Червена мъгла

17

— Джейми Бъргър не е ли с теб? — пита Манди О’Тул и се настанява в другия край на масата, където има вода с витамини и блекбери със слушалки.

— Мисля, че може да дойде по-късно — отговарям.

— Е, тя е човек, който определено няма бутон за изключване. Предполагам, че е добро качество при нейната работа. Нали разбираш — все се опитва да раздава правосъдие.

Помощничката на Колин говори за Джейми, сякаш съм я попитала за нея.

— Сблъсках се с нея в тоалетната, когато дойде тук преди около две седмици. Мия си ръцете, а тя започва да ме разпитва за нивото на адреналин при Бари Лу Ривърс. Дали съм забелязала нещо в хистологията, което да показва прилив на адреналин, признак на стрес и паника, сякаш затворничката е била тормозена в нощта на екзекуцията. Обясних й, че хистологията не може да покаже нещо подобно, тъй като адреналинът не се вижда под микроскоп. За това трябва специално биохимично проучване.

— А то вероятно е било поръчано, като знам какъв е Колин — отбелязвам.

— Точно така. Колин не пропуска нищо. Кръв, стъкловидни телца, гръбначномозъчна течност. Мисля, че може би госпожица Бъргър е попаднала точно на тези лабораторни резултати. При Бари Лу Ривърс наистина имаше леко повишено ниво на адреналин. Но хората тълкуват прибързано подобни открития, не си ли съгласна?

— Хората често тълкуват прибързано открития, които не означават това, което си мислят — отговарям.

— Ами, ако някой получи инфаркт или се задави с храна, определено може да го обземе паника и да получи прилив на адреналин преди смъртта — казва тя, без да отмества сините си очи от мен. — Ако аз се задавя смъртоносно, сигурна съм, че у мен ще се излее доста адреналин. Нищо не може да изпълни човек с повече паника от това да не може да диша. Господи, каква ужасна мисъл.

— Да, така е.

Отново се чудя какво ли е дрънкала Джейми Бъргър за мен. Съобщила на Колин, че вчера съм посетила Катлийн Лоулър в затвора. Какво ли още му е казала? Защо Манди О’Тул ме гледа толкова напрегнато?

— Гледах те редовно, когато водеше онова предаване по Си Ен Ен — признава тя, а аз разбирам възможното обяснение за интереса й. — Съжалявам, че напусна. Смятах, че си адски добра. Даваше разумни обяснения за криминологията, без крясъците и сензациите, които изобилстват в повечето други предавания. Сигурно е било страхотно да си имаш собствено шоу. Ако някога се захванеш отново и се нуждаеш от човек, който да говори за хистология…

— Благодаря, но това, с което се занимавам сега, няма нищо общо с телевизионните предавания.

— Е, аз пък бих се зарадвала на подобна възможност. Но никой не иска да гледа обработка на тъкани. Предполагам, че най-интересната част е вземането на пробите от трупа — това, което ти си правила. Но пък и намирането на идеалния фиксатор и умението за използването му също е вълнуващо.

— Откога работиш с Колин?

— От 2003. Същата година, през която ФБР реши да се откаже от хартията. Значи си извадила чудесен — или пък лош — късмет със случаите на Джордан. Зависи как гледаш на нещата. Сега всичко е електронно, но през януари 2002 не беше така. Не знам за теб, но аз все още предпочитам хартията. Винаги има нещо, което някой решава да не сканира, освен когато става дума за Колин. Той е направо смахнато педантичен. Не му пука дали някоя хартиена салфетка е попаднала в документацията — всичко отива във файла. Винаги твърди, че подробностите са най-важното.

— И е прав — отговарям.

— Трябваше да стана следовател. Постоянно моля Колин да ме изпрати в школа за разследвания на смъртни случаи като онази в Ню Йорк, където ти си била, но не разполагаме с достатъчно пари.

Тя се протяга към блекберито и слушалките.

— Май е време да те оставя да поработиш. Кажи ми, ако имаш нужда от нещо.

