Ейглетиерови

XXIX

Невъзможно бе да се работи при такава горещина. През отворения прозорец градът нахлуваше в стаята с оглушителния си шум, с миризмата на бензин, със своето непрестанно трептене, което отекваше в костите на черепа. „За незаконното обогатяване“. За трети път Жан-Марк препрочиташе тази глава, без да може да запомни най-същественото. Смисълът на текста му се изплъзваше като дим. Петнадесет дни преди изпита — положението бе тежко. Ако не влезе в темпо, ще бъде скъсан. Е. добре! Голяма работа! Скъсан или издържал? Не се живее заради дипломи. На учението могат да се посветят само тия, чието съществуване е толкова празно, че нямат никакви други грижи; типове, които в бледото си всекидневие не се вълнуват от нищо — нито от някое нежно създание, нито от някой проблем; водолази, сковани в скафандри, които гледат как пред тях преминават чудовища с бързи перки, но не могат да уловят нито едно от тях. Обаче той, който трябваше да преодолява, решава и понася толкова много трудности, как можеше да има бистра глава. Франсоаз бе заминала, без да пожелае да го види. Дали му е сърдита? Не го ли считаше виновен за своето отчаяние? Но нали в навечерието на самоубийството си тя му бе говорила с такава обич! Не, не! Защо трябва да търси? Този мръсник Козлов безспорно е виновен за всичко. Кой знае каква комедия е изиграл на Франсоаз, за да я свали в леглото си!

Тази сутрин Жан-Марк бе телефонирал в Тюке. Пак Мадлен се обади и му отговори: Франсоаз от три дни изглежда по-добре, но все още е така тъжна, затворена и далечна. Карол предполагаше, че това са „момински“ истории и че след две седмици няма да има следа от това настроение. Обаче Жан-Марк подозираше, че тя омаловажава станалото, за да не си разваля настроението. На Филип бе обяснила, че Франсоаз, която не била добре от известно време („все поради тази чернодробна криза“), внезапно се увлякла по някакво момче и за да я изолира от него, я била изпратила на „чист въздух“ при леля й. Филип бе лапнал въдицата и одобри, както винаги, взетите от нея мерки. Жан-Марк се учудваше на доверчивостта на баща си. Дали истината не бе друга — той да държи толкова много на своето лично спокойствие, че дори не желае да узнава подробности за живота на децата и жена си? Загрижен преди всичко да не се нарушат удоволствията му, предпочиташе подходящата лъжа вместо тревожната истина, която би го задължила да се занимава с другите. Карол си играеше с него както си искаше. Косвено и Жан-Марк. Те бяха улеснени, действуваха безнаказано, считаха се оправдани дори от този, от когото би трябвало да се страхуват и когото би трябвало да уважават! Вчера той бе пожелал да увеличи със сто франка месечната издръжка за сина си. Жан-Марк бе отказал, макар че имаше нужда от тези пари. Би могъл да си купи някои дреболии, за да подобри мебелировката си. Откровено казано, тук той имаше по-малко удобства за работа, отколкото на улица „Бонапарт“. Липсваше му въздух. А освен това и шумът… Но Карол обичаше тази стая. Тя щеше да дойде в четири часа — за първи път от самоубийството на Франсоаз. Това събитие толкова силно бе раздрусало и двамата, че те, поне на него така му се струваше, нямаха желание да се срещат. Трябваше да мине малко време, за да се възвърне в тях влечението към плътската любов. Три часът и двадесет и пет. След тридесет и пет минути. „А пък аз още не съм научил! Колко глупаво! Впрочем едва ли ще зададат въпроса за незаконното обогатяване: нали такава бе темата преди две години…“ Слепоочията го стягаха. Колкото повече четеше, толкова по-малко запомняше. Пот блестеше по челото му. Той мина зад паравана, изми ръцете си в малкия умивалник, чиито тръби ръмжаха; смени ризата си, включи електрическата самобръсначка и започна да я разхожда по бузите и брадата си. Бръмчеше като кошер, оглуши ушите му. Винаги се бръснеше в последния момент, за да бъде по-чист при посрещането на Карол. След като оглади кожата си, той се изми с леко парфюмирана тоалетна вода, подарък от нея. Тя няма да закъснее. Бе точна, в любовта поне. Запали цигара и се облегна на прозореца. Ако случайно не дойде, ще продължи да зубри. Ще спечели поне три часа. Но за какво ли, щом в главата му не остава нищо? Ако се случи най-лошото, ще се яви през септември. Ще си провали ваканцията. Пък и тази екскурзия в Гърция. Разбира се, че след всичко, което се бе случило, Франсоаз ще остане тук, но за другите нищо няма да се промени. Жан-Марк не познаваше Гърция, но предварително знаеше, че тази страна ще го плени. Мъртвата белота на старините, чистото синьо небе, мъдростта на геометрията, свързана с безумието на митологията, цяло едно изкуство, съпоставено на християнската мистика… И вместо да разглежда Гърция, той навярно ще трябва да прекара най-горещите седмици на лятото потънал в своите учебници по право. Ще бъде много глупаво! Как да се спаси от тази беда? Да учи през нощта може би? Дидие Копелен бе опитал, без да успее. Но това, което не се удаваше на Дидие Копелен, може да се удаде на него, Жан-Марк. Пресметна страниците, които му оставаха да учи, раздели ги на петнадесет, не, на тринадесет, защото трябваше да остави поне четиридесет и осем часа за преговаряне. Дневната дажба бе голяма. Но ако не прави нищо друго!… Седна на масата, взе един лист хартия и сериозно състави програмата на учението си: „Събота — от 9 до 12 часа наказателно право; от 14 до 19 часа административно право. През нощта политическа икономия… Неделя — през целия ден гражданско…“ Но колко пъти вече бе променял разписанието си поради разни причини! Този номер, който някога го успокояваше, сега вече не можеше да го убеди. Струваше му се, че иска да премести някаква планина. Изведнъж се сетя, че няма чай. А пък пиенето на чай бе традиция при срещите му с Карол. Отвори шкафа, в който държеше хранителните продукти. Но да! Бяха останали няколко черни и ароматични прашинки на дъното на металната кутийка с китайски чай, който тя предпочиташе… Постави да кипне вода на котлона и се върна на прозореца. Започна да става нетърпелив. Представяше си дори, че го е страх.

