Твърдо падане

15

— Виждаш ми се угрижен — рече Лин и почука по стъклената врата, за да извика охраната, която да ги пусне.

Униформеният мъж стана от стола си и приближи бавно. Въпреки големия си изпъкнал корем и широките си рамене, той изглеждаше нищожно дребен в огромното свободно пространство на фоайето в сградата на ФАА.

Дагит видя неясните им образи върху стъклото. Изглеждаха добре двамата. Красива двойка. Каза:

— По-скоро съм нервен. Ако шейсет и четири бъде обявен за нещастен случай, ще изгубя връзката с другите разследвания: Бернар и Уорд. Ако шейсет и четири е саботаж — а аз мисля, че е така — тогава трябва да узная как е бил осъществен, особено сега, преди Корт да е получил нова възможност. В този момент записът на разговорите е мое разследване.

Пазачът се приближи до тях. И двамата подадоха значките си през прозорчето.

Тя му каза:

— Ще направя каквото мога, Кам.

— Знам.

Тя спусна ръка надолу, хвана кутрето му и го стисна в момента, когато вратата се отвори. За един миг пръстите им останаха съединени.

Вече отдалечили се от пазача, докато вървяха към асансьорите из просторното, настлано с каменни плочи фоайе и потракването на токчетата й отброяваше ритъма, тя рече:

— Има нещо, което не можеш да ми кажеш, нали?

Той натисна със сила бутона за повикване на асансьора.

— Винаги има такива неща, нали така? — попита той. — Ама и моята работа е една!

Бариера от секретна информация разделяше двата му свята — професионалния и личния. Беше започнал да ненавижда това. Първоначално секретната информация го изпълваше с усещане за собствената му важност и придаваше първостепенно значение на работата му. Но с годините той бе започнал да осъзнава що за пречка създаваше тя. Никога не можеше напълно да се разкрие пред друг човек; не можеше у дома да разбули тайните си, на работата — не можеше да сподели страховете и тревогите си. Куфарчето му — натъпкано с тайни — му тежеше като котва. Той се чувстваше закопчан за него, към тази бездушна материя, затворник на собствената си, придобита важност. Поради него той се бе превърнал от напълно нормален човек в една загадка. Никой не го познаваше изцяло. Нито Кари. Нито Дънкан. Не беше сигурен дали вече сам познава себе си. И чувствата му бяха станали строго секретни.

В момента, когато вратите на асансьора в сградата на ФАА се затвориха в девет и трийсет, в горещата и влажна нощ в средата на септември, той осъзна, че Кари бе абсолютно права: тя имаше нужда да бъде повече с него; Дънкан също имаше нужда да е повече с него; самият той имаше нужда да е повече със себе си. Беше се надявал силно да постигне справедливо възмездие за онези, които бяха отговорни за катастрофата на полет 1023. Сега, след като бе получил такава възможност, той се чувстваше смазан от тежестта на отговорността.

Асансьорът бръмчеше и скърцаше; вратите се отвориха като челюсти и двамата излязоха на тихата светлина на вестибюла. Вратите изтракаха и се затвориха зад тях.

— Исках да се извиня за държането на Кари — рече той.

Лин каза:

— Това, което ме безпокои, е, че ако ще трябва да бъдем заклеймявани по подобен начин, независимо дали сме сторили нещо или… Е, ако трябва да те обесят за дадено нещо, поне да си го извършил.

Тя го хвана за ръцете, приближи го до себе си и го целуна по устата. Той усети как целувката пробягва по тялото му и й отвърна, без да има подобни намерения. Чуха как по-долу в коридора проскърца панта на врата. Лин се изплъзна от него, ухилена, в момента, когато във вестибюла се появи нисък мъж с болезнено изражение и им извика:

— Тук сме.

Почти нямаше коса, а отпуснатата кожа под очите му бе лишена от цвят. Стойката му издаваше умора. Когато го доближиха, той едва-едва се ръкува с Дагит; Лин го представи като Джордж Хамет.

— Също като Дашиъл — рече гордо онзи.