Вземам най-горната папка от купчината на масата. Един бърз поглед потвърждава онова, на което се надявах, но определено не очаквах. Колин ми предложи не само колегиално уважение и професионална любезност, но и много повече. По закон той е задължен да разкрива само докладите, които е изготвил лично, например доклада от аутопсията, снимките, лабораторните резултати.

Можеше да не сподели с мен личните си бележки и да пренебрегне всеки документ, който си избере, принуждавайки ме да ги изисквам и да се разправям с него. И дори по-лошо — можеше да се отнесе с мен като с представител на медиите или обществеността и да ме накара да пиша официална молба, която трябва да бъде одобрена, и да състави фактура за услугите и другите разходи. И плащането трябва да бъде получено, преди да ми изпрати документите, а когато всичко това приключи, вече щеше да е средата на юли или по-късно и щях да съм си в Кеймбридж.

— Сузи е направила токсикологичната проба на Бари Лу Ривърс. — Чувам гръмкия глас на Марино, който влиза в залата за конференции и се вторачва в Манди О’Тул, седнала в далечния край на масата. — Не знаех, че не си сама — добавя той.

Винаги разбирам дали харесва даден човек.

Манди си сваля слушалките и му се представя:

— Здрасти, аз съм Манди.

— Така ли? С какво се занимаваш?

— Техник съм в патологията, а и много други неща.

— Аз съм Марино — казва той и сяда до мен. — Можеш да ме наричаш Пийт. Следовател съм, и много други неща. Предполагам, че ти си надзирателката.

— Не ми обръщай внимание. Слушам музика и се занимавам с имейлите си — ухилва се тя и отново си слага слушалките. — Можете да си говорите, каквото искате. Аз съм просто за украса.

— Да, знам ги тия украси — изсумтява Марино. — Не мога да изброя колко случаи са били провалени заради някоя украса, от която е изтекла информация.

Почти не ги слушам, докато оглеждам всичко, с което ме е снабдил Колин Дънгейт. Изпитвам облекчение и страхотна благодарност към него. Иска ми се да го намеря и да го разцелувам, но това вероятно се дължи поне отчасти на реакцията ми към лъжите и манипулациите на Джейми Бъргър, които бяха унизителни и разстройващи за мен. Колин лесно можеше да прибегне до какви ли не маневри, за да направи работата ми трудна или дори невъзможна, но не постъпи така.

Независимо от личното му мнение относно вината на Лола Дагет, той не се опитва да наложи на останалите това, което приема за правосъдие. Ако се съди по големината на папките, които ми е оставил, прави точно обратното. Не е скрил много неща, ако въобще е скрил нещо — включил е доклади, които според някои хора не би трябвало да показва, а тази мисъл ме навежда на други. Колин нямаше да е толкова щедър, ако не беше получил одобрението на районния прокурор, Тъкър Ридли, а аз не бих очаквала Тъкър да поддаде и сантиметър отвъд определеното от закона за откритата документация. Можеше да не ми предложат нищо повече от основните доклади на съдебния лекар, а онова, което ме интересува най-силно, е останалото.

Полицейските доклади по случая и за ареста, дори криминалните и медицински истории и свидетелските показания. Какво ли не може да попадне в документацията на починалия, защото детективът е предал копия на съдебния лекар — а ако съдебният лекар е като мен, той пази всяко листче и всеки електронен файл. Смятах, че, всички подобни документи ще бъдат изключени. Когато Колин ме изпрати до залата за събрания, очаквах да намеря малко материали за преглеждане и да се върна в кабинета му след около час, за да го помоля да попълни празните места, ако се съгласи.

— И без това знам всичко, което става тук — казва Манди, която отново е свалила слушалките си.

— Така ли? — усмихва се Марино. — Какво знаеш за Бари Лу Ривърс? Носят ли се някакви слухове за нея? Ти работи ли по случая й?

— Направих хистологичната проба и влизах няколко пъти в залата за аутопсии, като събирах частици от тъкани, докато Колин правеше аутопсията.

— Сигурно си останала след работно време — отбелязва Марино, сякаш разследва Манди О’Тул за нещо. — Но не си вписана като официален свидетел. Някакъв надзирател от затвора, Мейкън, и още един-двама души, но не си спомням да съм виждал името ти.

