Червена мъгла

27

Шкафчетата с огледални врати са отворени, а съдържанието им — разпиляно по рафтовете и гранитния плот, в мивката и по пода, сякаш е вилняла буря или неканен гост е ровил из банята.

Навсякъде са разпръснати ножички за маникюр, пинсети, пили за нокти, капки за очи, паста за зъби, слънцезащитен крем, болкоуспокояващи, маски за лице. Има и лекарства с рецепта, включително амбиен13 и лоразепам, по-известен като ативан. Джейми е страдала от безсъние. Беше нервна, суетна и не можеше да се примири с годините. Но никое от лекарствата, предназначени да облекчат обичайните неудобства, не е могло да се справи с врага, който я е нападнал в последните минути от живота й — жесток садист, прекалено силен и невидим.

Докато тълкувам смъртта й по настъпилите промени и хаоса, осъзнавам, че в някакъв момент през нощта тя е страдала от симптоми, които са я накарали отчаяно да търси нещо, което да ги облекчи.

Не е имало никакъв нападател. Хаосът се дължи само на действията на Джейми. Представям си как изсипва всичко от чантата си, вероятно търсейки лекарство, което да облекчи страданията й. Представям си как се втурва в банята и събаря предмети от рафтовете, подлудена от болки. Смятам, че става дума за силна отрова, превърнала тялото на Джейми в най-лошия й враг. А аз не бях тук.

Не останах. Тръгнах си рано и изпитах такова облекчение, че предпочетох да стоя навън и да чакам Марино. Постоянно мисля, че ако не бях засегната и ядосана, можеше да забележа предупредителните знаци. Можеше да усетя, че нещо не е наред и Джейми не е просто пияна. Бях ядосана заради Луси, която винаги е била моята слабост. А сега жена, която тя обича, може би любовта на живота й, е мъртва.

Питам Чанг дали е съгласен да огледам наоколо, докато той прави снимки.

Ако бях тук по време на кризата на Джейми, можеше да я спася. Имаше симптоми и признаци, но аз ги пренебрегнах. Не знам как ще обясня това на племенницата си.

— Разбира се, давай — отговаря ми той. — Имаш ли причина да подозираш, че в апартамента й може да е имало нещо, до което някой друг да иска да се добере? Забелязах няколко компютъра и поверителни на вид документи във всекидневната. Има ли и в компютрите й поверителна информация?

— Нямам представа какво има в компютрите й. Нито дори дали са нейни.

Можех да повикам линейка. Можех да й окажа първа помощ, докато пристигнат санитарите. Сега Джейми трябваше да е в болница и да е добре. А не да е мъртва и студена на леглото. Ще трябва да кажа на Луси, че съм разочаровала и Джейми, и нея. Не съм убедена, че Луси ще ми прости. Не бих я обвинила, ако не може. През всички изминали години тя ми повтаряше едно и също, защото аз допусках едни и същи грешки. „Не води моите битки вместо мен. Не изпитвай моите чувства. Не се опитвай да поправиш всичко, защото само влошаваш нещата.“

Наистина, и този път влоших нещата.

— Предполагам, че си наясно какво правеше Джейми в Савана, а следователно и, с естеството на документите, които имаш предвид — казвам на Чанг. — Но да отговоря на въпроса ти: не знам дали в апартамента й е имало нещо, което някой друг може да е искал. Нямам представа какво има в компютрите във всекидневната.

— Когато беше с нея, тя спомена ли нещо, което да говори за тревогата й, че някой иска да й навреди?

— Само, че вече била наясно, че й трябва охранителна система. Но не каза, че се страхува от нещо или някого.

— Не знам какви бижута или други ценни вещи може да е донесла от Ню Йорк, но часовникът й е още тук — казва Чанг и ми го посочва — „Картие“, златен, с черна кожена каишка, оставен до чаша, в която има малко вода. — Смятам, че този часовник си струва да се открадне. Чудя се дали е преобърнала банята, за да търси лекарства, когато е била пияна.