Точно в четири часа тя драсна по вратата. Като й отвори, той почувствува дълбока радост. Облечена бе в костюм от бледожълт плат и носеше в ръце голям пакет, увит в бяла хартия. Жан-Марк посегна за пакета, а тя му поднесе бузата си. Той я целуна и остана доволен, че тя веднага прекъсна ласките.

— Донесох от всичко — каза тя оживено. — Портокали, банани, конфитюр, масло, банички, чай…

— Не си забравила чай! — извика той. — Гениална си!

— Не, егоистка съм! Не забравям това, което обичам!

— Виж колко малко е останало!

— Само прах от чай! Не, благодаря! Желая много хубав чай, много ароматен и силен, за да ме ободри.

— Изморена ли си?

— Мъртва! Като глупачка тръгнах из големите магазини по обяд, защото мислех, че няма да има блъсканица, а пък попаднах в страшна навалица! Просто да не повярваш, че всички жени в Париж се лишават от обеда си, за да направят покупки! Едва се измъкнах и разбира се, не намерих това, което търсех!…

Тя седна във фотьойла, разкопча жакета на костюма си, под който бе облякла блуза от бял шантунг.

— И така, ще те оставя сам да приготвиш всичко! — подзе тя. — Много съм мързелива! Всъщност ти правиш по-хубав чай от мене! Ах! В пакета има и един истински английски кейк.

Докато той шеташе около малката масичка, тя запали цигара и пак въздъхна:

— Каква отмора! Колко добре се чувствувам тук!…

Той сипа кипяща вода в чайника, разнесе се остър аромат. Карол изглеждаше щастлива в тази тиха приятелска среда пред чашите чай, плодовете и парчетата сладкиши. Между нея и него всичко бе така просто и чисто, нямаше за какво да се упрекват, да се карат, след малко ще се разделят влюбени и нежни един към друг.

Жан-Марк наля чая, седна срещу нея и започна да я гледа как жадно и смешно пие чая с издадени устни и притворени очи.

— Ох, възкръсвам! — изръмжа тя между две глътки.

А после, като утоли жаждата си, го попита докъде е стигнал с учението си.

— Не напредвам! — отвърна той.

— Бедничкият ми!

— Ще се опитам да работя през нощта.

— Как през нощта? А през деня какво ще правиш?