Последваха Хамет в икономично обзаведена лабораторна стая. По стените преобладаваше електронна апаратура. Лин си намери един празен стол. Дагит остана прав. Един от столовете бе зает от жена на средна възраст със стенографски бележник, отворен в скута й. Тя бе представена като мисис Блейк. Косата й сивееше, изражението й бе кисело, а костюмът й — син. Мики Томпкинс, лабораторният техник, напомняше на Дагит на един негов учител по математика: разрошен и енергичен. Хауърд Коул, представителят на „Дънинг Ейръспейс“, бе облечен в скъп костюм и с нови обувки. Беше на около четирийсет и пет, с оредяваща коса и с потрепващ нервно десен крак. Последният мъж в стаята — Дон Смит, с блестящи очи и посребрена коса, бе представен на двамата като представител на „Ам Еър Експрес“. Смит имаше южняшки акцент. Когато всички седнаха, Хамет обясни:

— Дон е тук да ни помогне да разпознаем кой говори, в случай че можем да засечем нещо от МК, което не е предадено по другите канали.

Лин прошепна:

— МК означава микрофоните в кабината.

Хамет я дочу и каза:

— Наистина, Мики, защо не обясниш какво точно ще слушаме.

Мики Томпкинс адресира обясненията си към Дагит.

— Магнетофонът за запис в кабината (МЗК) разполага с трийсетминутна лента от майлър16 и записва едновременно четири канала. — Той посочи четири различни циферблата на конзолата пред себе си. — Канал едно е гласът на пилота, две — на втория пилот, три е МК — отворен микрофон в кабината, и четири — входящият радиотрафик.

— Ще чуем пилота и втория пилот да минават през обичайните процедури. Ще чуем предстартовата проверка, проверката на двигателите, следстартовата проверка. Вторият пилот ще поиска след това разрешение за рулиране. Ще чуем процедурата по рулирането. Командирът ще изрулира самолета до определеното му място и вторият пилот ще включи контролната кула. Ще получат разрешение за излитане и ще направят задължителното изброяване на процедурите. Сетне вторият пилот ще съобщи на командира да предприеме засилване за излитане. Внимавайте за тези думи. Ще ви дам сигнал. Сетне ще чуем втория пилот да казва: „Двигателите на пълни обороти… Скорост… деветдесет мили… V-1… Завъртай.“ „Завъртай“ е думата, която чакаме. Тя е командата за повдигане на носа с десет градуса. Когато чуем „Точна скорост“, самолетът е вече във въздуха. Сетне ще видим какво ще се случи. Всички знаем, че е имало пожар на борда. Всички сме изслушали магнетофонния запис на кулата. Въпросът сега се състои в това, дали МК или нещо друго тук ще ни даде по-добра представа какво точно се е случило в кабината, след като са забелязали пожара. Записът на кулата свършва точно в момента, когато вторият пилот извиква, че имат пожар в кабината. Да се надяваме, че този запис ще продължи малко по-дълго.

— Ето тук — продължи Томпкинс, посочвайки друга конзола — е черната кутия — цифровите данни за полета. Нагласил съм приборите така, че двата прибора ще работят синхронно, за да можем да сравняваме. Кутията е дигитална и има двайсет и пет часов капацитет, преди да започне записът отначало. Записани са данни за работата на двигателите, ускорението, скоростта на разбега, скоростта във въздуха, пеленг, височина, състояние на колесниците, състояние на кормилата — наистина всичко, което е необходимо.

Той погледна към Хамет, който му кимна да започва.

— Ако нямате нищо против, първия път само ще прослушаме записа — предупреди ги Хамет. — Сетне ще обсъдим нещата и ще пуснем записа с известни обяснения. Давай — рече той и кимна.

Томпкинс натисна един бутон. Като слушаше как полет 64 оживява, Дагит благослови техническото съвършенство. Гласовете бяха спокойни и звучаха професионално. Смит разпозна гласа на втория пилот, така че знаеха кой говори. Сетне само слушаха.

Като слушаше гласовете, на Дагит му се струваше, че двамата летци седят на столовете до него. Знаеше, че поради катастрофата, тези магнетофонни ленти ще бъдат запазени за постоянно от ФАА. Заради кратките, последни секунди от живота им, двамината мъже вече бяха станали безсмъртни.

Дагит притвори очи в опит да се съсредоточи.

Той отново е жертвата. Човекът зад волана. Не е пилотът или вторият пилот, а човекът зад волана, който си върши работата. На пистата е горещо и той иска да подкара птицата. Казва това на втория пилот, но той пренебрегва забележката и продължава проверките си по списъка. Пилотът отвръща като ехо. Включват се копчета. Съобщават се числа. В гласа му звучи досада. Омарата на Лос Анджелис се простира пред него над равното поле на летището. Рулира самолета към редицата от дузината аероплани, които очакват да излетят. Подхвърля на другаря си, че нещата тук не вървят на добре. Ще трябва скоро да разширяват летището. Вторият включва кулата и се представя като 64 Браво17.

