Червена мъгла

19

Колин Дънгейт подкарва вехтия си ландроувър на четвърта скорост и мощният двигател заръмжава като гладен звяр. Фучим по тесен път, обграден от непроходими гори. Криминалната лаборатория е скрита от цивилизацията като пещерата на Батман.

Горещ вятър издува зеления брезентов покрив и издава силен шум. Колин ми предава информация, подозрително подробна, като се има предвид, че Катлийн Лоулър е била сама през последните часове от живота си. Другите затворнички са я чували, но не са я виждали, когато умряла в килията си, най-вероятно от инфаркт. М. П. Мейкън уведомил за това Сами Чанг още преди следователят да стигне до затвора. Когато се обадили на Чанг, в затвора вече имали мнение относно смъртта на Катлийн Лоулър — тъжна случайност, вероятно свързана с кошмарния климат в областта. Топлинен удар. Инфаркт. Висок холестерол. Казали на Чанг, че Катлийн не се грижела добре за себе си.

Според Мейкън, Катлийн не съобщила нищо необичайно през деня. Не изглеждала болна, когато й подали таблата със закуската — яйца, препечени филийки, портокал и мляко, в шест без двайсет сутринта. Всъщност, била жизнерадостна и приказлива, докладвал надзирателят, който й донесъл закуската, а по-късно бил разпитан от Мейкън.

— Казал на Сами, че Катлийн попитала какво трябва да направи, за да получи тексаски омлет с пържени картофи — съобщава ми Колин. — Очевидно, напоследък храната я интересувала повече от обичайното. Сами останал с впечатлението, че Катлийн не очаква да остане в затвора още дълго. Може би си е мечтаела за любимите си ястия, защото е очаквала да ги получи скоро. Това се случва често. Хората блокират онова, от което са били лишени, до момента, когато отново се доближат до него. И после мислят само за него. Храна. Секс. Алкохол. Наркотици.

— Вероятно в нейния случай става дума за всички тези неща — прогърмява гласът на Марино от задната седалка.

— Според мен Катлийн е смятала, че може да сключи изгодна сделка, ако сътрудничи — казвам на Колин, докато пиша съобщение на Бентън. — Вярвала е, че присъдата й ще бъде намалена и скоро ще се върне в свободния свят.

Обяснявам на Бентън, че двамата с Луси може да не успеят да ме открият, когато кацнат в Савана, защото съм на път да установя причините за някой смъртен случай. Добавям за чия смърт става дума. Моля го да ме уведоми възможно най-скоро, ако има нещо ново за Дон Кинкейд и астматичния й пристъп:

— Някой направи ли си труда да обясни на Джейми Бъргър, че няма никакво влияние върху съдиите и прокурорите тук? — питам, поглеждайки Марино в огледалото за обратно виждане.

— Не чувам добре от този вятър — отговаря Марино на висок глас.

— Едва ли би искал да затворим прозорците в тая жега — изкрещява Колин.

— Независимо дали Джейми има влияние тук или не, не бих подценила силата на организирания протест, особено в днешно време, заради интернет. — Припомням на Колин за щетите, които може да причини Джейми. — Тя е напълно способна да организира кампания за социален и политически натиск. Нещо подобно се случи наскоро в Мисисипи, когато групи за граждански и човешки права притиснаха губернатора да намали присъдите на две сестри, получили доживотни присъди за грабеж.

— Абсурдна тъпотия — изсумтява Колин отвратено. — Кой, по дяволите, получава доживотна присъда за грабеж?

— Нищо не чувам тук отзад — оплаква се Марино, навежда се напред и се обляга на предната седалка.

— Трябва да си закопчаеш предпазния колан — нареждам му, надвиквайки шума от горещия вятър, нахлуващ през отворените прозорци.

Двигателят на ландроувъра ръмжи страховито, сякаш джипът иска да профучи през пустинята или да изкачи каменист връх и е отегчен от спокойствието на асфалтирания път.