— И през деня ще работя.

— Ще пукнеш от умора!

Тя му поднесе парче кейк. Опита го и му хареса този плътен и крехък сладкиш, лъхащ на горена захар, сухи плодове и мед…

— Прекрасен е! — каза той.

— Нали?

И като каза тази дума, тя повдигна весело брадичката си. Стори му се, че я вижда за първи път. Една непозната му бе на гости. Момински очи върху добре поддържано женско лице с фини черти. Защо му се виждаше винаги по-хубава в неговата стая, отколкото другаде? Ако бе проявила и най-малкото желание да му се отдаде, той би се отказал навярно. Но тъй като, поне привидно, тя мислеше само за удоволствието да пие май с него, той се успокояваше и чувствуваше как желанието му нараства. Докато тя хрускаше парчето кейк, той си представяше голото й тяло под блузата. И когато тя остави линийката върху масата, хвана ръката й. Бе уверен, че ще се отдръпне, като се усмихне нежно и сухо. Обаче тя не помръдна. Гледаше го и той видя как в очите й бързо, радостно и настойчиво блесна малко пламъче, което му бе добре познато.

Жан-Марк седна на леглото гол до кръста, а тя продължаваше да се излежава. Обикновено той се разнежваше, като я гледаше така сънлива и отпусната след любовта, сякаш бе уморена от някакъв тежък подарък. Днес пред това удовлетворено тяло той изпитваше само съжаление, че не беше се въздържал. Като се отдаде така глупаво на страстта, бе проиграл може би последните си шансове с Карол. Докато тя си мислеше, че го е завладяла още по-силно, той започваше да съзнава с тъга всичко, което правеше връзката им невъзможна. Като бе отворила крадешком вратата, Франсоаз се бе вмъкнала в техния живот. Това бе станало поради неговата непредпазливост. С отчаяната си постъпка тя му бе показала степента и на неговото безумие в тази авантюра. Сега напразно се мъчеше да се убеди, че е сам с Карол в тази стая. Не, той чувствуваше до себе си хладното присъствие на един съдия, от който нищо не може да убегне и чийто гняв бе напълно основателен. И все пак не можеше да се откаже от Карол. Положението бе непоносимо. Обичаше я много, а трябваше да избяга от нея. Той неочаквано реши, че пътешествието из Гърция може да спаси положението. Би предпочел всичко друго, но не и перспективата да прекара един месец между баща си и Карол сред вълшебната атмосфера на Гърция. Дидие Копелен имаше намерение да замине за Съединените щати с екскурзия по намалени цени, организирана специално за студенти. Да се включи в групата. Защо не? Там може би ще забрави всичко. А когато се завърне, ще бъде излекуван от любовта си към Карол. Обзе го стръвно желание към това второ прераждане. И забеляза с изненада, че мисли за Карол като за неприятел. Да я убие и да прескочи трупа й. Един толкова красив труп с изваяна задница под завивката, с открити златисти рамене, с полузакрито от кестенявите коси лице върху бялата възглавница. Тя спеше блажено, а той бдеше злобно. Запали цигара, без да я безпокои. Тя отвори очи и запита:

— За какво мислиш?

Той изтръпна, сякаш някаква ръка от мрамор се стовари върху рамото му. Между пердетата струеше слънчев лъч, в който танцуваха прашинки. Горещината бе тежка, леплива.

— Мислех за изпитите си — каза той.

— Наистина ли си толкова загрижен?

— Мисля, че осемдесет на сто ще бъда скъсан.

— Ще се явиш отново през септември.

— Много смешно ще бъде!

Тя се излегна на гръб и прошепна малко равнодушно:

— Мисля, че дори и да бъдеш скъсан, ще можеш да дойдеш с нас в Гърция през лятото!

— Не. Нали знаеш колко работа ще имам тук…

— О, само месец и половина!

Жан-Марк поклати отрицателно глава.

— В такъв случай ще трябва на всяка цена да издържиш изпитите си — подзе тя, като взе цигарата от ръката му и я сложи в устата си.

За секунда той се помъчи да запази спокойствие. Тя пушеше несъзнателно. И когато хвърли цигарата в една паничка до леглото, той реши да бъде безпощаден и съвсем категоричен. Само един удар — но окончателен.

— Дори и да издържа изпитите, Карол, аз няма да дойда — каза той.