„Браво“. Думата едва ли е най-подходящата за случилото се в следващите деветдесет секунди.

Опашката на чакащите самолети изтънява и „Ам Еър Експрес“ получа разрешение за излитане.

Двигателите почват да вият. Дагит усеща как самолетът се ускорява по пистата и започва да се тресе.

Двамата летци прехвърлят проверката по излитането. Звукът е достатъчно добър, за да се чуе превключването на бутоните. Всяко цъкване на прекъсвачите се подчертава от Томпкинс, който показва графичната разпечатка от черната кутия.

Закашляне. На Дагит му заприличва на кратка кашлица.

Тишина, нарушавана само от воя на двигателите и силен съскащ звук.

Писъкът на машините и на вятъра продължава, докато самолетът се устремява към земята в неконтролируемо пикиране.

Дагит наблюдаваше как графиките от черната кутия запечатват показанията на различните прибори на борда. Две от линиите се промениха рязко и той реши, че това са показанията за височина и скорост на полета. След миг всички графики се изправиха едновременно, а магнетофонният запис регистрира ужасния удар. Последва тишина.

Самолетът е паднал, двама души са мъртви. Товарът е разпилян по полето. Навсякъде — пожари. Дагит си спомни надписа на автоматичния си приемник: „Твърдо падане“.

И хората в малката лабораторна стая на ФАА останаха безмълвни. По лицата им не се четеше нищо и на Дагит му се прииска да изкрещи. Само Лин Грийн и Дон Смит изглеждаха впечатлени от записа. Мисис Блейк спря да стенографира. Погледна върха на химикалката си и махна от него парченце мъх.

Хамет се надигна, взе разпечатката и погледна графиките.

— Е — рече той, нарушавайки мъчителното мълчание. — Нека го чуем отново.

Томпкинс подготви апаратурата си и изслушаха записа отново. След третия път Хамет каза:

— Окей, Мики. Задръж за минута. — Настани се удобно в стола си. — Е? — попита той останалите.

Дон Смит — човекът от „Ам Еър Експрес“, рече:

— Не е кой знае колко по-различно от онова, което чухме от кулата за управление на полетите.

Лин скочи:

— Мики, би ли пуснал отново канала на МК за миг? Само последните секунди ще са достатъчни; веднага след като забелязват пожара.

Томпкинс потърси с поглед одобрението на Хамет и след като го получи, превъртя лентата и отдели само този канал. На Дагит му прозвуча по-различно, след като гласовете бяха приглушени, а шумът на двигателите — по-осезаем. Закашлянето — или може би бе пукване — бе по-отчетливо.

— Някой да може да обясни този звук? — попита Лин.

Хамет попита:

— Мики, на теб познат ли ти е?

— Не, не е. Предполагам, че е нещо от оборудването, което се е запалило.

— Съгласен.

Томпкинс добави:

— Нищо от кутията обаче не го потвърждава. Показанията на уредите изглеждат нормални.

Лин рече смело:

— Ако не е регистрирано от кутията, Мики, значи съществува възможността, нали така, източникът на пожара да е външен, а не в приборите и конзолите за управление. Нещо вътре в кабината, но не и непременно свързано с управлението на самолета, а оттам — и с кутията.

— Бих рекъл, че е напълно възможно — отвърна Томпкинс.

Хамет стана по-напрегнат. Той се обърна към нервничещия представител на „Дънинг“.

— А вие, мистър Коул? Този звук в кабината говори ли ви нещо?

— Не. Ако трябва набързо да отгатна, бих рекъл, че навярно е гръмнало нещо от товара. Нещо — в товарния отсек. — Гласът му бе като на астматик.

— Прекалено е близо, за да е така — поправи го Томпкинс. — От техническа гледна точка. Един шум от товарния отсек не би се чул така отчетливо в МК. Независимо какъв е източникът на шума, той се е намирал на не повече от метър — метър и половина от МК.

— Нека го прослушаме пак — предложи Хамет. — Отначало. Всяка писта поотделно, или както ти сметнеш за подходящо, Мики. Коментарите са добре дошли.

Томпкинс пак подготви машинариите си. Спираше прослушването след всяка реплика.

