Да се убива е лесно

Четиринайсета глава Люк размишлява

Госпожа Чърч, лелята на Ейми Гибс, беше неприятна жена. Острият нос, играещите очи и бъбривостта й го изпълваха с отвращение.

Той й заговори с подчертано рязък тон и скоро разбра, че така постига неочакван успех.

— От вас се иска — каза й той — да отговаряте на моите въпроси колкото може по-точно. Ако премълчите нещо или изопачавате истината, последствията за вас могат да бъдат много сериозни.

— Да, сър. Разбирам. Готова съм да ви кажа всичко, което мога. Никога не съм имала работа с полицията…

— И не искате да имате — довърши мисълта й Люк. — Е, ако правите така, както ви казах, няма нищо страшно. Искам да знам всичко за покойната ви племенница — кои са били нейните приятели, с какви пари е разполагала, нещо по-особено, което е казвала. Да започнем с приятелите й. Кои бяха те?

Госпожа Чърч се ухили лукаво и свойски му намигна.

— Имате предвид господата?

— Имаше ли и приятелки?

— Ами почти не. Е, имаше момичета, с които заедно са прислужвали, ама Ейми не държеше много на тях. Виждате ли…

— Значи предпочиташе силния пол. Продължавайте! Кажете ми за тях!

— Ами тя ходеше с Джим Харви от гаража, сър. Много симпатичен младеж. „Няма да намериш по-добър“, съм й казвала толкова пъти.

Люк я прекъсна:

— А другите?

Тя отново го погледна лукаво.

— Сигурно си мислите за господина, дето държи антикварния магазин? На мен лично не ми хареса тази работа и ви го казвам направо, сър! Аз съм порядъчна жена и на мен такива неща хич не са ми по вкуса! Но днешните момичета не можеш да ги вразумиш. Те си знаят своето, но често пъти съжаляват за това.

— Случи ли се и на Ейми да съжалява? — запита направо Люк.

— Не, сър, мисля, че не.

— Била е на преглед при доктор Томас в деня, в който е умряла. Дали не е било това причината?

— Не, сър, почти съм сигурна, че не. О, даже бих се заклела в това. Ейми не се чувствуваше добре, но това беше само простуда. Нищо такова, дето си го мислите. Сигурна съм, сър.

— Добре, ще ви повярвам. Все пак докъде бяха стигнали нещата между нея и Елсуърти?

Жената се ухили.

— Не мога точно да ви кажа, сър. Ейми не споделяше с мен.

Люк рязко попита:

— Но все пак са отишли доста далеч, а?

— Този господин няма особено добро име тук. Какви ли не работи разправят за него… И тези негови приятели, дето идват от града, и разни странни случки. Там горе, на Поляната на вещиците, посред нощ.

— Ейми ходеше ли?

— Мисля, че отиде веднъж, сър. Прекара навън цялата нощ и негово благородие разбра това — тогава тя беше на служба в имението — и говори много остро с нея. Тя му отвърнала и той я уволни веднага, както и можеше да се очаква.

— Разказвала ли ви е разни неща за местата, където е работила?

Госпожа Чърч поклати глава.

— Не много, сър. Повече я интересуваха собствените й работи.

— Известно време е работила при майора и госпожа Хортън, нали?

— Почти година, сър.

— А защо напусна?

— Просто за да си подобри положението. Имаше свободно място в имението и, разбира се, заплатата там беше по-висока.

Люк кимна.

— Тя е била у Хортънови, когато госпожа Хортън е починала, нали?

— Да, сър. Роптаеше много тогава — с две болногледачки в къщата и цялата допълнителна работа във връзка с това, подносите и какво ли още не.

— Не е работила при господин Абът, адвоката, нали?

— Не, сър. Той има мъж и жена, които му прислужват. Ейми веднъж ходи при него в кантората му, но не знам за какво.

Люк се постара да запомни този дребен факт, който можеше да се окаже важен. Жената обаче явно не знаеше нищо повече по този въпрос.

— Някои други господа от града, които да са й били приятели?

