят й отбягваше и тя знаеше защо. Нямаше да се успокои, докато не разбереше, че Гарик също си е легнал. Тялото й беше напрегнато, тя чакаше да чуе вратата долу да се отвори и затвори. Мина сякаш цяла вечност. Защо й беше нужно първо да чуе, че Гарик си е легнал? Когато вратата на собствената й стая се отвори, Брена откри отговора. Това беше предчувствието, че той ще дойде. Дали не беше й подсказал погледът, който й отправи, преди тя да си тръгне?

Беше застанал на вратата, а върху себе си имаше само късата копринена роба, която му беше донесла. Гърдите му бяха открити и краката му бяха голи. Скоро щеше да бъде съвсем близо до нея.

Брена се изуми от собствените си мисли. Нямаше да позволи това да се случи. Гарик притежаваше сила, но тя можеше да го надхитри.

— Какво искаш? — попита го тихо.

— Теб — беше краткият отговор.

Тя се повдигна на лакът, а косата й се разпиля по раменете.

— Предполагам, че това е един от тези мигове, когато тялото ти има нужда от жена?

— Имаш добра памет — недоволно каза той.

— В този момент не Гарик ме желае, а неговото тяло. Тук ли ще го правим, или предпочиташ твоето легло?

При тази отстъпчивост той набръчка чело и се замисли.

— Виждам, че не можеш да решиш, Гарик. Тъй като това легло е прекалено малко за теб, аз ще дойда с теб.

Стана и се запъти към вратата, а върху устните й играеше чувствена усмивка. Спря до него и нежно положи ръка върху гърдите му.

— Ако си променил решението си, кажи ми сега, преди да съм стигнала твърде далеч.

Объркването му премина и той мрачно каза:

— Не, не съм се отказал.

— Хайде, тогава — прошепна тя и напусна първа стаята.

Сърцето й щеше да изхвръкне. Щеше да бъде бесен, че си играеше с него, но тя нямаше да изпита гнева му, докато той не я хванеше, а това нямаше да се случи, беше сигурна, че ще му се измъкне. Когато стигна стълбите, бързо се спусна и хукна към външната врата. Навън, в тъмнината, щеше да намери място, където да се скрие, докато ядът и желанието на Гарик преминат. Но вратата беше заключена, нещо, което тя не бе предвидила, и преди да успее да отмести резето, той беше вече до нея.

Извика, когато я повдигна на рамо. Риташе и се извиваше бясно и той почти не я изтърва на път за стаята. Звучното шляпване по гърба й не преустанови борбата й, само я засили.

Той затвори вратата на стаята с крак и хвърли товара си на леглото. Брена бързо се измести в края на леглото. Върху устните му имаше цинична усмивка.

— От една крайност в друга? Тук ще се чувстваш удобно между двете.

— Говориш с недомлъвки — каза Брена успокоена, че не беше толкова ядосан.

— Така ли мислиш? Тогава ми обясни представлението, което ми спретна преди няколко минути. За какво беше всичко това?

— Не знам за какво говориш.

— Би трябвало да предположа такова нещо, след като добре познавам природата на жената. Трябваше да разбера, че не беше искрена. Наистина не очаквах да избягаш от мен като изплашена девица. Каква игра играеш, Брена? Обясни ми правилата й.

— Това не е игра. Нима наистина очакваш от мен да те приемам с отворени обятия?

— Да, последната ни среща ме наведе на такива мисли.

— Високомерен мръсник! — избухна тя. — Забрави ли, че тогава ме излъга? Каза, че няма да се възползваш от мене, а го правиш. Тогава аз просто бях любопитна.

Той се разсмя.

— Значи любопитството ти беше предизвикало тази страст у теб?

— Лъжец! — възкликна тя. — Тогава ти ме събуди, не аз теб!

— Но ти не се опита да избягаш. И още нещо, което не би могла да отречеш, ти беше тази, която ме принуди да продължа. Ще отречеш ли и това?

Тя се засмя дяволито.

— Ти не би могъл да разбереш това, нали? Тогава за теб актът беше приключил, но за мен не беше същото.

Той се намръщи и тя продължи:

— Ти нямаш вина. Просто на мен ми трябваше повече време, за да разбера изцяло тайната.

— Тайната?

— Да, да стигна до края, както ти го наричаш. Трябваше да разбера какво прави акта толкова желан.

— И успя ли да му се насладиш?

— Да, успях.

Лицето му стана мрачно и той запита:

— Тогава защо бягаш от мен?

— Само защото веднъж ми е било хубаво не означава, че мисля само за това, както вие мъжете правите. Любопитството ми беше задоволено и аз мога да продължа да живея, без постоянно да го правя.

— Акт! — Той беше ядосан. — Нима не знаеш друга дума?

— Каква? Със сигурност не е правене на любов, защото в това, което правихме, нямаше любов. Ти просто задоволи едно желание на тялото си. Така че не идвай при мен за нещо, което можеш да направиш с всяка жена.

— Но аз дойдох при теб. — Той се усмихна.

В очите на Брена се четеше гняв.

— Няма да позволя да ме използваш само за задоволяване на плътските си нужди.

— Значи отказваш — спокойно произнесе той. — Тогава знай, че това няма да ме спре да те имам.

— Често ли изпитваш нужда да бъдеш с жена?

— Защо?

— Не мислиш ли за Морна?

Очакваше да възпламени гнева му с този въпрос, но не беше си помисляла, че е възможно чертите му да придобият такъв смразяващ вид, от който по гърба й полазиха ледени тръпки.

— Как си разбрала за Морна?

— Нима не знаеш, че не трябва да водиш битка с врага, преди да го познаваш добре.

— Ти ме смяташ за свой враг?

— Със сигурност не си ми приятел или съюзник. Да, ние сме врагове.

— Не — студено каза той. — Ние сме господар и роб. Воюваме с думи, не с оръжия. А аз вече се уморих от приказки.

— Значи ще ме освободиш? — с надежда попита тя.

— Да, ще бъдеш свободна след акта, както ти го наричаш.

Внезапното му движение я изненада и тя панически се отдръпна от него. Но не беше достатъчно бърза и той успя да я хване за крака.

— Пусни ме.

— Не, Брена, не още.

Той повдигна нощницата й. Брена го ритна с другия си крак, но той само се разсмя и хвана и него. След това леко повдигна двата й крака и ги разтвори. Застана на колене и постави краката й върху раменете си. Нямаше нужда да маха наметалото, защото то само се беше разтворило и набъбналият му член се притисна в нея, търсейки влажния й отвор.

— Извратено животно! — извика тя.

— Не, просто в този момент искам да те имам, това е всичко — измърмори той.

Тя заплашително го изгледа.

— Досега ти предизвика само гнева ми. Ако продължиш да ме насилваш, ще си спечелиш и омразата ми. А това не е за препоръчване, защото никъде няма да намериш спокойствие.

Отговорът му беше да влезе дълбоко в нея, което предизвика сълзи в очите й. Този път беше груб и докато шепнеше проклятия в ушите му, той свърши. Пусна краката й и легна до нея. В момента, в който я освободи, тя скочи от леглото, сякаш то я изгаряше, и избяга от стаята, затръшвайки първо неговата врата, после своята.

Гарик удари с юмрук по леглото и произнесе някакво проклятие.

Това, което възнамеряваше да бъде схватка на удоволствието, се превърна в победа, която сега не го радваше.