Лицето на Карол застина в изражение на очакване и примирение. Неподвижна, с очи към тавана, тя очакваше Жан-Марк да се доизкаже. А той, увиснал в тежко мълчание, не знаеше откъде да започне. Искаше му се тя да му подаде ръка за помощ. И най-сетне изръмжа:

— Аз размишлявах много, Карол. Вярвам, че ще бъде по-добре и за тебе, и за мене да не се виждаме известно време. Това ще ни даде възможност да се съвземем, да видим къде се намираме…

— Да, разбира се — каза тя с примирен глас.

Като я видя така кротка, той се окуражи:

— При всички случаи това пътуване в Гърция с тебе и с баща ми ще бъде невъзможно за мене, ти много добре разбираш. Ако бъда скъсан, ще остана да уча в Париж, а пък ако издържа, ще замина за Съединените щати с Копелен. Той ми предложи преди няколко дни.

— Това е прекрасна идея.

— Намираш ли?

— Да, разбира се.

Над дългия й гол врат лицето й изглеждаше спокойно и разумно. Тъмносивите й очи продължаваха да гледат някъде надалече. Жан-Марк й се възхити платонически. Дали наистина тя се отнася с безразличие пред опасността да се разделят, или пък от гордост прикриваше мъката, която изпитваше? Във всеки случай прекрасно улесняваше задачата му. Едва се сдържа да не я притисне в обятията си, за да й благодари, че е така благоразумна. Вятър раздуха пердетата на прозорците. Светлинни лъчи побягнаха по стените като криле. Карол протегна ръка, хвана домашния халат на Жан-Марк, поставен върху един стол, и се наметна с него, като стана от леглото така бързо, че той едва можа да долови блясъка на един гол крак и овала на гърдите й, скрили се под мъжката дреха. Тя мина зад паравана да се облече. Беше едва шест часът. Дали бе решила да си отиде по-рано заради това, което й бе казал? Той не посмя да я попита и остана в леглото замечтан, с ръце, скръстени под главата. Тя се появи в своя бледожълт костюм, сресана и гримирана.

— За това пътешествие из Гърция — каза тя нежно — ще говоря лично с баща ти. Ще му кажа, че аз самата не искам да идваш с нас.

— Защо? — попита той учудено.

Карол отправи към него твърд и студен поглед, усмихна се лукаво и каза:

— Ще бъде по-изящно, не намираш ли?

Филип се облегна във фотьойла си, отправи поглед към жена си, която седеше срещу него сред разпръснатите на дивана възглавнички, и каза бавно, за да печели време:

— Признавам, че ме намираш малко неподготвен!

— Толкова ли ще бъде скучно, ако децата не бъдат с нас? — попита Карол.

— Не, но все пак…

— Толкова рядко оставаме сами, ти и аз…

— Пак няма да бъдем, дори ако заминем без Франсоаз и Жан-Марк. С нас ще бъдат Жорж и Мариан, Андриан и Луиз, Дюхурионови…

— Само двойки, Филип!

— Това е истина!

— Иска ми се и ние понякога да бъдем двойка — каза тя, като изви очи.

Той не можа да не се развълнува от тия думи, казани с тих глас. Колко държи тя на него! Много се бе отдалечил от нея напоследък. Всички интимности между тях бяха изчезнали, без дори да обърне внимание. Живееха като чужди под един покрив. Беше престанал да я вижда, не я чувствуваше и ето изведнъж това сближаване!… Стегната в своя бледожълт костюм, с тази стройна шия и с това меланхолично изражение на лицето, тя му се видя особено съблазнителна в този хол, чиито меки тонове подхождаха на нейния тен и до голяма степен на нейния начин да диша, да говори, да се движи… И все пак съжаляваше, че за да й угоди, ще трябва да се откаже да заведе Жан-Марк в Гърция. Много би желал да крачи рамо до рамо със сина си из голия пейзаж, сред величествените и поучителни развалини, да разменя с него мисли върху древната архитектура, върху поуките от историята, за цивилизаторската роля на търговията, за добродетелите и пороците на новото поколение. Никой, мислеше си той, не може да го разбере по-добре! Че Франсоаз се е отказала от пътуването — това не го вълнуваше, — но отсъствието на Жан-Марк го огорчаваше повече, отколкото бе могъл да си представи. Още повече, защото бедното момче толкова много се радваше на това пътешествие! Стигнал до разнежване, Филип отново се съвзе и помисли, че заради никакво желание на сина си не трябва да жертвува каприза на една хубава жена. Има случаи, в които мъжката сила не трябва да се проявява под напора на бащинската любов. Да бъдеш истински мъж в пълния смисъл на думата значи да правиш деца, но не и да се оставяш те да те водят за носа. Преди всичко жената, законна или не. Съпруга или любовница — има ли разлика? Една жена, жената… Но да не се предава много бързо на Карол. Той измърмори:

— Мъчно ми е малко за Жан-Марк. Бяхме му обещали… Той ще бъде съкрушен!

