Червена мъгла

32

Слънцето се е издигнало високо в избелялото небе. Зловещата жега не е отпуснала областта, а твърдението на Колин Дънгейт просто не е вярно. Не всеки свиква да се вози в кола без климатик в такова време, макар че Бентън ми донесе светли летни дрехи и вече не се пържа в черната си униформа.

Втори юли е, събота, почти десет сутринта. Персоналът на Колин не работи, с изключение на дежурните, а той трябва да поиска няколко услуги, за да уреди онова, от което се нуждая. После трябва да ме вземе от хотела, защото не мога да се придвижа сама. Марино отиде да купи медицинските припаси, които искам да имам под ръка, и тъкмо е оставил Луси в местния магазин на „Харли Дейвидсън“. Тя възнамерява да се движи с мотор, докато е тук, а аз не исках да оставя Бентън без колата под наем, макар че засега планът му е да си остане в хотела. Когато излизах, звънеше по телефона, а агенти от ФБР пътуват насам от офиса в Атланта за да изслушат доклада му. И всички очакваме новините от Центъра по заразни заболявания.

В стомашното съдържание на Катлийн Лоулър и Джейми Бъргър бе потвърдено наличие на ботулинова отрова тип А. Също и в празната кутия от салата от водорасли и остатъците в хладилника от плика със суши, което серийната отровителка достави пред кооперацията на Джейми в четвъртък вечер. Не съм съобщила последната информация на Бригс, който пътува с военен самолет из Близкия Изток, но и нямам нужда отново да чуя какво се очаква от мен. Не желая да ми повтаря нарежданията си, защото не възнамерявам да им се подчиня. Поне не напълно.

Разследването започна, но нямаме достъп до него. Очакваме бързо и решително прехвърляне на юрисдикцията към Министерството на отбраната или ФБР — каквото решат федералните власти, а аз знам кога трябва да стоя настрани и да не се бъркам. Да не се доближавам до тези случаи. И ако Бригс или някой друг ме попита, мога да отговоря, че технически погледнато, не се доближавам. Убийството на семейство от Савана отпреди девет години и психически увредената жена, осъдена за него, не представляват интерес за ФБР, Министерството на отбраната, Пентагона, Белия дом или някой друг.

Тези случаи са все още затворени, а Лола Дагет все още е осъдена на смърт, тъй като Джейми така и не подаде молба за отмяната на присъдата й. Новите резултати от ДНК пробите си стоят в една частна лаборатория и чакат друг адвокат да се захване с делото и да довърши започнатото от Джейми Бъргър. Дотогава убийството на семейство Джордан е изоставен случай, стар и незначителен. Особено когато вниманието е насочено към серийна отровителка, която може би е терористка, планираща масово убийство. Докато размишлявах над всичко случило се, непрестанно се питах защо. Но не защо терорист би планирал да избие и унищожи невинни цивилни или войници. За съжаление, в света има прекалено много откачени хора, които си мечтаят за възможността да причинят подобно унищожение. Това, което приковава вниманието ми, е нещо друго.

Ако по-ранните смъртни случаи в женския затвор са били убийства за отмъщение, които са помагали и на отровителката да планира по-мащабното си нападение, как тогава се вписват Катлийн Лоулър и Джейми Бъргър в метода на действие и крайната цел? Фактът, че Джейми подновява случая със семейство Джордан не би трябвало да има значение за отровителка, планираща тероризъм. Освен ако Джейми се е захванала с нещо, което е стреснало, тази личност достатъчно, че да рискува да разкара бившата прокурорка от пътя си. Убивайки нея и Катлийн и случайно отравяйки Дон Кинкейд, жената само привлече внимание към себе си. Няколко убийства с ботулинова отрова, които може да включват и отравянето на военни порциони, и цялото американско правителство ще се стовари на главата на престъпничката. Тя няма да се измъкне безнаказано, а поемането на подобен риск след години грижлива подготовка надали се дължи на загуба на самообладание или засилено желание да измъчваш и убиваш. Случило се е нещо неочаквано.

Патолозите — а аз съм от тях — се съсредоточават повече върху причината, отколкото върху ефекта. Разпръснатите навсякъде кръв и мозък не ме интересуват толкова, колкото ъгълът на входната рана, който може да показва, че жертвата не е натиснала спусъка сама. Методът ми е да открия заболяването, да избегна разсейващите фактори и да режа до кокал, или, както в случая със семейство Джордан, да се върна и да огледам местопрестъплението. Възнамерявам да прегледам снимките и всички останали улики така, сякаш никога не са били проверявани преди. Може и да посетя бившия дом на семейство Джордан, ако реша, че там има какво да се види.

