Фондация и хаос

50

Морс Планч бе повикан от добре уредената си килия недалеч от личния кабинет на Фарад Синтер. Стражът, който дойде да го доведе, беше от чисто гражданско потекло, силен, не задаващ въпроси и сдържан.

Как е Фарад Синтер днес? — попита Планч.

Никакъв отговор.

— А ти? Добре ли си? — Планч вдигна вежди въпросително и съчувстващо.

Кимване.

— Самият аз съм малко изнервен. Нали разбираш, този Синтер е толкова ужасен човек до мозъка на костите си, че…

Предупредителна бръчка.

— Да, но за разлика от тебе аз искам да си навлека гнева му. Рано или късно той ще ме убие, или пък онова, което е направил, ще доведе до смъртта ми — в това изобщо не се съмнявам. Той вони на смърт и поквара. Той представлява най-лошото, което Империята би могла да призове в днешно време…

Стражът поклати глава в знак на възражение, пристъпи и отвори вратата на новия Началник на Комисията по обща безопасност. Морс Планч затвори очи, пое си дъх шумно и дълбоко и влезе.

— Добре дошъл — поздрави го Синтер. Изправи се, облечен в новите си одежди — още по-великолепни (и много по-безвкусни) от тези на Линг Чен. Шивачът му, дребен лаврентиец с угрижено лице, вероятно нов в двореца, отстъпи назад и скръсти ръце, докато новият господар се радваше на недовършената му работа и бавеше завършването й.

— Морс Планч, убеден съм, че ще се зарадвате, като разберете, че хванахме робот. Всъщност го намери Вара Лизо и той не избяга.

Дребничката, напрегната и крайно смущаваща жена почти беше успяла да се скрие зад Синтер, но сега се поклони в знак на признателност. Но не изглеждаше щастлива.

Небеса, колко е грозна — помисли си Планч и в същото време му дожаля за нея. После тя погледна право в него, примижа с едно око и жалостта замръзна в жилите му.

— Роботи може да има навсякъде, както подозирах, теоретизирах и както ти откри, Морс. — Синтер отново се предостави на шивача — отпусна ръце и застана неподвижно. — Разкажи на нашия свидетел какво откри, Вара.

— Беше стар робот — промълви Вара задъхано. — Човекоподобен, в ужасно състояние, бродещ из тъмните места на общините, жалък…

— Но робот — прекъсна я Синтер. — Първият, открит в каквото и да било работещо състояние от хиляди години. Представи си! Оцелявал е като плъх през всички тези години.

— Умът му е слаб — тихо отбеляза Вара. — Енергийните му запаси са много намалели. Няма да оцелее дълго.

— Тази вечер ще го отведем при императора, а после, утре, ще настоявам разговорът ми с Хари Селдън да стане по-скоро. Моите източници ми казват, че Чен е готов да се предаде и да сключи сделка със Селдън — какъв страхливец! Предател! Това доказателство заедно с твоя запис би трябвало да убеди и най-закоравелия скептик. Линг Чен се надяваше да ме унищожи. Скоро ще разполагам с повече власт от всичките надути барони от Комисията за обществена безопасност, взети заедно — и тъкмо навреме, за да се спасим всички ние от това, тези машини да ни поробят.

Планч стоеше пред него със скръстени ръце и наведена глава и мълчеше.

Синтер го погледна ядосано.

— Тази новина не те ли радва? Би трябвало да си във възторг. Това означава, че официално ще опростят твоите простъпки. Ти се оказа неоценим.

— Но не сме открили Лодовик Трема — прошепна Лизо едва чуто.

— Дай ни време! — тросна се Синтер. — Ще ги намерим всичките. А сега… нека доведем тук машината!

— Не бива да я изтощаваш — каза Лизо, сякаш й беше жал за робота.

— Оцелял е хиляди години — рече безгрижно невъзмутимият Синтер. — Ще оцелее още няколко седмици, а на мен толкова ми трябват.

