Фондация и хаос

12

Вара Лизо от години не спеше нощем от страх какво би могла да чуе заспала или на ръба на съня. В такива моменти чувстваше как покрива квартала като облак и когато се връщаше, сякаш се намотаваше навътре, към него бяха прилепени емоционалните цветове, желания, тревоги на хората на километри наоколо като риби, които нямаше начин да не погълне.

На младини тази нежелана дарба за нощен риболов се проявяваше само веднъж-дваж месечно и тя никога не беше сигурна дали не е просто луда или наистина научава всички тези неща от родителите си и брат си, от съседите, от любовниците — малцината, които бе успявала да привлече, защото още тогава и в държанието й, и във външния й вид имаше нещо злокобно.

Сега мрежата й се прибираше всяка нощ без изключение и тя вече не можеше да попива онова, което улавяше, нито можеше да изхвърли парченцата чужд живот. Чувстваше се като мухоловка, окачена над сметище.

Когато другите менталици — така се наричаха, макар тя никога да не бе нарекла дарбата си с някакво име — се свързаха с нея, тя разбра, че умението й би могло да бъде ценно за някого. А когато прекара една нощ в обучение в университета Стрилинг с другите менталици, улови откъслек от сън, който я потресе из основи.

Сън за механични хора. Не автоматите, тези смешни работни машинки, които навремето така бяха разтревожили Трантор и други светове, вече изчезнали, не автомати, а роботи, които изглеждаха като хора, които можеха да се движат незабелязани сред хората.

Имаше дори и механични жени, както показваше този сън, способни на невероятни подвизи, способни дори да убият и да събудят любов.

Вара Лизо седмици наред мисли за този сън, преди да помоли за аудиенция с императора. Тази почти налудничава молба — как би могла да се надява на аудиенция с такова високопоставено лице! — бе удовлетворена и тя се срещна не с императора, а с друг, самопомазания Глас на имперската съвест, имперски съветник Фарад Синтер.

Синтер я бе приел с учтивост, малко хладна отначало, но когато тя навлезе в подробности, беше започнал да задълбава с въпросите и да копае под нейната обърканост, за да намери бисерите на доказателствата, които самата тя бе пропуснала. Фарад Синтер бе взел съня, измъкнат, суров и жив, от анонимна нощ и му беше придал политически авторитет, логическа тежест и структура, която тя сама и за милион години не би могла да изгради.

По свой начин Вара Лизо отначало бе започнала да уважава Синтер, после да му се възхищава и най-накрая да го обича. В толкова много отношения той така приличаше на нея — чувствителен и нервен, улавящ мисловни честоти, които никой друг не забелязваше… или поне я убеди, че е така.

Тя искаше да му стане любовница, но Фарад Синтер я убеди, че подобни физически занимания стоят под тях. За тях имало други, по-възвишени интимности.

И така, тази сутрин тя отиде в покоите му в Двореца, придружавана както винаги от две студени стражи жени, убедена, че му носи онова, което той търси най-много от всичко. И все пак Вара Лизо запази нещо за себе си, нещо, което някакси не пасваше.

— Добро утро, Вара! — поздрави я Синтер. Седеше зад малка масичка за закуска на колелца, все още облечен в живописен ватиран златен халат. Малките му, пронизващи очички се премрежиха, сякаш от радост, че я вижда. — Какво ми носиш днес?

— Нищо, Фарад — тя се строполи на кушетката пред него, уморена и обезсърчена. — Толкова е объркано. Така се задръствам, заклевам ти се!

Синтер изцъка и й се закани с пръст.

— Не. Не омаловажавай специфичната си дарба, прекрасна Вара.

Очите й се разшириха от алчна нужда, която Синтер се престори, че не забеляза.

— Научи ли кой те е задействал? Със своя сън за механичните хора?

— Не знам жена ли е или мъж и не, все още не знам. Спомням си лицата на онези от съня, но не разпознавам нито едно. Хванахте ли я?

Синтер поклати глава.

— Още не. Но не съм се отказал. Някакви други ключове, други кандидати?

Вара Лизо се изчерви леко и поклати глава. Съвсем скоро щеше да й се наложи да разкрие как е започнало всичко това, че някога е работила, за да стане част от група менталици на ниско ниво — много по-слаби от нея и засега по-слаби от девойката, която бе усетила само преди две седмици, чието съзнание пламтеше в нощта. Но те се бяха държали добре с нея и тя го държеше в тайна от Синтер по две причини: защото, съвсем ясно, тези хора не бяха роботи и защото все още имаше някакво чувство за чест и лоялност. Опита се да го подведе така, че да не тръгва да издирва и най-дребните телепатични убедители. Беше сигурна, че тук той бърка, макар, разбира се, никога не би му го казала.

Подозираше, че Синтер няма да реагира добре, ако му се каже, че не е прав, пък макар и заради дреболия.

Синтер я бе изпратил в Дал поради необяснимото предчувствие, че там кандидатите ще са най-много в цял Трантор, и тъкмо там Вара Лизо се бе въртяла една нощ в мизерна хотелска стая, прибирайки паяжините си. И беше донесла най-големия улов до днес.

Беше намразила Дал с неговите миазми на отхвърляне, пренебрежение и гняв. Надяваше се никога вече да не се върне там.

— Според мен ще трябва да се върнеш и лично да помогнеш на Специалните части — рече й бодро Фарад Синтер. — Късметът им определено не работи.

Тя се втренчи в него и очите й се напълниха със сълзи.

— О, Вара, колко си чувствителна! Не е чак толкова лошо. Имаме нужда от тебе там, за да ни помогнеш да открием тъкмо тази игла в купата сено. Ако е толкова надарена, колкото твърдиш, то…

— Ще отида, ако го искаш — измърмори тя. — Бях се надявала, че разполагате с достатъчно, за да продължите.

— Е, не разполагаме. Аз не разполагам. Съмнявам се, че ще имам много повече време да намеря твърдото доказателство.

Тя се принуди да се усмихне и зададе първия дошъл й наум въпрос:

— Какво ще направят тези роботи, ако знаят, че ние знаем?

Лицето на Синтер се вкамени.

— Това е най-голямата опасност за нас — заяви той мрачно и сниши поглед за няколко секунди. — Понякога си мисля, че ще ни заместят с наши копия и ние ще продължим да вършим всичко, което сме вършили досега, съвсем като преди. Но без дух, без нищо вътре. — Той затърси древната дума, която при изговаряне звучеше толкова тайнствено и чуждо. — Без душа.

— Не разбирам какво означава това — рече Вара.

Синтер тръсна глава.

— Нито пък аз, но ще бъде ужасно да я загубим!

Известно време те се наслаждаваха заедно на тази мрачна перспектива, вкусвайки чувството за споделена, тайна опасност.