Дяволът не обича да чака

5. Не, това не е крикет

Съблекалните бяха на подземния етаж на комплекса; към тях имаше голяма парна баня и четири сауни, заредени с такива количества одеколон и афтършейв, които биха стигнали на някой луксозен мъжки козметичен салон в Лондон за цяла година. Бонд, който беше свикнал с клуба на Барбадос (една-единствена душкабина и мокър бюфет с ледена бира) или с неугледните съблекални на Куинс Клъб в Лондон, си отбеляза наум, че никакви екзотични аромати не бяха в състояние напълно да прикрият киселата миризма на мъжки чорапи, с която бе пропит клубът.

Горнер се преоблече в една от затворените частни кабини и след минута се появи по бели шорти „Лакост“, подчертаващи мускулестите му крака със загар, но нагоре бе останал по фланелената риза с дълги ръкави и с бялата ръкавица на несъразмерно голямата си ръка. На дясното си рамо бе провесил спортен сак с шест нови ракети „Уилсън“.

Без да каже и дума, сякаш очакваше Бонд бездруго да го последва, Горнер се отправи нагоре по стълбището към кортовете. Десетина от тях бяха с безупречно поддържана тревна повърхност и още толкова — с гладка настилка от фино смляна червена сгурия. Клубът се гордееше с кортовете си, за които се говореше, че придават отличен отскок на топката, без да преуморяват ставите и глезените. До всеки корт, монтиран върху висок пилон, имаше стол за съдията, четири обикновени дървени стола за играчите, значителен запас от снежнобели хавлиени кърпи, както и хладилник, в който освен напитки се съхраняваха неотваряни кутии с бели топки „Слезинджър“. Между кортовете чевръсто се движеха стюарди с характерните за клуба раирани униформи в зелено и шоколадово, които се грижеха нищо да не липсва на членовете и гостите.

— Корт номер четири е свободен, доктор Горнер — съобщи на английски един от тях, който изтича да ги посрещне. — Също и номер шестнайсет, ако днес предпочитате тревен.

— Не, искам номер две.

— Обичайният ви корт ли? — запита притеснено човекът. — Боя се, че в момента е зает, мосю.

Горнер погледна стюарда, както ветеринар би погледнал някой грохнал стар кон, на който трябва да постави смъртоносна инжекция. После повтори бавно и отчетливо:

— Искам корт номер две.

Плътният му бас-баритон произнасяше думите с безупречен английски акцент, в който се долавяше едва забележимо потъмняване на гласните, характерно за балтийските народи.

— Ъъъ… да-да. Ама разбира се! Веднага ще помоля господата от номер две да се преместят на номер четири.

— Сам ще се убедите, че номер две има по-добра настилка — каза Горнер на Бонд. — Освен това слънцето не блести толкова в очите.

— Както желаете — отвърна Бонд. Беше прекрасна утрин и слънцето вече се беше издигнало високо в небето.

Горнер бръкна в хладилника, извади кутия топки, хвърли три на Бонд и задържа другите три за себе си. Без да се допита до партньора, той решително се отправи към отсрещната страна на корта, макар тя да не предлагаше някакви видими предимства. В течение на няколко минути двамата си разменяха пасове за загрявка; Бонд се опита да влезе в спокоен и равномерен ритъм, с изнесен напред форхенд в края на дълъг и плавен замах и е правилен завършек на бекхенда. В същото време той внимателно наблюдаваше Горнер, за да открие някакви очевидни слабости на играта му. Повечето играчи съзнателно крият силата и ловкостта на бекхенда си по време на загрявката, но Бонд нарочно му подаде няколко топки плътно вляво, за да не му даде тази възможност. Горнер отби всичките е лекота, като ги върна почти до крайната линия. Форхендът му обаче изобщо не приличаше на удар от тениса. Горнер замахваше от горе на долу, а силният му удар запращаше топката като снаряд ниско над мрежата. Този човек или не може истински да използва форхенд с лек фалц нагоре, или го пази за резерва, помисли си Бонд, но си каза, че не бива да допуска странният удар на съперника му да го обърква и да разстройва начина му на игра.

— Готови! — подвикна Горнер. Това не беше въпрос, а констатация.

Той пристъпи до мрежата и внимателно започна да я мери с металния метър, който висеше на един от страничните стълбове.

