Твърдо падане

40

Когато Дагит зави по магистралата за Мемориала „Джордж Вашингтон“, веднага му стана ясно, че не само Лин Грийн щеше да се забави поради неочаквания ремонт на моста, но и на него самия щеше да му се наложи да намали почти до спиране. След като премина стесняването при моста, той отправи поглед напред, към ръмжащата върволица коли и това му припомни неотдавнашния августовски следобед, когато Боб Бакмън се прости с живота си. Не караше кола на Бюрото, затова нямаше никакъв начин да се свърже, нямаше и полицейски буркан, но едва ли това щеше да промени нещата. В последвалите събития, до болка познати на всеки градски шофьор, дистанциите между колите намаляваха, ведно с търпението на шофьорите. Част от гнева им се облекчаваше в безредния хор от най-различни клаксони и свирки, като на парни локомотиви. Отваряха се прозорци, през тях се надвесваха глави. По двойки присветваха стопове, намигаха на Дагит като наниз от коледни гирлянди и той също се усети, че тактува върху педала на спирачката, продължавайки верижната реакция.

Движението спря.

Многоцветният гердан, от който неговото комби бе само едно камъче, застина сънливо върху горещата настилка, жив, нетърпелив и неспокоен, непрекъснато втурващ се напред, но без видим напредък. И докато предния път, когато се бе озовал в подобно положение, му потрябваха няколко минути, за да вземе решение, този път той се поколеба само толкова дълго, колкото да прекара комбито през дупките, оставени му неохотно от съседите, и да го изостави върху прясно окосената тревна площ.

От трийсетте минути, с които разполагаше в началото на пътуването си, му бяха останали само дванайсет. Не бе тичал от онази сутрин, когато разбра за отвличането на Дънкан, преди два дни, и болезненото припомняне за опасността, на която бе изложен синът му, само ускори и увеличи крачката му. Бягаше по-бързо от всякога, нищо че не бе в спортен екип. Само след минути той вече прескачаше разделителните бариери между платната, пресичаше тревните площи, без много-много да се пази от движението; пред него бе индустриалният пейзаж на летището. Видя табелата на „Федерал Експрес“. Сетне — на „Авис“ и „Херц“. Прескочи без засилване ниската желязна ограда, шляпна една кола, която без малко не го удари, по покрива и затича срещу движението. На стотина метра от него се виждаше табелата на „Куиклинк Куриер“.