— Никой, който да заслужава внимание.

— Хайде, госпожо Чърч. Нали казахме, че искам истината.

— Ами той не беше джентълмен, съвсем не. Това беше унижение за нея, ето какво беше, и точно така й го казах.

— Бихте ли обяснили по-ясно, госпожа Чърч?

— Сигурно сте чували за кръчмата „Севън Старс“, сър? Много съмнително заведение, сър, а собственикът, Хари Картър, беше долнопробен тип и през повечето време — полупиян.

— Ейми беше ли му приятелка?

— Един-два пъти е излизала на разходка с него. Не вярвам да е имало нещо повече. Наистина, сър.

Люк кимна замислено и неочаквано попита:

— Познавахте ли момче, Томи Пиърс?

— Какво? Сина на госпожа Пиърс? Разбира се, че го познавах. Винаги готов за някаква беля.

— Той срещал ли се е с Ейми?

— О, не, сър. Ейми щеше да му даде да разбере, ако се беше опитал да й погажда номера.

— А тя беше ли доволна от работата си при госпожица Уейнфлийт?

— Намираше я малко скучна, сър, а и заплатата не беше висока. Но, разбира се, след като беше уволнена по такъв начин от Аш Манър, не й беше лесно да си намери друго добро място.

— Можела е да се махне оттук, предполагам?

— Искате да кажете да отиде в Лондон?

— Или някъде другаде из страната.

Жената поклати глава, после каза бавно:

— Ейми не искаше да напусне Уичууд, поне не при тези обстоятелства.

— Какво искате да кажете с това „при тези обстоятелства“?

— Ами мисля за Джим и за господина от антикварния магазин.

Люк кимна замислено. Тя продължи:

— Госпожица Уейнфлийт е много мила дама, но е твърде капризна по отношение на почистването на сребърните и месинговите прибори, бърсането на праха и тупането на дюшеците. Ейми сигурно не би понесла тази дребнавост, ако не си е намирала компенсации в нещо друго.

— Мога да си представя — каза Люк сухо.

Той отново премисляше нещата. Не виждаше смисъл от по-нататъшни въпроси. Беше почти сигурен, че е измъкнал всичко, което госпожа Чърч знае. Реши да направи последен опит:

— Предполагам, че се досещате защо ви задавам всички тези въпроси. Обстоятелствата около смъртта на Ейми са доста неясни. Не ни задоволява напълно заключението, че това е било нещастен случай. А ако не е, можете да се досетите какво е било.

Жената изрече с известно страхливо облекчение:

— Престъпление!

— Точно така. Е, ако предположим, че племенницата ви е мъртва вследствие на престъпление, кой според вас би могъл да е виновен за смъртта й?

Тя изтри ръце в престилката си.

— Сигурно ще има награда за насочване на полицията по правилна следа? — попита многозначително.

— Може и да има — отговори Люк.

— Не бих искала да кажа нещо определено — жената облиза тънките си устни, — но господинът от антикварния магазин е странен тип. Спомняте ли си случая с Кастър, сър, и онова бедно момиче, дето го намериха на парчета в бунгалото на Кастър край морето. По-късно имаше още пет или шест нещастни момичета, които си изпатиха по същия начин. Може би и господин Елсуърти е като онзи тип Кастър?

— Значи това е вашето предположение, така ли?

— Че не може ли да е така, сър?

Люк се съгласи, че би могло. После каза:

— Отсъстваше ли Елсуърти от града през следобеда на конните състезания? Това е много важно.

Госпожа Чърч се ококори.

— Денят на конните състезания?

— Да, в сряда, преди две седмици.

— Наистина не мога да кажа. Той обикновено заминава в сряда, понякога ходи в града. Нали знаете, че в сряда магазините затварят по-рано.

— О, значи затварят по-рано! — изненада се Люк.

Той се сбогува с госпожа Чърч, без да обръща внимание на намеците й, че времето й е ценно и че има право на парично обезщетение. Тази жена определено му беше неприятна. Въпреки това разговорът му с нея, макар и да не хвърли светлина върху нещата, беше донесъл някои нови предположения.

