Ловецът на глави

50.

На няколко километра северно от Манхатънския затворнически комплекс Марсдън Суоп стоеше до огромно платнище, простряно в средата на Голямата морава. Той чакаше, изпълнен със смесица от удовлетворение и смирение, когато хората започнаха да се изливат от пътеките и алеите, от горичките и близките булеварди и бавно, колебливо, сякаш усещаха сериозността на положението, да прекосяват голямата ливада и безмълвно да се събират около него. Неколцина минувачи, които в студения януарски ден бързаха по свои дела, забавяха ход, за да се вторачат в тази пъстра и разрастваща се тълпа. Но досега не бяха привлекли вниманието на властите.

Суоп знаеше, че посланието му е стигнало да различни групи – един представителен разрез на Америка, но и в най-смелите си очаквания не си беше представял колко разнообразни ще са. Всякакви възрасти, раси, вероизповедания и професии го заобикаляха във все по-нарастващ, но безмълвен кръг. Хора с делови костюми и меки шапки, смокинги, сарита, бейзболни екипи, кафтани. Хавайски ризи и цветовете на различни улични банди. И така до безкрай. Точно на това трескаво се беше надявал – че представителите на единия процент и останалите деветдесет и девет процента ще се обединят в своето всеобщо отхвърляне на богатството.

— Благодаря ти, Господи – прошепна си той. – Благодаря ти от сърце.

Вече беше време да запали кладата. Щеше да го направи бързо, така че

ченгетата да не успеят да се промъкнат през тълпата и да я угасят.

Той изпъна тяло, за да изглежда по-висок, застанал в средата на кръглата поляна, вече заобиколен с поклонници, подредени в дълбочина от пет до десет човека. С жест, който се надяваше да е едновременно драматичен и почтителен, хвърли наметката си и показа одеждата, която си беше изплел, усърдно работейки вечер: власеница от най- грубата вълна, която беше успял да намери на пазара. След това хвана платнището и го дръпна настрана, разкривайки големия бял X, който беше нарисувал със спрей върху тревата. До него стояха две туби с керосин.

— Приятели! – извика той. – Деца на Живия Бог! Събрахме се тук – бедни и богати – хора от цялата страна, с една-единствена цел: да се обединим в освобождението от луксозните и горделиви притежания, които са толкова омразни Богу, и от богатството, което Исус ясно заяви, че ще бъде пречка за влизане в рая. Нека сега тържествено се закълнем, че ще се освободим от тези клопки на алчността и ще пречистим сърцата си. Тук и сега, нека всеки от нас направи символично пожертвование за кладата на суетата, като символен знак на нашето обещание от днес насетне до края на дните си да водим прост живот!

Отдръпна се от белия кръст, като преди това взе двете туби с керосин, и отиде при първата редица от подредените в кръг хора. Бръкна в джоба си и извади писалка, златна автоматична писалка, която неговият баща, когото не беше виждал от десетилетие, му подари, когато завърши йезуитската семинария. Вдигна писалката, за да може всички да я видят: инкрустациите от благородния метал проблеснаха в лъчите на залязващото слънце. След това я запрати в откритото пространство и тя падна с писеца надолу в центъра на изрисувания кръст.

— Всички, които искат да минат по пътя на милостта – каза той напевно, – да последват моя пример!

Из тълпата се понесе лек ропот, подобен на трепет от голямото очакване. След това настъпи къса пауза. Когато тя отмина, невероятен поток от вещи се посипа от наредените в кръг хора. Те падаха на тревата, белязана от кръста: дизайнерски дамски чанти, бутикови дрехи, часовници, бижута, автомобилни ключове, пакети акции на приносител, пликове с цип, пълни с наркотици и марихуана, пачки стодоларови банкноти, книги за самопомощ, предлагащи диети или съвети за забогатяване. Имаше и някои изненадващи вещи: инкрустиран със скъпоценни камъни вибратор, красива електрическа китара с чудесно съчетание на дървесните шарки и един пистолет „Смит & Уесън“. По тревата се посипаха и безброй други неща, неподдаващи се на описание, които се трупаха на бързо растяща купчина. Камарата от блясък, сърма и празноглав лукс се издигаше все по-високо, като включваше и удивителен брой дамски обувки – най-вече с високи токчета.

В този миг усещане за трансцедентално сияние облъхна Суоп като милувката на ангел. Сигурно така се е почувствал и Савонарола преди толкова столетия във Флоренция, осъзна той. Взе една от тубите с керосин и пристъпи напред, отви капачката и започна, обикаляйки в кръг, да полива подножието на все по-нарастващата купчина. Около него падаха предмети, удряха го по главата и раменете, но той не обръщаше внимание.

— А сега – Суоп захвърли настрана празната туба и извади кутия кибрит – нека нашият нов живот започне с огнено пречистване!

Извади клечка кибрит, драсна с нея, за да я събуди за живот, и я хвърли върху кладата. В огромния жълтооранжев пламък, който изригна с яростно съскане, можа за кратко да види осветени като от дневна светлина черните фигури на още хиляди поклонници, които се изливаха от всички страни на Голямата морава, за да участват в тази клада на пречистването от суетата, докато луксозните предмети продължаваха да валят върху вече бушуващия пожар.