— Може би ви се струва, че си губя времето с това, мистър Бонд, но ви приканвам да помислите още веднъж. На нашето равнище на игра почти всеки удар минава на сантиметри над мрежата, като е много възможно по веднъж на всеки сет топката да попадне в нея. Ако добавим и сервисите, които обявяваме за „чисти“, макар да закачат мрежата, числото става много по-голямо. При един мач между равностойни съперници се натрупват към двеста точки, а разликата между победител и победен обикновено е в рамките на десет. А като си помислим, от тези двеста точки може би при трийсет, включително сервисите, топката е докоснала мрежата. Трийсет точки са три пъти повече от достатъчните, за да се спечели един мач. Ето защо не бива да оставяме нищо на случайността.

— Вашата логика е впечатляваща — отвърна Бонд, като размахваше ракетата, за да отпусне мускулите на рамото си.

Горнер нагласи мрежата, като леко притегна верижката, която беше закачена за вертикалната лента в средата и отдолу вързана за метален прът, който се подаваше през дупка в земята. След това удари три пъти по обтягащото въже на мрежата с ракетата си. Бонд забеляза, че на страничния стълб няма ръчка за регулиране на височината и опъна на мрежата. Обтягащото въже се спускаше надолу край стълба и изчезваше в отвора на малка метална пластина, вградена в земята — вероятно към подземна макара, чийто опън се регулираше от помощния персонал. По този начин играчите имаха достъп само до централната лента с верижката за прецизна корекция на мрежата.

— Е, добре — каза Горнер. — Ще фалцирате ли?

Бонд завъртя ракетата в ръката си.

— Грубо или фино? — запита той.

— Да бръсне — каза Горнер, който се наведе през мрежата, за да огледа ракетата на Бонд. — Да, точно така, да бръсне. Аз сервирам.

Бонд се върна няколко крачки назад, за да приеме сервиса му, като се питаше дали под „бръсне“ трябва да разбира грубо или фино — нещо му казваше, че този жаргонен термин би могъл с еднаква лекота да означава и двете.

Макар че при загрявката двамата бяха разменили по няколко сервиса, сега Бонд за пръв път щеше да види Горнер в действие. Не отделяй очи от топката! — заповяда си мислено той.

Лесно беше да се каже. С ракетата Горнер затупа топката пред краката си — един път, два пъти, три пъти, като едновременно с това се въртеше на място като куче, което се готви да си легне. Когато изпълни кръг от 360 градуса, с лявата ръка той подхвърли топката високо нагоре; ръката му — с бялата си ръкавица — остана изпъната докрай напред и нагоре до последния миг, преди ракетата да се стовари върху топката и да я запрати към централната линия в половината на Бонд. Всичко това стана толкова бързо, че Бонд не успя дори да помръдне от мястото си.

— Петнайсет — отбеляза Горнер и бързо зае позиция в лявата половина на линията за сервиране.

Мъчейки се да се концентрира върху играта и да не обръща внимание на цирка с въртенето на място, Бонд се вкопчи с пръстите на краката си в отъпканата настилка. Бекхендът му бе безапелационно пресечен от Горнер, който междувременно бе притичал до мрежата, за да му забие неотразимо воле в далечния ъгъл на корта.

— Трийсет.

През първия гейм Бонд спечели една-единствена точка. Горнер отвори бутилка „Евиан“ от хладилника и наля малко от водата в чаша, от която отпи само веднъж. С лявата си ръка той посочи хладилника, сякаш канеше Бонд да стори същото. При жеста закопчаният маншет на ризата му се отдели за миг от бялата ръкавица. Преди да се отдалечи в своята половина на корта, Горнер закачливо, сякаш за късмет, потупа два пъти мрежата с ракетата.

Като се насилваше да не мисли за видяното през онзи кратък миг в процепа между маншета и ръкавицата, Бонд зае мястото си, за да сервира. Първият сервис на един играч винаги е много важен за задаване на тона на играта. Бонд, който имаше силен сервис, реши да отнеме леко газта и да наблегне на точността на удара. Отначало успяваше да притисне Горнер и от двете страни, но когато дойдеше време за волето, се оказваше, че получава майсторски лоб. При резултат 30 на 40 за съперника му Бонд на два пъти улучи горния ръб на мрежата, като и двата пъти топката отскочи назад и се върна в неговата половина. Ама че жалък начин да загубиш два сервиса последователно, помисли си ядосано той.