Той се зае да обмисли всичко внимателно.

Да, в крайна сметка нещата се свеждаха до четирима души. Томас, Абът, Хортън и Елсуърти. Отношението на госпожица Уейнфлийт като че ли потвърждаваше това.

Нейното мъчително нежелание да спомене каквото и да е име. Несъмнено това означаваше, че въпросната личност е с определено положение в Уичууд, някой, на когото един, макар и лек намек би могъл да навреди. Връзваше се също така и с решимостта на госпожица Пинкертон да отнесе съмненията си до по-горна инстанция — местната полиция не би приела сериозно нейната история.

Нещата явно не опираха до обикновени хора като месаря, хлебаря и прочие. Не ставаше дума и за един прост автомеханик. Следователно обвинение срещу въпросната личност би представлявало, от една страна, фантастичен, а, от друга — изключително сериозен въпрос.

Имаше четирима възможни кандидати. Сега той трябваше внимателно да обмисли уликите срещу всеки от тях и да вземе решение.

Първо трябваше да изясни нежеланието на госпожица Уейнфлийт да говори. Тя имаше вид на съвестен човек. Смяташе, че знае кого е подозирала госпожица Пинкертон, но както бе казала, това било само догадка. Възможно било да греши. Кого имаше предвид тя? Явно се притесняваше да не би едно обвинение от нейна страна да навреди на невинен човек. Следователно заподозряната личност трябва да беше с високо обществено положение, ползваща се с уважение в града.

Което автоматично изключваше Елсуърти. На практика той беше външен човек в Уичууд и се ползваше с лошо име тук. Люк не допускаше, че ако госпожица Уейнфлийт е имала предвид Елсуърти, то тя щеше да прояви същите скрупули както сега. Следователно, ако се вземеха предвид съображенията й, Елсуърти беше вън от играта.

А сега останалите. Люк беше на мнение, че майор Хортън също можеше да бъде елиминиран. Госпожица Уейнфлийт енергично бе отхвърлила предположението, че той може да е отровил съпругата си. Ако го подозираше в следващи престъпления, то тя едва ли би била толкова уверена в невинността му относно смъртта на госпожа Хортън.

Оставаха доктор Томас и господин Абът. И двамата отговаряха на необходимите условия. Бяха видни личности в професионално отношение, чиито имена никога не са били замесвани в скандал. По принцип и двамата бяха популярни сред местните хора и се ползваха с тяхното уважение.

Люк насочи вниманието си към друг един аспект. Дали би могъл той сам да елиминира Елсуърти и Хортън? Той веднага поклати глава. Не беше толкова просто. Госпожица Пинкертон е знаела — наистина е знаела — кой е бил този човек. Това се доказваше на първо място от нейната собствена смърт и на второ — от смъртта на доктор Хамбълби. Ала госпожица Пинкертон никога не бе споменавала никакво име пред Онория Уейнфлийт. Следователно, макар госпожица Уейнфлийт да смяташе, че знае, можеше в действителност да греши. Човек често знае какво мислят другите, но понякога разбира, че в крайна сметка не е знаел нищо и че всъщност е направил огромна грешка!

Значи трябваше да не се изключва нито един от четиримата заподозрени. Госпожица Пинкертон бе мъртва и вече не можеше да помогне с нищо. На Люк оставаше да направи това, което бе направил и преди, в деня на пристигането си в Уичууд — да претегли уликите и да обмисли вероятностите.

Започна с Елсуърти. Поначало той беше начело на списъка. В него имаше нещо ненормално, нещо противно на човешката природа. Можеше без проблеми да се окаже „перверзен убиец“.