Вземам кутийка бенадрил от мивката и забелязвам, че горната й част е била съдрана, сякаш някой е бързал страхотно. На пода виждам сребрист блистер с две липсващи таблетки.

— Вече не съм сигурна, че беше пияна. Поне не толкова пияна, колкото изглеждаше — отговарям и поглеждам етикета с цената на кутийката. — Аптека „Монк“. Намира се в търговския център, където е оръжейният магазин.

— Купила го е, след като е дошла тук и е започнала да разпитва хората в затвора. Може би е имала алергия — казва той. — Имаш ли представа кога е дошла в Савана и е наела апартамента?

— Спомена, че било преди няколко месеца.

— Може би април или май. Тази година полените бяха ужасни. Известно време и аз не можех да тичам навън, нито да карам колело. Вдишвах полените, а очите ми се подуваха и гърлото ми сякаш се запушваше.

Чанг се държи изключително дружелюбно. Доброто ченге си бъбри с мен. Познавам играта. Отпусни се, открий се, аз съм твой приятел. Аз също възнамерявам да се държа с него като с приятел, защото не ми е враг. Нямам какво да крия. Ще се подложа на детектор на лъжата. Ще изложа фактите под клетва. Не ме интересува, че не ми е прочел правата, не ме интересува и какво ме пита. Ще призная, че се чувствам виновна, защото наистина е така. Но не съм причинила смъртта на Джейми. Виновна съм, че не я предотвратих.

— Предполагам, че тя е взела бенадрил снощи, ако се съди по скъсаната кутийка и блистера на пода — казвам. — Ако е взела две таблетки, сигурно е страдала от сериозни симптоми. Вероятно дишането й е било затруднено. Но няма как да сме сигурни, докато не бъде готова токсикологичната й проба.

— Може да е имала силна алергична реакция към нещо, което е яла. Например сушито. Беше ли алергична към скариди?

— Или пък е смятала, че има алергична реакция, защото й е било трудно да диша и да преглъща — казвам, като оглеждам тоалетните принадлежности, за да видя откъде ги е купила. — Както знаеш, в затвора ни съобщиха, че Катлийн Лоулър е имала затруднено дишане, когато се прибрала от разходка. Освен това й било трудно да говори и да си държи очите отворени. Симптоми, които говорят за лека парализа.

— Какво представлява тя?

— Нервите вече не стимулират мускулите. Обикновено започва от главата. Отпуснати клепачи, замъглено или двойно виждане, затруднения в говора и преглъщането. Когато парализата се спуска надолу, дишането се затруднява. Следва спиране на дишането и смърт.

— Какво може да е причинило това, което описваш?

— Първото, което ми идва наум, е някакъв вид нервнопаралитична отрова.

Заговарям за Дон Кинкейд. Казвам му, че биологичната дъщеря на Катлийн Лоулър, обвинена в няколко жестоки престъпления в Масачузетс, включително и опита да ме убие, е имала затруднено дишане в килията си в „Бътлър“ тази сутрин и сега очевидно е в състояние на мозъчна смърт. Обяснявам му, че според властите е възможно да е била отровена.

— Не знам Джейми да е била алергична към скариди, освен ако не е развила алергията напоследък — продължавам. — Да, острата алергия може да причини парализа и смърт. Но и други видове отрова могат да свършат същата работа. Очевидно Джейми е пазарувала в една и съща аптека — „Монк“. Няма да е зле да обърнем внимание на всичко, закупено оттам, което се намира в апартамента. Продукти, лекарства със или без рецепти, включително такива, които може да е купувала преди, но не виждаме сега. Просто за да изключим варианта, че си е причинила това сама. И да проверим дали някой от закупените там продукти не е бил подправен.

— Имаш предвид, някой да е подправил някоя от готовите стоки в магазина.

