Реваншът на Тангра

22.

Понечих да последвам потомъка на Боян Имен.

— Чакар, млади алпе, остани — каза меко Бат Терек.

Великият алп да те нарече така!… Това бе голямо внимание и аз целия пламнах развълнуван. Абе, направо заковах като спъната кранта.

— Тангра и ние, най-близките му, ти благодарим. Ти постъпи мъдро.

Поклоних се с ръка на сърцето. Успях да зърна баща си — гордееше се с мен!

— Ще помоля и теб за помощ.

Едва не хлъцнах. Да ме моли?… След като може просто да ми нареди?… Сведох глава.

— Трябва да отидеш с човека. Той няма да се справи сам.

Изненадата ми бе такава, че зяпнах и погледнах безпомощно към баща си. Той бе свъсил вежди, но ми кимна окуражително.

— Има едно нещо, което не казах на човека.

Би било невъзпитано да попитам какво е премълчал великият алп. Бат Терек помълча, поглади дългата си бяла брада и продължи с омекнал глас:

— Ти каза, че си видял Аждаха Младия в пустинята. Нещо повече — че той причинил смъртта на човека от племето Имен. Проверихме — така е.

Трябва да си бебе, за да не разпознаеш злия алп. Замълчах.

— Защо това изчадие на мрака иска да го убие?… Това, до което достигнахме, е много важно за бъдещето на всички ни. И стана пак благодарение на твоята наблюдателност и съобразителност.

За втори път ме похвали! Има алпи, които живеят стотици години и дори веднъж не чуват хубава дума от толкова високо място. А аз, невръстният хлапак Чакар, в продължение на няколко минути…

— Човекът е бил в света Самодивия. Срещнал е Биляна — млада самодива, която е била сгодена за Аждаха.

Е, това се казва липса на късмет — да застанеш на пътя на едно от най-злобните същества във Всемира. И то заради девица — най-голямата страст на целия им дяволски род!

— Тя вече не иска да чуе за Аждаха.

Ама че история.

— Влюбена е в човека.

Аха. Ето че нещата си дойдоха на местата. Всичко получаваше обяснение.

— Ние се запитахме защо див като Аждаха Младия ще си търси невяста чак в света Самодивия. Всички знаем, че жените оттам са опърничави, непокорни и непостоянни.

Меко, твърде меко казано… Тия просто изчукват мъжа и се чупят. Към следващия.

— Биляна е орисана да роди син, който ще промени света в следващите десетилетия. Кой ще я оплоди? Човекът? Аждаха?… Това е важно за нас.

Явно не всички велики алпи знаеха това. Джил, Барин и Мечок се изправиха и направиха крачка към Бат Терек.

Орисаното явно вече работеше. То бе толкова силно, че Аждаха бе успял да убие съперника си, но Съдбата бе запазила пътечка за сбъдване и на другия вариант. Почувствах се глупак: какво се дуеш бе, хлапак? Просто си бил маша в чужди ръце. Глупак. Малък глупак.

— Пътят за миналото минава през Самодивия. Мисля, че това не е случайно. Ти трябва да ги събереш, Чакар.

Бат Терек бе раздвоен и несигурен.

— Не знам кое е по-важно.

Помълча и изплю камъчето:

— И Тангра не знае, Чакар. Ти трябва да решиш дали да се върнеш, ако те се съберат като мъж и жена. Или да продължиш само с човека към времето, когато Тулпар е бил в най-голямата си сила и древната магия е била още в него.

— Аз? — ахнах.

— Ти.

— Не мога! — извиках.

— Трябва — поклати глава Бат Терек.