— Може би не толкова, колкото ти си въобразяваш! — каза Карол. — Младите са толкова странни. Понякога човек се лишава, жертвува се за тях, а всъщност разбира, че те преди всичко искат да бъдат оставени на свобода. Имам впечатлението, че Жан-Марк ще бъде по-щастлив, ако придружи приятеля си Копелен в Съединените щати, отколкото да замине с нас в Гърция.

В Съединените щати ли ще ходи Копелен? — попита Филип.

— Да, изглежда. Веднага след изпитите.

— Това ли блазни Жан-Марк?

— Според някои намеци в разговорите, които имах с него, но може би греша…

Озарен от някаква мисъл, Филип надигна глава. Той се насочи по нов път:

— Съединените щати — та това ще бъде прекрасно за него!

— Точно така! — каза Карол.

— Ще му дам препоръчително писмо до Кроуфорд. Там ще усъвършенствува английския език, ще пътува из вътрешността на страната, ще се свърже с някои мои клиенти… Обаче знам си го аз него, едва ли ще пожелае да промени решението си!

— Постави му открито въпроса.

— Ами ако ми отвърне, че предпочита да дойде в Гърция?

— Ти ще успееш да го убедиш! — каза тя, като бързо погали ръката му.

Той се засмя с издути гърди и прави рамене. В подобни моменти се чувствуваше като на носа на кораб, застанал с лице срещу вятъра и с поглед към хоризонта.

— Ще разпръснем семейството — каза той. — Даниел в Брега на слоновата кост, Жан-Марк в Съединените щати, Франсоаз в Тюке… Добре че се сетих за нея — бих желал все пак тя да се върне и да вземе изпитите си!

— Не разчитай много, Филип — каза Карол, като стана.

— Защо?

— Ще ти обясня. Ела с мене, искам да се преоблека преди вечерята…​

Той я последва в стаята й. Тя смени бледожълтия си костюм с един розов пеньоар, седна на малкото кресло пред тоалетката и заби гребена в косите си. Изправен зад нея, Филип я гледаше в огледалото. Беше забравил за Франсоаз, но Карол заговори за нея:

— А пък по отношение на Франсоаз бих искала да ти кажа… Малката наистина бе много потресена! Любовница, която е отишла много далече, Филип!

— Какво? Да не би да е спала вече с този тип? — изкрещя той.

Изненада се от собственото си възмущение. Счете, че Карол забавя много отговора, си. Най-сетне тя прошепна:

— Не, не вярвам, макар че сега от младите всичко може да се очаква.

Внезапно той се разгневи на Франсоаз, че се е провинила като жена. Това, което търсеше у другите — сластолюбие, чувственост, слабост, вкус към плътските удоволствия — считаше за порок у дъщеря си.

— Каква комедия! — каза той. — Само като си помисля за нейния непорочен вид, за нейното старание в учението, за нейната вяра!

— Не я кори, защото, повтарям ти, по мое мнение нищо не се е случило между нея и това момче.

— Кой е той?

— Студент, струва ми се.

— Как се казва?

— Има ли някакво значение? Няма вече да го погледне, както самата тя ми каза…

— Добре! Искам и на мене да го каже. Идната седмица ще отидем в Тюке, ще си я доведем. Няма какво да прави там с Мадлен!

Карол поклати глава:

— Не трябва, Филип. Като те види, може да получи много тежък шок. Докторът ми каза, че…

— Докторът? Кой доктор? Защо?

Тя въздъхна, обърна се и отправи към него пленителен, но строг поглед.

— Сега трябва да узнаеш истината… Франсоаз се опита да се самоубие.

Той почувствува мъка и остра болка, но бързо се успокои. „Тя е жива, а това е най-важно!“ — помисли си и промърмори:

— Каква е тази история?

