Фондация и хаос

27

Макар че щеше да се яви пред Комисията за обществена безопасност сам, Хари много добре знаеше, че има нужда от задкулисни юридически консултации. Но това не пречеше срещите със Седжар Буун, неговия съветник, да са му много неприятни.

Буун беше опитен адвокат с отлична репутация. Беше учил в градската община на Бале Нола, сектор Нола, а учителите му бяха натрупали опит от много десетилетия работа с усуканите закони на Трантор — и имперски, и граждански.

Трантор имаше десет официални конституции и също толкова сборници със закони, съставени за различните класи граждани; имаше буквално милиони коментари в десетки хиляди томове за това, как си взаимодействат отделните набори от статути. На всеки пет години по цялата планета се свикваха нови конвенции за поправка и осъвременяване на законите и много от тях бяха предавани на живо като спортни състезания за радост на милиарди Сиви, за които прашасалите и безмилостно подробни законови дебати бяха много по-голямо удоволствие от физкултурата. Твърдеше се, че тази традиция е стара поне колкото Империята, може би много по-стара.

Хари беше благодарен, че някои аспекти на имперските закони не бяха публично достояние.

Буун разстла резултатите от новите си проучвания върху бюрото в кабинета на Хари в библиотеката и изгледа с вдигнати вежди работещия „Прайм рейдиънт“, стърчащ в единия ъгъл. Хари търпеливо чакаше адвоката да нагласи и синхронизира автоклерковете и четците на филмокниги.

— Съжалявам, че това отнема толкова време, професоре — каза Буун и се настани срещу Хари. — Вашият случай е уникален.

Хари се усмихна и кимна.

— Законите, по които сте обвинен и изправен пред Съда на Комисията за обществена безопасност, са били изменяни четирийсет и две хиляди и петнайсет пъти от създаването на кодеските преди дванайсет хиляди и пет години. Съществуват триста модифицирани версии, все още смятани за налични, действащи и приложими и те често си противоречат. Предполага се, че законите важат еднакво за всички класи и всичките се основават на Гражданския закон, но… няма нужда да ви обяснявам, че се прилагат по различен начин. Тъй като Комисията за обществена безопасност е приела хартата си под Императорския канон, тя може да избира измежду всички тези кодекси. Аз бих предположил, че ще ви съдят по няколко кодекса наведнъж като меритократ и дори като ексцентрик, без да разкриват по кои точно, докато процесът е в ход. Подбрал съм най-вероятните кодекси — онези, които предоставят на Комисията най-голяма свобода на действие във вашия случай. Ето ги номерата им. Освен това съм донесъл и откъси от филмокниги, които да прегледате…

— Чудесно — обади се Хари без ентусиазъм.

— Макар да знам, че няма да си направите труда дори да им хвърлите един поглед, нали, професоре?

— Вероятно няма — призна Хари.

— Понякога изглеждате невероятно самодоволен, ако позволите.

— Комисията ще ме съди както намери за добре и изходът ще е най-изгодния за тях. Някога съмнявали ли сте се в това?

— Никога — отвърна Буун. — Но вие бихте могли да потърсите определени привилегии, които биха могли да отлагат за неопределено време изпълнението на която и да било присъда, особено ако някой от кодексите включва независимостта на университета Стрилинг според Договора между меритокрацията и Двореца отпреди два века. А обвиненията към вас са в противодържавна дейност и измяна — засега са трийсет и девет на брой. Линг Чен може съвсем лесно да ви екзекутира.

— Знам — отвърна Хари. — И преди съм се изправял пред съда.

— Но никога под ръководството на Началника на комисията. Той е известен като притворен и взискателен познавач на юриспруденцията, професоре.

Информаторът на бюрото на Хари звънна и на малкия екран потече текст-съобщение. Беше списък на срещите за тази седмица — най-важната беше след по-малко от час с един студент и матист — инопланетянин на име Гаал Дорник.

Буун продължаваше да говори, но Хари вдигна ръка. Съветникът млъкна и скръсти ръце в очакване мисловните процеси на неговия клиент да стигнат до заключение.

Ръцете на Хари, изпъстрени със старчески петна, се пресегнаха към малък сив джобен компютър и той направи някакви изчисления. После остави компютъра в нишата му до „Прайм рейдиънт“-а. Прожектираните резултати изпълниха до половината задната стена на стаята и бяха много красиви, но за Буун не означаваха нищо.

