Фондация и хаос

18

Трич се срещна с Морс Планч на неутрална територия, далече от трюма, но близо зад каютите на екипажа, в безтегловен сервизен коридор. Ако се бе надявала, че в условията на безтегловност ще го постави в неизгодно положение, не беше познала — Планч в безтегловност се чувстваше също толкова добре, както и при стандартна гравитация.

— Твоят труп притежава някои забележителни дарби — отбеляза тя, щом Планч се появи иззад преградата.

— Твоят екипаж страда от някои забележителни пробойни в етиката — отвърна Планч.

Трич сви рамене.

— В днешно време амбицията е постоянно проклятие. Намерих Гела Анданч извън трюма, в окаяно състояние. Сега е в лазарета, стабилизиран.

Планч кимна; Лодовик не беше чул името на мъжа и съвсем случайно се беше натъкнал на Планч, докато носеше безжизненото тяло. Планч бе поел Анданч и бе наредил на Лодовик да се върне в трюма. Би трябвало все още да е там.

— Какво са търсили?

— Някой им е платил — ведро обясни Трич. — Предполагам, някой противник на компанията или компаниите, които плащат на тебе. Ако бяха успели да им доставят Лодовик Трема, всеки от тях щеше да вземе петдесет пъти повече, отколкото им плащам аз за една стандартна година. Това са много пари дори и за корупцията в Империята.

— Как ще постъпиш с тях?

— Предполагам, че те щяха да завземат кораба и да ни оставят извън играта, може би да ни убият. Трин в момента е в моята каюта и се е запила яко — при това не пие трилианско. Когато се напие достатъчно, мога просто да я хвърля от трюма над Трантор и да се надявам, че ще изгори над Двореца. — Клепките на Трич леко трепнаха, а устните й се свиха. — Беше добра заместничка. Проблемът ми в момента е тебе какво да те правя?

— Аз не съм те предал.

— Но и не си ми казал истината. Каквото и да е Лодовик Трема, той не е човек. Трин дърдори нещо за симулакруми и роботи. Който и да й е платил, й е казал, че ще търси механични хора. Какво знаеш за роботите?

— Той не е робот — тръсна глава Планч и се усмихна. — Никой вече не произвежда роботи.

— В кошмарите ни — посочи Трич. — В треторазредните филмокниги. Автомати с мутирали мозъци, устремени към безразсъдна мъст. Но Лодовик Трема… първият съветник на Началника на комисията за обществена безопасност?

— Глупости — отсече Планч, сякаш целият този разговор беше под достойнството му.

— Проверих, Морс — изведнъж лицето на Трич се натъжи, стана някакси отпуснато, далеч от гравитационното притегляне. — Ти беше прав. Неутриното в значителни количества е смъртоносно. И не съществува щит срещу неутриновия поток.

— Той умира — излъга Планч. — Във всеки случай състоянието му трябва да се пази в тайна.

Трич поклати глава.

— Не ти вярвам. Но ще удържа на думата си и ще те оставя на Мадер Лос. — тя се позамисли. — Може би ще оставя там с тебе и Трин и Анданч да се разберете за всичко. А сега върви разговаряй с твоя мъртъв министър.

Тя се обърна и тръгна напред.

— А мога ли да се върна в каютата си? — подвикна подире й Планч.

— Ще изпратя в трюма храна и койка. Ако оставя човек, който придружава жив труп, да се шляе из кораба, ще трябва да се оправям с бунт. След ден и половина пристигаме на Мадер Лос.

Планч сви рамене, щом тя се изгуби от погледа му. И на него не му харесваше да е свързан с Лодовик Трема. Трич беше съвсем права.

Никой на борда на „Копието на славата“ не би оцелял. Никой човек.

Лодовик стоеше в трюма до своя сандък със скръстени ръце и чакаше Планч да се върне. Според действията му Лодовик очевидно бе нанесъл тежка вреда на човешко същество и все пак очакваните затруднения в подобна ситуация — намаляване на менталните честоти, критичен повторен преглед и при изключителни обстоятелства дори и пълно изключване — не го засегнаха особено, ако въобще го бяха засегнали. Дори и като се имаше предвид продължителността на дългосрочната му мисия за Данийл — и действието на Закона на Зерот — би трябвало да възникнат дълбоко обезпокоителни последици.

