Четвъртата власт

40. ГЛОУБ

5 ноември 1991

Издирване на изчезнал магнат

- Добро утро, господа - с висок, весел глас поздрави Армстронг, но в отговор получи само странно мърморене. Сър Пол Мейтланд леко му кимна, докато Дик заемаше свободното място от дясната му страна. Армстронг бавно плъзна поглед по масата. Отсъстваше само заместник-председателят.

- Тъй като пристигнаха всички освен господин Уейкъм, който е предал извиненията си на секретаря на компанията - каза сър Пол и погледна джобния си часовник, -предлагам да започваме. Приемате ли протоколите от миналото заседание на борда за верни и абсолютно точни?

Кимнаха всички освен Армстронг.

- Добре. Първа точка от дневния ред е въпросът, който подробно обсъдихме на неотдавнашното съвещание на финансовата комисия - продължи сър Пол, - а именно настоящото състояние на пенсионния фонд. Тогава господин Уейкъм положи всички усилия да ни информира, но се боя, че няколко въпроса все още остават без отговор. Стигнахме до заключението, че единствено генералният ни директор е способен да ни осведоми за онова, което става в Ню Йорк. С облекчение виждам, че той е намерил време да участва в заседанието, така че навярно би трябвало да започна като...

- Не, навярно аз би трябвало да започна - прекъсна го Армстронг, - като ви обясня защо не успях да присъствам на миналото заседание. - Сър Пол прехапа устни, скръсти ръце и впери поглед в свободния стол в отсрещния край на масата.

- Останах в Ню Йорк, господа - продължи Армстронг, - защото бях единственият човек, с когото бяха готови да преговарят печатарските профсъюзи - както, убеден съм, на миналото заседание на борда е потвърдил Питър Уейкъм. И не само че успях да постигна резултата, характеризиран от коментаторите като „чудо“ - сър Пол сведе очи към една уводна статия, отпечатана предната седмица в „Ню Йорк Трибюн“, в която наистина се използваше думата „чудо“ - но и сега мога да съобщя на борда още нещо, което помолих да ви предаде господин Уейкъм, а именно, че „Трибюн“ най-после изплува на повърхността и през последния месец осъществи печалби. - Някои от директорите, изглежда, просто не бяха в състояние да го погледнат. Лицата на онези, които го наблюдаваха, не изразяваха одобрение. - Навярно заслужавам известна похвала за това огромно постижение - каза Армстронг - вместо постоянните критики от страна на председател, чиято представа за бизнес е да храни гъските на епсъмското езеро.

Сър Пол понечи да възрази, но Дик вдигна ръка и повиши глас.

- Позволете ми да довърша. - Председателят се намръщи и впери поглед право пред себе си.

- Що се отнася до пенсионния фонд, секретарят на компанията по-добре от мен би могъл да потвърди, че в тази сметка имаме значителен излишък, малка част от който използвах - напълно законно - за инвестиции в Съединените щати. За борда може би също ще е интересно да научи, че неотдавна проведох поверителни преговори с Кийт Таунсенд с оглед на закупуването на "Ню Йорк Стар". -Повечето директори се смаяха от съобщението и този път всички го погледнаха.

- Не е тайна - продължи Армстронг, - че след авантюрата с „Мулти Медия“, за която плати три милиарда долара, Таунсенд е в сериозно финансово затруднение. Вероятно си спомняте, че миналата година препоръчах да не предлагаме за тази компания повече от един и половина милиарда долара. Преценката ми се оказа вярна. Сега съм в състояние да се възползвам от катастрофалната грешка на Таунсенд и да направя оферта за неговите акции от „Стар“, която само преди половин година нямаше да е възможна.

Вниманието на всички вече бе приковано към него.

- Този успех ще превърне „Армстронг Комюникейшънс“ в най-могъщата издателска империя на Източното крайбрежие на Америка. - Дик замълча за миг за по-голям ефект. - Той също ще ни донесе по-големи печалби, отколкото получаваме във Великобритания.

Един-двама от присъстващите се усмихнаха, но не и председателят.

- Трябва ли да разбираме, че сделката с Таунсенд е сключена? - тихо попита той.

- Намира се в последната си фаза, господин председателю - отвърна Армстронг. - Но не бих си и помислил да ангажирам компанията с толкова важна покупка, без да получа разрешението на борда.

- И какво точно означава „последна фаза“? - попита сър Пол.

- Двамата с Таунсенд проведохме неофициална среща на неутрална територия в присъствието на нашите адвокати. Стигнахме до споразумение за сумата, приемлива за двете страни, така че сега остава само адвокатите да подготвят договорите за подпис.

- Значи все още няма нищо черно на бяло, така ли?

