Твърдо падане

10

Моник мина на по-ниска предавка и пое към околовръстния път. Там бе най-безопасното място за среща. Колата мъркаше тъй чувствено тихо, че Антъни Корт, седнал на предната седалка и запалил цигара без филтър, се запита дали колата или жената до него издаваха тези гъделичкащи слуха звуци. Тя беше облечена в розово, плетено памучно костюмче без ръкави, носеше широкопола шапка в същите тонове, устните й бяха начервени с блестящо розово червило и, доколкото той можеше да види, друг грим нямаше. Грееше в това розово, а ярката слънчева светлина я обливаше с димяща пара. Беше блестяща и спокойна. Силна и самоуверена. Той я пожела веднага. Тук, на място.

Корт угаси цигарата си, разкопча осигурителния колан и мушна ръка под блузата й.

Тя измърка доволно и посегна да го плесне.

Ръката му се плъзна по гърдите, сетне се смъкна надолу, намери коляното й, ръба на полата и най-сетне се промъкна по-нагоре. Знаеше, че е в свои води. Моник страхотно обичаше това. Тя се ухили и разтвори крака. Пръстите му стигнаха до края на чорапогащите й и намериха колана — той обичаше колани — и по-нататък, силната й топлина, досущ фурна.

— По-късно — рече тя и затвори краката си, хващайки ръката му в капан. Раздразваше го. Типично за нея.

Той освободи ръката си и доугаси цигарата.

— Е, кажи ми за Гърка — попита той.

Без Гърка усилията му щяха да отидат на вятъра, а той бе напълно непознат, чиято мотивация бе съмнителна. Работата на Гърка като ресторантьор и доставчик на храни бе прикритие за истинския му бизнес в промишления шпионаж. Смяташе се, че плаща на огромна мрежа от хора, някои принудени да предават информация, други, като самия него, изкушени от парите. За добри пари той можеше да достави схемата на последния микропроцесорен чип на „Интел“ или да научи колко завода предвижда да закрие „Дженеръл Мотърс“ през последното тримесечие на годината. Можеше да ти разкрие кой от големите акули на Уолстрийт има проблеми с наркотиците или как точно гласува даден директорски съвет. Беше в информационния бизнес; именно Гърка ги бе насочил към Роджър Уорд и Кевин Догърти. И сега Корт разчиташе на него да научи точната дата на тайното съвещание. Това, че разчиташе на непосветен, бе отблъскващо, но вече бе късно да се направи друго нещо.

В тази част от играта Моник изпълняваше полезната роля на посредник. На буфер, ако Гърка решеше да продаде Корт на властите. Освен това свръзките с Гърка включваха и компютърен обмен на информация, а тази технология не му бе позната. Моник си имаше своето място на пешка в играта.

Все пак той продължаваше да се пита: дали разгромът на „Der Grund“ бе случайност или Гърка бе намерил начин да удвои печалбите си?

Той почувства нежеланието й да му каже онова, което трябваше да му каже и това го подразни.

— Е?

Тя подкара малко по-бързо. Той не бе свикнал да пътува, без да знае къде отива. Това го изнервяше. Тя каза:

— Съобщението бе, че той не знае датата. Името, което ти искаше — да, но не и датата. Датата е била сменена и той не може да научи новата.

— Невъзможно! — извика Корт.

— Казвам ти само какво гласеше съобщението.

— Невъзможно — повтори той. — Ние му платихме. — Датата на съвещанието бе от решаващо значение за успеха му. Без нея… — Трябва да говоря с него. Колкото е възможно по-скоро. Ти ще уредиш това. — Сетне размисли. — Не, не. Не става. Той не трябва да знае. Може да ме продаде на някого.

Не можеше да успокои мислите си. Смъкна прозореца на колата. Така бе по-добре.

Минаха няколко минути. Корт изпуши една цигара, сетне още една. Опита се да подреди мислите си.

— Току-що ми хрумна нещо — рече тя.

Той не искаше да чуе идеите й; трябваше му време да мисли. Погледна я косо; очите й блещукаха във възбуда. Разбра я грешно, помисли си, че ще му говори за секс. Начинът, по който отвличаше вниманието си от главното, го вбеси.

Тя рече с нисък, свиреп полушепот:

— Следващата седмица ще има прием, организиран от лобито на авиокомпаниите. В чест на подобрените мерки за сигурност. Не е твоята любима тема, но аз, разбира се, съм поканена като вицепрезидент на „Инфлайт“. Всички от тази индустрия ще са там. И, ако поискаш това — Гърка също — заяви тя. — Мога да го уредя.

Той я погледна изненадан, а тя добави:

— Един много добър приятел организира събитието. Кухнята ще е превъзходна и многообразна. А Гърка е не само ресторантьор, но и доставчик на храни, нали така?

Той кимна, заинтригуван от предложението. Рисковано, помисли си той, но може би си заслужаваше да опита.

— Мога да уредя Гърка да достави храните за гръцката кухня на приема. Няма да е проблем. Ние ще присъстваме — ти като мой гост. Ще се срещнеш изненадващо за него на неутрална територия. Какво ще кажеш? Харесва ли ти?

Лицето й светеше. Можеше да усети парфюма й, дори и през цигарения дим. Беше я подценил.

— Обичам гръцката кухня — рече той.