Фондация и хаос

75

Данийл остави таксито на входа за сивите от източната страна на сградата на Имперския съд и застана пред малката двойна метална врата. Беше облечен в униформата на доживотен бюрократ, коренен жител на Трантор, не студент или поклонник; беше си запазил тази самоличност още преди десетилетия наред с много други и ако някой страж тръгнеше да го проверява, в персоналните компютри щеше да намери файлове, които обясняваха какъв е, какви са му задълженията и правото му да бъде тук.

Вратите бяха живописно гравирани с главните правила на обществената служба. Първото беше: Не вреди на императора и на неговите поданици.

Още в таксито Данийл беше почувствал менталните експлозии, идващи най-общо от района на двореца, и не знаеше какво означават, ако изобщо означаваха нещо. Лесно беше да си представи как плановете му се разкриват тъкмо когато почти бяха завършени. Толкова дълго бе жонглирал и бе задържал буквално десетки милиони топки във въздуха наведнъж…

Бутна малкото бюрократско куфарче под мишница и въведе специфичен входен код, запазен за офицер от сивата администрация.

Получи отказ. Всички кодове бяха променени; в сградата на съда беше възникнало нещо непредвидено, може би в самия дворец.

Ето ме. Моето друго аз е в сградата. Жана, разкъсана на много Жани, много меми-умове, работеше и от двете страни.

Лявата врата се отвори и той влезе в сградата.

Отне му повече време от очакваното, докато мине през механизмите на охраната, дори и с помощта на Жана.

При последната врата, когато той разбра, че две врати го делят от Хари, намиращ се в красивата Зала за освобождаване с високия таван, Жана отвлече вниманието на един страж човек, като му изпрати преработени инструкции за поста.

В следващия отрязък от коридора Данийл подуши електричество. Преди няколко минути тук бяха стреляли с неврокамшик…