— Защото не бях официален свидетел.

Завъртам стола си леко, за да виждам високите гъсти борове и лешоядите, които се носят над тях като черни хвърчила, и решавам, че може да се спори по въпроса дали случаят на Джордан вече не е активен, а делата — окончателно приключени. Това може да обясни защо районният прокурор е взел добре обмисленото решение да не ми пречи по никакъв начин. Когато следствието е приключено, документацията му може да се разкрива, а това означава, че Тъкър Ридли май вече е приключил с Лола Дагет. Въпреки новите проби, изискани от Джейми, според Тъкър, а може би и Колин, следствието е приключило, когато обжалванията на Лола Дагет се изчерпили, а губернаторът отказал да замени смъртната й присъда с доживотна.

— Винаги ли е толкова трудно с него? — пита Манди. Разбирам, че говори за Марино.

— Само ако те харесва — отговарям, като си мисля за общественото мнение.

Заради него районният прокурор не би попречил на човек с моя ранг и репутация, затова просто е отворил селския магазин и ме е поканил да си избера, каквото искам. Защо? Защото вече няма значение. Що се отнася до Тъкър Ридли, е убеден, че Лола Дагет има среща със смъртта на Хелоуин. И той няма причини да вярва, че тя няма да се състои.

Или пък, може да е точно обратното.

Може би се е разчуло за новите резултатите от ДНК пробите и няма значение какво ще прочета, защото присъдата на Лола скоро ще бъде отменена. Може би и другите ми страхове са основателни. Дон Кинкейд знае, че ще й предявят нови обвинения в убийство в Джорджия, където, за разлика от Масачузетс, може да получи смъртна присъда. Затова е организирала нещо, вероятно бягство от болницата в Бостън, в която със сигурност няма същото ниво на охрана като в „Бътлър“.

— Просто се опитвам да разбера кой е присъствал, когато са докарали трупа й. — Марино продължава да досажда на Манди. — Защото този случай ме притеснява. Има нещо нередно в него. Струва ми се необичайно за хистолог да работи в девет вечерта. Това също ме притеснява.

— През нощта, когато умря Бари Лу Ривърс работих до късно в лабораторията. Имах краен срок за една статия в списание за различните видове фиксатори — отговаря тя.

— Мислех си, че фиксаторите са онова, в което старците си държат ченетата.

— „Предимствата на глутаралдехида при електронна микроскопия и проблемите с живачните препарати“.

— И аз не харесвам непостоянните10 хора. Голяма досада са.

— Изхвърлянето на тъканите също е проблематично, тъй като живакът е тежък метал — казва Манди, която очевидно няма нищо против флирта. — Нали разбираш, по-добре е да използваш разтвора на Боуин. Разбира се, когато го правя, пръстите ми пожълтяват за известно време, ако докосвам нещо без ръкавици.

— Обзалагам се, че не е лесно да го обясниш на гаджето си.

— Когато хората от затвора се обадиха на Колин, бях още тук — продължава Манди. — Казах, че ще остана и ще му помогна, с каквото мога. Но не бях свидетелка.

— Ами слуховете? — пита Марино. — Какви слухове се носеха за случилото се с нея?

— Отначало се смяташе, че Бари Лу Ривърс се е задавила с последната си вечеря. Но нямаше доказателства за това. Наскоро не съм чувала никакви слухове. Вече никой не говореше за случая, преди Джейми Бъргър да започне да го проучва. Бих ви предложила вода и кафе, но не мога да излизам от стаята. Ако искате нещо, само ми кажете и ще звънна да го донесат — обръща се тя към мен. — А ти, ако искаш нещо — усмихва се тя на Марино, — вземи си го сам.

— Сузи спомена нещо интересно за нивото на въглероден окис в кръвта на Бари Лу Ривърс — съобщава ми Марино, но вниманието му още е насочено към Манди. — Било осем процента, а тя твърди, че нормалното е не повече от шест.

