Реваншът на Тангра

4.

Трима. В голям зелен камион. И Аждаха — с най-гадната си усмивка — между тях.

Двамата седяха на седалките. Бяха около двайсетгодишни и надрусани до припадане. Третият — шестнайсетгодишен хлапак — клечеше при педалите и във всяка ръка стискаше по кабел с оголен край.

Е, май бях закъснял.

Картечницата разпердушини тоя зад волана. Друг куршум удари в гърлото втория, който се опита да овладее движението на камиона. И въпреки че юношата долу натискаше педала, той щеше да се отклони по лекия наклон вляво и нямаше да стигне до сградата.

Ако Аждаха не бе хванал кормилото.

Камионът продължи напред.

Тресна самотен изстрел. И майсторски! Главата на свития атентатор буквално цъфна и опръска кабината с кръв и мозък. Ръцете му потръпнаха, опитаха се да се съберат… Нов гърч и започнаха да се раздалечават.

Тогава Аждаха се протегна и събра краищата на кабелите…