Четвъртата власт

36. ДЕЙЛИ ЕКСПРЕС

8 февруари 1991

Кабинетът оцелява от бомба на ИРА, избухнала в градина на Даунинг Стрийт

„Отхапали са повече, отколкото могат да сдъвчат“ -гласеше заглавието на статията във „Файнаншъл Таймс“. Сър Пол Мейтланд, който седеше пред камината в епсъмския си дом, и Том Спенсър, който се прибираше с влак от Гринидж, Кънектикът, четяха статията за втори път, макар че само половината от съдържанието й представляваше интерес за тях.

„Медийните магнати Кийт Таунсенд и Ричард Армстронг, изглежда, са допуснали класическата грешка - заемите им значително да надвишат възможностите им. Двамата очевидно са обречени да се превърнат в класически примери за бъдещите поколения студенти в Харвардското бизнесучилище.

Специалистите винаги са били единодушни, че Армстронг отначало като че ли постигна успех, когато купи „Ню Йорк Таймс“ само за двайсет и пет цента, докато всички задължения на вестника останаха за бившите му собственици. Успехът можеше да се превърне в триумф, стига да беше изпълнил заплахата си след месец и половина да спре вестника, ако профсъюзите не подпишат взаимно споразумение. Но той не го направи и задълбочи грешката си, като даде толкова щедро обезщетение, че профсъюзите престанаха да го наричат „капитан Дик“ и го прекръстиха на „Дядо Коледа“.

Въпреки това споразумение вестникът продължи да губи над един милион долара седмично, макар да се смята за неизбежно сключването на договор за нови обезщетения и преждевременно пенсиониране.

Но след като лихвите продължават да се трупат, скоро печалбите на „Ситизън“ и останалите вестници на „Армстронг Комюникейшънс“ вече няма да са в състояние да покриват загубите в Америка.

Г-н Армстронг все още не е информирал своите акционери как възнамерява да финансира второто си споразумение за 320 милиона долара с нюйоркските профсъюзи на печатарските работници. Единственото му изявление по този въпрос може да се открие в „Трибюн“: „След като профсъюзите приеха второто споразумение за обезщетение, няма причина „Трибюн“ да не започне да носи печалби.“

Ню Йорк скептично прие това твърдение и вчера акциите на „Армстронг Комюникейшънс“ паднаха с още девет пенса, за да стигнат до 2.42 лири.

Кийт Таунсенд допусна грешката...“

Телефонът иззвъня и сър Пол остави вестника, изправи се и отиде в кабинета да отговори. Когато чу гласа на Ерик Чапмън, го помоли да изчака, за да затвори вратата. Това не се налагаше, тъй като в момента в къщата нямаше никой друг, ала когато четири години си бил британски посланик в Пекин, някои навици умират трудно.

- Мисля, че незабавно трябва да се срещнем - каза Чапмън.

- Заради статията във „Файнаншъл Таймс“ ли? - попита сър Пол.

- Не, заради нещо много по-опасно. Предпочитам да не го обсъждаме по телефона.

- Разбирам - отвърна сър Пол. - Да повикам ли и Питър Уейкъм?

- Не, ако искаш разговорът ни да остане поверителен.

- Имаш право - съгласи се сър Пол. - Къде ще се срещнем?

- Мога веднага да тръгна за Епсъм. Ще пристигна след около час.

Докато влакът пътуваше за Ню Йорк, Том Спенсър разсеяно прегледа първата половина от статията и се съсредоточи едва когато стигна до думите:

„Кийт Таунсенд допусна грешката да поиска нещо толкова силно, че забрави основните правила за сключване на сделка.

Всеки ученик знае, че ако се надяваш да размениш счупена играчка за пакет бисквити, не само не трябва да премигваш, но и трябва да чакаш другия пръв да направи предложение. Ала, изглежда, Таунсенд е бил толкова решен да купи „Мулти Медия“, че изобщо не е престанал да премигва и без да пита за колко би желал да продаде компанията си Хенри Синклер, сам е предложил 3 милиарда долара. После е задълбочил проблемите си, като се е съгласил да плати в брой.

Също както печатарските профсъюзи в Ню Йорк наричат господин Армстронг „Дядо Коледа“, господин Синклер трябва да си е помислил, че тази година Коледа е подранила - особено когато е публична тайна, че почти е сключил сделка с Армстронг за 2 милиарда долара и че дори тази цена се смята за прекалено висока.

