Ловецът на глави

61.

На горния етаж, притиснат към две клатещи се греди над незащитена част от коридора, видима през пролуките на пода, агент Пендъргаст чакаше Озмиян. Пожарникарската брадва бе преметната през лявото му рамо, а в дясната ръка стискаше своя „Лес Беър“. Неговият преследвач или щеше да продължи преследването и да се появи в обсега на коридора на втория етаж, като му предостави прилична възможност за стрелба, или щеше да надуши капана и да спре, за да изчака.

Минутите отминаваха, но Озмиян не се появи. Пендъргаст се запита дали отново не го бе надхитрил. Не, не и този път! Озмиян щеше да го последва в крило „Д“. Това беше предизвикателство, на което нямаше да устои. Макар да не можеше нито да го види, нито да го чуе, знаеше, че е някъде там, следващ неговите следи. Трябва да е там, и то съвсем близо. Очевидно очакваше Пендъргаст да направи първия ход.

Нов пристъп на вятъра отвън предизвика хор от скърцане и ясно доловимо движение на гредите, върху които Пендъргаст се беше притиснал. Крило „Д“ беше къща от карти, купчина подредени като кула клечки, клатеща се пирамида от плочки за домино.

Нямаше смисъл да чака още. Пъхна пистолета под колана на панталона, вдигна брадвата с две ръце над главата си, съсредоточи поглед върху мястото на удара и я стовари с огромна сила върху една от носещите греди, върху които стоеше. Здравото острие се заби дълбоко в неизгорялата сърцевина на гредата, обгорени трески се пръснаха наоколо. Остър като изстрел пукот сигнализира за счупването на гредата, веднага последвано от стакатото, наподобяващо автоматичен огън, на останалите трошащи се носещи греди и бетонните стени, които също започнаха да поддават една след друга. Подът залитна надолу, но не полетя, а започна бавно и донякъде контролирано спускане. Пендъргаст пусна брадвата, със светкавично движение измъкна пистолета и докато отломките се трупаха долу, той изведнъж получи чиста огнева линия към оказалия се неочаквано незащитен Озмиян, който беше изваден от равновесие. Пендъргаст успя да стреля два пъти, преди собственото му движение надолу и сградата, която се рушеше около него, да скрият всичко в голям облак прах.

После изскочи от бавно свличащата се навътре маса и се изстреля от рухващия първи етаж, падна половин етаж надолу и се стовари тежко върху замръзналата земя заедно с тухли и отломки, които тътнеха около него. Резултатът беше непредсказуем… и в това беше неговата красота – едно драматично преобразяване на играта. Озмиян беше по-дълбоко в сградата и затова беше по-вероятно да бъде смазан. Поне така се надяваше Пендъргаст.

Бученето от срутването утихна. Невероятно, но разрушението беше само частично. Сега далечният ъгъл на крило „Д“ пред него беше зееща дупка. Обаче останалата част от десететажното крило все още беше цяла, макар да се крепеше едва-едва. Цялата постройка сякаш се оплакваше, бълвайки водопад от пукот, скърцане и стенанията на носещите стени и бетонни колони, поели изместената тежест на оцелялата част. Пендъргаст се опита да стане, залитна, но успя да стъпи на краката си. Беше поочукан, но иначе здрав и нямаше нищо счупено. Облакът прах се кълбеше около него и му пречеше да вижда.

Трябваше да се измъкне от прахоляка и падащите отломки на открито, където можеше да се възползва от хаоса и да продължи нападението срещу Озмиян. Разбира се, ако беше оцелял. Налучквайки пътя си опипом през хаоса от развалини, агентът се отдалечи от района, където падаха отломки, и излезе от просветляващия облак прах на лунна светлина, която заливаше оградата от телена мрежа, обикаляща сградата.

Тогава забеляза Озмиян: жив и здрав, по средата на повредената фасада, бързо да се спуска от зеещата руина с помощта на пожарникарски маркуч. В същия момент и Озмиян го видя. Пендъргаст падна на едно коляно, прицели се и стреля, но агентът му залюля маркуча настрани и преди агентът да успее да забие втори куршум пред него, се пусна и падна в облака прах, изчезвайки от поглед.

Пендъргаст стреля още четири пъти по различни места в облака, където смяташе, че може да се е приземил Озмиян. Знаеше, че вероятността е малка, но реши да се възползва от тази слаба възможност. Тези изстрели изпразниха пълнителя му.

Побягна от мястото, без да обръща внимание на болката, и спринтира около външната стена на сградата, прескочи нисък перваз на прозорец и се озова вътре. Продължи да тича надолу по един коридор, който отново се вля в залата за изкуства и занаяти. Докато тичаше, изхвърли празния пълнител и го остави да издрънчи на пода. Вкара резервния, мина край гниещите маси, през вратата и надолу по близкото стълбище, насочвайки се към мазето.

Не знаеше дали четирите му изстрела бяха засегнали Озмиян или не, но трябваше да предположи, че е пропуснал. Третият му план се беше провалил и сега се нуждаеше от четвърти.