Реваншът на Тангра

96.

Изкарах най-хубавите шест дни от живота си. Трапезата бе постоянно сложена и когато не се въргаляхме в постелите (а ние много се въргаляхме!), пиехме вино и медовина, смесени с поци. Вдигахме наздравици с непознати — хора? върколаци? алпи? вещери? йореги? — казва ли ти някой какъв е и за какво се бори… Сигурно така са живели в най-безгрижните си дни олимпийските богове… После с други се къпехме в топлия извор в последната зала на пещерата.

Ако имаше нещо в повече от яденето, пиенето и спането, то бе сексът. Всички се чукаха като за последно! Някои от момичетата ги виждах по няколко пъти и то с различни мъжкари.

Естествено, най-зает бе Горян. Впрочем него не го видях да яде или пие. Той все… абе, таковаше. С различни, я. Какво да правиш — генетична предопределеност.

Ааа, Биляна беше само с мен…