Четвъртата власт

35. НЮ ЙОРК ТРИБЮН

4 февруари 1991

Капитан Дик поема командването

- Армстронг предлага два милиарда за „Мулти Медия“ - каза Таунсенд.

- Какво? Все едно някой политик да обяви война, когато не иска хората да разберат колко тежки са проблемите в страната - отвърна Том.

- Възможно е. Но подобно на същите тези политици, ако успее, може да реши всичките си проблеми.

- Съмнявам се. След като през уикенда прегледах онези данни, ако даде два милиарда, това най-вероятно ще предизвика катастрофа.

- „Мулти Медия“ струва много повече от два милиарда - възрази Таунсенд. - Тя притежава четиринайсет вестника от Мейн до Мексико, девет телевизионни станции и „ТВ Нюз“, най-продаваното списание в целия свят. Миналата година тиражът му достигна един милиард и компанията обяви приход от над сто милиона долара. Това са адски много пари.

- Не виждам как Армстронг може да се надява да получи печалба от два милиарда, особено ако потъне до гуша в дългове.

- Просто ще прави повече пари - отвърна Таунсенд. -„Мулти Медия“ от години е на автопилот. Като начало, аз бих продал някои от второстепенните предприятия, които вече не са печеливши, и бих реорганизирал други, които би трябвало да печелят много повече. Но основните ми усилия ще са насочени към развитието на медиите, които никога не са били използвани правилно. И щях да финансирам всичко с печалбите от вестниците и списанията.

- Но в момента ти си имаш достатъчно проблеми и без да мислиш за ново разширяване - каза Том. - Едва успя да се възстановиш от стачката на „Ню Йорк Стар“, а и не забравяй, че банката ти препоръчва период на консолидация.

- Знаеш какво е мнението ми за банкерите - рече Таунсенд. - Сега „Глоуб“, „Стар“ и всичките ми австралийски вестници са на печалба и навярно никога друг път няма да имам такава възможност. За разлика от банката, ти поне го разбираш, Том.

Спенсър дълго не отговори. Възхищаваше се на енергията и изобретателността на Таунсенд, но „Мулти Медия“ засенчваше всичко, с което си бяха имали работа. И колкото и да се опитваше, просто не можеше да върже цифрите.

- Виждам един-единствен начин - каза той накрая.

- Какъв?

- Да му предложим преференциални акции - наши акции в замяна на неговите.

- Но това е преливане от пусто в празно. Той никога няма да се съгласи, особено ако Армстронг вече му е предложил два милиарда в брой.

- Бог знае откъде ще ги намери - отвърна Том. - Какво ще кажеш да си поприказвам с техните адвокати и да проверя дали Армстронг действително му е направил такава оферта?

- Не. Така няма да стане. Не забравяй, че Синклер е едноличен собственик на компанията, така че е по-разумно да се обърнем направо към него. Така би постъпил Армстронг.

- Но това не е в твоя стил.

- Знам. Но напоследък все по-рядко сключвам сделки с хора, които притежават всички акции от компаниите си.

Спенсър сви рамене.

- Е, какво ти е известно за Синклер?

- Той е на седемдесет - отвърна Таунсенд - и тъкмо затова се пенсионира. През живота си е изградил най-преуспяващата частна медийна корпорация в света. Неговият приятел Никсън го прати посланик във Великобритания. През свободното си време събира една от най-богатите частни колекции от платна на импресионисти. Освен това е председател на благотворителна фондация, която насочва усилията си към областта на образованието. И кой знае как намира време и за голф.

- Чудесно. А какво смяташ, че знае за теб Синклер?

- Че по рождение съм австралиец, управлявам втората по големина медийна компания в света, предпочитам Нолън пред Реноар и не играя голф.

- И как възнамеряваш да действаш?

- Без никакви глупости: лично ще му се обадя и ще му направя оферта. Така поне няма години наред да се чудя дали съм можел да успея. - Таунсенд погледна адвоката си, но Том не отговори.

Кийт вдигна слушалката.

- Хедър, свържи ме с централата на „Мулти Медия“ в Колорадо.

- Наистина ли смяташ, че Армстронг му е предложил два милиарда? - попита Спенсър.

Таунсенд се замисли.

- Да.

- Но откъде ще намери такава сума?

- Предполагам, от същото място, откъдето е намерил и парите, за да плати на профсъюзите.

- И колко възнамеряваш да предложиш?

Преди да успее да отговори, телефонът на бюрото иззвъня.

- „Мулти Медия“ ли е?