„Да започнем така — помисли си Люк. — Ще огледаме всеки от заподозрените. Например Елсуърти. Да предположим, че той е убиецът. За момента ще приемем, че зная това със сигурност. Да вземем сега възможните жертви в хронологичен ред. Първо госпожа Хортън. Трудно е да се посочи какъв мотив би имал Елсуърти, за да я премахне. Но пък е имало начин. Хортън спомена за някакво шарлатанско лекарство, което имала от него и от което е взимала. Възможно е по този начин да е била дадена отрова, като арсеник например. Въпросът е — защо? А сега останалите. Ейми Гибс. Защо Елсуърти ще убива Ейми Гибс? Причината е очевидна — започнала е да му пречи! Навярно го е заплашила, че ще предприеме нещо, защото е била измамена от него? Или пък му е помагала за среднощните оргии? Дали го е заплашила, че ще проговори? Лорд Уитфийлд има силно влияние в Уичууд и според Бриджит той е човек с висок морал. Той би могъл да предприеме нещо срещу Елсуърти, ако последният е бил замесен в нещо наистина противно. И така — Ейми отпада. В убийството й няма нищо садистично — използваният метод не говори за това.

Чий ред е сега? На Картър? Защо Картър? Не е много вероятно да е знаел за среднощните оргии (или Ейми му е казала?). Била ли е намесена по някакъв начин хубавата дъщеря? Бил ли е Елсуърти неин любовник? (Трябва да се срещна с Люси Картър.) Възможно е да се е отнесъл грубо с Елсуърти, което да е събудило злобата му. Ако вече е имал зад гърба си едно-две убийства, то тогава би могъл да посегне отново дори и за съвсем незначителна причина.

А сега — Томи Пиърс. Защо Елсуърти е убил Томи Пиърс? Това е лесно. Томи е участвал по някакъв начин в среднощен ритуал и е заплашил, че ще проговори. А може би дори е успял да го стори и затова е трябвало да му се затвори устата.

Доктор Хамбълби. Защо Елсуърти е убил доктор Хамбълби? Това е най-лесният случай! Хамбълби е лекар и е забелязал отклоненията на Елсуърти. Вероятно се е гласял да предприеме нещо в тази насока. По този начин се е обрекъл. Само че има нещо неубедително в начина на убийството. Как Елсуърти е успял да нагласи нещата така, че доктор Хамбълби да умре от отравяне на кръвта? Или лекарят е починал от нещо друго, а инфектираният пръст е бил някаква случайност?

И най-накрая — госпожица Пинкертон. В сряда магазините затваряли рано. В този ден Елсуърти може да е бил в Лондон. Дали има кола? Не съм го виждал в кола, но това не означава нищо. Той е знаел, че тя го подозира, и затова не е искал да остави нищо на случайността при посещението й в Скотланд Ярд. А може би там той е бил вече известен с нещо?

Това са уликите срещу Елсуърти! А какво имаме в негова защита? Ами във всеки случай той не е човекът, когото госпожица Уейнфлийт е смятала, че госпожица Пинкертон има предвид. От друга страна, той не подхожда съвсем на моето бегло впечатление. Когато тя говореше, аз си представих истински мъж, а не такъв като Елсуърти. Тя остави в мен впечатление за съвсем нормален човек — поне външно — за човек, когото никой не би заподозрял. Докато Елсуърти е човек, който буди подозрение. Не, впечатлението ми беше по-скоро за човек като доктор Томас.

А сега — Томас. Какво имаме за Томас? След първия си разговор с него аз го заличих от списъка — приятен и симпатичен човек. Но всичко около този убиец (освен ако не правя някаква чудовищна грешка) говори именно за това — че той е приятен и симпатичен човек. Последният човек, който може да бъде заподозрян в убийство! А доктор Томас има точно такъв вид.

Сега да проследим жертвите отново. Защо доктор Томас е убил Ейми Гибс? Е, наистина изглежда напълно невероятно той да го е сторил! Но тя е ходила при него в онзи ден и той й е дал шишенце със сироп за кашлица. Ами ако това е било оксалова киселина? Това би било много просто и същевременно хитро! Кой е бил повикан, когато са я намерили отровена — Хамбълби или Томас? Ако е бил Томас, той може да е пристигнал с шишенце боя за шапки, да го е поставил незабелязано върху масичката, а после най-спокойно да е взел за анализ и двете шишенца! Или нещо такова. Не е невъзможно, стига човек да е достатъчно хладнокръвен.