Колкото и да се опитваше, Бонд не успяваше да наруши ритъма на Горнер'. При изиграните мачове с Уейланд на Барбадос той неведнъж умишлено бе забавял темпото на играта, принуждавайки по-младия си съперник да губи търпение и да прави елементарни грешки в желанието си да играе нападателно. Горнер обаче не правеше грешки — нито елементарни, нито други. Неговият насочен надолу форхенд не позволяваше на Бонд да отвърне с воле; тъкмо обратното — принуждаваше го да изнесе ракетата далеч напред и нагоре, за да неутрализира фалца на топката. Не че Горнер му предоставяше шансове за воле — още щом го видеше да се изнася напред, той му вкарваше поредния лоб, който с дразнещо постоянство винаги попадаше на крайната линия, но никога аут, както доказваше следата от топката върху бялата боя.

Когато пък идваше ред на Бонд да сервира, Горнер извикваше „Аут!“ още преди топката да бе докоснала земята, без дори да направи опит да я отбие. При втория сервис той се провикваше „Един момент!“ и изтичваше да ритне извън корта рикоширалата от предпазната мрежа предишна топка.

— С тия работи шега не бива — обясняваше той. Миналата седмица видях как един човек си изкълчи глезена, като стъпи на топка. Хайде, продължаваме!

Междувременно ритъмът на Бонд беше безвъзвратно нарушен и той се надяваше единствено да уцели корта с втория си сервис. С магарешко упорство изпълняваше всичките си сервиси, докато в един момент резултатът стана 4 на 5 гейма за Горнер. Имаше един последен шанс за тайбрек, преди Горнер да спечели сета. Бонд реши да се дръпне назад и да го поразиграва с редуване на удари ту вляво, ту вдясно, с надеждата да го подлъже най-после да направи грешка. За пръв път от началото на мача Горнер не изглеждаше чак толкова непобедим. На два пъти форхендът му запрати свистящата топка твърде далеч и за пръв път Бонд успя да поведе с резултат 40 на 30. Горнер му бе сервирал топката удобно за бекхенд и Бонд я запрати в най-далечния ъгъл на корта. След това със своя сервис той вкара топката на сантиметри от крайната линия, принуждавайки Горнер да се пресегне и с мъка да я отбие със загребване отдолу, при което му я вдигна удобно с бекхенд малко зад мрежата. Това беше големият му шанс. Той се изнесе напред, приковал очи в движещата се топка, и заби един фалциран форхенд вътре в полето на сантиметри от страничната линия.

— Аут! — извика Горнер. — Наравно.

Преди Бонд да беше имал време да протестира, той вече бе застанал на линията за сервис. В крайна сметка Горнер спечели гейма и сета — шест на четири. Когато се размениха и Бонд се дръпна назад да изпълни първия сервис за следващия сет, той внимателно огледа мястото, където според него бе паднала топката, забита с фалцовия му форхенд. И наистина, на половин педя навътре от страничната линия имаше видима следа от фалцираната топка.

Бонд се опита да се съсредоточи. Докато се готвеше да изпълни сервиса, Горнер подскачаше намясто насреща му, въртеше ракетата си за дръжката, правеше се, че излиза напред, после бързо се връщаше в изходна позиция. Това беше стара тактика и Бонд я познаваше отлично, което не я правеше лесна за противодействие. С цялата сила на волята си той си заповяда да гледа само топката, замахна с ракетата и сервира с остър удар по централната линия.

— Аут! — извика Горнер.

— Мисля, че грешите — каза Бонд. — Мога да ви покажа следата от топката.

— Следата е стара — възрази Горнер.

— Не. Видях много добре. Нарочно си оставих толеранс за грешка. Попадна поне една педя вътре.

— Драги ми мистър Бонд, ако вашата представа като англичанин за феър плей е да оспорвате казаното от един джентълмен в собствения му клуб, то чувствайте се като у дома си и си повторете, ако обичате, сервиса — каза Горнер и гневно удари с ракетата по обувката си, уж за да отстрани някакви невидими частици мръсотия, полепнали по нея. — Е, хайде!

Първият сервис, който Бонд повтори, беше дълъг. Втория изпълни особено прецизно, с остър замах, но за негово разочарование топката закачи горния ръб на мрежата и се върна в неговата половина.

— Двойна грешка — отбеляза Горнер. — Животът е несправедлив, не мислите ли?

Бонд усети как постепенно го обзема ярост. Застанал в дясната половина на линията за сервиране, той уверено изстреля топката в лявата половина на съперника си, за да я отбие с бекхенд.

— Аут! — уверено извика Горнер, без дори да си даде труда да вдигне ръка.

Бонд тъкмо бе вдигнал ръка за следващия сервис, когато Горнер извика:

— Внимание! Зад вас!