Коул, човекът на „Дънинг“ с потрепващия от нерви крак, обясни:

— Първите реплики са между втория пилот и командира. Екипажът получава разрешение да рулира. През следващите минути минават списъка на проверките за рулиране, докато стигнат до края на пистата.

Смит добави с южняшкия си акцент:

— Гласът е на Питър — втория пилот.

Хамет попита:

— Има ли нужда да изслушваме тази проверка?

Коул отвърна:

— Не, сър, няма. Вече слушахме изреждането три пъти. Няма нищо необичайно.

Томпкинс превъртя лентата и прескочи проверката. Никой не се засмя на бърбориновите гласове при превъртането.

След като лентата отново се завъртя на нормални обороти, Коул каза:

— Окей, това, което току-що чухте в края, бе прехвърлянето на екипажа от наземния контрол към кулата за управление на полетите.

Коул обясни следващите им действия. Командирът и вторият пилот направиха още дузина проверки като всеки повтаряше думите на другия. Чуваха се далечните шумове на превключванията, докато екипажът подготвяше самолета си за полет.

— Превърти само последната част, моля. Само последната команда. Това, което ще чуем сега, е как вторият пилот казва да се предприеме разбегът. В този момент самолетът започва да се движи.

— И той продължава изреждането на необходимите процедури:

Хамет каза:

— Това са данните от спидометъра. Готови са за излитане.

Дагит можеше да чуе как самолетът потреперва докато се засилва по пистата. Усети как се обляга назад на стола — толкова истински бе звукът.

— Това е решението за отлепяне. В този момент командирът вдига носа на самолета.

Шумът рязко се промени и Дагит си представи как колелетата се отлепват от безопасността на пистата. Самолетът бе във въздуха. Можеше да го почувства по свития си стомах — досущ като гаденето в някой люлеещ се асансьор.

— Установили са добра скорост на изкачване. Всичко върви както е планирано. Носът е повдигнат на десет градуса.

Допълни го южняшкият акцент на Смит:

— Следващият глас ще е на командира — Бил Дънлоп. Той ще нареди да се приберат колесниците.

Хамет каза:

— Сега би трябвало да чуем как кулата ги предава на управлението на полетите.

Коул рече:

— Пак искам да подчертая, че аеропланът е във въздуха и се държи нормално. Точно така и би трябвало да бъде.

— Всичко е таман — обясни Коул. Подскачащият му крак отвличаше вниманието на Дагит, който се опитваше да се съсредоточи върху записа.

Мики Томпкинс, който сигурно бе изслушал стотици подобни ленти, каза:

— Следващото изреждане не си струва труда да бъде изслушвано. Минават го нормално. Всичко все още е напълно в ред, до самия край на записа.

Хамет рече:

— Съгласен ли сте, мистър Коул? Да го прескочим ли?

Коул кимна в знак на съгласие.

Дагит бе изумен от спокойния, професионален характер на всички разговори. Шейсет тона стомана, алуминий и пластмаса се издигаше с двеста мили в час. Стотици ключове, копчета и два щурвала го държаха във въздуха. А тези мъже говореха така, сякаш четяха инструкция за ползване на електрическа самобръсначка.

Томпкинс спря лентата и каза:

— Точно в следващия миг разбираме за бедата на борда. Слушайте внимателно — и пусна записа.

Дагит чу слабото изпукване. И сетне същия, удивително спокоен глас на човек, който някъде дълбоко в себе си би трябвало да изпитва чиста паника. Но дори и да е било така, по нищо не личеше.

Дагит се опита да си представи нещата.

— Пожарът под седалката ли е? — попита той. — Това ли искаше да каже?

— Едва ли — отвърна Коул и кракът му се замята като в див суинг. — Пожарогасителят в кабината е под седалката на втория пилот. Моето тълкувание е, че Бил Дънлоп напомня на втория пилот, че гасенето на пожара е негова работа. — Той замълча. — Други мнения?

Томпкинс рече:

— Може и да е така, но шумът от пожара — ако чуваме него — е по-отчетлив в микрофона на втория пилот. Мисля, че мистър Дагит има известно основание.

— Нека го чуем докрай, Мики — нареди Хамет.

И отново присъстващите в стаята останаха безмълвни. Дори и повторенията изобщо не премахваха усещането за внезапност на случилото се.

Лин Грийн рече:

— Как можем да си обясним интонацията на втория пилот? Да не би да иска да каже, че не може да извади пожарогасителя?