Планч настръхна и отстъпи встрани, когато голямата врата отново се отвори. Влезе друг страж, последван от още четирима, заобиколили дрипаво облечена фигура на ръст горе-долу колкото Планч, стройна, но не кльощава, с рошава коса и лице, изцапано с кал. Очите й изглеждаха празни, безизразни. Стражите носеша мощни оръжия за зашеметяване, които лесно можеха да ликвидират робота и да изпържат вътрешните му механизми.

— Женски — отбеляза Синтер, — както виждаш. Колко интересно — женски роботи! И доколкото разбирам, напълно способна сексуално — един от нашите лекари я прегледа. Кара ме да се чудя дали в миналото човеците не са конструирали роботи, които да раждат деца! Що за деца ще са те — като нас или като тях? Биологични или механични? Не и този обаче. Нищо освен козметика и пневматика — недотам практично.

Женственият робот остана сам и мълчалив, когато стражите се оттеглиха, държейки оръжията в готовност.

— Само ако скорошният опит за покушение над императора беше направен от робот! — каза Синтер, после угодливо додаде: — Опазили ни небесата!

Планч примижа. Политическата хитрост на този мъж отслабваше с всеки миг усещане за слава.

Вара Лизо се приближи до робота с тревожен израз.

— Този толкова много прилича на човек — смотолеви тя. — Дори и сега е трудно да я различиш от, да речем, тебе или тебе, Фарад — тя посочи Планч, после Синтер. — Мислите й са подобни на човешките, дори и грижите й са подобни на човешките. Усетих нещо подобно у робота, който не можахме да заловим…

— Онзи, който се измъкна — Синтер се усмихна широко.

— Да. Изглеждаше почти човек — може би дори още по-човек от този.

— Е, да не забравяме, че никой от тях не е човек — рече Синтер. — Онова, което чувстваш, са изобретателните игрички на инженери, мъртви от хиляди години.

— Онзи, който не можахме да заловим… — тя погледна право в очите Морс Планч и той отново потисна полазилите го тръпки. — Беше по-едър, не изглеждаше много добре, с много характерно лице. Бих го помислила за човек… но тази нотка в мислите му! Беше горе-долу със същия ръст и телосложение като по-ниския и по-едър робот на твоя запис.

— Виждаш ли? Без малко да го хванем — обади се Синтер. — Ей за толкова — той притисна палеца и показалеца си. — Но тепърва ще го заловим — Лодовик Трема и всички останали. Дори и високия, чието име не знаем… — Синтер се приближи до женския робот. Той леко се разтресе на механичните си глезени, но тялото му не издаде механични звуци.

— Знаеш ли името на онзи, когото търся? — попита Синтер. Роботът се обърна с лице към него. Гласът му излезе от отворената челюст и гърчещите се устни като грубо скърцане. Говореше на стар диалект на Галактическия стандартен език, който на Трантор не бяха чували от хиляди години освен от учени, и беше почти неразбираем.

— Азззз ссссъм посссследдддната — каза роботът. — Иззззосссставввена. Нннне ффффунккккционирррам.

— Чудя се — рече Синтер — срещала ли си някога Хари Селдън? Или Дорс Венабили, тигрицата на Селдън?

— Нннне зззнам тези иммммена.

— Просто предчувствие… Освен ако тук няма милиарди роботи — нещо, на което дори и аз нямам вяра…

— Нннне ззззнам ттттова.

— Жалко — отбеляза Синтер. — Ти как мислиш, Планч? Без съмнение си чувал за спътницата свръхчовек на Селдън, Тигрицата. Мислиш ли, че това пред нас е тя?

Планч огледа робота по-внимателно.

— Ако е била робот и все още е на Трантор или все още функционира, защо ще позволява да я заловят?

— Защото е строшена кофа, ръждясала и изгнила! — избухна Синтер, размаха ръце и изгледа кръвнишки Планч. — Развалина. Боклук за изхвърляне. Но за нас е по-ценна от всички съкровища на Трантор.

Той заобиколи робота, на който като че не му се искаше да следи движенията му.

— Чудя се какво ли трябва да направим, за да получим достъп до паметта му — измърмори Синтер. — И какво ли ще научим тогава.