Карол започна с привидно нежелание да му разказва някои подробности. Като я слушаше, той се вълнуваше от състрадание и едновременно негодуваше. Дъщеря му се оказа смахната, идиотка. Добре че са я открили навреме в стаята й. Той се гневеше повече умишлено, за да не изпадне в уплаха. Изведнъж отпусна рамене, изтръпнал от ужас при мисълта, че Франсоаз е могла да умре.

— Не трябва никога да й се говори за този случай, Филип! — завърши Карол. — Това е много важно за нейното бъдеще, за нашето бъдеще…

Тя протегна към него лицето си, разчувствувана от тази молба. Той си каза, че това, което тя иска, напълно се покрива с неговото желание. Щом като Франсоаз е жива и здрава, няма защо да се намесва в тази авантюра, станала през негово отсъствие. Животът му бе достатъчно комплициран и без да се бърка в живота на другите. А пристъпите на гняв все повече го изморяваха. Карол със своето спокойствие му даваше отличен урок по благоразумие. Тази вечер тя му бе интересна, харесваше му. Това бе нещо доста ново за него и му помогна да забрави жалката разюзданост на дъщеря си.

— Обещаващ ли разговорът да си остане между нас? — подзе Карол.

— Обещавам ти — каза той прочувствено.

— Страхувах се, че ще те разтревожа излишно и затова отначало се опитах да скрия от тебе.

Той се разнежи:

— И ти понесе всичко това, без да се оплакваш!

— Не бях сама!

— Наистина забравих Мадлен. Тя пък трябва да участвува във всички беди! Представям си как е действувала на нервите ти със своите забележки, съвети и категорични решения…

— Аз съм навикнала…

— Ако си бях тук, щях веднага да я отпратя!

— Бедната Мадлен! Ти си много жесток към нея. Тя е славна жена, уверявам те. При нея Франсоаз напълно ще се съвземе. Тя много обича леля си!…

— Не ми говори повече за Франсоаз — каза Филип сърдито.

Неговата роля като баща свърши. Той се измъкваше с облекчение, сякаш се бе излекувал от схващане на крайниците. Изпитваше удоволствие и от подобрението, и от изпълнения дълг: „Да се оправят там без мене. Техните малки истории не ме засягат вече“.

— Утре — каза той — ще уведомя Дюхурионови, че вместо четирима ние ще бъдем двама в пътешествието. Те ще се съобразят…

— Ама разбира се — каза Карол. — Ще поканят семейство Лемерсие, както предлагаха още в началото.

Докато разговаряха, той се бе приближил до нея. Седнала в креслото си, тя не помръдна. Колко матова бе кожата й! Устните й бяха се вдигнали над белите й зъби. Нейните големи сиви очи блестяха загрижено, кротко, умолително. А по-долу в отвора на пеньоара се очертаваше чувствената плът на гърдите й. Филип помисли за една друга жена, за едни други гърди, които не бяха така привлекателни: беше обещал да отиде при Одил в десет часа. Но ще бъде по-смешно, ако легне при Карол. Не беше правил това отдавна!… Да измами метресата с жена си. Вътрешен смях го раздруса. Взираше се в раменете и шията на Карол и се учудваше на желанието, което отдалече го обземаше.

— Какво ще правиш тази вечер? — попита я той.

— Нищо — отвърна Карол. — Ще си бъда вкъщи. А ти?

— И аз нищо.

— Знаех, че трябва да отидеш в бюрото си след вечеря.

— Няма да отида.

Наведе се над нея. В първия миг тя се изненада, после лицето й засия свенливо от радост и дишането й се ускори, когато неусетно се наклони към него. Устните им се срещнаха така сладко, че той счете тази целувка за най-хубавата в света. Мъчеше се да бъде нежен и се чувствуваше необикновено съсредоточен и мощен. И постепенно, като се удължаваше, целувката ставаше по-чувствена, по-дива. Карол бе гола и свежа под нощната си дреха. Филип жадно душеше, аромата на кожата й. Неочаквано тя се отдръпна леко, без да се изскубва от прегръдките му, и като дишаше в устата му, прошепна:

— Филип, какво става с тебе?

— Обичам те, Карол — каза той в мигновено откровение.