— На мен така ми прозвуча — съгласи се Дагит.

Смит каза:

— Интонацията определено показва паника. При нормални обстоятелства никога не бихте чули Пийт да се изразява така в пилотската кабина.

На Дагит това му бе ясно и без друго.

Коул погледна към Лин.

— Мисля, че това е малко вероятно, мис Грийн. Под седалката на втория пилот няма нещо, което би предизвикало пожар. Приборите — да, по конзолите — може би, но не и нещо и под седалката на втория пилот.

Ако бяхме спрели Бернар в Л. А., помисли си Дагит, нямаше да изслушвам всичко това.

В края на записа той реши да изрази своето становище, преди другите да са започнали да оформят погрешните си, по негово мнение, заключения. Той заговори за пръв път:

— Вие сте специалистите, аз не съм нищо повече от един наблюдател тази вечер, но не е ли възможно, като се има предвид лекото покашляне, което чухме, пожарът да е следствие от малка експлозия?

— Експлозия ли? — прекъсна го Хамет. — Нека се придържаме към онова, което чуваме, мистър Дагит. В записа на МЗК не се споменава за експлозия. Екипажът говори само за пожар.

— Но пожарът е предизвикан от нещо — възрази Дагит. — Това исках да кажа.

— И тъкмо с това ще се занимава разследването през следващите няколко месеца. Очевидно, главната ни грижа в този момент ще е причината за пожара.

„Причината“, помисли си Дагит, след като думите на Хамит отекнаха в съзнанието му. „Der Grund“19. Той съзря иронията на нещата.

— Аз не разполагам с месеци — рече Дагит.

— Очевидно е — каза Коул и се почеса по плешивата глава, — че екипажът продължава да действа след възникването на пожара. Също така е очевидно, че пожарът — или дори тази предполагаема експлозия — не са причинили сериозни повреди, не и такива, които да свалят самолета тъй бързо. — Той посочи обвинително с пръст към разпечатките на графиките. — Черната кутия ни съобщава, че приборите и средствата за управление на командира продължават да функционират нормално и поне в следващите секунди той продължава да управлява самолета. — Той направи пауза. — Значи, по-приемливо обяснение е димът от пожара да е обезсилил екипажа. Знае се много добре токсичността при пожар в кабината; пластмасите и смолите се палят лесно и могат да обезсилят един екипаж за броени секунди. Ето какво мисля аз за този запис.

— Съгласен — рече Хамет. — Ако следваме логиката, събитията изглежда са в този порядък — и той заброи с късите си пръсти: — Завъртане, смяна на курса, пожар, припадане или смърт на екипажа, удар.

Дагит не се стърпя:

— Ако екипажът е бил обезсилен от дима, щяхме да разберем това по кръвните проби. В тях обаче няма нищо в подкрепа на тази теза. Хипотезата на мистър Коул е добра, но не се подкрепя от никакви доказателства.

Всички се бяха вторачили в него, включително и Лин. Едва тогава той осъзна колко високо бе говорил, а също така и факта, че бе скочил от стола си. Смутен, той седна отново.

Лин му се притече на помощ.

— Мнението на мистър Дагит е интересно. Резултатите от аутопсиите определено не подкрепят хипотезата, че екипажът е бил обезсилен от дима. В най-добрия случай аз смятам, че този запис от МЗК не решава проблемите ни. Той трябва да бъде изследван по-внимателно от експерти като мистър Томпкинс, за да разберем каква точно е причината за всеки шум. Има основания за бъдещи анализи, нали така?

Томпкинс буйно поклати глава и рече:

— Разбира се, че има. Ще разпердушиним тази лента децибел по децибел. Ако имаме достатъчно време — и той погледна към Дагит, — ще съумеем да идентифицираме и да възпроизведем всеки звук на този…

— А това означава, че съществуват достатъчно възможности да научим дали пожарът е причинен по механичен път, от нещо, което е характерно за кабината, или е вероятна версията за саботаж.

— Бих искал да ви обърна внимание, мис Грийн — рече Коул, изпреварвайки отговора на Томпкинс, — да ви подчертая още веднъж, че черната кутия показва ясно, че всички прибори и средства за управление функционират нормално до момента на удара в земята. От това, което сме научили досега, версията за саботаж изглежда доста невероятна. Освен ако не смятате, че трети човек на борда е причинил пожара и е разчитал токсичността на запалените материали да обезсили екипажа. Но така отиваме твърде далеч, не смятате ли? Освен ако не считате, че бомбата е била неразрив и, вместо да избухне, само е причинила пожар. Но, доколкото ми е известно, не е намерено никакво доказателство — рече той, обръщайки се към Дагит, — което да подкрепя версията за наличието на бомба на борда на шейсет и четири.