- Да, господине - отвърна южняшки глас.

- Казвам се Кийт Таунсенд - представи се той. - Бих желал да разговарям с господин Синклер.

- Посланик Синклер познава ли ви, господине?

- Надявам се - отвърна Таунсенд. - Иначе просто си губя времето.

- Ще ви свържа с кабинета му.

Кийт даде знак на адвоката си да вдигне втората слушалка.

- Кабинетът на посланик Синклер - разнесе се друг глас с южняшки акцент.

- Тук е Кийт Таунсенд. Бих ли могъл да поговоря с господин Синклер?

- След двайсет минути господин посланикът тръгва за ежеседмичната си игра на голф, господин Таунсенд.

Том затисна слушалката с длан и прошепна:

- Обръщай се към него с „господин посланик“. Явно всички го наричат така.

Кийт кимна.

- Добро утро, господин Таунсенд. Хенри Синклер слуша. С какво мога да ви помогна?

- Добро утро, господин посланик - като се мъчеше да запази спокойствие, отвърна Таунсенд. - Исках лично да поговоря с вас, за да не губим излишно време чрез адвокати.

- Да не споменавам излишните разходи - прибави Синклер. - За какво искате да разговаряме, господин Таунсенд?

За миг Таунсенд съжали, че не е обсъдил по-подробно тактиката си с Том.

- Бих искал да ви направя оферта за „Мулти Медия“ -отвърна той - и реших, че е най-разумно да се свържа директно с вас.

- Оценявам го, господин Таунсенд - каза Синклер. -Но господин Армстронг, когото, струва ми се, познавате, вече ми направи оферта, която отхвърлих.

- Това ми е известно, господин посланик, - Кийт се зачуди колко всъщност му е предложил Армстронг.

- Имате ли нещо против да попитам каква сума имате предвид, господин Таунсенд? - попита Синклер.

Когато Кийт отговори, Том едва не изпусна слушалката на пода.

- И как възнамерявате да платите? - продължи собственикът на „Мулти Медия“.

- В брой - без да има ни най-малка представа как ще събере парите, отвърна Таунсенд.

- Ако до трийсет дни осигурите тази сума, господин Таунсенд, можете да смятате сделката за сключена. Тогава просто помолете адвокатите си да се свържат с моите.

- Кои са адвокатите, които ви представляват?

- Извинете, че се налага да прекъсна разговора, господин Таунсенд, но след десет минути трябва да съм на игрището за голф, а там плащам на час.

- Разбира се, господин посланик - каза Таунсенд. Радваше се, че Синклер не може да види удивеното му изражение. После затвори и погледна Том.

- Съзнаваш ли какво направи, Кийт?

- Най-голямата сделка в живота си.

- С тези три милиарда долара навярно ще ти е и последната.

- Ще спра тоя проклет вестник! - извика Армстронг и удари с юмрук по бюрото.

Ръсел Кричли, който стоеше на крачка зад клиента си, разбираше, че думите му биха били по-убедителни, ако през последните три месеца Шон 0 Райли не ги чуваше всеки ден.

- Това може да ви излезе много скъпо - тихо отвърна 0 Райли.

- Какво искаш да кажеш? - изкрещя Дик.

- Само това, че докато обявите вестника за продан, може да не остане нищо, което да си струва.

- Заплашваш ли ме?

- Бихте могли да го изтълкувате и така.

Армстронг скочи, опря длани върху бюрото и се наведе напред, така че лицето му да е само на сантиметри от това на профсъюзния лидер. 0 Райли обаче дори не мигна.

- Да не би да очакваш да се съглася с обезщетение от триста и двайсет милиона долара, когато снощи открих в присъствените книги осемнайсет имена на хора, напуснали компанията, един от тях преди повече от десет години?

- Зная - отвърна 0 Райли. - Толкова са се привързали към вестника, че просто не могат да си идат. - Той едва се сдържа да не се усмихне.

- За петстотин долара на нощ! - извика Армстронг. - Не съм изненадан.

- Тъкмо затова ви предлагам изход - каза 0 Райли.

Армстронг погледна последния присъствен списък и сбърчи лице.

- Ами Бъгс Бъни, Джими Картър и 0. Дж. Симпсън, да не споменавам за още четирийсет и осем известни личности, които са се подписали за нощната смяна? И очакваш да се съглася всеки от тях, включително Джордж Буш, да бъде включен в твоето предложение за обезщетение, така ли?

- Да. Просто по този начин ще помогнем за предизборната му кампания.