— Трябва да разгледаме всяка възможност. Имаме нужда от подробна инвентаризация на всичко в този апартамент — отговарям. — За да не пропуснем потенциална отрова, която да навреди на някой друг или да го убие.

— Мислиш, че е възможно да е самоубийство?

— Не.

— Или че случайно е взела нещо?

— Струва ми се, че знам какво мислиш ти — казвам. — Някой я е отровил предумишлено. Първият ми въпрос обаче е: с какво я е отровил?

— Може нещо да е било сложено в храната й — промърморва Чанг. — Имаш ли представа какво може да причини симптомите, които описваш? Какво можеш да сложиш в храната на човек, за да го убиеш за няколко часа с лека парализа?

— Аз лично не бих сложила нищо в ничия храна.

— Нямах предвид теб лично.

Чанг продължава да снима всеки предмет в банята, цялата козметика — дори сапуните. Води си внимателно бележки. Знам какво прави.

Осигурява си достатъчно време и събира информация методично, старателно и търпеливо. Защото колкото повече време прекараме тук, толкова повече ще говоря. Не съм наивна, и той го знае. Играта продължава, защото аз предпочитам да не я приключвам.

— И каква нервнопаралитична отрова? Дай ми примери.

Той сондира за информация, която да му каже дали аз съм убила Джейми Бъргър и останалите, или пък знам кой го е направил.

— Всяка отрова, която разрушава нервните тъкани — отговарям. — Списъкът е дълъг. Бензол, ацетон, етиленов гликол, кодеинов фосфат, арсеник.

Но аз не смятам, че е нещо подобно. Не вярвам Джейми да е поела бензол или антифриз, нито че някой препарат, например лакочистител или пестицид, е бил сложен в сушито или уискито й. Тези видове отравяния обикновено са инциденти. А не ужасите от кошмарите ми. Има много по-лоши неща, от които се страхувам. Химични или биологични агенти. Оръжия за масово поразяване, изработени от вода, прах и газ, убиващи ни с онова, което пием, докосваме и дишаме. Или с храната. Споменавам рицин, сакситоксин, тетродотоксин от риба фугу и сигуаетера. Споделям със Сами Чанг, че трябва да помислим и за ботулинов токсин, най-силната отрова на света.

— Хората могат да получат ботулизъм и от суши, нали? — пита той, докато отваря вратата на душ-кабината.

— Клостридиум ботулинум, анаеробният организъм, който произвежда отровата, е вездесъщ. Бактериите са в почвата и тинята в езерата. Практически всяка храна и течност може да е заразена. Ако е така в нейния случай, развитието е било необичайно бързо. Обикновено са нужни поне шест часа, за да се проявят симптомите, а по-често — дванайсет или трийсет и шест.

— Всички знаят, че ако някоя зеленчукова консерва е издута, не бива да се яде — казва Чанг. — Заради ботулизма.

— Хранителният ботулизъм обикновено е свързан с неправилно консервиране, лоша хигиена или масла, подправени с чесън и билки, които не са съхранявани в хладилник. Зле измити зеленчуци, картофи, печени в алуминиево фолио и оставени да изстинат преди поднасяне. Можеш да получиш ботулизъм от много неща.

— Мамка му, това току-що унищожи апетита ми за много храни. Значи, ако ти си лошият…

— Аз не съм лошият.

— Да речем, че си. Култивираш бактерията по някакъв начин, а после я слагаш в нечия храна, и хората умират от ботулизъм? — пита Чанг.

— Не знам как е било направено. Ако приемем, че става дума за ботулинова отрова.

— А ти смяташ, че може да е така, нали?

— Това е възможност, която трябва да разгледаме много сериозно. Изключително сериозно.

— Използва ли се често за убийства с отрова?

— Изобщо не е често — отговарям. — Дори не са ми известни никакви подобни случаи. Но ботулиновата отрова може да е трудна за откриване, ако няма причина за подозрение.

— Ако тя не е можела да диша и е имала всички тези кошмарни симптоми, които описваш, защо не се е обадила на 911?