За Хари означаваха много. Той се развълнува, стана и закрачи край фалшивия прозорец с изглед на полята под открито небе в родния му свят, Хеликон. Ако човек знаеше къде да гледа във фалшивия прозорец, можеше да види в далечината бащата на Хари, грижещ се за генетично обработени растения, произвеждащи фармацевтични продукти. Беше донесъл образа със себе си от Хеликон преди десетилетия, но го монтира в тази голяма рамка само преди година. Все повече мислеше за майка си и баща си. Погледна далечната фигура в онова тъй далечно време и пространство, набърчи чело и рече:

— Кой е най-добрият млад съветник от вашия екип? Да не взема много скъпо — не толкова скъпо, колкото вие!, — но да е също толкова добър?

Буун се разсмя.

— Да не мислите да сменяте съветника си, професоре?

— Не. Скоро ще пристигне много важен член на моя екип, отличен млад матист. Ще го арестуват почти веднага поради връзката му с мен. Разбира се, ще му е нужен съветник.

— Мога да поема и него, професоре, с минимално увеличение на таксата, ако това ви е тревогата. Ако казусите ви са паралелни…

— Не. Линг Чен би ме засипал целия с боклук, стига да може, но в крайна сметка няма да ме докосне. Нужно ми е да предпазя най-добрите си хора, които да продължат, след като Комисията издаде присъдата.

Буун се намръщи силно и рязко вдигна ръка.

— Професор Селдън, вашата репутация на пророк е твърда широко разпространена, за да се чувствам спокоен професионално. Но как, в името на всичко космическо, можете да знаете това за Началника на комисията?

За миг очите на Хари сякаш щяха да изскочат. Буун се приведе на стола си, явно разтревожен за здравето на стареца.

Хари вдъхна дълбоко и се успокои.

— Сега е Пиково време — каза той. — Бих могъл да ви обясня, но това ще ви отегчи също толкова, както и мен — дрънканиците за закона. Аз се примирявам с вас и вярвам, че сте вещ в професията си, съветник. Моля ви, примирете се с мен при същите условия.

Буун присви устни и хвърли съмнителен поглед на клиента си.

— Синът на моя партньор, Лорс Аваким, е много умен младеж. Работил е няколко години в Имперския конституционен закон със странично занимание случаи, решавани от Комисията за обществена безопасност.

— Аваким… — Хари се надяваше, че това име ще бъде споменато. Това значително улесняваше нещата. Знаеше, че Буун е добър съветник, но подозираше, че не е толкова независим, колкото му се иска. Лорс Аваким беше перспективен член на Проекта Енциклопедия в законовия отдел. Беше постъпил миналата година. Беше идеалист, свеж и все още непокварен. Хари се съмняваше, че Буун знае за връзката му с Проекта.

— Достатъчно добри танцьори ли сме да опазим моя матист далеч от истински неприятности с тези палячовци?

— Така мисля — отвърна Буун.

— Добре. Моля ви, включете го към легалната сметка на Проекта като Гаал Дорник, учен и матист, новопристигнал на Трантор. Боя се, че днес ще се наложи да съкратя срещата ни, съветник. Трябва да се подготвя за срещата с Дорник.

— Къде ще отседне той?

— В хотел „Луксор“.

— А кога ще го арестуват? — попита Буун с крива усмивка.

— Утре — отвърна Хари и се прокашля в шепата си. — Извинете. Сигурно е от праха от всички тези мъртви ръце на закона — той посочи филмокнигите.

— Разбира се — съгласи се толерантно Буун.

— Благодаря. — Хари посочи вратата на кабинета. Буун събра материалите си, отвори вратата и се извърна отново към Хари.

— Процесът е след три седмици, професоре. Няма много време.

— По време на Сел… — той млъкна. Едва не беше казал „Селдънова криза“. — В Пиково време, съветник, за някакви си три седмици могат да се случат невероятно много неща.

— Мога ли да говоря свободно, професоре?

— Разбира се — отвърна Хари, но тонът му предполагаше, че шеще да е по-добре да говори с по-малко думи.

— Вие като че презирате професията ми, но твърдите, че изучавате културните приливи и отливи. Законът е скелетът, трайната, но растяща анатомия на всяка култура.

— Не съм безгрешен, съветник. Имам много недостатъци. Пламенното ми желание е там, където аз греша, другите хора от екипа ми да виждат онова, което аз не мога да видя, и да поправят грешките ми. Приятен ден.