Реваншът на Тангра

9.

Е, винаги с това се започва. Баща ми разказваше, че в доброто старо време не било така. И децата знаели, че умрелите ги взема алп Лачин и че той е с глава на сокол. А сега чакат какво ли не — от ангелче до любимото куче…

Все пак тоя беше особен случай и не отрязах нишката, която го свързваше с тялото.

— Чакар.

— Какво си? — попита пак след кратко мълчание.

— Алп.

Отвори предпазливо очи. Видя пушека долу, късите бели облачета недалеч от нас.

— Къде сме?

— Не виждаш ли?

Погледна пак под себе си и се люшна.

— Нямам парашут!

— Нямаш. И стига се паникьосва! По-умрял няма да станеш.

Той затвори очи. Спряхме да се издигаме и полетяхме към прохода в пространството за Чулман.

— Умрял ли съм?

— Много.

— А не трябваше. Впрочем…

— Какво?

— Застраховката ще покрие разходите по лечението.

Мъжът замълча.

— Алп… Това вид хищна птица ли е?

— Не. Означава бог.

Той предъвка думите и хвърли разсеян поглед към облаците встрани.

— Забравил си тоя език.

— Какъв език?

— Ти си… Абе, рано ти е още да знаеш.