Човекът със сините кръгове

Данглар изтръгна от Матилд адреса на ресторанта, беше на площад „Пигал“, но заведението бе закрито още преди две години.

През целия ден Данглар не спря да наблюдава променливото настроение на Адамсберг. Инспекторът намираше, че разследването много се влачи. Но признаваше, че няма какво толкова да се направи. Самият той бе прекарал през гъсто сито целия живот на Мадлен Шатлен, без да открие и най-малкото петънце. Срещна се и с Шарл Рейер, за да го помоли да му обясни интереса си към статията във вестника. Рейер се бе почувствал неприятно изненадан и доста недоволен, като явно се раздразни от това, че се бе издал пред Адамсберг. Но Рейер изпитваше известна симпатия към Данглар и глухият и провлечен глас на този уморен човек, когото си представяше с висок ръст, го тревожеше по-малко от прекалено мекия тембър на Адамсберг. Отговорът, който даде на Данглар, беше прост. Още като студент по дисциплината анатомия на животинския свят бе имал случай да присъства на семинарите на госпожа Форестие. Това можеше да се провери. По онова време Шарл нямаше причина да се сърди на когото и да било и бе оценил госпожа Форестие такава, каквато беше — интелигентна и привлекателна. Помнеше всяка дума от лекциите й. Впоследствие пожела всичко да заличи от онзи живот. Но когато този мъж във фоайето на хотела заговори за „голямата морска дама“, ехото от спомена бе достатъчно приятно, за да пожелае да провери дали става дума за нея и в какво я упрекват. Рейер разбра, че е убедил Данглар. Данглар го попита все пак защо не е обяснил всичко това на Адамсберг предишния ден и защо не е казал на Матилд, че я познава отпреди „случайната“ им среща на улица „Сен Жак“. На първия въпрос Рейер отговори, че не искал Адамсберг да му усложнява живота, а на втория, че не желаел Матилд да го причисли към онези вечни студенти, превърнали се с възрастта в покорни слуги на благородната дама. Такъв не държал да бъде.

От всичко това, казваше си Данглар, не можеше да се измъкне много. Обичайната смесица от полуистини, които забавят разследването. Хлапетата ще бъдат разочаровани. Но го беше яд на Адамсберг заради бавния ход на дните и заради кръговете, които се появяваха отново и отново.

Изпитваше неоснователното чувство, че именно Адамсберг въздейства злотворно върху протичането на времето. Дори управлението сякаш се бе пропило от специфичното поведение на своя комисар. Безпричинните пристъпи на ярост постепенно се оттегляха от Кастро, а Маржелон говореше по-малко глупости не защото единият се бе укротил, а другият поумнял, а сякаш защото вече не си струваше да се говори непрекъснато. Общо взето — но това беше само чувство, което може би се дължеше на собствените му грижи — дребните спречквания и избухвания ставаха по-редки и не толкова ефикасни, отстъпвайки място на някакъв безгрижен фатализъм, който изглеждаше по-опасен. Оперативните работници сякаш спокойно управляваха своя кораб, без да се притесняват от временното бездействие по време на затишие, когато никакъв вятър не духаше в платната. Дните протичаха както обикновено, вчера бяха регистрирани три нападения на една и съща улица. Адамсберг влизаше и излизаше, изчезваше и отново се появяваше, без да предизвика нито критика, нито тревога.