Тя се засмя в лицето му с лукав блясък в очите. Той почувствува по цялото си тяло трепета на този дързък и подигравателен смях. Не бе вярвал, че тя може все така силно да го възбужда. Макар да стискаше с ръце талията й, тя ловко се измъкна.

— Разваляш прическата ми — каза тя, — а всяка минута Мерседес може да дойде, за да ни уведоми, че вечерята е сложена!

— Гладна ли си? — попита той, като се запъваше.

Вместо да му отговори, тя отправи към него такъв пламенен и нагъл поглед, че той се смая. После натисна копчето на звънеца, прикрит с ламперията. Той я гледаше изправен, с отпуснати ръце, объркани от желанието му.

Мерседес почука на вратата.

И когато прислужничката застана на прага, тя добави с плачевен глас:

— Неразположена съм. Господин Филип и аз няма да вечеряме. Дайте на Даниел да яде и го помолете да не ни безпокои.

Когато Мерседес изчезна, Карол превъртя ключа в бравата и се изправи пред Филип, разцъфтяла от нетърпение. Прегърнал я отново, той се попита дали той или тя бе пожелала това възвръщане на любовта; после всички въпроси се изпариха от главата му и вниманието му се насочи към удоволствието да разголи това нежно и познато, и отдаващо му се тяло.

Цялата трапезария на негово разположение! Седнал на единия край на масата, Даниел с наслада се нахвърли на второто ровко яйце. Филийките, потопени в жълтъка на яйцето, се топяха в устата му. Ядеше лакомо, като селянин от фермата, от полето, от птичарника… Пред очите му, поставен върху шише с вино, стърчеше учебникът по география, разтворен на една страница, която той вече за десети път препрочиташе. Под грозната и досадна сива илюстрация бе написано: „Образец на вторични шистови образувания в областта Плугастел“. Как можеше да проявява интерес към Плугастел, като си имаше Брега на слоновата кост? От хола долиташе бурна музика: „Рапсодия в синьо“ от Гершуин. Беше поставил плочата, преди да седне на масата, така, само за да си има компания. В отсъствието на баща си и на Карол той се чувствуваше наистина господар на къщата — като богат стар ерген, който живее много нашироко; обслужван от вярната си камериерка. Мерседес се появи в момента, когато с лъжичка изстъргваше дъното на яйцето. Тя носеше чиния с три листа салата.

— Това ли е всичко? — попита той отчаяно.

— Да, господине.

— Няма ли други зеленчуци?

Лицето на Мерседес се сгърчи, сякаш бе изплувала от вана с оцет.

— Диетични моркови на госпожата, ако искате? — каза тя.

— Дайте ги веднага — изръмжа Даниел.

— Заедно със салата ли?

— Разбира се!… Ах, бих желал и от английския сос!

— Кой сос, господине?

— От „Томато“… и от другия, „Уорчестър“.

Музиката на Гершуин, лека и модерна, го вдъхновяваше. А пък беше толкова гладен! Две ровки яйца за вечеря — това за него бе нищо! Карол мереше апетита на другите със своя! Какво ли правеше тя с баща му сега в стаята? Загадка!… Някакъв спор навярно… Заради Франсоаз… Нима това е причина да не вечерят.

Мерседес донесе диетичните моркови, Даниел ги смачка с вилицата си, поля ги богато с пикантните сосове и ги наръси с черен пипер.

— Вегетариански стек тартар — каза той на прислужничката, като й намигна.