След като уговорил условията, господин Таунсенд установил, че за трийсет дни е изключително трудно да събере парите. И макар все пак да успя, невероятно високите лихви могат да се окажат гибелни за „Глобал Интернешънъл“. Господин Таунсенд е рискувал през целия си живот. С тази сделка обаче доказа, че е готов да заложи всичко на едно хвърляне на зара.

След като вчера „Глобал“ съобщиха шестмесечните си прогнози, акциите им паднаха с още осем пенса, за да стигнат до 3.19 лири.

Освен проблемите, с които в момента се сблъскват, двамата медийни магнати ще бъдат особено засегнати от стабилното покачване на цената на хартията и спадането на долара спрямо лирата. Ако комбинацията от тези тенденции се запази, ресурсите им ще се изчерпат окончателно.

Сега бъдещето на двете компании лежи в ръцете на техните банкери, които трябва да се чудят - подобно на някои кредитори на страна от Третия свят - дали ще получат поне лихвите си, ако не дългосрочните си заеми. Алтернативата е да ограничат загубите си и да се съгласят да участват в най-голямата разпродажба в световната история. Ако дори само една банка прекъсне веригата от заеми, ще се сгромоляса цялата сграда.“

Когато влакът спря на Гранд Сентръл Стейшън, Том скочи на перона пръв, втурна се към най-близката телефонна кабина и набра номера на Таунсенд. Хедър незабавно го свърза. Този път Кийт внимателно изслуша съвета на адвоката си.

Армстронг прочете статията и нареди на секретарката си, ако от Лондон го потърси сър Пол Мейтланд, да отговори, че го няма. Едва затвори слушалката, когато телефонът иззвъня.

- Господин Армстронг, търси ви главният дилър на „Банк ъв Ню Амстердам“. Трябвало спешно да разговаря с вас.

- Свържи ме - отвърна Дик.

- Борсата е наводнена с предложения за продажба на акции на „Армстронг Комюникейшънс“ - осведоми го дилърът. - Цената вече е под два долара и трийсет и един цент и се чудех дали нямате някакви нареждания.

- Продължавай да купуваш - без колебание каза Армстронг.

Последва мълчание.

- Трябва да отбележа, че всеки път, щом акциите паднат с един цент, губите по седемстотин хиляди долара -отвърна главният дилър, след като провери колко акции е продал сутринта.

- Не ми пука каква е цената - заяви Армстронг. - В момента се налага. Щом пазарът се успокои, можеш да продадеш акциите и постепенно да възстановиш загубите.

- Но ако продължат да падат въпреки...

- Просто продължавай да купуваш - прекъсна го Дик.

- Положението все някога ще се промени. - Той затвори и втренчи поглед в собствената си снимка на първа страница на „Файнаншъл Таймс“. Не беше ласкателна.

В момента, в който прочете статията, Таунсенд послуша съвета на Том и се обади на банкерите си преди те да са го потърсили. Генералният директор на банката Дейвид Гренвил потвърди, че сутринта акциите на „Глобал“ отново са паднали, след което предложи да се видят колкото се може по-скоро и Кийт се съгласи да отмени следобедните си ангажименти, за да се срещнат в два часа.

- Навярно няма да е зле да присъства и адвокатът ти - зловещо прибави Гренвил.

Таунсенд нареди на Хедър да освободи целия следобед. През остатъка от сутринта го информираха за подготовката на семинар, който компанията щеше да проведе следващия месец. Хенри Кисинджър и сър Джеймс Голдсмит вече приели да изнесат основните доклади. Идеята му бе да събере в Хонолулу всички висши служители от компанията си, за да обсъдят развитието й през следващите десет години, мястото на „Мулти Медия“ в нейната структура и как да се възползват от новата придобивка. Дали да не отложеше и семинара? Или срещата щеше да се превърне в погребална церемония?

Събирането на средствата за „Мулти Медия“ му отне двайсет и седем дни и много повече безсънни нощи, през които се питаше дали не е допуснал катастрофална грешка. Сега статията във „Файнаншъл Таймс“, изглежда, потвърждаваше най-ужасните му страхове. Ех, ако беше пропуснал срока или бе послушал Том...

В два без нещо шофьорът му зави по Уол Стрийт и спря пред сградата „Дж. П. Гренвил“. На слизане от автомобила Таунсенд си спомни нервността си, когато преди почти петдесет години го бяха повикали в кабинета на училищния директор. Мъж в синя ливрея му отвори огромната стъклена врата и когато го позна, докосна периферията на цилиндъра си. Но още колко време щеше да го прави, запита се Кийт.

