Фондация и хаос

35

Бран влезе през главното крило на склада с изненадваща скорост за мъж с неговите размери. Тъмните пространства и огромните редове от рафтове се извисяваха наоколо и караха стъпките им да звучат като боя на далечни барабани. Клиа трудно успяваше да го настига, но нямаше нищо против; от няколко дена не се движеше достатъчно и гледаше на тази задача и като на разнообразие, и като на възможен път за бягство.

Да бъде с Бран беше доста приятно, стига да не мислеше за емоционалната си реакция спрямо него и нейната неуместност. Набърчи нос — усещаше прашните призраци на стотици непознати миризми.

Най-популярните стоки са внос от Анакреон и Мемфио — Бран спря пред една тъмна ниша за оборудване да провери един товарач/транспорт. — Има няколко много богати занаятчийски семейства, които живеят само от продажбите тук, на Трантор. Всички искат фолклорни кукли от Анакреон. Аз самият не мога да ги понасям. Освен това внасяме игри и забавления от Калган — от онези, на които цензорите от комисията се мусят.

Клиа вървеше до Бран. Транспортът се плъзгаше по плаващите полета на дискретни два метра зад тях и спускаше малките си гуменни колелца, когато искаше да завие рязко или да спре.

— Ще доставим четири щайги с кукли на Транторската борса и някои други стоки на Агората на амбулантните търговци. — Това бяха двете най-популярни търговски площи в Стрилинг, известни по цялото полукълбо. Паралиите Сиви и меритократи идваха от хиляди километри — някои и от хиляди светлинни години — само за да прекарат няколко дена в обикаляне по милиардите магазини на всяко едно от двете места. Агората на амбулантните търговци се хвалеше с ханове за уморените пътешественици, заемащи интервали със стотици магазини.

Бароните и другите фамилии от благородническата класа си имаха свои начини за задоволяване на алчността си, а, разбира се, гражданите обикновено живееха в твърде тесни квартири, за да си позволят да трупат много стоки.

Когато Клиа беше още много малка, баща й и майка й бяха участвали в обичайната за Дал размяна на дреболии — вземаха назаем някой и друг предмет, смятани за декоративни (и доста безполезни) за няколко дена или седмици и после ги връщаха. Това като че беше достатъчно задоволително за онези, които обичаха материалните предмети — всъщност да притежаваш и дори да събираш предмети от другите светове се струваше нелепо на Клиа.

— Това означава, че Плусикс ми се доверява достатъчно, за да ми позволява да излизам навън, така ли? — попита Клиа.

Брайън погледна надолу към нея със сериозен израз.

— Това не ти е някой култ за промиване на мозъка, Клиа.

— Откъде да знам? Ами какво е тогава — клуб за общуване на убедители-неприспособленци?

— Звучиш така, сякаш си доста нещастна — отбеляза Бран. — Но ти…

— Има ли на Трантор такова място, където някой може да бъде щастлив? Погледни тези боклуци — заместители на щастието, не мислиш ли? — тя размаха ръце към пластмасовите и дървени сандъци, натрупани високо над главите им.

— Не знам — отвърна Бран. — Исках да кажа, звучиш така, сякаш си нещастна, но бас ловя, че не ти хрумва друго място, където би могла да отидеш.

— Може би тъкмо затова съм нещастна — отвърна Клиа с мрачни нотки в гласа. — Със сигурност се чувствам като човек, неспособен да се приспособи. Може би точно тук ми е мястото.

Бран се извърна с тихичко изсумтяване и нареди на транспорта да свали един сандък от третия ред. Той застопори шасито си здраво на земята, после издигна корпуса си на пневматични цилиндри и сръчно издърпа сандъка с механичните си ръзце.

— Калусин каза, че може би ще имаме възможност да пътуваме къде ли не — обади се Клиа. — Тъй де, ако се окажем лоялни… Искам да кажа, да знаеш за някой, който да е напуснал? Да е бил изпратен другаде?

Бран поклати глава.

— Разбира се, не познавам всички. Не съм тук от толкова отдавна. Има и други складове.

Клиа не знаеше това. Тя си отбеляза този факт и се зачуди дали Плусикс не дирижираше някакво мощно нелегално движение — може би въстание. Търговски брокер бунтовник? Изглеждаше нелепо — и може би тъкмо заради това още по-убедително. Но срещу какво се бунтуваше той — срещу тъкмо онези класи, които се избиваха за стоките му? Или срещу благородните и баронски семейства… които не се избиваха?

— Взехме от каквото имахме нужда — рече Бран, когато транспортът натовари три сандъка от три различни секции. — Да вървим.

— Ами полицията — тези, които ни търсят… ме търсят?

— Плусикс казва, че в момента не издирват никого — отвърна Бран.

— А откъде знае?

Бран поклати глава.

— Знам само, че никога не греши. Нито един от нас никога не е бил залавян от полицията.

— Прочути последни слова — подметна Клиа, но отново заподтичва, за да не изостава от него.

Навън дневната светлина грееше ярко от купола. Тя излезе от пещероподобното затворено пространство в по-широко и по-ярко осветено затворено пространство — единствения друг живот, който познаваше.