Движим се с добра скорост. Вече сме на магистрала 204. Минаваме покрай мола на Савана и се отправяме към река Форест, блатата и безкрайните километри шубраци. Слънцето е точно над нас и блести ослепително върху бялата квадратна предница на джипа и стъклата на другите коли.

— Имам предвид, — казвам на Колин, — че Джейми е напълно способна да се обърне към медиите и да превърне Джорджия в крепост, пълна с предубедени варвари. Всъщност, страхотно би се зарадвала, ако го постигне. А се съмнявам, че Тъкър Ридли или губернатор Манфред искат това.

— Вече няма значение — отговаря Колин.

Прав е, поне що се отнася до Катлийн Лоулър. Тя няма да получи намалена присъда и никога вече няма да опита храната на свободния свят.

— В осем сутринта била заведена на мястото за тренировки — казва Колин и обяснява, че през лятото часът за упражнения е рано сутринта.

Катлийн вървяла по-бавно от обикновено и си почивала често, оплаквала се от жегата. Била изморена, а влагата затруднявала дишането й. Когато се върнала в килията си, няколко минути след девет часа се оплакала на другите затворнички, че жегата я скапала и трябвало да си остане вътре. През следващите два часа Катлийн продължила да се оплаква, че не се чувства добре. Била изтощена, било й трудно да се движи и едва си поемала дъх.

Притеснявала се, че закуската не й се отразила добре и не е трябвало да се разхожда в жегата и влагата, които можели да убият и кон. Около обяд казала, че има болки в гърдите и се надява, че не получава инфаркт. После спряла да говори и затворничките в другите килии завикали за помощ. Вратата на килията на Катлийн била отключена в дванайсет и петнайсет и тя била открита просната на леглото. Не могли да я спасят.

— Съгласен съм, че това, което ти е казала, звучи доста странно — отбелязва Колин, фучейки между колите, сякаш бърза към местопрестъпление, където все още може да спаси някого. — Но няма начин някоя от затворничките, осъдени на смърт, да се е добрала до нея.

Колин има предвид думите на Катлийн Лоулър, че била преместена в „Браво“ заради Лола Дагет и се страхувала от нея.

— Просто повтарям онова, което ми каза тя — отговарям. — Не го приех сериозно в онзи момент. Не смятам, че е било възможно Лола да се добере до нея, но Катлийн очевидно вярваше, че Лола иска да й навреди.

— Странно съвпадение във времето — казва Колин, — макар да съм виждал доста такива случаи. Починалият имал предчувствие, в което никой друг не открива логика. А после изведнъж — бум! Човекът си умира.

И аз съм чувала роднини на починали да разказват как близките им хора сънували нещо или пък имали предчувствие, което предхождало смъртта им. Някакъв вътрешен глас казвал на човека да не се качва в самолета или колата, да не потегля по даден път, да не ходи на лов в този ден, или пък да потича. Подобни истории не са новост, нито пък случаите, в които жертвата е предупреждавала за предстоящия си насилствен край и кой е виновникът за него. Но не мога да си избия от главата думите на Катлийн Лоулър, нито пък да отпъдя подозрението, че не съм единствената, която ги е чула.

Ако разговорът ни е бил записан тайно, значи има и други хора, които са наясно с оплакванията на Катлийн за това колко несправедливо и възмутително било преместването й в „Браво“, в килия, където опасността била точно над нея, както я описа тя преди по-малко от двайсет и четири часа.

— Тя спомена и за изолираността на „Браво“ и каза, че пазачите можело да й направят нещо, за което да няма никакви свидетели — разказвам на Колин. — Тревожеше се, че с преместването е станала уязвима. Изглеждаше искрена — не съвсем разумна, но сякаш си вярваше. С други думи, не ми се стори, че го казва само за да ме впечатли.

— Това е проблемът при затворниците, особено онези, които са прекарали по-голямата част от живота си в затвора. Може да им повярваш. Така са се усъвършенствали в манипулациите, че вече дори не осъзнават, че манипулират някого — отвръща Колин. — Вечно твърдят, че някой иска да ги нарани или убие. И, естествено, те самите не са виновни и не заслужават да са в затвора.