Той кимна и се приближи до рецепцията, където Дейвид Гренвил разговаряше с Том Спенсър. Двамата го видяха и се усмихнаха. Очевидно бяха сигурни, че няма да закъснее за тази среща.

- Радвам се да те видя, Кийт - каза Гренвил. - И ти благодаря за точността. - Таунсенд се усмихна. Не можеше да си спомни директорът на гимназията да е казвал такова нещо. Том го прегърна през рамо и тримата се запътиха към асансьора.

- Как е Кейт? - попита банкерът. - Когато за последен път я видях, редактираше един роман.

- И постигна такъв успех, че сега самата тя пише книга - отвърна Таунсенд. - Ако положението не се оправи, накрая може да живеем от нейните доходи. - Двамата му спътници не отвърнаха на черния му хумор.

Вратата на асансьора се отвори на петнайсетия етаж и те тръгнаха към кабинета на Гренвил. Щом седнаха на удобните столове, Гренвил отвори една папка и каза:

- Първо искам да ви благодаря, че се отзовахте толкова бързо.

Таунсенд и адвокатът му кимнаха, макар да знаеха, че не са имали друг избор.

- Нашата банка има честта - обърна се Гренвил към Кийт - повече от четвърт век да работи с твоята компания и ще е много жалко, ако се наложи да сложим край на деловите си отношения.

Устата на Таунсенд пресъхна.

- Но е глупаво да подценяваме сериозността на настоящото положение. Дори съвсем бегъл преглед на делата ти показва, че твоите заеми далеч надхвърлят активите ти, което навярно означава, че си неплатежоспособен. Ако искаш да останем твои банкери, Кийт, ще приемем единствено при условие, че ще ни гарантираш пълното си съдействие, за да се опитаме да решим сегашното ти затруднение.

- Какво означава „пълно съдействие“? - попита Том.

- Като начало, ще пратим в „Глобал Корпорейшън“ финансов екип под ръководството на един от най-висшите ни служители. Те ще получат пълно - повтарям, пълно право да проучват всеки аспект от предприятията ти, който сметнем за необходимо, за да осигурим оцеляването на компанията.

- А след края на това проучване?

- Ръководителят на екипа ще направи препоръки, които ще очакваме да изпълниш.

- Кога мога да се срещна с него? - попита Таунсенд.

- Тя е жена - отвърна генералният директор. - И можеш да я видиш веднага, защото госпожа Бересфорд е в кабинета си на долния етаж и те очаква.

- Тогава да вървим - каза Кийт.

- Първо трябва да зная дали си съгласен с условията ни - настоя Гренвил.

- Струва ми се, можеш да приемеш, че клиентът ми вече е взел това решение - рече Том.

- Добре, в такъв случай ще ви заведа при Елизабет, която ще ви информира за следващия етап.

Банкерът стана и ги поведе по стълбището към четиринайсетия етаж. Когато стигнаха пред кабинета на госпожа Бересфорд, той спря и почука почти почтително.

- Влез - разнесе се женски глас. Генералният директор отвори вратата и ги покани в просторна, добре мебелирана стая с изглед към Уол Стрийт. Обстановката веднага оставяше впечатление за спретнат, подреден и енергичен човек.

Посрещна ги жена, чиято възраст Таунсенд определи на около четирийсет, може би четирийсет и пет години. Беше висока приблизително колкото него, с късо подстригана тъмна коса и строго лице, скрито зад големи очила. Носеше хубав тъмносин костюм и кремава блуза.

- Добър ден - протегна ръка тя. - Аз съм Елизабет Бересфорд.

- Кийт Таунсенд - представи се той. - А това е моят адвокат Том Спенсър.

- Ще ви оставя - каза Дейвид Гренвил. - Но на тръгване се отбий в кабинета ми, Кийт. - Той замълча за миг. -Ако все още приемаш условията ни.

- Благодаря ти - отвърна Таунсенд. Директорът излезе и тихо затвори вратата.

- Моля, седнете. - Госпожа Бересфорд ги настани на удобни столове срещу бюрото си, на което имаше поне петнайсет папки. - Кафе?

- Не, благодаря - отвърна Кийт. Нямаше търпение да свършат. Том също поклати глава.