— Същите неща, които разглеждаше вчера — казва Колин, докато вървим по безлюдния коридор в лабораторията. — Ножът от кухнята. Дрехи и други предмети, които взех от местопрестъплението заедно с труповете. Всичко е било предадено като доказателства по делото, освен ако прокурорът не го е счел за незначително. Помощничката ми, Манди, ще бъде с теб в стаята. Много мило от нейна страна, че се съгласи, тъй като не можем да си позволим да плащаме извънреден труд. Както и да е — същата процедура като преди. Аз ще съм в кабинета, защото знам дяволски добре, че предпочиташ да огледаш, без да слушаш мнения. Ще си тълкуваш уликите сама, а аз няма да ти дишам във врата.

Манди О’Тул, с хирургически дрехи и гумени ръкавици, подрежда детски пижами върху бялата касапска хартия, с която е застлана масата в залата за конференции. Документите по случая са оставени на един стол.

— Детските неща са това, което ме тормози най-много — казва Манди.

Разпознавам повечето неща от снимките, които започнах да разглеждам вчера.

На бялата хартия са подредени спретнато две детски пижами с картинки. Чифт мъжки боксерки и тениска — вероятно дрехите, с които е спял доктор Кларънс Джордан, когато е бил убит в леглото си. Синята нощница на цветя, украсена с дантели, явно е принадлежала на жена му. Всички дрехи са с тъмнокафяви петна от стара кръв и са осеяни с дупки и прорези от поне един остър инструмент. Има и други малки дупчици, където платът е бил изрязан, за да се вземат ДНК проби.

Вадя чифт ръкавици от кутията на масата и ги нахлузвам, после вземам доказателствата, на които съдът е сложил етикети. Оставям ножа в плика и го оглеждам през найлона. Острието е приблизително петнайсет сантиметра, дървената дръжка е омазана с кръв. Частични бели отпечатъци и един цял са фиксирани завинаги със суперлепило към гладките повърхности на стоманата и полираното дърво. Ножът може да е бил използван от убиеца, за да си направи сандвич в кухнята, но не вярвам да е убил някого.

Кухненският нож е от онези, които се наричат „бабешки“. Използват се за белене на плодове и зеленчуци. Острието се стеснява от средата на ножа до върха и има тъп ръб, където да си облегнеш палеца. Нож с такава форма не е особено ефикасен за пробождане, следователно не е подходящ, когато искаш да намушкаш някого. А и в най-широката си част острието е почти четири сантиметра и това не отговаря на диаграмите от аутопсията, които видях. Отивам до другия край на масата и се захващам с голямата купчина папки на стола. Прелиствам документите и намирам онова, което видях вчера сутринта — описание на раните.

Причината за смъртта и в четирите случая са многобройни рани, нанесени с остър инструмент. Особено ме интересуват раните в гърдите и врата, защото части от тялото, в които има плътна тъкан и кухи пространства, са чудесен показател за дължината на острието. Раната отдясно на гърдите на Кларънс Джордан е дълга два сантиметра и половина и дълбока седем и половина. Острието е проболо сърцето. Отдясно на врата му раната минава отпред назад и надолу, с дълбочина над седем сантиметра, и прерязва каротидната му артерия.

Другите измервания на раните на останалите жертви сочат, че острието е било дълго около седем сантиметра и половина и широко два и половина, с нещо като предпазител на дръжката, който е оставил четири неравни успоредни одрасквания на около три милиметра разстояние. Подобни рани не могат да бъдат нанесени с нож за белене, нито пък с друг кухненски нож. По онова време Колин бе заключил, че оръжието е непознато и не отговаря на нищо, намерено на местопрестъплението. Изглежда, убиецът е донесъл със себе си някакъв необичаен режещ инструмент и после си го е прибрал.

Кларънс Джордан нямаше защитни рани по ръцете, което говореше, че не се е борил и вероятно не е бил буден по време на нападението. Токсикологичната проба показваше 0,04 промила алкохол в кръвта и ниско ниво на клоназепам. Очевидно докторът бе изпил едно-две питиета, а после бе взел леко приспивателно. Тази мисъл ме насочва към другия край на масата, където стои найлонов плик с половин дузина флакони с предписани лекарства. Само едно от тях е с името на Кларънс Джордан — бетаблокерът пропранолол. Другите принадлежат на жена му, включително антибиотици, антидепресант и клоназепам. Не е необичайно някой да вземе от лекарствата на друг човек, но се изненадвам, че Кларънс Джордан го е направил.

