12.

Тоя наистина не вярваше, че земният му път е свършил. Впрочем, не знам какво ще нареди баща ми… Дано не съм объркал. Ама мисля, че чета правилно и без грешки аурите. Нали с това се започва в нашата работа? Та тоя е от коляното на Боян. На оня, митичния Боян Имен.

Опа! Наближаваме прохода.

— Сега — казвам му, — ще влезем в един тунел. Ще е голяма гюрултия и още повече светлинни спец-ефекти. Като на показно занятие в казармата. Затова най-добре си запуши ушите и затвори очите. Макар че не вярвам да ти помогне…

Загрузка...