Завиваме по улица „Дийн Форест“ и минаваме покрай оръжейния магазин, където се обадих от обществения телефон онзи ден. Питам двамата си спътници за капките кръв на снимките, които разглеждах, когато се обади Сами Чанг. Дали Колин или Марино знаят, че е имало кръв по остъклената веранда на семейство Джордан, в задния им двор и градината. От някого е текла кръв и е възможно този човек да е напуснал къщата през градината и горичката по посока към улица „Ист Либърти“. Или пък човекът е бил ранен в задния двор и е кървял, докато се е връщал в къщата. Кръв, която не е била почистена, а това ме кара да се чудя дали е била оставена по времето на убийствата.

— Някой е кървял, докато се е движел изправен и вероятно е влизал или излизал от къщата — обяснявам. — Например, ако някой си е порязал ръката и я държи вдигната нагоре. Или пък рана на главата, или кръв от носа.

— Интересно е, че споменаваш порязана ръка — отбелязва Колин.

— Аз не знам за това — извиква Марино силно в ухото ми.

— Предполагам, че петната от кръв, за които говоря, са били тествани за ДНК — добавям.

— Не знам за кръвта по верандата и в двора — казва Марино. — Според мен Джейми не е получила тези снимки.

— Неофициално ли? — пита Колин. — Причината е, че това трябва да се получи от ДНК докладите. Но никой не е смятал, че тези кървави петна имат нещо общо с убийствата. Ти постъпваш по същия начин като мен навремето — залавяш се с нещо, за което накрая се оказва, че не означава абсолютно нищо.

— Снимките са били направени, когато са обработвали местопрестъплението — напомням му.

— Да, от следовател Лонг, и са част от документацията по случая, но не бяха представени като доказателства на делото — обяснява Колин. — Бяха отхвърлени като несъществени. Не знам дали си видяла снимките на Глория Джордан.

— Още не.

— Когато ги разгледаш, ще забележиш, че има порязване на левия палец, между първата и втората фаланга. Прясно порязване, което прилича на отбранителна рана. А това определено ме озадачи, тъй като нямаше никакви други отбранителни рани. Тя беше намушкана в шията, гърдите и гърба двайсет и седем пъти, а и гърлото й бе прерязано. Била е убита в леглото и нищо не показва, че се е борила или дори че е осъзнавала какво става. Оказа се, че ДНК от кървавите петна на верандата е нейната. Когато научих това, се сетих, че може би си е порязала палеца по-рано и това не е свързано с убийството й. Подобни неща се случват доста често в наши дни. Стара кръв, пот, слюнка, които нямат нищо общо с разследваното престъпление. По дрехи, в коли, в бани и по стълбища, по компютърни клавиатури.

— Палецът й беше ли порязан, когато ти прегледа трупа? — пита Марино, докато минаваме покрай гробището за коли.

— Господи! Навсякъде имаше кръв — отговаря Колин. — Ръцете й бяха ей така — добавя той, сваля ръце от волана и ги кръстосва под врата си. — Може би ги е вдигнала по рефлекс, след като гърлото й е било прерязано. Или пък са били разположени така от убиеца, който според мен е прекарал известно време, нагласяйки сценично труповете. Но важното е, че ръцете й бяха покрити с кръв.

— Имаше ли нещо в банята, което да те навежда на мисълта, че може да се е порязала сама по-рано? — пита Марино.

— Не. Но един от съседите им даде показания, че госпожа Джордан работила в градината си през следобеда преди убийствата и подрязвала храстите — продължава Колин. Представям си градината зад къщата на семейство Джордан, непочистените корени и бурените, които видях на снимките.

Глория Джордан не е била опитна градинарка, или просто й се е наложило да спре работа заради порязания си палец.

— Съседът с пудела ли? — пита Марино. — Лени Каспър, който се обадил в полицията в сутринта на убийствата, след като забелязал разбитото стъкло на кухненската врата?