Армстронг отчаяно погледна към Ръсел и Питър с надеждата да получи някаква подкрепа от тях, но поради различни причини двамата мълчаха. Той отново се обърна към 0 Райли и изкрещя:

- По-късно ще ти съобщя решението си! А сега се махай от кабинета ми!

- Все още ли се надявате довечера вестникът да излезе? - невинно попита профсъюзният лидер.

- Това нова заплаха ли е?

- Естествено - отвърна 0 Райли. - Защото в такъв случай ви предлагам да се съгласите преди в пет часа да застъпи нощната смяна. За моите хора няма значение дали им плащат, за да работят, или за да не работят.

- Махай се от кабинета ми! - изрева Армстронг.

- Както кажете, господин Армстронг. Вие сте шефът. -Той кимна на Ръсел и си тръгна.

Щом вратата зад него се затвори, Дик се обърна към Питър.

- Сега виждаш с какво си имам работа. Какво очакват да направя?

- Да спреш вестника - спокойно отвърна Ръсел, - както трябваше да направиш още втория месец. Вече щяха да са приели далеч по-ниска цена.

- Но ако бях послушал съвета ти, нямаше да имам вестник.

- И всички щяхме да спим като хората.

- Добре тогава - каза Армстронг. - Ще приема. Засега това е единственият изход. Накрая ще ги победим, това е сигурно. 0 Райли ще се пречупи. Убеден съм, че ще се съгласиш с мен, Питър.

Питър Уейкъм не отговори, но усърдно закима.

- Но откъде ще намериш още триста и двайсет милиона долара? - попита Ръсел.

- Това си е мой проблем.

- И мой. Парите ще ми трябват минути след като 0 Райли постави подписа си под договора, иначе ще обявят стачка тъкмо когато се готвим да отпечатаме следващото издание.

- Ще ги имаш.

- Дик, все още не е късно... - започна адвокатът.

- Въпросът е приключен - изкрещя Армстронг.

Ръсел неохотно кимна и излезе. Дик вдигна слушалката на телефона, който го свързваше директно с главния редактор.

- Барни, имам добра новина - каза той. - Успях да убедя профсъюзите да приемат моите условия. Искам да пуснеш на първа страница материал за победата на здравия разум и уводна статия за това как съм постигнал нещо, което досега никой не е успявал.

- Щом казваш, шефе. Да отпечатам ли подробностите на споразумението.

- Не, не си прави труда. Условията са толкова сложни, че даже читателите на „Уолстрийт Джърнъл“ не биха могли да ги разберат. Във всеки случай няма смисъл да посрамваме профсъюзите - прибави той и затвори.

- Добра работа, Дик - каза Питър. - Изобщо не съм се съмнявал, че в крайна сметка ще победиш.

- На известна цена - докато отваряше горното чекмедже на бюрото си, рече Армстронг.

- Всъщност не, Дик. 0 Райли се огъна в момента, в който го заплаши, че ще спреш вестника. Ти блестящо се справи с него.

- Питър, трябват ми няколко подписани чека. И тъй като в момента ти си единственият друг директор в Ню Йорк...

- Разбира се - отвърна Уейкъм. - С удоволствие.

Армстронг постави чековата книжка от пенсионния фонд на бюрото си и я разтвори.

- Кога се връщаш в Лондон? - попита той и му даде знак да седне на неговия стол.

- С утрешния „Конкорд“ - усмихна се Питър.

- Тогава ще трябва да обясниш на сър Пол защо, колкото и да ми се иска, не мога да присъствам на заседанието на борда в сряда. Просто му кажи, че най-после съм уговорил чудесни условия с профсъюзите и че до следващото заседание ще сме в състояние да отчетем печалби. -Той сложи ръка на рамото му.

- С удоволствие, Дик - отвърна Уейкъм. - Колко чека да подпиша?

- Ами, щом си започнал, можеш да подпишеш всички.

- Цялата книжка ли? - неспокойно се размърда Питър.

- Да. - Армстронг му подаде писалката си. - При мен ще са на сигурно място. В крайна сметка, докато не съм ги подписал и аз, нито един няма да бъде осребрен.

Питър нервно се усмихна и развъртя капачката на писалката. Поколеба се, но само докато не усети, че пръстите на Дик се впиват в рамото му.

- Постът ти на заместник-председател трябва да се препотвърди след няколко седмици, нали? - попита Армстронг.

Питър подписа първите три чека.

- А и Пол Мейтланд няма да е вечен, нали знаеш. Накрая все някой трябва да заеме неговото място.

Питър продължи да подписва.