- Засега не - потвърди Армстронг. - Но съм убеден, че на следващото заседание на борда ще съм в състояние да представя за одобрение цялата необходима документация.

- Разбирам - сухо отвърна сър Пол и отвори папката, която лежеше пред него. - И все пак дали сега не бихме могли да се върнем на първа точка от дневния ред и в частност на настоящото състояние на пенсионния фонд. -Той замълча за момент и прибави: - От който неотдавна са били изтеглени над четиристотин и...

- И мога да ви уверя, че тези пари са добре инвестирани - за пореден път го прекъсна Армстронг.

- В какво, ако смея да попитам? - попита сър Пол.

- В момента не разполагам с точните подробности -отвърна Дик. - Но помолих нашите счетоводители в Ню Йорк да подготвят обширен доклад, така че членовете на борда да добият цялостна представа за положението преди следващото ни заседание.

- Много интересно - рече сър Пол. - Обаче снощи разговарях с нашия счетоводен отдел в Ню Йорк и там изобщо не разбраха за какво говоря.

- Защото за тази задача избрах малка група вътрешни хора и ги инструктирах да не разпространяват никаква информация с оглед на деликатността на някои сделки, по които работя в момента. Ето защо не мога да...

- По дяволите! - повиши глас сър Пол. - Аз съм председател на тази компания и имам право да бъда осведомяван за всяко важно решение, което може да се отрази на нейното бъдеще.

- Не и ако това излага на риск шансовете ми да сключа важна сделка.

- Аз не съм само гумен печат - каза ехидно сър Пол.

- Не съм казвал такова нещо, господин председателю. Но понякога решенията трябва да се взимат в моменти, в които вие отдавна сте в уютното си легло.

- Нямам нищо против да ме събудят - без да откъсва очи от него, отвърна сър Пол. - Като например снощи - от мосю Жак Лакроа от Женева, който ми се обажда, за да ми съобщи, че ако до края на днешния работен ден не бъде изплатен заемът от петдесет милиона долара, банката ще намери за нужно да предаде въпроса на своите адвокати.

Неколцина от директорите сведоха глави.

- И ще си получат парите - без дори да мигне, заяви Армстронг. - Уверявам ви.

- И откъде ще ги вземете този път? - попита сър Пол. - Защото дадох ясно нареждане, докато съм председател, от пенсионния фонд да не се тегли нито пенс. Нашите адвокати ме посъветваха, ако този чек за петдесет милиона долара бъде осребрен, всеки член на борда да подлежи на съдебно преследване.

- Става дума за елементарна грешка, допусната от младши чиновник в счетоводния отдел - отвърна Армстронг, -който е депозирал чека в друга банка. Беше уволнен още същия ден.

- Но мосю Лакроа ме информира, че лично сте представили чека и той е подписал разписка, която го доказва.

- Наистина ли смятате, че си губя времето в Ню Йорк, като обикалям по банките да разнасям чекове?

- Честно казано, нямам представа какво вършите в Ню Йорк - но трябва да отбележа, че обяснението, което даде на миналото заседание на борда Питър Уейкъм за това колко пари от пенсионния фонд са били внесени на сметки в „Банк ъв Ню Амстердам“ и „Манхатън Банк“, просто не беше правдоподобно.

- Какво искате да кажете? - извика Дик.

- Господин Армстронг, и на двама ни е известно, че „Манхатън“ е банка, която представлява печатарските профсъюзи в Ню Йорк, и че миналия месец „Банк ъв Ню Амстердам“ са получили инструкции от вас да купят наши акции за над седемдесет милиона долара - макар нашият главен счетоводител Марк Тенби да ви е напомнил, че закупуването на акции от някоя от собствените ни компании е в противоречие със закона.

- Изобщо не ми е казвал такова нещо! - изкрещя Армстронг.

- Навярно става въпрос за друга „елементарна грешка“ - рече сър Пол, - която несъмнено може да се поправи с уволнението на главния счетоводител.

- Това е нелепо - отвърна Дик. - „Банк ъв Ню Амстердам“ може да е купила онези акции за някой от своите клиенти.

- За съжаление не е така. - Председателят разтвори нова папка. - Главният дилър, който любезно прие да разговаря с мен, потвърди, че сте му дали ясни инструкции - той погледна към бележките си - да вдигне цената на акциите, защото не сте можели да си позволите повече да спада. Когато ви посочил последствията от такава постъпка, вие очевидно сте му отговорили... - сър Пол отново погледна записките си, - ... „Не ми пука каква е цената“.

- Неговата дума срещу моята - каза Армстронг. - Ако продължи да го твърди, ще го дам под съд за клевета. -Той замълча за миг. - И в двете държави.