— Какво?!

— Стори ми се, че видях топка на земята, точно зад краката ви.

— Ще ви бъда благодарен, ако оставите аз сам да се грижа за себе си.

— Разбирам, мистър Бонд. Но никога не бих си простил, ако мой гост се нарани. Моля, продължавайте. Втори сервис.

Тенисът, може би в по-голяма степен от повечето състезателни спортове, е игра на ума. При него гневът е напълно безполезен, освен ако не бъде впрегнат за постигане на полезна цел — например на по-висока концентрация.

Бонд вече съзнаваше, че трябва да промени начина си на игра срещу Горнер. В началото късметът сякаш бе на страната на противника му. Запратил бе голям брой сервиси в мрежата, при които само някои топки, отскочили от горния ръб, влязоха в игра; през същото това време Горнер, макар да сервираше сравнително ниско, нито веднъж не бе докоснал мрежата. Освен това Бонд прецени, че няма никакъв смисъл от дълги удари; от този момент нататък той реши, че всичките му топки трябва да попадат поне на половин до един метър навътре от крайната линия. След като взе това решение, той започна да подава все по-високи и къси пасове или пък — при възможност — да забива колкото може по-близко до мрежата. С този стил на игра обаче в клубния тенис рядко се печелят мачове; освен това играчът, който го практикува, трябва да е непрекъснато нащрек. Бонд бе платил скъпо за този урок срещу значително по-младия и подвижен Уейланд. Горнер далеч не беше чак толкова бърз, а и Бонд вече беше психически готов за всичките му забивания и финтове, като дори сам бе успял да му вкара няколко неспасяеми волета, след като го бе принудил за момент да свали гарда.

От известно време Горнер правеше не по едно, а по цели две завъртания на място преди всеки сервис. Подхвърляйки топката нагоре, той я закриваше толкова дълго, колкото изобщо беше безопасно, с облечената си в ръкавица лява ръка, преди да я удари с ракетата. А докато очакваше сервиса на Бонд, подскачаше на едно място като кукла на пружина, прекъсваше играта уж за да разчисти топките, които сякаш нарочно бяха отскочили зад гърба му след удара в оградата или пък „случайно“ бяха изпаднали от джоба му. Но всичките му трикове за отвличане на вниманието успяваха единствено да амбицират Бонд за още по-голяма концентрация, докато накрая, в осмия гейм от сета, за пръв път от началото на мача, той успя с добре насочен форхенд да парира сервис на Горнер и да му върне топката точно по средата на неговата половина, далеч от всякакви ограничителни линии.

След това с два неотразими сервиса Бонд постигна 30 бързи точки, последвани от недобре прицелен бекхенд и мрежа. При четвъртия сервис Горнер му заби топката с всичка сила: 30 равни. При следващия си сервис Бонд имаше избор: с широк замах да запрати топката в половината за форхенд на съперника или да стреля ниско над мрежата по посока на централната линия. Вместо това той направи нещо съвсем друго: с всички сили запрати топката право в тялото на Горнер, с което не му даде никаква възможност за маневриране. Видимо изненадан от тази смяна на тактиката, Горнер с мъка загреба една висока и бавна топка, която Бонд с наслада му заби през мрежата.

Резултатът беше 40 на 30, със сервис на Бонд. Докато се готвеше да сервира, той чу гласа на Горнер:

— Извинете ме, мистър Бонд! Трябва да ида да се облекча. Нали ще ми простите? Само минутка…

И той се отдалечи тичешком по посока към сградата.

Бонд раздразнено прекара пръсти през мократа си, сплъстена от пот коса. Този човек нямаше срам. А бедата с безсрамниците е, че са някак си неуязвими.

Той се приближи към хладилника до стола на съдията, извади бутилка газирана вода и отпи няколко глътки. Играеше според силите си, впрегнал бе всичките си умения, но си даваше сметка, че Горнер е способен на още трикове, за да избегне възможността от загуба. Очевидно бе човек, при когото нищо не биваше да се смята за изключено.

Не след дълго Горнер се върна на корта.

— Още веднъж ви моля да ме извините, мистър Бонд — каза той. — И така, докъде бяхме стигнали? Мой ред ли беше да сервирам?

— Не, мой. Трийсет на четиридесет. Пет на четири гейма.

— Как съм могъл да забравя? Значи това е решаващият гейм за сета? — В тона му имаше нещо пресилено безгрижно и същевременно дразнещо снизходително, сякаш бе под достойнството му да помни такива дреболии като временния резултат.