Чанг снима солите за вана и свещите, поставени до нея. Лавандула и ванилия. Евкалипт и балсам.

— Ще се учудиш, ако разбереш колко хора не звънят на 911 — казвам и му посочвам, че бих искала да прегледам лекарствата с рецепта.

Той, разбира се, няма нищо против. Не го интересува какво правя, стига да може да продължи да ме води в желаната насока.

— Хората мислят, че ще се оправят с домашни лекове, а после става прекалено късно — добавям.

Отварям шишенцето с амбиен. Информацията на етикета сочи, че рецептата е била изпълнена преди десет дни в същата аптека близо до затвора, където спрях вчера, след като се обадих от обществения телефон. Трийсет таблетки по десет милиграма. Преброявам ги.

— Останали са двайсет и една — съобщавам и връщам таблетките в шишенцето. После поглеждам ативана. — Рецептата е изпълнена по същото време и в същата аптека като другата. Изглежда, че е купувала повечето неща оттам. „Монк“. И фармацевтът се казва Хърб Монк.

Вероятно той е и собственик на аптеката.

Припомням си мъжа с бялата престилка, от когото вчера си купих адвил. Сещам се, че аптеката прави доставки по домовете. Надписът вътре гласеше: „В същия ден, на прага ви“. Чудя се дали на Джейми са доставяли и друго освен храна.

— Осемнайсет таблетки от един милиграм — уведомявам Чанг. — Карл Диего е лекарят, предписал и двете.

— Повечето хора, които искат да се самоубият, поглъщат целия флакон — отбелязва Чанг, сваля ръкавиците си и изважда телефона си. — Да видим кой е доктор Диего.

— Нищо не говори за самоубийствена доза — заявявам.

Отварям чекмеджета и шкафове. Намирам парфюми и козметични мостри, които Джейми сигурно е получила безплатно в магазина или при пазаруване по интернет. Доставени неща. Живот, донесен до вратата й, а после смърт, подадена в плик от ресторант. Връчена на мен.

— Не бива да приемаме, че тя е причинила собствената си смърт, когато някъде има човек, който може да го направи отново — казвам на Чанг. — Вече има няколко смъртни случая. Не ни трябват повече.

Намеквам му не особено фино, че не трябва да допуска грешката да се съсредоточава върху Марино и мен. Ако се вторачи в нас, няма да търси никъде другаде.

— Лекар в Ню Йорк, на Източна осемдесет и първа улица. Може би е семейният й лекар, който е изпратил рецептите й тук.

Чанг се рови в интернет, но всъщност ми осигурява възможност да вляза в капана.

— Ако нещо е било сложено нарочно в храната й, трябва да е било без мирис и вкус, нали? Особено в сушито.

— Да — съгласявам се. — Доколкото знаем, няма вкус.

— Какво искаш да кажеш?

— Кой яде отрова и после разказва за това?

— Примери за силни отрови, които нямат мирис и вкус? — пита той, сякаш е убеден, че крия нещо. — Кажи ми какво би използвала, ако ти беше убиец — продължава да ме притиска Чанг.

— Не бих използвала абсолютно нищо, защото никога не бих отровила никого, дори и да знам как. — Поглеждам го в очите. — Не бих помогнала на друг човек да отрови някого, дори ако смятам, че можем да се отървем безнаказано.

— Не го приемай буквално. Просто питам какво, според теб, би свършило работа. Нещо, което няма мирис и вкус и може да се сложи в сушито й. Освен бактерията, която причинява ботулизъм. Какъв друг пример ще ми дадеш?

Чанг прибира телефона в джоба си и слага нов чифт ръкавици, като прибира старите в плик, за да ги изхвърли на безопасно място.

— Трудно е да знаеш откъде да започнеш. А и в наши дни почти няма начин да знаеш какво има там, навън — отговарям. — Страховити химически и биологически агенти, създадени в лаборатории и превърнати в оръжие от собствената ни армия.