Четвъртата власт

30. ГЛОУБ

4 май 1979

Маги - победителка!

Таунсенд остави телевизора в офиса си включен през цялата нощ, за да следи изборните резултати. Когато се увери, че Маргарет Тачър ще заеме мястото на Даунинг Стрийт 10, бързо написа уводна статия, уверяваща читателите, че Великобритания навлиза във вълнуваща нова ера. Завърши с думите: „Затегнете коланите“.

Когато в четири сутринта двамата с Брус напуснаха сградата, Таунсенд му каза:

- Знаеш какво означава това, нали?

Следобед Кийт си уреди среща с генералния секретар на отцепническия профсъюз на печатарските работници Ерик Харисън в хотел „Хауард“. Вече бяха седнали на масата, когато главният портиер почука на вратата, попита дали може да го види насаме и после му каза какво е подслушал да съобщава по телефона заместникът му. Таунсенд нямаше нужда да му казват с кого трябва да е разговарял младежът.

- Веднага ще го уволня - рече главният портиер. -Уверявам ви, че това повече няма да се повтори.

- Не, не - възрази Кийт. - Остави го. Просто няма да провеждам тук срещите си, за които не искам да знае Армстронг. И обратно.

На ежемесечното заседание на борда на „Армстронг Комюникейшънс“ финансовият директор докладва, че според преценките му „Глоуб“ продължавал да губи около 100.000 лири седмично. Колкото и дълбоки да били джобовете на Таунсенд, това скоро щяло да ги изпразни.

Армстронг се усмихна, но не каза нищо, докато сър Пол Мейтланд не премина към втората точка от дневния ред и не го помоли да осведоми борда за последното си пътуване до Америка. Дик ги информира за напредъка си в Ню Йорк и им съобщи, че възнамерявал в близко бъдеще отново да посети Съединените щати, тъй като смятал, че не след дълго компанията ще е в състояние да направи публична оферта за „Ню Йорк Стар“.

Сър Пол изрази безпокойството си от мащабите на такава авантюра и го помоли да не поема никакви ангажименти без одобрението на борда. Армстронг го увери, че никога не би му хрумнало да постъпи другояче.

Накрая Питър Уейкъм привлече вниманието на борда към статия във „Файнаншъл Таймс“, в която пишело, че Кийт Таунсенд наскоро купил голям складов комплекс на Кучешкия остров и че всяка вечер там се извършвали огромни доставки.

- Някой има ли представа за какво би могло да се отнася? - попита сър Пол.

- Известно ни е - отвърна Армстронг, - че когато купи „Глоуб“, Таунсенд се снабди и с транспортна компания. Тъй като вестниците му са на загуба, може би се налага да печели от друго.

Някои от директорите се засмяха, ала сър Пол не беше сред тях.

- Това не обяснява защо Таунсенд толкова строго охранява складовете - възрази той. - Пазачи, кучета, електрически портали, стени, покрити с бодлива тел - явно е замислил нещо.

Армстронг сви рамене и си придаде отегчен вид. Сър Пол неохотно закри заседанието.

Три дни по-късно потърсиха Дик от хотел „Хауард“ и младшият портиер му каза, че Таунсенд прекарал целия следобед и почти цялата вечер заключен в обичайния си апартамент с трима ръководители на един от водещите профсъюзи на печатарските работници. Армстронг реши, че преговарят за увеличение на заплатите и обсъждат условията за връщане на работниците в печатницата.

Следващия понеделник той отлетя за Америка, убеден, че докато Таунсенд е зает с проблемите си в Лондон, не би могло да има по-подходящо време да подготви офертата за „Ню Йорк Стар“.

Когато Кийт свика съвещание на всички журналисти в „Глоуб“, повечето от тях решиха, че собственикът на вестника най-после е постигнал споразумение с профсъюзите.

В четири следобед в заседателната зала се събраха над седемстотин журналисти. Когато Таунсенд и Брус Кели влязоха, те утихнаха и им направиха път. Кийт се качи на подиума и погледна хората, които щяха да решат съдбата му.

- През последните четири месеца - тихо започна той -двамата с Брус Кели подготвихме план, който, убеден съм, ще промени живота на всички ни и навярно лицето на журналистиката в тази страна. Вестниците не могат да оцелеят в бъдеще, ако продължат да се ръководят като през миналото столетие. Някой трябва да промени това положение и този човек съм аз. От неделя по обед възнамерявам да прехвърля цялата си печатница и редакция на Кучешкия остров.

Разнесе се смаяно ахване.

- Неотдавна постигнах споразумение с Ерик Харисън, генералния секретар на Обединените печатарски работници - продължи Таунсенд, - което ще ни даде възможност веднъж завинаги да се избавим от оковите на профсъюзите. - В залата прозвучаха отделни аплодисменти. Някои от присъстващите изглеждаха неуверени, други - направо разгневени.

Кийт обясни на журналистите стратегията на тази гигантска операция. .

- Ще решим проблема с разпространението, като използваме собствени камиони. По този начин в бъдеще няма да се налага да разчитаме на железопътните профсъюзи, които несъмнено ще обявят стачка в подкрепа на другарите си от печатницата. Мога само да се надявам, че всички вие ще ме поддържате в това начинание. Има ли въпроси?