- Това може да се окаже неразумно - рече сър Пол, -защото всеки телефонен разговор с този отдел в „Банк ъв Ню Амстердам“ се записва и аз помолих да ми пратят разпечатка.

- В лъжа ли ме обвинявате? - извика Армстронг.

- Ако го направя - попита председателят, - ще ме дадете ли под съд за клевета?

Армстронг го зяпна смаяно.

- Виждам, че нямате намерение честно да отговорите на нито един от въпросите ми - продължи сър Пол. - Ето защо не ми остава друг избор освен да подам оставка като председател на директорския борд.

- Не, не! - извикаха няколко приглушени гласа около масата.

Дик чак сега осъзна, че е надценил картите си. Ако сър Пол подадеше оставка, само след няколко дни целият свят щеше да научи за тежкото финансово състояние на компанията.

- Надявам се, че ще се съгласите да останете председател до годишното събрание на акционерите през април - тихо каза той, - за да можем поне да организираме спокойното предаване на поста.

- Боя се, че нещата вече стигнаха прекалено далеч -каза сър Пол и стана.

- Да ви умолявам ли искате?

- Не, господине. Вие сте също толкова способен на това, колкото и да казвате истината.

После сър Пол се обърна и излезе, като остави документите си на масата.

Дик седна на неговото място, но известно време само бавно оглеждаше присъстващите.

- Ако някой иска да го последва - каза накрая той, -сега е моментът.

Разнесе се шумолене на хартия и скърцане на столове, няколко души сведоха погледи, но никой не си тръгна.

- Добре - рече Армстронг. - А сега, стига да се държим като разумни хора, скоро ще стане ясно, че сър Пол просто се е нахвърлил на заключения, без да има представа за действителното положение.

Не всички около масата изглеждаха убедени. Ерик Чапмън, секретарят на компанията, беше един от онези, чиито глави останаха сведени.

- Втора точка - твърдо каза Дик. Шефът на тиражния отдел обясни защо през последния месец продажбите на „Ситизън“ толкова рязко са спаднали, което според него щяло да окаже непосредствено отрицателно въздействие върху приходите от реклама.

- Тъй като „Глоуб“ намали единичната си цена на десет пенса, мога само да посъветвам борда да последваме техния пример.

- Но ако го направим - възрази Чапмън, - приходите още повече ще спаднат.

- Това е вярно... - започна шефът на тиражния отдел.

- Просто трябва да запазим самообладание - прекъсна го Армстронг - и да видим кой пръв ще премигне. Обзалагам се, че до един месец империята на Таунсенд ще е рухнала и ние ще събираме останките й.

Макар че един-двама от директорите кимнаха, повечето бяха в борда достатъчно отдавна, за да си спомнят случилото се предишния път, когато Армстронг бе предвидил такова развитие на събитията.

Останалите точки от дневния ред им отнеха около час и накрая стана ясно, че никой не желае пряко да противоречи на генералния директор. Когато Армстронг попита има ли някакви въпроси, никой не отговори.

- Благодаря ви, господа - каза той, изправи се, събра папките на сър Пол и бързо излезе от залата. Докато крачеше по коридора, видя, че Питър Уейкъм задъхано бърза след него. Настигна го тъкмо когато влизаше в асансьора.

-Ако беше пристигнал преди няколко минути, Питър - усмихна се Дик, - щях да те направя председател.

Натисна най-горния бутон и се качи на покрива, където завари пилота си да стои облегнат на парапета и да пуши цигара.

- Към „Хийтроу“ - нареди Армстронг, без изобщо да се замисля за такива неща като разрешение от контролната кула или свободни коридори. Пилотът светкавично угаси цигарата си и се втурна към площадката за излитане. Докато летяха над Лондон, Армстронг започна да анализира последователността от събития, които щяха да се разиграят през следващите няколко часа, освен ако по някакво чудо не се появяха 50 милиона долара.

След петнайсет минути хеликоптерът кацна на частна писта. Армстронг стъпи на асфалта и бавно закрачи към самолета си.

На стълбичката го очакваше друг пилот.

- Ница - преди да потъне в седалката, нареди Армстронг. Пилотът изчезна в кабината, решил, че „капитан Дик“ отива на яхтата си в Монте Карло за неколкодневна почивка.

Самолетът се отправи на юг. По време на двучасовия полет Армстронг разговаря по телефона само веднъж - с Жак Лакроа в Женева. Но колкото и да го умоляваше, отговорът оставаше неизменен: „Господин Армстронг, трябва да платите петдесетте милиона до края на работния ден, иначе няма да имам друг избор освен да предам въпроса в ръцете на нашето министерство на правосъдието.“