Томи Пиърс? Отново не виждам мотив. Това е най-трудното при доктор Томас — мотивът. Същото е и с Картър. Защо доктор Томас ще иска да премахне Картър? Може да се допусне единствено, че Ейми, Томи и кръчмарят са знаели нещо изобличаващо за доктор Томас. А! Ами ако това нещо е било смъртта на госпожа Хортън? Доктор Томас се е грижел за нея и тя умира след внезапно влошаване на състоянието й. Той спокойно би могъл да го направи. А да не забравяме, че Ейми Гибс е била по това време в този дом. Това поне обяснява нейната смърт. За Томи Пиърс се знае със сигурност, че си е пъхал носа навсякъде. Може да е подочул нещичко. Не мога обаче да вкарам Картър в картината. Ейми Гибс може да му е казала нещо. Той може да го е повторил, когато е бил пиян, и тогава Томас решава да премахне и него. Всичко това, разбира се, са само предположения. Но какво друго може да се направи?

А сега — Хамбълби! Това вече е едно съвсем обяснимо убийство. Достатъчен мотив и идеално средство! Кой друг, ако не доктор Томас е могъл да уреди на колегата си отравяне на кръвта. Можел е да инфектира повторно раната всеки път, когато го е превързвал. Защо и другите убийства не бяха така ясни?

Госпожица Пинкертон? Този случай е по-труден, но има един неоспорим факт. Доктор Томас не е бил в Уичууд част от деня. Той каза, че бил на раждане. Възможно е. Но си остава фактът, че е бил извън Уичууд, при това с кола.

Има ли още нещо? Да, има — онзи поглед, с който ме изпрати онзи ден. Надменен и снизходителен, като освен това се усмихваше като човек, който току-що те е пратил за зелен хайвер и много добре го съзнава.“

Люк въздъхна, поклати глава и продължи да размишлява.

„Абът? И той е подходящ. Нормален, заможен, уважаван, последният човек, когото можеш да заподозреш. Същевременно е и много самоуверен, а убийците обикновено са такива! Винаги си мислят, че ще се измъкнат. Ейми Гибс е ходила веднъж при него. Защо? Каква е била причината? Търсила е адвокатски съвет? Защо? Или по личен въпрос? Какво е било онова «писмо от дама», което Томи е видял? Дали е било от Ейми Гибс? Или е било от госпожа Хортън, а Ейми Гибс го е прибрала? Коя друга жена би писала на адвоката нещо толкова лично, че той да се вбеси, когато Томи го вижда? Какво още може да се изнамери за Ейми Гибс? Боята за шапки? Да, това е съвсем в старомоден стил, а мъже като Абът са много консервативни по отношение на жените. Томи Пиърс? Очевидно — заради писмото (явно е било много уличаващо писмо!). Картър? Ако е имало нещо около дъщерята на Картър, Абът в никакъв случай е нямало да допусне скандал — един долнопробен грубиян като Картър да заплашва него! Да заплашва човека, който вече има две убийства зад гърба си! Без господин Картър! Тъмна нощ и умело насочено бутане. Като че ли наистина да се убива е лесно.

Правилно ли преценявам Абът? Струва ми се, че да. Лош поглед в очите на една старица. Тя си мисли разни неща за него… След това — скарване с Хамбълби. Старият Хамбълби се осмелява да застане срещу Абът, умния адвокат, убиеца. Старият глупак дори и не е подозирал какво го очаква. Получава си заслуженото! Той ще се изпречва на пътя ми!

