Реваншът на Тангра

124.

Тук е… Камаил е тук. Усещам го. Едва-едва. Но знам — дебне.

И пак промяна… Самодивите. Не две, не три. Сто самодиви! Та това е страшна сила! Все едно един тавиш от алпите на Барин. Компенсация? На какво?… Значи отсреща също има промяна!

А трябваше да се срещнат само елбирите и йорегите от гвардията на Албастий. Още на подстъпите към Кулата, която пази входа към света Тама, лошите щяха да бъдат попилени. Когато обсадяха крепостта, отвътре трябваше да атакуват проникналите вече алпове Барадж и Барис. Едни от най-страшните ни бойци тогава. Младите Барадж и Барис… Майко мила! Да не си йорег без изход за бягство!… Е, Албастий се изплъзва на Ат, но той го погва из лабиринтите на подземието. Убива го. И цялата побесняла от мириса на кръв чета нахлува в света Тама… А след тях — „случайно“ минали наблизо неколкостотин от вълците на Барин. Освобождават двадесет и пет хиляди мадами от над десет свята, обърнати в машини за раждане. Четири хиляди йореги се предават и биват „командировани“ в най-горещите точки на Вселената да се бият за славата на Тангра…

Това трябваше да се случи. Обаче — дали?… Присъствието на Камаил и усещането, че става нещо не както трябва да е, ме караше да бъда нащрек. И да се мотам все още тъдява.