Бил е лекар, който е имал достъп до мостри и до всяко лекарство, което иска, а е незаконно да се вземат лекарства, предписани на друг. Това не означава, че не е взел от клоназепама на жена си през нощта на пети януари, когато се е върнал у дома след доброволната си работа в мъжкия приют. Но също така не означава, че е взел приспивателното доброволно. Лесно е да счукаш хапчета и да ги изсипеш в нечие питие. Продължавам да мисля за дневниците на охранителната фирма.

Според данните от компанията, семейство Джордан включвали алармата си редовно през ноември 2001 г., но нещо се променило през декември, когато фалшивите тревоги, уж предизвикани от децата, станали проблем. През последния месец, докато семейство Джордан били още живи, имало пет фалшиви тревоги, всичките от кухненската врата. Полицията не реагирала, а от фирмата се обадили в дома на семейството и били уведомени, че тревогите са фалшиви. Алармената система била включвана рядко по време на празниците, но все пак през повечето нощи, и затова намирам информацията за пети януари, събота, за толкова странна. Алармата не била включена този ден чак до осем вечерта. А после била изключена към единайсет. Това изглежда в противоречие с предположенията на полицията и журналистите през изминалите години.

Всъщност, явно доктор Джордан е включил алармата, когато се прибрал от работа, а после, три часа по-късно, някой я изключил. Тази подробност, в добавка към факта, че лекарят е взел приспивателно, което не е било предписано на него, ме притеснява. Пръсвам по масата снимките от ужасното клане в спалнята на семейство Джордан и се вторачвам в образите на труповете на леглото. Завивките са дръпнати до шиите им, и това също ме притеснява. Хората не са манекени, когато ги убиват, и завивките не са спретнато оправени над труповете им, освен ако убиецът или някой друг направи това по психологически причини, за да възстанови реда или да прикрие извършеното. Колин е отбелязал, че труповете може да са били нагласени така с цел подигравка с жертвите. Разглеждам снимките, направени, след като Колин е отместил завивките, за да огледа труповете на място.

Доктор Джордан лежи по гръб с глава на възглавницата. Устата му е отворена, а ръцете — прибрани до тялото. Гениталиите му се подават от цепката в боксерките, но се съмнявам, че това е била позата му в смъртта. Някой го е нагласил, и колкото повече виждам, толкова по-добре разбирам омразата на полицията, прокуратурата и всички останали към Лола Дагет, докато са си представяли как се радва, след като е убила всички, и демонстрира върховното си презрение към унизените жертви.

Тениската и ластикът на белите боксерки на доктор Джордан са подгизнали от кръв, която се е просмукала и в чаршафа под него. Петното се простира до края на матрака и под трупа на жена му. Той бил намушкан девет пъти в гърдите и врата, но нищо не показва, че се е борил да предотврати нападението с ножа с необичаен предпазител, оставил успоредни белези по кожата му. Съпругата му лежи на дясната си страна, ръцете й са подгънати под брадичката. Гледа към прозореца към улицата и старото гробище отсреща. Категорично не вярвам, че е била в тази поза, когато е умряла. Тялото й е било нагласено така, че да изглежда, сякаш се моли, но пък нощницата й е вдигната до кръста и гърдите й са голи.

Вземам фланелената нощница с дълги ръкави, копчета на врата и дантелена яка, която подхожда на образа на сериозната и скромна жена от коледната снимка, правена по-малко от месец, преди да я снимат отново, този път вулгарно разположена върху окървавеното си легло. Парченца тъмна стара кръв се посипват върху бялата хартия на масата, докато оглеждам всяка дупка и прорез, направени от острието, което я е намушкало двайсет и седем пъти. В лицето, главата, гърдите и гърба. За всеки случай е прерязано и гърлото й. По нощницата има петна и отпред, и отзад. Толкова много кръв се е просмукала в нея, че само от някои части по ръкавите и подгъва личи, че е синя, на цветя.

Наясно съм, че Манди О’Тул седи на стол до прозореца, за да не ми пречи. Наблюдава ме напрегнато и любопитно, докато връщам нощницата върху хартията. Засъхналата кръв е вкоравила плата като мрежа за фусти. Манди не казва и дума и не се меси, а аз не споделям мислите си, които стават все по-мрачни и грозни. Поглеждам отново папката на Глория Джордан. Разучавам диаграмите и лабораторните проби, взети от нощницата й, които потвърждават наличието на нейната ДНК, както може да се очаква, но също и тази на съпруга и петгодишната й дъщеря. Защо пък кръвта на Бренда?

