Ейглетиерови

XXII

Мерседес се появи в антрето и съобщи:

— Госпожата ви моли да отидете в стаята й. Ако обичате, последвайте ме…

— Аз знам пътя — каза Мадлен.

Мина пред прислужницата и тя, както обикновено, я измери от глава до пети с презрителен поглед. Като влезе в спалнята с бледорозови тапети, Мадлен се изненада, че не намери никого. Леглото бе застлано с кожа от испанска овца. Дървен ангел от многоцветно пъстро дърво придържаше завесите на балдахина. Върху стара масичка с инкрустации ухаеше букет от чайни рози. От полуотворената врата на банята долетя гласът на Карол, тънък и мелодичен:

— Мадлен, кой попътен вятър ви доведе в нашите води? Само една минутка и ще бъда при вас!

Миг след това тя се показа, облечена в дебел пеньоар от бяла пухкава материя, пристегнат в кръста с шнур, а ръкавите навити до лакти. Горе дрехата бе разтворена само толкова, че да разкрива нежната бразда между гърдите й. Дантелена шапчица като малко облаче бе кацнала върху косите й. Под това бабешко боне блестеше очарователно, нежно и безочливо лице без грим. „Може ли едно двадесетгодишно момче да устои пред този толкова съблазнителен образ?“ — помисли си Мадлен със злобен възторг. Лъхна я парфюм с аромат на окосено сено.

— Няма да ви целуна! — каза Карол. — Намазана съм с крем.

С върха на устните си тя й отправи въздушна целувка. После я покани да седне и самата седна. През разтворения й пеньоар се показаха грижливо обезкосмените й крака.

— Неудобно ми е, че ви приемам така! — продължи тя. — Бях капнала от умора, като се прибрах от покупки. Исках да се окъпя, за да си отпочина. Децата много ще се зарадват, като ви видят! Надявам се, че този път ще останете по-дълго време при нас!

— Съмнявам се — каза Мадлен сурово. — Дошла съм заради Жан-Марк.

Погледът на Карол остана непроменен, наивен.

— Заради Жан-Марк? Какво се е случило? — прошепна тя.

Това спокойствие изненада Мадлен. Главата й пламна от гняв. Сърцето й затуптя така силно, че обърка плановете й.

— Аз зная всичко — каза тя.

Карол се усмихна със свити устни.

— А, да! И какво?

— Вие не трябва да продължавате тази лудост, Карол! Мога да допусна, че Жан-Марк, който е още хлапак, си е загубил главата, но вие…

Колкото повече се нервираше, толкова Карол изглеждаше по-спокойна. Дори можеше да се допусне, че тази сцена я забавляваше. Цялата й фигура, позата и тоалетът й я очертаваха като един много опитен в лавирането противник.

— Не разбирам вълнението ви — каза тя със злъчна любезност. — Това, което става тук, не ви засяга.

— Засяга ме! И да искате, и да не искате, това семейство е и мое!

— Каква сте вие — майка на Жан-Марк или жена на Филип, за да говорите така?

— Аз отгледах Жан-Марк. Той ми е като син! И като виждам какво искате да направите от него…

— Правя го мъж. И вярвам, щастлив мъж.

— Като го тласкате да лъже баща си!

Мадлен изрече с театрален тон тези думи и остана недоволна.

Сиво-зелените очи на Карол я предупреждаваха, че няма да успее да я изплаши с повишаване на тона.

— Скъпа Мадлен — каза тя, — не се горещете. Една дума предизвиква друга и хората се скарват до смърт, без точно да знаят защо. Мисля, че вие не желаете това!

— Желая вие да оставите Жан-Марк спокоен!

— И той ли желае това?

— Вие добре знаете, че не!

— Тогава! Защо да се лишавам от удоволствието да го обичам? От привързаност към Филип, който ме лъже от първия ден на сватбата ни?

— От уважение към отношенията, каквито трябва да има между баща и син.

— Вие искате много от мене! Не обичам да правя жертви!

— Ако Филип се научи…

— Обещавам ви да направя и невъзможното, за да не се научи.

Тази прекалена самоувереност парализираше Мадлен. Тя не можеше да намери други доводи. Набра сили и заговори, като наблягаше силно на всяка дума:

— Виждам, Карол, че вие подценявате възможностите ми за постигане на целта, която съм си поставила!

— Заплахи? — изсъска Карол, като сви клепачи. — Колко е нетактично от ваша страна.

— Налага се, щом като не разбирате от друг език!

— И този съвсем не ме засяга. Вие не можете да направите нищо срещу Жан-Марк и мене!

Предизвикана по този начин, Мадлен реши да изиграе всичките си козове.

— Представяте ли си вашето бъдеще, ако Филип узнае истината? — попита тя.