- Аз лекувам компании - започна госпожа Бересфорд - и моята задача, господин Таунсенд, е просто да спася „Глобал Корпорейнгьн“ от преждевременна смърт. - Тя се отпусна назад и сключи пръсти. - Като всеки лекар, който е открил тумор, първата ми цел е да установя дали е злокачествен, или доброкачествен. Още в самото начало ще ви кажа, че успявам в един от всеки четири такива случая. Трябва да прибавя, че досега не съм имала по-трудна задача.

- Благодаря, госпожо Бересфорд - отвърна Таунсенд. -Много ме успокоихте.

Без да проявява външна реакция, тя се наведе напред и разтвори една от папките.

- Макар че сутринта няколко часа преглеждах баланса ви и въпреки допълнителните проучвания, проведени от блестящия ми екип, все още не съм в състояние да съдя дали преценката на „Файнаншъл Таймс“ за състоянието на вашата компания е вярна, господин Таунсенд. Вестникът се е задоволил с обоснованото предположение, че вашите дългове надвишават активите ви. Докато аз трябва да съм много по-точна. Задачата ми се усложнява от няколко външни фактора. Първо, след като прегледах документацията ви, за мен е ясно, че страдате от заболяване, характерно за хората, издигнали се сами - когато сключвате сделка, вие се омайвате от далечния хоризонт и оставяте други да се чудят как да стигнете дотам.

Том се опита да не се усмихне.

- Второ, изглежда, сте допуснали класическата грешка, която японците толкова точно наричат „принцип на Архимед“ - а именно, че последната ви сделка често е по-голяма от сбора на всички досегашни, взети заедно. По-конкретно, вие сте взели три милиарда долара от редица банки и финансови институции, за да купите „Мулти Медия“, без дори да помислите дали групата ви е в състояние да осигури парите, необходими за покриване на такъв огромен заем. Не мога да повярвам, че за тази сделка не сте поискали професионален съвет.

- Поисках професионален съвет - отвърна Таунсенд. -И господин Спенсър се опита да ме разубеди. - Той се обърна към адвоката си, който безизразно отвърна на погледа му.

- Разбирам - каза госпожа Бересфорд. - Ако не успея да ви помогна, причината за провала ви ще е вашата безразсъдна хазартна природа. След като нощес прочетох тези папки, стигнах до заключението, че през годините сте оцелявали само защото сте печелили повече, отколкото сте губили, и вашите банкери са запазвали доверието си във вас, понякога въпреки здравия си разум.

- Ще ни съобщите ли нещо обнадеждаващо? - попита Таунсенд.

Тя не обърна внимание на въпроса му.

- Първата ми задача е най-подробно да прегледам документацията ви, да проуча всяка една от компаниите ви и нейните ангажименти - независимо от размерите, страната и валутата - и да се опитам да схвана цялостната картина. Ако заключа, че „Глобал Корпорейшън“ е неплатежоспособна в юридическия смисъл на термина, ще премина към втория етап. Той несъмнено ще изисква да продадете част от най-ценните активи на компанията, към много от които, убедена съм, изпитвате лична привързаност.

Таунсенд дори не искаше и да мисли какви ценности има предвид госпожа Бересфорд. Просто седеше на стола и слушаше диагнозата.

- Даже да приемем, че успешно завършим този процес, като допълнителна гаранция ще трябва да подготвите публично изявление, в което да обясните защо „Глобал Корпорейшън“ се самоликвидира. Ако се наложи, аз незабавно ще го пратя на „Ройтерс“.

Таунсенд мъчително преглътна.

- Но ако тази стъпка се окаже излишна и ние все още работим заедно, ще премина към третия етап. Ще посетя всяка банка и финансова институция, към която имате ангажименти, и ще се опитам да ги убедя да ви дадат още малко време да изплатите заемите си. Но трябва да отбележа, че ако бях на тяхно място, аз нямаше да се съглася.

Госпожа Бересфорд замълча, после разтвори друга папка.

- Изглежда... изглежда, че ще се наложи да посетя трийсет и седем банки и единайсет други финансови институции на четири континента. Тази сутрин вече влязох във връзка с повечето от тях. Надявам се, че ще успея да ги накарам да изчакат достатъчно, за да получа представа за всичко това. - Елизабет Бересфорд посочи папките на бюрото си. - Ако по някакво чудо успешно завършим трите етапа, последната ми задача - която е и най-трудната - ще е да убедя същите тези банки, че ще получите финансова възможност да осигурите дългосрочното оцеляване на компанията. Няма да го постигна, ако с независими ревизорски отчети не им докажа, че заемите им са гарантирани с реални активи и приходи. Няма да ви изненадам като кажа, че самата аз все още не съм убедена в това. И нито за миг не си въобразявайте, че можете да се успокоите, ако имате щастието да достигнете четвъртия етап. Нищо подобно, защото тогава ще ви бъдат съобщени подробностите за петия.