- Вдигна се гора от ръце. Таунсенд посочи към човека, който стоеше точно пред него.

- Очаквате ли профсъюзите да обсадят новата сграда и какви мерки за сигурност предвиждате?

- Отговорът на първата част от въпроса ви е положителен - отвърна Кийт. - Що се отнася до втората част, полицията ме посъветва да не разкривам никакви подробности. Но ви уверявам, че имам пълната подкрепа на премиера и кабинета.

Из залата се чуха изпъшквания. Таунсенд се завъртя и посочи друг човек.

- Ще обезщетите ли онези от нас, които не желаят да участват в този безумен проект?

Кийт се бе надявал някой да зададе този въпрос.

- Съветвам ви внимателно да прочетете договорите си -каза той. - В тях ще откриете точно какво обезщетение ще получите, ако се наложи да закрия вестника.

Надигна се глъчка.

- Заплашвате ли ни? - попита същият журналист.

Таунсенд отново се обърна към него и яростно заяви:

- Не, не ви заплашвам. Но ако не ме подкрепите сега, самите вие ще изложите на опасност прехраната на всеки, който работи в „Глоуб“.

Във въздуха отново се стрелнаха протегнати ръце. Той посочи една жена в дъното.

- Колко други профсъюзи са се съгласили да ви подкрепят?

- Нито един - призна Кийт. - Всъщност очаквам веднага след тази среща те да обявят стачка. - Таунсенд продължи да отговаря на въпроси повече от час. Когато накрая слезе от подиума, беше ясно, че журналистите са се разделили на две групи, едната за неговия план, а другата за обща стачка.

По-късно същата вечер Брус му съобщи, че Националният журналистически профсъюз свиквал всички служители на Таунсенд в десет часа на следващата сутрин на среща, на която трябвало да определят позицията си. След час Кийт също даде изявление за пресата.

Прекара безсънна нощ, като се чудеше дали не е направил неразумен ход, който след време ще постави на колене цялата му империя. Единствената добра новина от последния месец бе, че най-малкият му син Греъм, който живееше в Ню Йорк с Кейт, е изрекъл първата си дума и че тя не е „вестник“. Макар че беше присъствал на раждането му, три часа по-късно го бяха видели да се качва на самолет на летище „Кенеди“. Понякога се питаше дали всичко това си струва.

На следващата сутрин остана сам в кабинета си в очакване на резултата от срещата на НЖП. Ако решаха да обявят стачка, знаеше, че е победен. След изявлението, в което очерта плановете си, акциите на „Глобал Корпорейшън“ бяха паднали с четири пенса, докато тези на „Армстронг Комюникейшънс“, очевидните му наследници в случай на фалит, се бяха качили с два.

Няколко минути след един часа Брус, без да почука, се втурна в кабинета му.

- Подкрепиха те - каза той. Таунсенд вдигна глава и бледото му лице започна да възвръща цвета си. - Но беше на косъм. Гласовете бяха триста четирийсет и три срещу триста и един. Струва ми се, че заплахата ти да закриеш вестника, ако не застанат на твоя страна, окончателно наклони везните.

Кийт се обади на Даунинг Стрийт, за да предупреди премиера, че има вероятност от кървави безредици, които могат да продължат няколко седмици. Госпожа Тачър му обеща пълната си поддръжка. С дните бързо стана ясно, че не е преувеличил: журналистите и печатарите в новия комплекс бяха пазени от въоръжена полиция. След като получиха анонимни заплахи, Таунсенд и Брус Кели трябваше да се движат с денонощна охрана.

Това не се оказа единственият им проблем. Макар че новата редакция на Кучешкия остров несъмнено бе най-модерната в целия свят, някои журналисти се оплакваха от живота, който бяха принудени да водят, и отбелязваха, че в договорите им не се споменава нищо за обиди, а понякога дори замерване с камъни от стотиците стачкуващи профсъюзни членове.

И неприятностите не свършваха дотук. Щом влезеха в комплекса, вътре ги очакваше конвейерна атмосфера, модерни клавиатури и компютри, заменили старите им пишещи машини, и особено забраната за употреба на алкохол. Навярно щеше да е по-лесно, ако не ги бяха отдалечили толкова от любимите им флийтстрийтски кръчми.

През първия месец след преместването на Кучешкия остров напуснаха шейсет и трима журналисти и продажбите на „Глоуб“ продължаваха да спадат седмица след седмица. Стачната обсада ставаше все по-напрегната и финансовият директор предупреди Таунсенд, че ако положението скоро не се промени, ще се изчерпат дори ресурсите на „Глобал Корпорейшън“. „Струва ли си да рискуваш банкрут, за да докажеш, че си по-силен?“ - попита той.

Армстронг с радост наблюдаваше развитието на събитията от другата страна на Атлантика. Тиражът на „Ситизън“ растеше и цените на акциите му рекордно се покачваха. Но той знаеше, че ако Таунсенд успее да промени нещата в своя полза, ще се наложи да се върне в Лондон и бързо да направи подобен ход.

Ала никой не би могъл да предвиди онова, което се случи.