— Да, май така се казваше. Доколкото си спомням, той виждал задния двор на семейство Джордан от прозорците си и забелязал госпожа Джордан да работи в градината. Теорията, която звучи най-разумно, е, че тя се е порязала, докато е подрязвала розите. Кървавите петна са били оставени от нея, когато се е прибрала от градината. Предполагам, че е държала ръката си вдигната, влязла е в къщата и кръвта е капала по пода на верандата. Намерихме няколко капки и в коридора до банята за гости.

— Възможно е — промърморвам със съмнение в гласа.

— Порязването е станало, докато е била жива — добавя Колин. — Личи от снимките и хистологията. Имало е кръвно налягане, реакция на тъканите.

— Може и така да е — повтарям, но се съмнявам. — Защо няма лепенка? Нита пък превръзка?

— Не знам. И на мен ми се стори странно. Но хората вършат странни неща. Всъщност, доста често.

— Може би е искала да остави раната да заздравее на въздуха — предлага Марино. — Според някои хора така е по-добре.

— Мъжът й е лекар и вероятно е знаел, че инфекцията е най-обичайното усложнение при открити рани — възразявам. — Всъщност, ако не е била имунизирана наскоро против тетанус и се е порязала на градинарски инструмент, това също би трябвало да се вземе предвид.

— Няма друго логично обяснение за кръвта по верандата и в градината — казва Колин. — Със сигурност е нейната. Очевидно е станало нещо, при което й е потекла кръв, но то не е свързано с убийството й в собственото й легло. В шкафчето в банята имаше успокоителни и приспивателни. Клоназепам. Използва се за успокояване на пристъпи на паника или за отпускане на мускулите. Някои хора го вземат като приспивателно — обяснява той заради Марино. — Може би семейство Джордан дори не са осъзнали какво става.

— Твоя ли беше теорията по онова време, че съпругът е бил убит първи? — питам.

— Не е възможно да знаем в какъв ред са били убити, но е логично, че убиецът първо би се справил с мъжа, после с жената и накрая с децата.

— Съпругът й е убит в леглото до нея, а тя не се събужда? Трябва да е погълнала страхотно количество клоназепам — отбелязвам.

— Предполагам, че всичко е станало адски бързо. Светкавично нападение.

— Ами обувките й? Ако е кървила, докато се е връщала в къщата по-рано през деня, би трябвало кръвта да е покапала по обувките, с които е била в градината. Някой сети ли се да провери за окървавени обувки?

— Мисля, че си вманиачена на тема обувки — ухилва се Марино.

— Тъй като е била боса и по нощница в момента на убийството — отговаря Колин, — никой не се е интересувал от обувките.

— Значи в даден момент по-рано същия ден от нея е капала кръв на верандата и в коридора? — питам, докато минаваме покрай оранжерията с идеално оформени храсти и дървета в саксии отпред. — Кръвта е била там през целия ден, и никой не си е направил труда да я почисти?

— Вероятно не са използвали верандата през зимата, а плочките бяха тъмночервени. Подът в коридора е от тъмно дърво. Може да не е забелязала, или просто да е забравила — предполага Колин. — Знам със сигурност, че ДНК е нейната. Сигурно ще се съгласиш, че едва ли от нея е капала кръв по верандата и навън в ранните сутрешни часове, когато са станали убийствата. Няма причина да смятаме, че тя е ставала от леглото си.

— Съгласна съм, че не изглежда възможно кръвта й да е капала по верандата и в задния двор, а после да се е върнала в леглото, за да я намушкат няколко пъти, докато престъпникът е бил в дома й и е убивал семейството й — отговарям.

Мисля си колко погрешно е да приключиш дадено разследване едва ли не преди да е започнало, защото всички замесени вярват, че убиецът е бил заловен.

Когато Лола Дагет била видяна да пере окървавените си дрехи под душа в центъра за наркомани, предположенията били лесна работа. И какво значение имало дали са погрешни? Кръвта по верандата, порезната рана на палеца на Глория Джордан, изключената аларма и неидентифицираните отпечатъци вече нямали значение. Глупавите лъжи на Лола и измисленото й алиби убедили всички във вината й. Делото приключило, убиецът бил осъден на смърт. Няма въпроси, когато хората разполагат с отговорите.