— Освен ако евентуалният саботаж не е целял именно пожар — каза Лин. — Не всеки саботаж цели пряко смъртта. Би могло да е дело на някой недоволен служител. Би могло да е…

— Какво би могло да бъде? — възрази Коул. — Това означава наличието на взривно устройство.

— Той е прав — съгласи се Хамет. — Трябва да се съглася с мистър Коул по този въпрос. Досега не сме намерили доказателство за…

Лин прекъсна Хамет.

— А стъклената крушка и възможността от живачен прекъсвач? — напомни му тя.

— Пак за това ли? — рече Хамет. — То в никой случай не е решаващо за момента.

След размяната на тези реплики последва неловко мълчание. То бе нарушено от акцента на Дон Смит, който бавно изрече:

— Двама души изгубиха живота си. „Ам Еър Експрес“ и „Дънинг“ изгубиха самолет. На този запис не се чува задъхване. Няма задушаване. Липсва кашляне. Няма викове за помощ. А какво имаме? Мистър Томпкинс, какво точно чухме? — попита реторично той. — Чухме изпукване. Чухме съобщение за пожар. Чухме намерението на втория пилот да потуши този пожар. Аз не съм тук като някакъв експерт, господа, мис Грийн, освен да разпозная гласовете на колегите си. За мен това е мъчителна работа. Тези хора бяха мои приятели. Но доколкото можах да чуя, последното нещо, за което се споменава, е пожарогасителят. — Той погледна към Дагит, сетне към Лин и накрая — към Хамет. — Някой изследвал ли е пожарогасителя? Проверявали ли сте съдържанието му?

— Нека бъдем наясно — каза скочилият от мястото си Коул. — Да не би да смятате, че трето лице нарочно е предизвикало пожар в кабината, за да принуди екипажа да го изгаси с пожарогасителя, който е бил зареден с някакъв паралитичен или отровен газ? Това не ви ли звучи малко абсурдно, господа? Ако можете да прекарате незабелязано на борда взривно устройство, защо ще причинявате пожар? Защо няма да взривите бомба и да сте сигурен в крайния изход?

Отвърна Дагит:

— За да се предизвика тъкмо това объркване, в което се намираме в момента. „Абсурдно“ — точно така мистър Коул. Може би разчитат да си помислим тъкмо това. Смятам, че в думите на мистър Смит има нещо. Някой проверявал ли е пожарогасителя? Знаем ли дори къде се намира той?

Лин Грийн отвърна:

— Не мога да отговоря на този въпрос.

Тя погледна към Хамет, който се изправи, упорит и наежен, и напусна стаята. Минаха още няколко минути. Томпкинс нахлузи чифт слушалки и отново прослуша записа, оставяйки останалите в относителна тишина. Мисис Блейк комай бе задрямала. Коул се зачете в някакви документи, които бе извадил от куфарчето си.

Най-сетне вратата се отвори. Хамет носеше в ръка само един лист хартия.

— Пожарогасителят е бил открит — обяви той. Сетне сложи чифт очила и зачете: — Описан е в каталозите и в момента се намира в хангара за възстановяване на останките от самолета. Нашият екип за бързо реагиране още се намира на мястото. — Той погледна часовника си. — Въпреки часовата разлика, може би ще мога да се свържа с някого там. Ще помоля той веднага да бъде взет и изпратен по самолет за изследвания тук.

Коул каза:

— Имам тук един документ, в който се казва, че пожарогасител е бил проверен преди самолетът да е напуснал летището.

— Някой пожарогасител — поправи го Дагит, — може би не и тъкмо този пожарогасител.

— Все още не сте отговорил на въпроса ми — възпротиви се Коул. — Защо да се главоболи с толкова сложен план? Защо просто да не взриви самолета, щом това е всъщност крайната цел?

Дагит се поколеба. Всички гледаха към него. Всички, освен Лин. Тя изучаваше носовете на обувките си. Опита се казаното от него да прозвучи силно, но то излезе пресилено и сухо:

— Защото не иска ние да разберем — и добави: — След по-малко от седмица той ще опита отново същото.