Бонд си замълча. Вече достатъчно беше поработил върху бекхенда на Горнер, време бе да измисли нещо ново. Прицелвайки се внимателно, той сервира към центъра на отсрещната половина. Горнер бе очаквал това, но не и че топката ще улучи самата линия, която беше леко изпъкнала, и оттам ще отскочи към гърдите му. Той я отигра с мъка, запращайки я в основата на мрежата. За пръв път от сутринта късметът се обръщаше в полза на Бонд: Горнер дори и не се опита да обяви удара му за „аут“, понеже единствено релефната линия би мота да накара топката да отскочи по този начин.

Когато двамата седнаха на столовете да си починат, Горнер подхвърли:

— Вие сте забележителен боец, нали, мистър Бонд?

— Това притеснява ли ви?

— Тъкмо обратното! — Горнер стана и направи бърза серия от упражнения за разкършване. — Бих желал дори да ви предложа да вдигнем леко мизата.

Докато говореше, той не поглеждаше към Бонд, улисан в кордата на ракетата си.

— Става — отвърна Бонд. — Сега залогът е сто паунда, нали така?

— Мисля, че да. И така… какво ще кажете за сто хиляди? — Горнер все така не поглеждаше към Бонд. Междувременно бе извадил нова ракета от сака и изпитваше опъна на кордата, като я удряше силно с главата на другата. — Имам предвид франкове, разбира се, мистър Бонд.

— Стари, предполагам?

— О, не! Нови. От най-новите…

Бонд бързо пресметна наум. Сумата излизаше малко над седем хиляди паунда — напълно безсмислено изхвърляне, далеч над бюджетния му лимит, но в тази особена битка на характери, в която се бе озовал против волята си, той не можеше да си позволи проява на слабост.

— Става, доктор Горнер — каза той. — Ваш сервис.

— Ах, тези британци, с техния феър плей — изрече тежко Горнер с особения си, трудно определим акцент. — Допускам, че приехте предложението ми, защото, както бихте се изразили идиоматично сам вие, да откажете, „не би било крикет“. Не би било джентълменско според правилата на крикета. — Той изплю последните думи, сякаш го бе гнус. — Не, това не би било крикет — повтори с безрадостен смях той, докато се приготвяше да сервира. — Какъв ти крикет?! Ха-ха! Един нищо и никакъв тенис.

Новият, несравнимо по-голям залог, както и целият този цирк с ровенето в сака за ракети, с упражненията за разкършване и прочие, имаше само един смисъл — на заплаха, помисли си Бонд. Тъй и тъй не можеш да ме биеш, казваше му Горнер, глупаво е да се опитваш. Бъди разумен, бъди реалист. Остави се да те бия, и занапред няма да ти създавам повече неприятности.

Начинът, по който бе изразил всичко това, беше доста завоалиран, каза си Бонд. За нещастие на хората като Горнер обаче при Бонд тези заплахи постигаха само един-единствен резултат: все по-голяма решимост за победа.

При първите шест гейма побеждаваше онзи, който сервираше. Когато резултатът стана 3 на 3, отново дойде ред на Горнер да сервира и тогава той започна да губи: 15 на 40. Бонд знаеше, че е настъпил решаващият момент. С бекхенд той върна топката дълбоко в половината на съперника си, но не толкова дълбоко, че да бъде аут, след което се изтегли назад до крайната линия. На няколко пъти Горнер му връщаше с мощен форхенд. Най-често тя спираше в неговото поле, но понякога отскачаше навън. Всичко се развиваше толкова бързо, че Бонд буквално се разкъсваше в опитите си да отгатне най-добрата позиция, за да отбие поредния удар. Горнер умело се възползваше от слабия му форхенд и постепенно го изтика в единия ъгъл, докато Бонд му връщаше топките с лоб по диагонала и успя да го изтласка доста назад. От тези позиции двамата си заразменяха дълги пасове и цели шестнайсет — удара не отбелязаха точка. Бонд усещаше как дробовете му изгарят от задъхване, а очите му щяха да изхвръкнат от взиране в топката. Той отбиваше с настървение бекхендите на Горнер, като постепенно с форхенда си му забиваше все по-навътре, доколкото му стигаше куражът. Когато чу, че Горнер е достатъчно задъхан, той внезапно му пусна един къс. Горнер се затича, но така и не стигна топката. Гейм за Бонд.

— Лош късмет — подразни го той без нужда.