А после — какво? Обръща се и среща погледа на Лавиния Пинкертон. И тогава очите му го издават — в тях проличава вина. Той, който е мислел, че е неуловим, определено поражда подозрение. Госпожица Пинкертон е узнала неговата тайна… Тя знае какво е извършил… Да, но тя няма доказателства. Ами ако тръгне да ги търси? Ако започне да говори… Ако… Той е прекрасен познавач на човешкия характер. Предугажда какво би направила тя в крайна сметка. Ако отиде с тази история в Скотланд Ярд, там може и да й повярват, може да започнат разследване. Трябва да се направи нещо, непременно. Има ли Абът кола или е наел автомобил в Лондон? Във всеки случай не е бил в Уичууд в деня на надбягванията…“

Люк спря за момент. Той толкова се бе увлякъл в заподозрените, че му беше трудно да ги отличи един от друг. Трябваше да измине поне минута, преди да се съвземе, за да може да си представи майор Хортън като убиец.

„Хортън убива жена си. Да започнем с това! Бил е достатъчно провокиран, освен това смъртта й му носи големи облаги. За да мине всичко успешно, е трябвало да се покаже като всеотдаен съпруг. Трябва да поддържа тази илюзия и сега. Понякога обаче той като че ли попрекалява.

Чудесно, едно убийство вече е налице. Кой е следващият? Ейми Гибс. Да, напълно вероятна жертва. Ейми е била в дома му. Може да е видяла нещо — например майорът да дава на жена си чаша бульон или каша? Може да е осъзнала много по-късно смисъла на това, което вижда. Изпълнението с боята за шапки е нещо, за което майорът — един човек с подчертано мъжки разбирания и малко познания относно женския характер — би се сетил съвсем естествено.

Значи Ейми Гибс е обяснена.

Пияният Картър? Както в предишния случай — Ейми му е казала нещо. Още едно изяснено убийство.

А сега Томи Пиърс. Трябва да се опрем на неговото нездраво любопитство. Предполагам, че писмото в кантората на Абът не е било оплакване от страна на госпожа Хортън, че мъжът й се опитва да я отрови? Твърде смело предположение, но пък не може да се изключи. Както и да е — майорът осъзнава факта, че Томи представлява опасност и така момчето се преселва в отвъдното при Ейми и Картър. Всичко изглежда наред. Лесно е да се убива? Божичко, ами да!

А сега идваме до нещо доста трудно. Хамбълби! Мотив? Твърде неясен. Първоначално той се е грижел за госпожа Хортън. Дали болестта го е озадачила, или пък Хортън е повлиял на жена си да прибегне до услугите на по-младия и малко подозиращ лекар? Но ако е така, тогава какво е превърнало Хамбълби в опасност, при това много по-късно? Наистина изглежда доста трудно… Освен това и тази негова смърт от инфекция. Няма връзка с майора.

Госпожица Пинкертон? Напълно възможно. Той има кола — видях я. И същия ден не е бил в Уичууд — твърди, че бил на конните надбягвания. Може да е вярно. Дали Хортън е хладнокръвен убиец? Дали? О, ако можех да го узная…“

Люк се втренчи пред себе си. Челото му бе смръщено от напрежение.

„Един от тях е… Не мисля, че е Елсуърти — но може пък да е и той! На него му приляга най-много! За Томас почти е изключено — стига да не беше това отравяне на кръвта! Смъртта на Хамбълби определено сочи към убиец с медицински познания. Би могъл да е Абът — срещу него няма толкова улики, колкото срещу останалите, но някак си го виждам в тази роля… Да, той подхожда много повече от другите. А може да е и Хортън. Тормозен от жена си в продължение на години, постоянно унижаван — да, може да е и той! Само че госпожица Уейнфлийт не смята така, а тя никак не е глупава — познава градчето и хората тук…

Кого от двамата подозира тя — Абът или Томас? Трябва да е един от двамата… Ако я притисна направо с въпроса: «Кой от двамата?», може би ще измъкна отговор от нея…

Но дори и тогава тя може да греши. Няма начин да го докаже — както например можеше да го докаже госпожица Пинкертон. Трябват ми още доказателства. Ако има още един случай, поне още един, тогава ще знам…“

Изведнъж той се сепна.

— Боже Господи! — промълви той едва чуто. — Ами аз май прося за ново убийство…