Реваншът на Тангра

38.

Беше прохладно, бе светло почти като ден — какво по-хубаво за пътник, който бърза?… Леко запъхтян, изкачих поредния баир и далече пред себе си видях очертанията на бялата караулка, окъпана в странната светлина на още по-странната бяла луна.

— Петнайсет минути — прецених аз.

И свобода!… Е, малко ме свиваше под лъжичката как ще ме посрещнат стражите. Или дали нямаше да се наложи да чакам, докато съмне за сврака. Представяш ли си — сврака! Майко мила…

Като се сетих за нея — майка ми, направо ме сряза. Забързах надолу.