Забелязвам по измерванията на Колин и описанията на раните, че раната на врата на Глория започва зад лявото ухо и се спуска надолу в един чист разрез под брадичката, до дясното ухо. Това говори, че гърлото й е било прерязано изотзад. Ако не е усетила какво става и каротидната й артерия е била прерязана, това би обяснило липсата на защитни рани, но пък повдига други въпроси. После виждам друга снимка в близък план от ръба на леглото. По краката й има кървави петна, а и стъпалата й са окървавени, което не изглежда възможно, ако е лежала, когато е била намушкана. Но е трудно да се разбере. Навсякъде има толкова много кръв. Опитвам се да си представя как убиецът прерязва гърлото на госпожа Джордан изотзад, докато тя лежи, дълбоко заспала, упоена с клоназепам.

Проучвам кръвта, разпръсната, размазана, събрана на локви и опръскала стълбите, после артериалния модел, който може би е от прерязването на гърлото на Глория Джордан. Пръските се издигат нагоре в дъга в такт с биенето на сърцето, което тъкмо е спирало да работи. Но чие сърце, и в каква посока се е движел човекът — нагоре или надолу, навън или навътре? Следователите на местопрестъпленията, дори да са добри като Сами Чанг, не могат да попият всяка капка кръв, а лабораториите не могат да анализират цялото количество.

Надолу по стълбите, до площадката. Спирам близо до антрето и външната врата, където е паднала Бренда. Опитвам се да намеря обяснение защо кръвта й е попаднала върху нощницата на майка й, която е умряла в леглото си. Търся следи, че са били полагани усилия да се почисти кръвта във фоайето, по стълбите, в коридора или някъде другаде в къщата, но не намирам такива. Връщам се към антрето и трупа на Бренда — гледка, която сигурно е ужасила полицаите, когато са пристигнали в къщата, след като съседът открил разбитото стъкло на кухненската врата и звъннал на 911.

Никой нормален човек не обича да гледа мъртви деца, а е трудно да не погледнеш достатъчно отблизо. Подът във фоайето е опръскан с кръв от оръжието, размазани петна, локви и кървави отпечатъци, оставени от някого с обувки, както и с боси крака. Отпечатъците от палец и пета са прекалено големи, за да са детски. Вземам отново пижамката. Има терлици. Отпечатъците от боси крака не може да са оставени от Бренда, когато е бягала надолу към предната врата. Връщам се към старата главоблъсканица — порязването на лявата ръка на Глория Джордан.

Колин смяташе, че тя си е порязала палеца, докато е подрязвала розите в градината. Проследявам теорията му по снимките, като се връщам към терасата и градината. Разглеждам кръглите капки засъхнала кръв по теракотата и растенията. Кръвта на госпожа Джордан, която била сметната за несвързана със случая и изключена от делото. Ако Колин е прав — а не смятам, че е, тя сигурно се е наранила веднага след като е започнала работа в градината. Но никъде по снимките не се вижда инструмент, нито отрязано клонче.

Когато Марино разпитва Лени Каспър, бившия съсед, случайно забелязал госпожа Джордан в градината й на пети януари, Каспър не споменава, че тя се е наранила. Може и да не е забелязал, но повечето хора, които разхождат кучето си или гледат през прозореца, разбират, че някой се прибира забързано у дома и от него капе кръв. Случайната забележка на съседа и капките кръв от Глория Джордан, в които няма никаква логика в контекста на подобни зверски убийства, били обяснени с това, че си порязала пръста по-рано през деня. Върнала се в къщата, забравила да почисти терасата и коридора до банята, не си превързала раната и не помолила съпруга си лекар да го направи, когато се прибрал. Просто не мога да повярвам.

Според токсикологичната проба, когато госпожа Джордан умряла, и нейната кръв съдържала алкохол и клоназепам, в по-високи нива от тези на съпруга й, а и вземала антидепресанта сертралин. След убийствата тези лекарства били взети от банята. Поглеждам ги отново и забелязвам една подробност, която ми бе убягнала по-рано.

— Искаш ли да ми помогнеш с нещо? — питам Манди, която наблюдава всичко с кобалтово сините си очи.

— И още как — отговаря тя и скача от стола.

— Папката със случая на Бари Лу Ривърс. Смятам, че е електронна, защото смъртта й е настъпила, след като службата е преминала на електронни досиета.

— Искаш ли да я разпечатам? — пита тя.

— Не е необходимо. Но се интересувам от един документ, ако успееш да го намериш.

— Можеш ли да изчакаш една минута, докато си взема лаптопа?

— Ще стоя в коридора — казвам и излизам от залата за конференции.