Таунсенд усети, че по носа му се стича пот.

- Статията във „Файнаншъл Таймс“ е права в едно отношение - продължи тя. - Ако някоя от банките прояви упорство, цитирам, „ще се сгромоляса цялата сграда“. Ако се стигне до този резултат, ще предам случая на мой колега, който работи на долния етаж и се занимава с ликвидации. Ще завърша с думите, че ако се надявате да избегнете участта на своите сънародници господата Алан Бонд и Кристофър Скейс, трябва не само да се съгласите изцяло да ми съдействате, но и да ми обещаете, че от момента, в който напуснете този кабинет, няма да подписвате чекове, нито да теглите пари от каквито и да било сметки, освен крайно необходимите за ежедневните ви разходи. И дори тогава при никакви обстоятелства не бива да надхвърляте сумата от две хиляди долара, без да се посъветвате с мен.

- Госпожа Бересфорд вдигна поглед и зачака отговора му.

- Две хиляди долара ли? - повтори Таунсенд.

- Да - потвърди тя. - Ще можете по всяко време да поддържате връзка с мен и никога няма да се налага да чакате решението ми повече от час. Ако обаче смятате, че не сте способен да се придържате към тези условия - каза Елизабет и затвори папката, - аз ще престана да ви представлявам. Същото се отнася за нашата банка, чиято репутация, излишно е да ви го напомням, също е заложена. Надявам се, че изясних позицията си, господин Таунсенд.

- Напълно - отвърна Таунсенд. Чувстваше се така, сякаш е изиграл десет рунда с боксьор тежка категория.

- Разбира се, можете да се възползвате от съвета на адвоката си. В такъв случай с удоволствие ще ви предложа някоя от нашите стаи за консултации.

- Не е необходимо - каза Кийт. - Ако не беше съгласен с някой момент от вашето изложение, адвокатът ми отдавна щеше да го е заявил.

Том си позволи да се усмихне и каза:

- Ще ви окажа пълно съдействие.

- Чудесно - рече госпожа Бересфорд. - Навярно бихте могли да започнете, като ми предадете кредитните си карти.

Три часа по-късно Таунсенд се изправи от стола си, ръкува се с Елизабет Бересфорд и окончателно изтощен, я остави да продължи работата си с папките. Том се върна в офиса си, а Кийт неуверено се изкачи по стълбището на горния етаж и се запъти към кабинета на генералния директор. Тъкмо се канеше да почука, когато вратата се отвори и пред него застана Дейвид Гренвил с голяма чаша уиски в ръка.

- Имам чувството, че се нуждаеш от нещо ободряващо. - И му подаде чашата. - Но първо ми кажи успя ли да оцелееш след първите няколко рунда с Елизабет?

- Не съм сигурен - отвърна Кийт. - Но през следващите две седмици съм ангажиран всеки следобед от три до шест, включително уикендите. - Той отпи голяма глътка уиски и прибави: - И ми взе кредитните карти.

- Това е добър признак - рече Гренвил. - Очевидно не се е отказала от теб. Понякога веднага след края на първата среща Елизабет просто праща папките на долния етаж.

- Трябва ли да изпитвам признателност? - когато пресуши чашата, попита Таунсенд.

- Не, просто временно облекчение - каза директорът. - Чувстваш ли се в настроение да присъстваш на вечерята на банкерите? - Той му наля още уиски.

- Ами, надявах се да дойда. Но тя - Кийт посочи надолу - ми даде толкова много домашна работа за утре следобед, че...

- Струва ми се, че е по-разумно да се появиш, Кийт. При сегашните обстоятелства отсъствието ти може да се изтълкува погрешно.

- Вярно е. Но Елизабет няма ли да ме прати вкъщи още преди да са сервирали ордьовъра?

- Съмнявам се, защото съм те сложил от дясната й страна. Всичко това е част от стратегията ми да убедя финансовия свят, че твърдо стоим зад теб.

- По дяволите! Как се държи тя на такива събирания?

Директорът не мисли много преди да отговори:

- Трябва да призная, че не е от приказливите.