Бялата ръкавица

Глава XIII. Фет шампетр

Ако смъкнат от хълмовете Чилтърн горите, които и до дон днешен засенчват голяма част от тяхната повърхност, те поразително много ще заприличат на онази част от северноамериканските степи, известна в езика на траперите24 като „търкалящи се прерии“. Тия хълмове биха могли да се сравнят и с океана след голяма буря, когато вълните нямат вече пенести гребени и водните талази не са така успоредни. Ако можете да си представите тези вълни, неочаквано превърнати в твърда земя, ще имате ясна представа за Чилтърн.

От незапомнени времена тези хълмове са се ползували с особена слава. При напредъка на английското земеделие много време минало, преди безплодната им почва да изкуши ралото, а дори и в този час големи пространства не принадлежат никому — те са „общински пасбища“, покрити с изтравниче, прищеп или букови гори.

През различни периоди от нашата история славата им не е била от най-добрите. Дивите гори са били убежище както на благородния елен, така и на престъпници и разбойници. Затова в минали време е било необходимо да се наема „придружвач“ или „пазач“, както и въоръжена охрана, за да може пътникът спокойно да премине през горите, Оттам води началото си и тази прочута длъжност, която сега вече за Щастие е синекурна; но уви, тя не е единствената съвсем безполезна синекурна длъжност в тази жестоко обременена с данъци страна.

Близо до източния край на областта Чилтърн е разположено голямото имение Бълстрод. То е едно от най-старите имения в Англия, още отпреди нормандското нашествие; толкова старо, че помни дори оттеглянето на римляните25. В миналата епоха то е било бойно поле, както показват останките на един саксонски лагер — намиращи се в границите му, — за които се носи странна легенда.

Имението Бълстрод бе разпростряно върху площ от хиляда акра, но в него едва ли имаше един декар равна земя с изключение на саксонския лагер. То представлява редица заоблени хълмове и вълнообразни хребети, разделени от дълбоки седловини. Те много приличат на хълмовете, сякаш хълмовете са били изрязани от долините, обърнати и сложени до тях. Самото имение е типично за пейзажа в Чилтърн — развълнуван океан, застинал неочаквано в момента, в който вълните и падините между тях не са били вече успоредни. Долините са разположени в различни посоки; някъде се сливат една с друга, другаде са плитки или пък неочаквано свършват с дълбока романтична падина, гъсто обрасла с глог, див чимшир или леска — любимото свърталище на славея. Хребетите се съединяват по същия начин или пък се издигат самотни, така гладко изваяни, че изглеждат изкуствени. Пояси от шубраци и тук-таме групи от огромни брястове, дъбове, букове и кестени изпъстрят склоновете или увенчават техните била, а пространствата помежду им са покрити с такава светлозелена трева, каквато се среща само в пасбищата и парковете на Англия. Ето такова беше имението Бълстрод през седемнадесетия век; с малки промени такова е и днес — достойна резиденция за най-благородното семейство в страната.

Вече е заранта на празненството, уредено от сър Мармадюк Уейд, за да отпразнува рождения ден на сипа си и едновременно да ознаменува завръщането му в бащиния дом.

Червената зора на есенната утрин обещава прекрасен ден. И сякаш за да удържи това обещание, златното слънце, изскочило вече малко над хоризонта, постепенно се извисява в безоблачносиния небосвод.

Лъчите му, падащи наклонено през листата на дърветата, достигат до земята с омекотена светлина, но в по-откритите възвишения те вече са изсмукали росата от тревата и зелените ливади сякаш подканват нозете да стъпят като по огромен килим, прострян върху арената на очакваните игри.

Личи, че поканата на сър Мармадюк е била нашироко разгласена и приета. От много мили надалеч по пътищата и пътеките, които водят към жилището му, още от ранните утринни часове се виждаха групи селяни, облечени в най-пъстрите си празнични дрехи, отправили се към мястото на веселието — млади и стари, руси и тъмнокоси, хубави и обикновени на вид, всички еднакво весели и радостни.

В стария саксонски лагер се е събрала голяма компания. Хиляди хора има тук — някои се разхождат, други са насядали под сенчестите дървета, по края на околовръстния изкоп, обрасъл с трева. Тук-там големи групи образуват кръг — това са зрителите на някоя игра, която се развихря в центъра.

А много игри се играят тук едновременно. Ето тук играят на балон — голяма кожена топка, напълнена с горещ въздух, се подхвърля в кръг от играчи — играта се състои в това, топката да преминава от един към друг.

Там пък ще видите друга група, заета с играта кегелбан, която сега е модерна, защото е любимата игра в кралския двор, а по-нататък една тълпа се е събрала около състезание с тояги, където двама здравеняци се удрят един друг, решени като че ли всеки да строши черепа, на другия — задача, не много лесна за изпълнение.

Недалеч можете да наблюдавате по-благородната игра на целувка в кръга, където синеоки саксонски момичета играят на гоненица със своите селски обожатели и лесно се оставят да бъдат хванати.

Другаде ще видите борба, игра на футбол или на ринг, надхвърляне, надбягване, състезания на дълъг скок и овчарски скок.

Наблизо, вън от лагера, се вижда голяма походна кухня, където слугите на сър Мармадюк пекат огромни късове говеждо месо и грамадни свини, разцепени наполовина. След един-два часа, това място ще бъде най-привлекателното за всички.

Но не само селяни се срещат в парка на сър Мармадюк Уейд. Тук-таме на групи се виждат живописно облечени по модата на времето кавалери заедно с благородни дами. Някои наблюдават игрите, а други — мъже и жени, от време на време участвуват в тях. Фет Шампетр е модерен начин на забавление; докато увеселението трае, титлите се забравят от желание за прости удоволствия и никак не е необикновено, ако господарката на къщата се надбягва с прислужничките си, а скуайрът26 взема участие в състезание с тояги или играе кегелбан заедно със слугите си — селяни.

В ония дни дори и кралете проявяваха подобно благоволение.

Такова беше веселието, развихрящо се в парка на сър Мармадюк Уейд, за да се отпразнува щастливият ден който му дари син и наследник.