— Не знам дали е интересно, или не — отговарям, докато преглеждам протокола от едно от делата за обжалване на Лола Дагет, на което са давали показания Колин и следователят от ФБР, Били Лонг. — Ще трябва да прегледам документацията й. Това не е необичайно ниво за пушач.

— В затворите вече не се пуши. Поне доколкото знам. От години.

— Да — отвръщам аз. — Наркотиците, алкохолът, парите в брой, мобилните телефони и оръжията също не са разрешени в затвора. — Чета историята, която разказват фактите за случилото се на шести януари 2002 г. — Надзирателите може да са й дали цигара. Правилата се нарушават в зависимост от това кой има власт.

— Добре, пушенето може да обясни нивото на въглероден окис. Но защо някой би й дал цигара?

— Не знаем дали е станало така. Но е вярно, че въглеродният окис и никотинът в цигарите влияят на сърцето, както и свиването на артериите. И точно затова непрестанно ти повтарям да не пушиш.

Подавам страниците на Марино.

— Сърцето и вече е натоварено, тъй като е стресирана, а пушенето само влошава положението.

— Сигурно точно заради това е получила инфаркт.

— Може да е било допълнителен фактор, ако приемем, че някой й е дал една или повече цигари, докато е чакала екзекуцията си — отбелязвам.

В момента чета за центъра за наркомани — благотворителна лечебна програма за момичета. Намирал се на улица „Ист Либърти“, само на няколко пресечки от гробище „Колониал Парк“, може би на около петнайсет минути пеш от дома на семейство Джордан.

В шест и четирийсет и пет сутринта на шести януари една доброволка от центъра започнала да обикаля стаите на момичетата, за да вземе проби от урината им за тест за наркотици. Когато почукала на вратата на Лола Дагет, никой не й отворил. Тя влязла и чула шум от течаща вода. Вратата на банята била затворена. След като почукала, извикала Лола по име и отново не получила отговор, доброволката се притеснила и влязла вътре.

Открила Лола гола на пода на душкабината. Според показанията на доброволката Лола била уплашена и възбудена и перяла с шампоан дрехи, които били много изцапани с кръв. Жената попитала Лола дали се е наранила по някакъв начин, но тя отговорила отрицателно и настояла да я оставят на мира. Твърдяла, че пере, защото нямала достъп до пералня. После добавила: „Просто остави чашката на мивката, и след малко ще се изпикая в нея.“

Тогава доброволката спряла горещата вода и наредила на Лола да излезе от кабината. На покрития с плочки под имало „бежов панталон от рипсено кадифе, четвърти размер, и тъмночервено яке с емблемата на „Атланта Брейвс“. Всички дрехи бяха страшно окървавени, а водата на пода на кабината беше порозовяла от кръвта.“ Това бяха показанията на доброволката. Когато попитала Лола чии са дрехите, тя й отговорила, че била облечена с тях преди месец и половина, когато дошла в центъра, а после й дали униформа. „Носех ги навън, а откакто облякох униформата, стоят в гардероба ми“, обяснила Лола.

При разпита как е попаднала кръвта върху дрехите, отначало тя отговорила, че не знае. После казала, че й дошъл мензисът и станало случайно, докато спяла. Показанията на доброволката бяха доста подробни.

Доброволката обяснила на Лола, че разказът й означава, че някой е бръкнал в гардероба й, извадил е дрехите, окървавил ги е по някакъв начин, после е проникнал в стаята й, докато тя спи, и ги е оставил в банята. Кой би направил нещо подобно и защо Лола не се е събудила? „Човекът, който го направи, е тих като мишка — това е дяволът“, обяснила Лола на жената. „Това е възмездие за нещо, което направих, преди да дойда тук. Може би от някого, от когото съм купувала дрога, не знам“, добавила тя. После се ядосала и започнала да крещи.

„Няма да казваш на никого! Просто изхвърли шибаните дрехи, но не казвай на никого! Не искам да отида в затвора! Кълна се, че не съм направила нищо! Кълна се в Бога, че не съм!“

Колкото повече чета, толкова по-добре разбирам защо по онова време никой дори не е помислил за друг заподозрян освен Лола.