Фондация и хаос

7

— Претърсили са целия апартамент — изпъшка Сонден Асгар. Търкаше лактите си и изглеждаше по-дребен и по-крехък, отколкото го беше виждала някога. През последните години Клиа не изпитваше кой знае какво уважение към баща си, ала нещастието му продължаваше да предизвикваву нея болка — и трайно чувство за вина, което усилваше чувството й за отговорност. — Преровили са архива ни — представи си! Личен архив! Някой имперски властник…

— Защо архива ти, татко? — попита Клиа. Апартаментът беше с краката нагоре. Представяше си как са вадели чекмеджетата и са изхвърляли отвътре кутиите и няколкото чинии, как са дърпали килима… Радваше се, че не е била тук — и то по много причини.

— Не моя архив! — кресна Сонден. — Тебе са търсили! Документи от училище, филмокниги, взели са и семейния ни албум. С всичките снимки на майка ти. Защо? Какво си направила пък сега?

Клиа поклати глава и обърна един стол да седне.

— Щом са търсили мен, не мога да остана — каза тя.

— Защо, дъще? Какво би могло…?

— Ако съм направила нещо незаконно, татко, то не е достойно за вниманието на Специалните имперски части. Трябва да е нещо друго… — Сети се за разговора с мъжа в мръснозелено и се намръщи.

Сонден Асгар стоеше сред хола — три квадратни метра, които надали можеха изобщо да минат за стая; беше по-скоро шкаф — и трепереше като уплашено животно.

— Не се държаха любезно — рече той. — Сграбчиха ме, разтресоха ме здраво… Същински главорези! Все едно са ме обрали в Билиботън!

— Какво ти казаха? — попита тихо Клиа.

— Питаха къде си, как се справяш в училише, от какво живееш. Питаха дали познаваш някой си Киндрил Нашак. Кой е той?

— Човек — отвърна тя, като прикри изненадата си. Киндрил Нашак! Той беше най-важната клечка в досегашния й най-голям успех — сделка, която бе докарала четиристотин нови кредита в нейната сметка при банкера в Билиботън. Но дори и това беше тривиално — без съмнение не заслужаваше вниманието им. Имперската специална полиция, както се предполагаше, издирваше господарите на подземния свят, а не умни момичета с чисто лични амбиции.

— Човек! — тросна се баща й. — Някой, който има желание да те махне от гърба ми, надявам се!

— Вече от години не съм бреме за теб — каза кисело Клиа. — Само се отбих да видя как я караш. — „И да открия защо при всяка мисъл за теб главата ме смъдеше.“

— Казах им, че тук никаква те няма! — извика Сонден. — Казах, че от месеци не сме се виждали. Съвсем безсмислено! Цели дена ще ми отнеме да разчистя тая бъркотия. Храната! Разсипали са цялата готварница!

— Ще ти помогна да оправиш — рече Клиа. — Няма да отнеме повече от час.

Надяваше се, че няма. Други лица сега предизвикваха смъдене в главата й: приятели, колеги, всеки, свързан с Нашак. В едно беше сигурна: изведнъж беше станала важна и не заради това, че беше хитруша, подвизаваща се на черния пазар.

Час по-късно, когато бъркотията в голямата си част беше разчистена и Сонден поне започваше да се успокоява, тя го целуна по темето и се сбогува с него — наистина.

Не можеше да погледне баща си без усещането, че скалпът й гори. „Това няма нищо общо с вината — рече си тя. — Нещо ново е.“

Оттук нататък всеки контакт с него щеше да бъде изключително опасен.