Горнер не отговори. Вдигна ракетата и я удари с такава сила в страничния стълб, че дървената рамка стана на трески. После захвърли настрани дръжката и измъкна нова ракета от сака.

Този пристъп на ярост сякаш му вля нови сили и той стръвно се захвана да отбива сервисите на Бонд без сянка от предишната нервност, заплашвала с провал и двамата съперници при боязливите им размени на удари от предишните няколко гейма. Печелившата комбинация от добър фалц, мощно забиване и точни попадения в близост до крайната и страничните линии му помогна много бързо да се окопити и да изравни: четири на четири. Докато се готвеше да отбие първия сервис на Горнер от новия гейм, Бонд се наруга безмълвно за неблагоразумието си.

За пръв път от началото на мача, доколкото можеше да си спомни Бонд, Горнер удари горния ръб на мрежата още с първия сервис. Топката описа широка дъга и излезе аут; Бонд отби втория сервис със силен форхенд през цялата ширина на корта. Набрал кураж, той пусна един агресивен бекхенд в краката на приближаващия Горнер и поведе с 30 на 0. Изведнъж напрежението в гръдния му кош изчезна, а краката му сякаш започнаха да стъпват по-леко. Придобил самоувереност, той запрати нова ниска топка в отговор на следващия сервис, която профуча на милиметри над мрежата и му спечели гейма.

Горнер направи три завъртания на място зад линията за сервиране, накрая подхвърли топката високо нагоре — бялата му ръкавица проблесна за миг на слънцето — и я запрати напред, грухтейки от усилието. Топката попадна в мрежата и се върна обратно. Той запази самообладание и сервира повторно; този път топката закачи горния ръб, отскочи нагоре и сякаш след известно колебание падна в неговата половина.

— Не може да бъде! — изригна той. После изтича до мрежата и заблъска по нея с ракетата си.

— Успокойте се, да не дойдат от персонала на клуба — каза Бонд. — Пет на четири. Мой сервис, доколкото си спомням.

Този път, докато се разменяха, Бонд изпи цяла бутилка „Евиан“. Мачът явно бе към края си и той не се притесняваше, че се налива с вода.

Докато изчакваше Горнер да привърши с ритуала по смяна на местата и да заеме позиция, Бонд тупаше топката с ракетата пред себе си и си правеше план за гейма, в който бе негов ред да сервира. Няколко леки сервиса в центъра на половината на Горнер, после бекхенд в лявата му половина. Ако постигнеше трийсет на нула, имаше няколко варианта: нисък форхенд, после забиване в лявата половина.

Горнер най-после остави хавлията и зае мястото си, без да бърза. Докато Бонд се приготвяше да сервира, Горнер се изтегли назад почти до крайната линия, после бързо изтича обратно напред. Той отби сервиса с приличен бекхенд, но Бонд посрещна топката и му заби едно воле на половин метър навътре от страничната линия.

Горнер пристъпи към мрежата.

— Какво ще кажете да вдигнем залога, мистър Бонд? Да кажем, двойно?

Бонд нямаше такава сума в брой, нито пък беше упълномощен да се разполага с парите на Службата. Но нещо му подсказваше, че през последните два гейма шансът се е обърнал в негова полза.

— Щом настоявате… Петнайсет на нула.

Следващият му сервис беше мрежа, но при втория успя да вкара топката дълбоко в половината на Горнер, с топспин. Горнер му я върна къса и със следващия си удар Бонд го подмами да направи грешка.

В съответствие с плана следващият му сервис беше дълъг, а когато Горнер му го върна, той му заби топката отблизо, с което направо го зашемети. Три точки.

А сега — по средната линия, помисли си той. Подхвърли топката малко по-ниско от обикновено и малко по-далеч напред, след което я фрасна с всичка сила, запращайки я право в центъра. Топката отскочи към ъгъла на полето за сервис и се изплъзна от замахващата ракета на Горнер, като се спря чак в оградната мрежа и остана заклещена там — белезникаво кълбо с петна от червена сгурия.

Бонд пристъпи към мрежата и протегна ръка. Горнер излезе да го посрещне и за пръв път, откакто се бяха запознали, го погледна в очите.

Облекчението и радостта от победата на Бонд се изпариха в миг, когато усети неистовата омраза в очите, които сякаш пробиваха дупки в лицето му.

— Чакам с нетърпение реванша — каза Горнер. — И то възможно най-скоро. Не вярвам и следващия път да извадите такъв късмет.

После отиде да си прибере нещата, без да каже дума повече.