Лодовик извика последния известен му код, но вратата към трансферния коридор за сградата на съда все така не се отваряше. Той пробва отново кода на таблото до вратата и мъничкото опростено лице на екрана обяви отново, че кодът не бил пълен. Да се добавят няколко цифри, без да се променят началните — това беше толкова в стила на дворцовата охрана.
Работя — съобщи му Волтер. — Сега сигурно се задействат множество охранителни мерки — вероятно има многобройни намеси!
Момичето и едрият млад мъж зад него пристъпваха от крак на крак.
— Няма да е добре да останем тук — обади се Бран. — Тук има някакво много лошо чувство.
Чертите на Волтер се появиха на екрана, опростени до карикатура. Механичният глас този път съобщи:
— При ревизираните охранни процедури се изискват допълнителни числа. — Новото лице намигна на Лодовик. — Можете да въведете код за лично ползване само по време на този изпитателен период. При приключване на изпитателния период ще бъдат създадени и фиксирани официален код за влизане или нова парола.
Лодовик погледна пред рамо Клиа, когато въведе седем нови числа. Тя се взираше в екрана с набърчено лице.
— Кой е това? — попита тя.
— Симът — отвърна Лодовик.
Вратите се отвориха. Лодовик им кимна те да минат първи.
— Хари Селдън близо ли е? — попита Клиа.
Много близо — отвърна Волтер. — И е в непосредствена опасност.