Мерседес се измъкна със свити устни. В чинията се издигна цяла планина от червено пюре, от която струеше гъст сос. Още първата хапка изгори езика на Даниел, но той реши, че никога не е вкусвал по-пикантно ядене, изпи чаша вода и продължи да яде с голямо увлечение. Гладът му започна да се уталожва. Пак си спомни за Франсоаз. Тя го бе толкова изплашила, че и сега още не можеше спокойно да мисли за нея. Неговата сестра, един толкова уравновесен, прилежен и срамежлив човек, нямаше нищо общо с тия всевъзможни типове, които докарваха с „Бърза помощ“ в клиниката. Вкъщи избягваха да говорят за нещастието. Навярно имаше някаква любовница. Разчувствуват ли се, момичетата лесно изтървават пусулата. Те всички изпитват нужда да играят със сърцата си, да ги издигат колкото се може по-нависоко в облаците, а сетне, когато тия сърца тупнат на земята, те изпадат в отчаяние. Ще трябва да предпази Даниела от вълнения, когато тръгне за Брега на слоновата кост. И тя може като Франсоаз да прибегне до „безумна постъпка“. Ще бъде радост в къщата на семейство Совело! Обаче той с нищо не бе се провинил! Всъщност за това можеше да се съжалява. Би желал да спи с нея, преди да отпътува за Африка. Пътуването по море е два пъти по-хубаво, когато човек остави на брега истинска любовница. Но, разбира се, имаше още няколко дни на разположение, за да постигне своята цел. Дори и не му идваше наум, че Даниела ще се противи. Обаче, от една страна, му предстояха тези проклети изпити, които отнемаха цялото му време, а, от друга, той бе още девствен. Всъщност от това, което знаеше за плътската любов — а той знаеше доста! — необходимо бе поне единият от партньорите да има известен опит в тази работа. На няколко пъти бе пожелал да тръгне след някоя курва на улицата. Но винаги се отказваше в последния момент, отблъснат от вулгарния вид на тези професионалистки. Пък и това струваше много скъпо! Не му се искаше да хвърли на вятъра част от спестените си пари, за да прекара десет минути с някоя непозната персона. По-добре бе да дочака някакъв друг случай, по-привлекателен и не толкова скъп. Може би ще попадне на такова идеално същество по време на пътуването? Млада, красива, мила, със свободно време… Разказваха, че на корабите и най-сериозните жени са склонни към любовни приключения. Изглежда, че соленият въздух и откритото море ги възбуждат. Наистина той ще има само една скромна кушетка в третокласна кабина, но вечер ще се промъква на първокласните палуби. Там ще срещне някое съвсем свободно момиче. Тя ще бъде облечена в лека бяла рокля, която ще се развява от морския бриз. Още при пръв поглед ще се влюби в него. Облегнали се на перилата, те ще си говорят шепнешком и ще гледат звездите. После, без никой да ги забележи, ще се вмъкнат, в някоя от спасителните лодки и там ще се любят със страст. Тя ще му се отдаде двадесет пъти, сто пъти през време на пътуването. Обаче той няма да забрави Даниела. Непознатата от кораба ще го направи истински мъж. С нея ще се разделят тъжно, със сълзи на очи в Дакар или в Абиджан и никога вече няма да се видят. Когато се завърне във Франция след скитането из джунглата, ще отиде при Даниела и тя ще прочете в очите му, че е вече достатъчно зрял, за да й бъде любовник и защитник.

В чинията не остана нито следа от морковите и Даниел, облегнал се с лакти върху масата и хванал главата си с ръце, се усмихваше блажено на успеха си. Ябълковото пюре, което накрая Мерседес му сервира, беше толкова блудкаво, че той остави половината. Позволи си за награда половин чаша вино, за да „мирише устата му на мъж“, както казваха приятелите му. Не обичаше вкуса на виното, но за всеки случай искаше да привикне, за да може да прави компания на африканските пиячи по време на странствуванията си. Ах, ако можеше да се приготви за изпитите с такова удоволствие, с каквото се готвеше за пътешествието! Мисълта за изпитите летеше над него като сянка на граблива птица. Според предвижданията му, ако задачите по математика не бъдат много заплетени и темата по френски много завързана, той ще успее. Какво облекчение след това! Необходимо беше да се почувствува освободен от веригите, волен, лъчезарен и изгарящ от нетърпение пред прага на новия живот. Това ще бъде в края на краищата предпоставка за скъсване с девствеността. След това ще учи философия, ще се люби с Даниела или поне ще стигне много далече в отношенията си с нея, ще удвои пушенето на цигари, ще чете забранени книги. Музиката свърши. В настъпилата тишина мечтите на Даниел се изпариха. Точно пред носа му стърчеше неизменната и укоряваща шистова скала на Плугастел. Той взе книгата, прозя се и излезе от трапезарията, като влачеше крака.

В стаята си избра плоча, която най-добре да подхожда на заниманията му — една песен от Южна Каролина. Отпуснал се над работната маса, той потъна в тази бавна и тъжна мелодия. Лампионът риба луна плуваше над главата му. От стената негърката с подноса му се усмихваше с голямата си разтворена уста. След географията — математиката. Заучаваше досадни и за нищо непотребни неща. А времето летеше, летеше… Кога най-после корабът ще вдигне котва?