И все пак нямаше нищо кой знае какво. Лодовик се чувстваше спокоен и съвсем функционален. Не чувстваше задоволство — беше предизвикал вреда и го осъзнаваше, — но не усещаше нищо като почти парализиращото прозрение, че си нарушил един от Трите закона.

Явно нещо в него се беше променило. Той се опитваше да проследи какво би могло да е то, когато пристигна Планч.

— Затворени сме тука до края на полета — подметна сухо Планч. — А каква приятна каюта имах! И двамата с капитанката… — той поклати глава, после чертите му се изопнаха. — Карай. Нещо в целия този сценарий никак не е наред.

— Какво би могло да бъде то? — попита Лодовик. Той се протегна и се усмихна. Човешката личност се приплъзна леко върху всичките му останали функции. — В сандъка беше тясно, но съм пребивавал и при по-лоши условия. Появил съм се в неподходящия момент, предполагам?

— Няма какво да предполагаш. Човекът получи инфаркт.

— Много съжалявам. Но се боя, че онова, което бяха намислили, никак не беше добро.

— Някой друг те иска, жив или мъртъв. Мислех си, че Началникът на обществената безопасност е кажи-речи неуязвим. Непобедим.

— Никой не е непобедим в това смутно време — рече Лодовик. — Извинявам се, че ти причиних неприятности.

Планч се втренчи в Лодовик.

— Досега пренебрегвах всичките си недоразумения около тази мисия, около тебе. В имперската политика може да се случи всичко — отделни индивиди могат да струват колкото цели слънчеви системи. Така е при централизираната политика.

— Без съмнение ти ни си дифузионист, Морс Планч?

— Не, не съм. В това, да предадеш Линг Чен, няма никакви пари, а и живот почти няма.

— Искаш да кажеш, да предадеш императора.

Планч не се поправи.

— Любопитството ми обаче нарасна до застрашителни размери. Любопитството е като неутриновия поток — може да проникне във всичко, а в достатъчно количество — и да убива. Съзнавам го… Но любопитството ми относно тебе… — той стисна челюсти и извърна поглед.

— Аз съм мъж на средна възраст с необикновен късмет — нека го оставим така — намръщи се Лодовик. — Има неща, които не могат да бъдат казани нито на мене, нито на тебе… и най-добре ще е за нас да обуздаваме любопитството си. Да, аз би трябвало да съм мъртъв. Знам го по-добре от всеки. Причината да не съм мъртъв обаче няма нищо общо с необикновените суеверия за… как бяха?… роботи? За това можеш да бъдеш спокоен, Морс Планч.

— Не за първи път чувам за роботи, знаеш ли — рече Морс Планч. — Слуховете за изкуствени човеци от време на време се носят по света като прашен вятър. Преди трийсет и пет години имаше масово клане в Седмата система на Октант. Въвлечени бяха четири планети — благоденстващи светове, обединени от горда обща култура, на път да се превърнат в истинска сила в Имперската икономика.

— Спомням си — рече Лодовик. — Владетелят твърдеше, че имал положително доказателство, че роботите са се инфилтрирали на най-високи равнища и подклаждат бунт. Много тъжно.

— Милиарди загинаха — рече Планч.

— Предполагам, че ще ти заплатят добре, задето ме спаси героично.

Лицето на Планч се отпусна.

— Тъкмо това е проблемът в цялата тази ситуация — рече той. — Капитанката и екипажът не ни харесват. Честта за тези хора важи само понякога и би трябвало да знам… Същото е и с моя народ, като се имат предвид наследствените белези. Откарват ни там, където искаме, но винаги има шанс да изтърсят нещо нередно на някой космодрум… И аз нищо не мога да направя. Но тъй като всичко това звучи достатъчно невероятно, предполагам, че никой няма да повярва. Аз самият не бих.

— Казах на Линг Чен, че си мъртъв. Спасителната мисия се е провалила.

Лодовик наведе глава и притисна брадичката си в двойните гънки плът.

— А ние отиваме на Мадер Лос?

Планч кимна. По лицето му трепна тъга, но не каза нищо повече.