— От кого ще я научи? От Франсоаз? От вас?

— Няма значение от кого. И ще поиска развод!

— Няма да бъде голяма беда за мене!

— Още на другия ден ще бъдете в окаяно материално положение!

Лицето на Карол се озари, сякаш изразяваше някаква благодарност. И очите, и устата й — всичко показваше нейния ум, равновесие и прелест.

— Не се безпокойте за моето положение, скъпа Мадлен — каза тя. — Когато Филип пожела да се ожени за мене, аз му поставих условието, че между нас трябва да има пълно равноправие. Тогава той бе много влюбен в мене и прие. Нашият брак значи е сключен на принципа всичко да бъде общо. В случай на развод цялото имущество ще бъде разделено на две, включително и бюрото му. Така че ако поиска да го запази за себе си, ще трябва да ме компенсира. А това ще му струва много скъпо. Познавам го много добре и зная, че ще предпочете да затвори очи и да ме задържи при себе си, макар и невярна.

Мадлен не знаеше условията, при които бе сключен бракът на Филип. Сега неговото лекомислие я изненада. Значи дори той, който е така предвидлив и суров, беше надхитрен от тази жена! Тя промърмори с дрезгав глас:

— Вие сте едно долно същество!

— Прозорливо преди всичко — каза Карол.

— Нищо не ви оправдава.

— Любовта ми към Жан-Марк.

Преминала вече границата, яростта на Мадлен гаснеше. Какво можеше да се иска от едно чудовище? Тя гледаше Карол като някакво изключително създание от кристал и желязо, като някакъв концентрат от лъжи, егоизъм, жестокост, покрити с най-красивата маска в света. Между тях настъпи дълго мълчание, като някакво примирие. Карол отвори една кутия, пълна с американски цигари. Мадлен бе вече запалила своята френска цигара. Те пушеха една срещу друга и всяка преценяваше съпротивителната сила на другата. Като спортистка Мадлен признаваше, че е загубила първия манш. Но здравият инстинкт й подсказваше, че не трябва да губи контакт с противника. Само, при условие че привидно приеме становището на Карол, ще има някакъв шанс да промени положението в края на краищата. Скръстила ръцете си, тя ги стискаше до болка.

— Скъпа Мадлен! — въздъхна Карол. — Какви грижи ви създавам! Ще ми позволите ли да ви кажа, че всичко ще върви по-добре, ако вие не се намесвате. Аз зная, че сте се срещали с Жан-Марк вчера.

— Каза ли ви?

— Разбира се!

Засегната на най-болното място, Мадлен почувствува, че Карол взема все по-голямо надмощие над нея.

— Той ми каза също, че ви е дал същия съвет — продължи младата жена. — При това положение защо трябва да упорствувате?

Мадлен наведе глава, зашеметена от мъка, ярост и страх за неизвестното.

— Как гледате на бъдещето? — попита тя грубо.

Карол размаха ръка във въздуха.

— Ние, нито аз, нито той, не сме толкова млади, толкова наивни, че да вярваме във вечността на чувствата. Един ден Жан-Марк ще ми се насити, ако дотогава аз не му се наситя. Ще се разделим, обогатени с прекрасни спомени. И всичко ще тръгне по релсите, тия именно тъжни релси, които вие така разпалено защитавате. Виждате ли, че не си правя илюзии. Това трябва да ви успокои.

— Това ме ужасява! — каза Мадлен.

— Най-важното е Жан-Марк да не бъде ужасен! Той е толкова очарователен! И толкова много ви обича! Още малко и ще го ревнувам!

Тя се усмихна и отърси пепелта от цигарата си. При това движение пеньоарът й се разтвори още и разкри рамото й, закръглено и тъмночервено. Мадлен не можеше да отрече, че тази жена е хубава. Красотата й предизвикваше — да вдигнеш ръка, да я удариш и да я разрушиш. Денят замираше.

— Вече нищо не се вижда! — каза Карол, протегна ръка и запали една лампа. — Разбира се, ще останете да вечеряте с нас — продължи тя.

— Не — каза Мадлен.

Измъчваше я мисълта, която не искаше да изкаже от страх, че ще признае поражението си. Най-после измърмори с нежелание:

— Жан-Марк ме помоли да не се срещам с вас. Аз му обещах, но не устоях и…

— И сега бихте желали да не му казвам за вашето посещение. Но разбира се, това е напълно естествено!

Дошла като обвинителна, сега Мадлен се чувствуваше в унизително положение, като досадна просякиня. От известно време всичко, което предприемаше, се обръщаше срещу нея. Тя стана.

— Тръгвате ли си? — попита Карол. — Тази вечер Филип няма да закъснее, така че ако не искате да се срещнете с него…